Улиците

[Zertharian Natsuki]

Зертариан още повече впи с омраза ръцете си в тапицерията и засмивайки се като полудял от омраза мъж каза:

- ХАХАХАХА! Ще видите не само меч способен да посича богове, не напротив, този път моето творение ще посече и самата нижка на реалността! ХАХАХА....

- Но за разлика от миналото, този път аз ще съм този, който ще го използва... ХАХАХАХАХАХАХА!

Болката от миналото на ковача и приликите между състоянието с близките на двамата мъже резонираше. Този резонанс го накара за момент да види в ръцете си меч, който още бе в процес на коване, искри отскачаха от нажежения метал, всичко около Зертариан гореше, но погледът му бе средоточен върху меча, който той "правеше".

В следващият момент той виждаше как е на бойно поле заобиколен от безброй мечове, a в ръката му същата катана, която ковеше по-рано и той замахна с новото си творение, разсичайки няколко демона събрали се пред него:

https://tenor.com/view/muramasa-fgo-fat ... f-19838091

- Да, най - накрая перфектното острие... - Изведнъж бe прекъснат от нейния глас:

- Мурамаса? - Той се обърна към женският глас, но видя само изпадналата в безсъзнание Юмико до него и че отново бе в колата, с която препускаше Руук през улиците на Токио. Познатият глас го бе върнал в реалността

- Какво ми става? - каза младежът поемайки си тежко въздух и най-накрая отпускайки тапицерията на седалката.

Надали това бяха последните му видения. Във всеки момент можеше да изпита някое друго, но въпреки всичко младежът събра куража си за следващото го изпитание.

[Shen Lee]

Полицаят отби няколко от остриетата, които го връхлетяха, но концентрирайки се върху това да предпази жизнените си органи, четири от тях все пак оставиха кървави следи по ръкавите и ребрата му. Въпреки това той отказа да се помръдне, до последния момент, в който залегна напред и направи изчистено движение с меча си, разрязвайки една от предните гуми на колата. Марсел трябваше да дасе всичко от себе си, за да не позволи на това да завърши в катастрофа, докато колата забавяше.

Колкото до Зертариан, неговите видения не приключваха, продължаваха да се превръщат в част от спомените му. Той започна да разбира, че това не бяха видения, а реални спомени на личност, която превземаше съзнанието му все повече с всяка изминала секунда.

"Тялото ми не ме слуша" - чу той мислите си. Странни мисли, но те започваха да изглеждат негови, собствени, естествени. "Трябва да се разтегна. Имам чувството, че съм направил най-дългия сън в живота ми."

Зертариан осъзна нещо. Ако не успееше да остане в контрол, може би той щеше да се превърне в просто глас в дъното на главата на онзи, който щеше да ходи в неговото тяло... може би завинаги?

Независимо от случващото се с жертвите му, полицаят се запъти с увереността на човек в контрол, образ който мафиотът под напрежение можеше да види ясно в задното си огледало.

Code: Select all

Зар за контрол над колата: 1d10(успех при 5+).
Зар за контрол контрол на воля(с наказание, успех при 11+): 2d20-H+1

Марсел: -25 енергия.

[Zertharian Natsuki]

- Трябва да се стегна, да не се казвам Зертариан Мур..., Зертариан.... - той се опитваше да произнесе името си, но беше твърде объркан даже на моменти понечи да каже Сенго вместо Зертариан. - Той усети, че губеше връзка със същността си, но нямаше особено голям избор, освен да се довери на волята си и да събере всички сили за да сграбчи напълно контрола над самоличността си.

- Тези спомени, кой съм аз Магьосникът Зертариан или най-великият ковач Мурамаса?

