EX Story 1: "The Ghost of a Silent Night

Тук може да наблюдавате и участвате събития, развиващи се в различни точки в историята на Alter World.

Moderators: Shen Lee, Game Masters

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Местоположение: Ширакава


Image


Описание: Град известен с онсен баните си, Ширакава се намира в дълбока речна долина в една от северните планини на префектурата Гифу. Това градче наподобява пощенска картичка от различна епоха - рйокан странноприемници изградени от дърво, с лакирани балкони са накачулени от двете страни тясна замръзнала река свързана от червени лакирани мостове. Стръмните склонове, които заобикалят селището, се издигат в рязка вертикалност, завити с искрящи одеала от сняг. Фенери, издаващи мека златиста светлина са наредени по всички улички на градчето. Въздухът е свеж, с аромат на сярата на горещите извори, които придават живота на това градче. Обикновено звуците на бълбукаща вода и приказки на посетители изпълват въздуха, но не и тази вечер.

Тази вечер атмосферата е изключително тиха.

Парата, която по принцип се издига в нощното небе от баните без покрив, сега остава ниско над града, формирайки призрачна блестяща мъгла, която сякаш притъпява всички звуци и превръща светлините на фенерите в неясни, далечни планини. Водата от изворите, макар и все още топла, сега бе придобила странен мазен блясък, движейки се в летаргични гъсти облаци. По стълбовете на фенерите бе започнала да расте вретеновидна папрат, което според местните бе съвсем ново явление.



Зертариан


Зертариан не се намираше в луксозна страноприемница. Това бе утилитарна, захабена миньорска хижа на границите на градчето, където стените на долината израстваха в основите на самата планина. Малката стая се отопляваше единствено от миниатюрна изстрадала газова печка. По стените бяха окачени карти и бележки от геоложки проучвания. Той тъкмо се бе върнал от безплоден следобед, изследвайки минна шахта за следи от редкия минерал, който бе набелязал. Това бе първата му следа за неестествен метал, който може би щеше да му помогне да създаде оръжие, което може да издържи мощта на демоничен дух.

Магьосникът погледна през малкия замърсен прозорец към градчето в дъното на долината. Обикновено, в сравнение с неговата собствена обстановка, селището му изглеждаше като куклен дом, като онези, които бе виждал да се продават в Германия, когато бе посещавал с родителите си. Чувството му на неудовлетвореност беше като пламък, който се сблъскваше в нарастващия студ. Празничните светлини го дразнеха, пример за комфорта и спокойствието, който той се бе зарекъл да захвърли. Но тази вечер над селото беше паднала някаква необичайна мъгла. Странното беше, че тази мъгла не се издигаше особено високо във въздуха. Почти сякаш парата от баните замръзваше, но беше ли възможно такова нещо? Свръзката му, побелял стар миньор, беше споменал че минералът, който търси се захранва от "топлината на планинското сърце", но той също така каза, че това сърце бе започнало да изстива. Звучеше като приказки на изкуфял старец, но възможно ли това да бе причината той да имаше такава трудност да намери онова, което търси? И ако планината наистина ставаше все по-студена, нима той скоро щеше да изгуби шанса си изобщо да намери този материал?




Затсуне Мико


Мико се намираше на верандата на най-голямата странопримница, "Фуйоукан" или "Зимният феникс". Страноприемницата й бе предоставила тъмносиньо зимно кимоно, което контрастираше ярко с бялата й коса. Единствената й ръка бе облегната на студения парапет.

Тя не беше сама тук. Всъщност определена част от домакинството на Джинзо Ямура придружаваше Небесния генерал, който в момента се намираше в главната зала на староприемницата, водейки среща с някакви големи клечки, чиито позиции и важност Мико не разбираше.

Тя обви с поглед неестествено тихия град. Фестивалните бонбори фенери светеха, но по някакъв празен начин, който не издаваше топлина. Тя можеше да го усети, макар и съвсем леко. Това не бе мирна тишина. Беше затишие в очакване. Като че ли в парата на онсен баните имаше някаква куха болка, като че ли в нарастващия студ който обграждаше всички в района имаше някаква печал. Момичето погледна самотно Дзашики-Вараши - домашния дух, който играеше по коридорите по-рано. Сега фигурата му, която наподобяваше човешко дете, стоеше посърнала до прозореца намиращ се най-близко до камината. Духът проследяваше ледените кристали по прозореца с малкия си пръст. На бузата му бе замръзнала единствена сълза.

