.svg)
Местоположение: Ширакава
Описание: Град известен с онсен баните си, Ширакава се намира в дълбока речна долина в една от северните планини на префектурата Гифу. Това градче наподобява пощенска картичка от различна епоха - рйокан странноприемници изградени от дърво, с лакирани балкони са накачулени от двете страни тясна замръзнала река свързана от червени лакирани мостове. Стръмните склонове, които заобикалят селището, се издигат в рязка вертикалност, завити с искрящи одеала от сняг. Фенери, издаващи мека златиста светлина са наредени по всички улички на градчето. Въздухът е свеж, с аромат на сярата на горещите извори, които придават живота на това градче. Обикновено звуците на бълбукаща вода и приказки на посетители изпълват въздуха, но не и тази вечер.
Тази вечер атмосферата е изключително тиха.
Парата, която по принцип се издига в нощното небе от баните без покрив, сега остава ниско над града, формирайки призрачна блестяща мъгла, която сякаш притъпява всички звуци и превръща светлините на фенерите в неясни, далечни планини. Водата от изворите, макар и все още топла, сега бе придобила странен мазен блясък, движейки се в летаргични гъсти облаци. По стълбовете на фенерите бе започнала да расте вретеновидна папрат, което според местните бе съвсем ново явление.
Зертариан
Зертариан не се намираше в луксозна страноприемница. Това бе утилитарна, захабена миньорска хижа на границите на градчето, където стените на долината израстваха в основите на самата планина. Малката стая се отопляваше единствено от миниатюрна изстрадала газова печка. По стените бяха окачени карти и бележки от геоложки проучвания. Той тъкмо се бе върнал от безплоден следобед, изследвайки минна шахта за следи от редкия минерал, който бе набелязал. Това бе първата му следа за неестествен метал, който може би щеше да му помогне да създаде оръжие, което може да издържи мощта на демоничен дух.
Магьосникът погледна през малкия замърсен прозорец към градчето в дъното на долината. Обикновено, в сравнение с неговата собствена обстановка, селището му изглеждаше като куклен дом, като онези, които бе виждал да се продават в Германия, когато бе посещавал с родителите си. Чувството му на неудовлетвореност беше като пламък, който се сблъскваше в нарастващия студ. Празничните светлини го дразнеха, пример за комфорта и спокойствието, който той се бе зарекъл да захвърли. Но тази вечер над селото беше паднала някаква необичайна мъгла. Странното беше, че тази мъгла не се издигаше особено високо във въздуха. Почти сякаш парата от баните замръзваше, но беше ли възможно такова нещо? Свръзката му, побелял стар миньор, беше споменал че минералът, който търси се захранва от "топлината на планинското сърце", но той също така каза, че това сърце бе започнало да изстива. Звучеше като приказки на изкуфял старец, но възможно ли това да бе причината той да имаше такава трудност да намери онова, което търси? И ако планината наистина ставаше все по-студена, нима той скоро щеше да изгуби шанса си изобщо да намери този материал?
Затсуне Мико
Мико се намираше на верандата на най-голямата странопримница, "Фуйоукан" или "Зимният феникс". Страноприемницата й бе предоставила тъмносиньо зимно кимоно, което контрастираше ярко с бялата й коса. Единствената й ръка бе облегната на студения парапет.
Тя не беше сама тук. Всъщност определена част от домакинството на Джинзо Ямура придружаваше Небесния генерал, който в момента се намираше в главната зала на староприемницата, водейки среща с някакви големи клечки, чиито позиции и важност Мико не разбираше.
Тя обви с поглед неестествено тихия град. Фестивалните бонбори фенери светеха, но по някакъв празен начин, който не издаваше топлина. Тя можеше да го усети, макар и съвсем леко. Това не бе мирна тишина. Беше затишие в очакване. Като че ли в парата на онсен баните имаше някаква куха болка, като че ли в нарастващия студ който обграждаше всички в района имаше някаква печал. Момичето погледна самотно Дзашики-Вараши - домашния дух, който играеше по коридорите по-рано. Сега фигурата му, която наподобяваше човешко дете, стоеше посърнала до прозореца намиращ се най-близко до камината. Духът проследяваше ледените кристали по прозореца с малкия си пръст. На бузата му бе замръзнала единствена сълза.
Ямура й беше дал задачата да "наблюдава духовното време". Тя не беше сигурна какво точно означава това, но явно беше някакъв урок... или тест. Преди, когато природата й беше обвързана с духовно същество, тя бе много по-чувствителна за "духовното", докато в момента това й шесто чувство беше много по-глухо... макар че преди да започне да се обучава в магия, тя сякаш бе изгубила връзка с него напълно.