2d20-H+1

[Shen Lee]

Инлайн Зар1d20


След дъното на поста:

[Marcelus Gerard]

Въпреки успешната атака, изглежда не всичко мина по плана на Марсел. Мъжът успя да среже гумата на колата им, и сега се изискваше всичко от момчето за да не се разбие някъде по магистралата. Той веднага изключи колата от скорост, натисна спирачките и завъртя волана в посоката където се влачеше задницата на колата, с цел да спре разбиването им. Едното хубаво нещо от това беше, че ако не се бяха разбили то щяха да поставят малко разстояние между тях и типа с меча. Най-лошото беше, че Куин никога повече нямаше да му даде ключовете за колата. В цялата тая сцена тип бързи и яростни Марсел дори не успя да забележи какво се случваше със Зертариан, който видимо даваше знаци, че си е изгубил ума.1d10

[Shen Lee]

Ситуацията очевидно не беше по шофьорските сили на Марсел, тъй като той изгуби контрол над автомобила и машината зави рязко вдясно, забивайки се в мантинелата първо фронтално, след което и със задницата.

Зарове за щета от катастрофата(Резултатът се умножава по 5):
Герард:
1d20
Накамура:
1d20
Натсуки:
1d20
Юмико:
2d20-L

Зар за оставане в съзнание(Мод: Воля; успех при 9+):
Герард:
1d12+1



Марсел: - 100 кръв. Тежки кръвоизливи.
Накамура: - 80 кръв.
Натсуки: -5 кръв.
Юмико: -55 кръв.

[Shen Lee]

Марсел повдигна глава от окървавения волан, който му се наложи да стисне с всичка сила само за да остане в съзнание. По ръцете му започнаха да падат тежки капки. Повдигна поглед към небето и забеляза, че стоманеносивите облаци, които бе зает за да забележи за последния час най-накрая бяха стигнали предела си. Момчето до него дишаше тежко, не беше ясно дали изобщо е на себе си. Марсел всъщност нямаше силите да се обърне назад за да разбере дали децата отзад са по-добре. Нямаше сили, но ситуацията изискваше невъзможното от него.

Крачките на приближаващият се зад тях полицай отекваха ясно въпреки шумът на падащия дъжд.

- Доста смело за купчина Якудзи да си мислят, че могат да създават проблеми в сърцето на града. Реалността тук е различна от затънтеният Минато.

- Когато пазител на реда ти каже да спреш, спираш. По лесният или трудният начин.

Когато започна да пада дъжд, Зертариан си спомни, че баща му го предупреди, че наближава буря. Човек винаги си мислеше за най-странните неща в такива моменти. Преди няколко часа бе в безопасността на родната си къща, а сега бе попаднал в полицейска гонка с мафията и няколко човека бяха наранени тежко. Да, той забеляза как въпреки коланът, тя се удари грубо в предната седалка, след което във вратата - всъщност ако не беше коланът, сигурно тялото й вече щеше да е изхвърчало през мантинелата. Той самият като по чудо се размина само с натъртване, но нима това щеше да му помогне наистина? Фигурата на приближаващият се полицай, създаваше впечатлението за непоклатима преграда, въпреки че все още беше на двадесет метра зад тях. А той знаеше добре, че дори непоклатима, тази преграда на пътя му не бе истинската заплаха, от която бягаше.

- Е, въпреки обстоятелствата, има нещо положително, което може да се извлече от ситуацията. Важна клечка дори от западнала фамилия като Аракава може да се превърне във важен лост зад решетките и в ръцете на съда. Въпрос на време ще е да пипнем Боса ви и да изтрием цялата фамилия след това. Малка стъпка, но означава много при патовата ситуация, в която се намираме с организираната престъпност в момента.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се поразмърда погледна към Юмико и виждайки състоянието й осъзна, че имаше два избора - или да се бие с полицая или да преговаря с него. Кондицията му беше отвратителна, а дори и да беше в перфектно състояние шансовете му за борба със служителя на реда бяха обречени. Той реши да направи това ,което мразеше - да се пробва да защити поне себе си, Юмико и Накамура чрез позицията която заемаше баща му. За гангстера нямаше начин макар, че наистина искаше да спаси и него, но Юмико бе на първо място. Той трябваше да разкара себе си и нея, най-далече от колата в случай, че автомобила избухнеше след тази катастрофа.