Ямура й беше дал задачата да "наблюдава духовното време". Тя не беше сигурна какво точно означава това, но явно беше някакъв урок... или тест. Преди, когато природата й беше обвързана с духовно същество, тя бе много по-чувствителна за "духовното", докато в момента това й шесто чувство беше много по-глухо... макар че преди да започне да се обучава в магия, тя сякаш бе изгубила връзка с него напълно.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 345
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Магьосникът гледаше замислен, повтаряйки наум нещата, които бе научил засега. Планът му да създаде демонично острие беше толкова близко но въпреки това оставаше далеч.
*Хмм трябва да се вгледам в случващото се с тази планина. Ако наистина става по-студена това е много зле за материала, който търся. Но тук няма да разбера много. Трябва да науча повече за самия регион. Трябва да разпитам околните за миналото на региона и кой е неговият дух пазител. Може би е недоволен или по-лошо пред умиране и затова околностите да страдат.* - мисълта му обмисляше възможните обяснения и търсеше решение. Докато крачеше стаята мозъкът му даваше плод на много възможни теории. Накрая той спря и каза сам на себе си в стаята:
- Нищо няма да постигна така трябва ми някой местен, някой местен мистик. - Той се облече и се запъти да излезе от стаята. Планът му беше да разпита местните за мистика на селото и от него да научи историята на региона, а от там да пробва да се свърже с духовете на земята и да реши този проблем.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Околността, в която белокосото момиче се намираше, беше интересна, но не и нещо, което не беше виждала досега в условията, при които тя живееше. Все пак бе приютена и придружена до тук от небесен генерал, с който тя донякъде беше свикнала за момента. Издишва няколко пъти, дъха й се виждаше като дим, поради студения въздух наоколо. Бонборните фенери наоколо създаваха усещане за празник, който някой бе забравил да напълни със смисъл. Светлината им беше мека, но студена - красива, без да стопля. Мико го усещаше с всяко бавно вдишване. Студът влизаше в дробовете ѝ не като враг, а като напомняне, че тук има нещо нередно. Тя присви единствената си ръка в ръката на кимонoто и позволи на гърба си да се отпусне леко към парапета. Дървото бе студено, почти болезнено, но това ѝ помагаше да остане будна.
Тя се опита да „слуша“. Не с уши - така, както някога слушаше преди. По-рано духовният свят ѝ шепнеше постоянно: в шумоленето на хартия, в трептенето на въздуха, дори в тишината между два удара на сърцето ѝ. Сега… сега всичко беше като заглушено. Като звук, чут през вода. И все пак - нещо се нагъваше под повърхността. Не като присъствие, а като очакване. Нещо, което все още не беше пристигнало, но бе на път.
Погледът ѝ се плъзна към прозореца вътре. Дзашики-Вараши. По-рано душата на мястото бе подскачала и се смееше, влачеше кимоното си по пода и се появяваше там, където никой не я очакваше. Духът си играеше, без да бъде притесняван за момента от присъствието й, поне тя се опитваше да се прикрие. Детският му силует изглеждаше по-малък, свит в себе си. Мико усети лека болка в гърдите си, когато видя ледената сълза, застинала върху бузата му. Домашните духове не плачат без причина. Не истински. Изглежда този дух също бе притиснат от някакви условия. Можеше да се опитва да го прикрие с детското си поведение, но не и от момичето.
"Наблюдавай духовното време." Думите на Ямура отново изплуваха в ума ѝ. Ако това беше урок, тя не бе сигурна дали се справя. Ако беше тест - не знаеше какво е вярното решение. Но инстинктът ѝ, макар и отслабен, ѝ нашепваше едно: духовното време се променяше, както небето се променя преди буря. Не внезапно. Не шумно. А с онази тежка тишина, в която дори духовете се страхуват да дишат.
Мико остана на верандата, неподвижна като статуя, с бялата си коса, леко покрита със слана. Тя не можеше да спре това, което идваше. Но можеше да го види. И този път нямаше да отвърне поглед.


Image
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Мико Затсуне


Мико беше права, че нещо идваше. Но то дойде може би по-скоро, отколкото тя очакваше. В околността се разнесе звук на дълга и ниска въздишка, която сякаш идваше... от самата планина и минаваше през долината. Внезапно фенерите започнаха да трептят сякаш бяха нападнати от вятър. Те изгаснаха навсякъде, потапяйки селото в почти пълен мрак разбиван само от светлините, които идваха от прозорците на домовете и звездите в небето.