Описание: Град известен с онсен баните си, Ширакава се намира в дълбока речна долина в една от северните планини на префектурата Гифу. Това градче наподобява пощенска картичка от различна епоха - рйокан странноприемници изградени от дърво, с лакирани балкони са накачулени от двете страни тясна замръзнала река свързана от червени лакирани мостове. Стръмните склонове, които заобикалят селището, се издигат в рязка вертикалност, завити с искрящи одеала от сняг. Фенери, издаващи мека златиста светлина са наредени по всички улички на градчето. Въздухът е свеж, с аромат на сярата на горещите извори, които придават живота на това градче. Обикновено звуците на бълбукаща вода и приказки на посетители изпълват въздуха, но не и тази вечер.
Тази вечер атмосферата е изключително тиха.
Парата, която по принцип се издига в нощното небе от баните без покрив, сега остава ниско над града, формирайки призрачна блестяща мъгла, която сякаш притъпява всички звуци и превръща светлините на фенерите в неясни, далечни планини. Водата от изворите, макар и все още топла, сега бе придобила странен мазен блясък, движейки се в летаргични гъсти облаци. По стълбовете на фенерите бе започнала да расте вретеновидна папрат, което според местните бе съвсем ново явление.
Зертариан
Зертариан не се намираше в луксозна страноприемница. Това бе утилитарна, захабена миньорска хижа на границите на градчето, където стените на долината израстваха в основите на самата планина. Малката стая се отопляваше единствено от миниатюрна изстрадала газова печка. По стените бяха окачени карти и бележки от геоложки проучвания. Той тъкмо се бе върнал от безплоден следобед, изследвайки минна шахта за следи от редкия минерал, който бе набелязал. Това бе първата му следа за неестествен метал, който може би щеше да му помогне да създаде оръжие, което може да издържи мощта на демоничен дух.
Магьосникът погледна през малкия замърсен прозорец към градчето в дъното на долината. Обикновено, в сравнение с неговата собствена обстановка, селището му изглеждаше като куклен дом, като онези, които бе виждал да се продават в Германия, когато бе посещавал с родителите си. Чувството му на неудовлетвореност беше като пламък, който се сблъскваше в нарастващия студ. Празничните светлини го дразнеха, пример за комфорта и спокойствието, който той се бе зарекъл да захвърли. Но тази вечер над селото беше паднала някаква необичайна мъгла. Странното беше, че тази мъгла не се издигаше особено високо във въздуха. Почти сякаш парата от баните замръзваше, но беше ли възможно такова нещо? Свръзката му, побелял стар миньор, беше споменал че минералът, който търси се захранва от "топлината на планинското сърце", но той също така каза, че това сърце бе започнало да изстива. Звучеше като приказки на изкуфял старец, но възможно ли това да бе причината той да имаше такава трудност да намери онова, което търси? И ако планината наистина ставаше все по-студена, нима той скоро щеше да изгуби шанса си изобщо да намери този материал?
Затсуне Мико
Мико се намираше на верандата на най-голямата странопримница, "Фуйоукан" или "Зимният феникс". Страноприемницата й бе предоставила тъмносиньо зимно кимоно, което контрастираше ярко с бялата й коса. Единствената й ръка бе облегната на студения парапет.
Тя не беше сама тук. Всъщност определена част от домакинството на Джинзо Ямура придружаваше Небесния генерал, който в момента се намираше в главната зала на староприемницата, водейки среща с някакви големи клечки, чиито позиции и важност Мико не разбираше.
Тя обви с поглед неестествено тихия град. Фестивалните бонбори фенери светеха, но по някакъв празен начин, който не издаваше топлина. Тя можеше да го усети, макар и съвсем леко. Това не бе мирна тишина. Беше затишие в очакване. Като че ли в парата на онсен баните имаше някаква куха болка, като че ли в нарастващия студ който обграждаше всички в района имаше някаква печал. Момичето погледна самотно Дзашики-Вараши - домашния дух, който играеше по коридорите по-рано. Сега фигурата му, която наподобяваше човешко дете, стоеше посърнала до прозореца намиращ се най-близко до камината. Духът проследяваше ледените кристали по прозореца с малкия си пръст. На бузата му бе замръзнала единствена сълза.
Ямура й беше дал задачата да "наблюдава духовното време". Тя не беше сигурна какво точно означава това, но явно беше някакъв урок... или тест. Преди, когато природата й беше обвързана с духовно същество, тя бе много по-чувствителна за "духовното", докато в момента това й шесто чувство беше много по-глухо... макар че преди да започне да се обучава в магия, тя сякаш бе изгубила връзка с него напълно.