Той разкопча колана на момичето и се опита да я издърпа докато излизаше от колата, правейки това със всички усилия и бързина, която можеше да извади в този момент, също така се обърна към полицая с думите:

- Аз съм Натсуки Зертариан, син на Натсуки Ясухито един от дванайсетте генерала. Попаднахме в инцидента на площада и този гангстер ни предложи помощ като ни закара в близката болница, но не знаех, че е гангстер и че явно е имал други планове. Моля ви поне да помогнете на моята приятелка аз ще нося отговорност за последствията на сляпото си доверие, но тя се нуждае спешно от екзорсистка и лекерска помощ. Също така ни преследва магически служител на Илюминати, заради който гангстера пусна леда. - Зертариан нямаше доверие на мръсните свине известни като "полицаи" след случилото се досега и знаейки, че баща му върши "някой нехуманни деяния" ( макар и да нямаше ясна представа какви са те) зад кулисите на обществото. Но ситуацията нямаше друг изход освен ако Руук някак си не бе подготвил друг трик в ръкава си. Зертариан даже не знаеше дали Руук и Накамура са живи.

Изненадващо засега гангстерите му се виждаха в пъти по-благонадеждни, от полицията, даже един полудял полицай почти уби Юмико, а сега този некадърник я постави в опасно положение. Той нямаше да забрави тази омраза към властта и служителите на реда. Зертариан се надяваше ако полицаят им "помогне" и Руук е жив да може да избяга в този момент за да не го залови този лакей на властта.

[Shen Lee]

- Значи баща ти е някаква важна клечка, и си мислиш, че това може те отърве от всичко, така ли? - в гласа на приближаващият се полицай можеше да се различи нотка на презрение. - Може да не си го забелязал, докато си израствал окрилен от малкия кръг на семейството ти, но благородните фамилии имат много малко влияние в този град. - Иронично, дори хората на които служи онзи еквивалентен лакей - полицаят погледна към полумъртвия Марсел за момент. - Имат повече власт в Токио.

- Не ме разбирай погрешно, сигурен съм че родителите ти ще ти издействат гаранция и ще се измъкнеш бързо. Това е корумпираната система, в която живеем... за момента - последните думи бяха изречени през зъби. - Но дори в най-добрият случай си свидетел в този случай. В най-лошият, съучастник. И в двата, няма да ходиш никъде. Не се притеснявай, с тях ще има и медицинска помощ. Ще се намерят и екзорсисти. Все пак се намираме по средата на фестивал. Макар, че днес са по-заети от обикновено, доколкото чувам.

- Колкото до тези Илюминати... никога не съм ги чувал. Предполагам, че са нещо известно само в средите на магическите ви фамилии? Извини невежеството ми - последното прозвуча по-скоро насмешливо, отколкото наистина извинително.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан, неочаквано дори и за себе си само се усмихна пресилено и каза:

- Ще имате цялото ми съдействие и само истината от случилото се, а що се отнася до името дори аз не обичам тези магически родове, които се гаврят с хората, но ми трябва помощ за нея. Оставете омразата към мен или мафията господин полицай, но не мога да оставя едно невинно момиче да умре заради первезностите на мафията и управляващите. Моля ви да ми помогнете бързо да й намерим нужната помощ, тя не трябва да умира. Няма да се съпротивлявам за разпит или задържане, но просто ми помогнете да я спася, умолявам ви. - Зертариан се обърна към полицая.

Той преглътна цялата си гордост и омраза, само за надеждата Юмико да бъде спасена.

[Shen Lee]

- Не се притеснявай, хлапе - каза полицаят, подминавайки Зертариан. - Ние сме добрите тук.

Мъжът прибра меча си и повдигна телефон, като потърси полицейско и медицинско подкрепление, давайки точното местоположение на катастрофата. След като приключи краткият разговор, започна да оглежда състоянието на трите жертви, които бяха останали в колата. Започвайки с Юмико, той провери пулса й с лявата си ръка. Физономията му потъмня, и той внезапно отдръпна ръката си, сякаш бе докоснал горещ котлон. Изглежда шокът обаче бе наистина голям, тъй като той отстъпи назад, олюлявайки се, сякаш всеки момент ще изгуби равновесие.

- Какво...

Мъжът изпусна телефона и обхвана челото си с дясна длан, сякаш изпитваше тежко главоболие. Лявата му ръка се стегна, като че минаваше през серия конвулсии, и започна да изпуска пушек, тежък и мазен, който ставаше по-гъст с всяка изминала секунда, сякаш нещо наистина изгаряше ръката му.

В неестествената за едно шосе тишина Зертариан чуваше ясно комуникацията, която идваше от мобилния телефон на земята.

- Нагата-сан? Всичко наред ли е?

Марсел: -5 кръв(кръвоизлив).

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се успокой за момент, но в мига в който видя случващото се с полицая, го обзе ужас . Той нямаше време дори да проклина съдбата си в този ден. Единственото, което можа бе да прецени ситуацията и да посегне към телефона си. Той щеше да звънне на баща си с надеждата, че ще може да му се притече на помощ. Той повтори наум набързо това, което щеше да каже на баща си, защото усещаше, че няма да има друг шанс ако успееше да се свърже с него, а и гордостта му стягаше гърлото му, което ми го довело да каже глупост:

- Otto-san, прости за наглостта ми, но Помощ, намирам се на главната улица на Шинджуку преследван от два демона нямам магическа енергия и Юмико е на път да се присъидини към тях. - изрече младежът няколко пъти наум.

- Два пъти за един ден, пускам достойнството ми по течението на реката. Проклятие! - мислеше той докато бъркаше в джоба си за телефона си.

Зертариан нямаше никакъв избор - не можеше да изостави Юмико, битка с обладания полицай бе завършила в смъртта му. Единствено надеждата за помощ и да удържи фронта бяха изборите му в тази ситуация.

[Shen Lee]

Обикновено Зертариан би чул някоя иронична забележка, но този път от другата страна на слушалката се проточи мълчание преди да последва сериозния тон на баща му:

- Разбирам. Ще пристигна до 5 минути.

- Ара, ара.

Преди баща му да прекъсне връзката, вниманието на Зертариан бе отвлечено от глас - непознат, и все пак някак познат.

- Изглежда си някой ценен за това момиче, колко сладко... Направо ми идва да повърна!

Притежателят на гласа бе... Юмико! За краткото време, което той бе отделил в мобилния разговор, тя изглежда се бе върнала в съзнание, и не само това, но бе седнала на задния капак на Регалиата, кръстосала десен крак върху ляв. Наистина бе Юмико, но Зертариан никога не бе виждал това изражение на презрение на лицето й преди.

- Да видим кой ще се спечели. Моят рицар или нейният рицар - обяви Юмико със звънлив глас. - Напред, Черен Рицарю.

Погледът й, когато издаде това нареждане бе насочен към полицая, който все още се бореше с болката, в лявата си ръка.

- Не! - изръмжа мъжът, обхващайки челото си с длан. - Един пазител на реда никога не би наранил беззащитен гражданин.

- Не съм те питала за мнението ти - каза Юмико студено. - Удряй!

Очите на полицаят грейнаха в червено и той се засили към Зертариан, изваждайки меч от ножница в готовност да го разсече с един замах.

Баща му, Небесен Генерал, щеше да бъде тук след 5 минути. Но Зертариан дотогава трябваше да оцелее със собствени усилия.

Време до подкрепление: 5:00
Марсел: -5кръв(кръвоизлив)

[Zertharian Natsuki]

Зертариан беше потресен от думите на Юмико, но беше ясно, тя е обладана и нямаше избор. Той трябваше да оцелее до идването на баща му. Очевидно бе, че магията му нямаше да проработи. Ако имаше време би изругал себе си, че бе призовал Мурамаса, а не Абе-но Сеймей в тялото си. Той се изстреля със всички сили надалеч от тях в посока към отсрещния тротоар. Същевременно той подготви меча си за да се отбранява с него ако се наложеше. Той нямаше план, единственото, което трябваше да направи бе да оцелее, но можеше ли? В този момент той видя няколко големи метални кофи за боклук. Но той трябваше да прескочи мантинелата и да стигне до тях.

- Мога да скоча да се скрия в някоя от кофите... Да бе да Зертариан, това да не ти е анимация за деца, нямам време за нелепи идей. МИСЛИ! МИСЛИ! Не напротив ще ги ползвам като преграда между мен и самурая, и след това ще влезна в някоя сграда, най много ще го затрудня за секунди? Може би? Или ще влезна в капан? - докато тичаше и съставяше плана си той започна да анализира обстановката за бъдеща стратегия против полицая.

- ХАЙЙЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ ПРОСТИЯ КОВАЧ! - изрева той като изпусна въздуха събран в дробовете си и се спусна към целта си. Той дори не обърна внимание на последната реплика, която излезе от устата му, беше фокусиран да оцелее на всяка цена.

Кой би подозирал, че когато Зертариан искаше да излезне на среща с Юмико и да признае чувствата си, би завършило с бягство за живота му, подтикнато от сакатото шофиране на един гангстер и един надут служител на реда.

[Shen Lee]

Зертариан тръгна да бяга с всички сили далеч от сцената - или поне така изглеждаше на пръв поглед. Истинският му план да увеличи разстоянието между себе си и противника проработи временно, но полицаят - подобно на своят също обладан колега от по-рано, бе достатъчно бърз за да го настигне в рамките на няколко секунди. Няколко крачки преди арката поддържаща пътните знаци на момчето му се наложи да се извърне за да блокира удар с меч, в който полицая бе вложил цялата тежест на тялото си. Зертариан трябваше да вложи цялата си сила само за да отблъсне назад острието на противника преди то да го разсече като диня.

Code: Select all

Зар за отбиване на атака(Мод: Сила; Успех: 3x11+): 5d20>10

Марсел: -5 кръв(кръвоизлив)

[Zertharian Natsuki]

- Проклятие, проклятиеЕЕЕЕЕ! - изръмжа Зертариан, извъртайки се и дигайки мечат си да блокира ударът от полицаят. Той стегна мускулите на краката си с всичка сила за да ударжи и отблъсне връхлетелия го удар.

5d20>10

[Shen Lee]

Зертариан стисна всичките си мускули, но силата на нападателя му бе съкрушителна. Най-доброто, което успя да постигне, бе да отклони атаката на противника си, така че тя направи прорез в дясното му рамо и трицепса. Полицаят загуби равновесие след широкият замах, което даде на Зертариан една-две секунди време да се отдалечи, ако събереше силите за това.

За негова изненада полицаят не се опита да го нападне веднага. Вместо това обгърна слепоочието си с ръката, която изпускаше гъста миазма - сега започнала да се разпростира към останалата част на тялото му.

- Не... Това не съм аз. Няма да позволя...

Време до подкрепление: 04:30
Зертариан: -15 кръв. Кръвоизлив
Марсел: -5 кръв(кръвоизлив)

[Zertharian Natsuki]

- ААААААААААААААХХХХХХХХХХХХХХ - изрева магьосникът от болка от нанесената му рана, подобно на лъв прострелян от бракониер. Но въпреки болката и случващото се той продължи с всички сили да тича към първоналачалната му цел. Кръв се стичаше до китката на ръката му, но той нямаше време да се опита да превърже раната с наметалото си.

Макар адреналинът да стискаше гърлото му и дълбокото поемане на въздух , да правеха говоренето по-трудно, докато тичаше към целта му, Зертариан все пак изкрещя към полицая до дънното на гласа си:

- БОРИ СЕ С МИАЗМАТА! ЕДИН НА СЛУЖИТЕЛ НА РЕДА ТРЯБВА ДА ПАЗИ БЕЗСИЛНИТЕ, А НЕ ДА ГИ УБИВА. НЕ ЗАБРАВЯЙ КАК МИ КАЗА, ЧЕ ЩЕ ПОДСИГУРИШ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ В ТОЗИ ГРАД ДА ЛЕЖАТ ЗАД РЕШЕТКИТЕ. ВИЖДАМ ЧЕ НЕ ПОНАСЯШ ТАЗИ НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, КОЯТО ЦАРИ. АКО НЕ МОЖЕШ ДА СЕ БОРИШ ПОНЕ САБЕРИ СИЛИ И СТЧУПИ ЕДИНИЯ СИ КРАК ЗА ДА МОЖЕШ ДА СПАСИШ ЕДИН ЖИВОТ! ИЛИ ГО ОТРЕЖИ В НАЙ-ЛОШИЯ СЛУЧАЙ! ЩЕ СПАСИШ ЕДИН НЕВИНЕН ЖИВОТ ТАКА! - младият магьосник се надяваше думите му да достигнат обладания полицай или поне да спечели няколко сегунди с отчаяното му викане.

- Трябва да стигна отвън мантинелата до кофите, да ги бутна към него и да използвам Dragon Flash да разруша някоя от тях и да се надявам шрапнелите, които захвърчат в неговата посока да го зававят. Tези 5 минути са цяла вечност не мога да успея. НЕ! Tрябва да успея и да спася Юмико от демона, който я облада. Мизуки го няма, пада се на мен да я защитя. - мислеше си той докато тичаше с всички сили тревожен от притеснения , болка и кръвоизлив. Годините, които се бе оттеглил в Киото да се учи сам на магия от книгите на дядо му сега му се струваха като детска игра, заради която бе загубил ценно време. Той беше глупак. Ако бе отишъл в академията от самото начало щеше да може да направи нещо вместо да бяга за живота си.

- Не...! Tрябва да действам, това, което направих в Киото ще бъде меча, който ще павира пътя на победата ми. Ще сваля някоя или всичките табели с Dragon Flash върху него. Суматохата ще ми издейства нужното време да стигна до другия капан, който му готвя, но трябва само да уцеля момента, когато е под тях. Господи, дано успея. - продължаваха размислите на младежът докато правеще поредния опит да избяга от полицая.

Всяка спечелена секунда бе един миг по-близко да получи подкрепление от баща му Divine General Натсуки Ясухито.

- .... DRAGON FLASH! - произнесе заклинанието магьосникът, целейки се в табелата на арката.

[Shen Lee]

Думите на Зертариан може би стигнаха до полицая, тъй като той продължи да се бори със себе си, без да се помръдне напред.

- Вече ти казах, нали? Никой не те пита за мнението ти - гласът на Юмико се чу от разстояние. - Черен Рицар, атака! Оцвети този дъжд в червено.

Очите на полицая отново блеснаха в червено и той се изправи, гледайки сляпо в посоката на Зертариан.

"Dragon Flash"

Магическото острие, което създаде Зертариан, разсече вятъра и дъжда и удари пътните табелии висящ от арката над полицая като гръм. Знаците се разбиха на остри отломки разбиващи се в асфалта върху полицая.

Резултатът беше експлозия от вода, кръв и кал, която остави зловещ надгробен стоунхендж след себе си. Зертариан бе избягал твърде далеч от мястото за да може да види повече "детайли".

- Кхъ-хъ...

- Кхъ-хъ-хъ-хъ...

- Кхъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ-хъ ~

След няколко мига, Зертариан осъзна, че зловещият кикот идва от Юмико. Тя се бе изправила на задния капак на колата и се смееше с нещо, което можеше да бъде описано само като извратено удоволствие.

- Невероятно, Бели Рицарю, просто невероятно! Спомените й не лъжат, ти наистина би направил силен рицар, на когото мога да разчитам. Въ-ъ-ъ-ъ-ъ-преки, че напоследък си се отдалечил твърде много от нея. Не се притеснявай, ще те накажа за това и след това ще забравя за случилото се. Стига да не го повтаряш никога повече!

Юмико протегна ръка към Зертариан, въпреки разстоянието помежду им.

- Ела! Ще ти дам най-великолепният дар в този свят. Способността да служиш като мой служител на разрушението, болката и страданието, което ще нанеса на този свят! Дори ще отидем и ще видим фойерверките. Наистина искам да ги видя - изглеждат прекрасни в спомените й.

~~~

Оставащо време: 4:00.
Зертариан: -10 Магическа Енергия.
Зертариан: -5 кръв(кръвоизлив).
Марсел: -5 кръв(кръвозлив).

[Zertharian Natsuki]

Зертариан беше на ръба на силите си, но поне засега се бе погрижил за най-големият му проблем - полицаят. Той знаеше, че има и огре, което ги беше гонило, но се надяваше леда на Руук да я задържи за оставащите 3-4 минути. Пред него сега бе друг проблем - Юмико и двамата ранени другари в колата зад нея. Ако тя бе решила да ги дигне като нейни рицари, Зертариан щеше да изпадне отново в огромна беда. Поради, което той реши да се опита да спечели време поне за да превърже набързо раната доколкото можеше и да спре или поне забави кръвоизлива. Но за целта трябваше да разсее "Юмико" с правилните думи, след което той се обърна към нея с висок тон, почти викайки за да го чуе.

- ТАКА КРАЛИЦЕ АКО МОЖЕ ДА ПОЗВОЛИШ НА ТВОЯТ РИЦАР ДА ПРЕВЪРЖЕ РАНАТА СИ БИХ, ТИ БИЛ ИСТИНСКИ БЛАГОДАРЕН И ВЕРЕН, НО ДОКАТО Я ПРЕВЪРЗВАМ ИМАМ САМО ЕДИН ВЪПРОС, СЛЕД КОЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ НАШАТА "СДЕЛКА". ЗАЩО МРАЗИШ ТОЗИ СВЯТ И ИСКАШ ДА ПРИЧИНИШ БОЛКА НАД НЕГО? НЕ, ЧЕ НЕ ТЕ РАЗБИРАМ И АЗ САМИЯТ МРАЗЯ ТЕЗИ СЛАБИ ЗАГУБЕНЯЦИ И МИСЛЯ, ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗКЪПАНИ В МОРЕ ОТ КРЪВ. - извика Зертариан докато сваляше наметалото си за да се опита да се превърже с цел да спре или намали кръвоизлива, беше готов да си подпомогне със зъби ако се наложеше заради лошото местонахождение на раната спрямо ръката му . Надяваше се с блафирането си да спечели поне време за превръзката на раната.

- Проклятие как боли, ако дигне Накамура или Руук, ще ме превърне в масов убиец днес. Трябва да й загубя времето. Мамка му, Otto-san къде си! Не мога да повярвам, що за ден, ако се бях запътил към нея първо вместо да ровя в библиотеката на баща ми, можеше да се не случва това. - ругаеше се наум магьосникът.

Младежът разполагаше с енергия за 2 последни Dragon Flash-a, той знаеше това твърде добре, положението му приличаше на трагедия от литературна творба.

1d20>14