Тогава започна да вали сняг. Но не както снеговалежа, който Мико бе видяла сутринта, а на тежки парцали.




Зертариан Натсуки


Зертариан бе изминал двадесетина минути път към градчето, когато го стресна звук, който дойде от планината и се разнесе през долината. Прозвуча като въздишка на жена, но възможно ли беше всъщност? Може би някъде се бе срутила лавина и въображението на Зертариан просто си играеше с него. Десетина секунди по-късно започна да вали сняг. Тъй като той бе прекарал тук няколко дни, това не бе изненадващо, но този път снегът беше тежък и много по-наситен. Ако искаше да стигне до Ширакава вероятно бе по-добре да побърза.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Снегът падаше тежко, сякаш небето го изтръгваше от себе си на парчета. Всяка снежинка, която докосваше кожата на Мико, носеше със себе си странно усещане не толкова студ, колкото натиск. Като дъх върху гърдите. Тя се отдръпна леко от парапета. Дъските на верандата изскърцаха под стъпалата ѝ, звукът прозвуча прекалено силно в настъпилата тишина. Не тази обикновена нощна тишина, а гъста, лепкава такава, която кара слуха да боли.Мико вдиша бавно. Издишването ѝ излезе като бледа мъгла, но този път не се разсея веднага. Задържа се за миг във въздуха, сякаш не искаше да си тръгне. Ето го… Не като мисъл, а като усещане - дълбоко, под кожата. Погледът ѝ се плъзна към прозорците на страноприемницата. Светлината вътре трептеше неспокойно. Дзашики-Вараши вече не проследяваше леда по стъклото. Малката фигура беше замръзнала на място, с ръка притисната към гърдите си. Сълзата на бузата му се беше напукала.
Мико започна да усеща как нещо в нея се свива. Тя положи дланта на здравата си ръка върху гърдите си, точно над сърцето. Там, където преди… Не. Сега не беше време за това.
„Духовното време“, беше казал Ямура.
Снегът около верандата започна да се натрупва неестествено бързо, сякаш земята го привличаше. Вятър нямаше, а въпреки това снежинките се въртяха в бавни спирали, следвайки невидим ритъм. Мико усети как кожата на тила ѝ настръхна. Тя затвори очи. Опита се да не гледа, а да слуша, не със слуха си, а с онова притъпено, почти забравено чувство, което някога беше част от нея. Нещо откликна. Слабо. Като далечен звън под лед.
Планината…Не беше гневна. Беше… будна. Очите на Мико се отвориха рязко. Някъде в тъмнината, отвъд покривите и заснежените улици, нещо се размърда. Не форма, не звук, а по-скоро отсъствие. Петно, в което снегът не падаше. Мико направи крачка напред, без дори да осъзнае, че се движи. Тест или не, урок или не - тя знаеше едно.
Каквото и да идваше от планината, духовете вече го усещаха. И ако те плачеха…значи селото беше закъсняло.
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 345
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

- Какво по дя.... - Зертариан замлъкна преди да се изкаже. Вместо това той въздиша и си помисли, че каквото и да бе това в момента не го интересуваше. Ако изпуснеше шанса си да се сдобие с този метал това би усуетило планът за меча, който готвеше да изкове. Разтърквайки ръцете, с цел да ги стопли си той каза:
- Бррр трябва да побързам. Този студ пробива дори ръкавиците ми. - все пак той не отричаше наличието на всякакви мистични и природни сили в планината, но в момента трябваше да намери някой местен мистик, който да го асистира в това да се свърже с духовете тук. Предишните му приключения го бяха научили да се фокусира върху една цел и да не се разсейва.
С всяка изминала минута като чели забързваше крачката си към целта си.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Зертариан Натсуки



Зертариан бързо стана жертва на студа, който рязко се беше увеличил. Това му припомни думите на Шидзуо Кусанаги, че е "доста слабоват". Движенията му се забавиха. Имаше чувството, че кожата на лицето му ще се пукне при най-лекото одраскване.





Мико Затсуне



Мико беше успяла да се настрои доста успешно към "духовното време". Можеше да усети, че падащия студ идваше дълбоко от планината... или от нейното сърце или от нещо, което бе част от самата планина. Но тя усети и нещо друго. Някакво слабо, далечно привличане към планината. Като че ли можеше да проследи нишка, която я свързваше с нещо зад завесата от падащ сняг.






Зертариан Натсуки



Зертариан имаше чувството, че студът го нападаше на някакво по-дълбоко ниво, което той не можеше да дефинира... Въпреки опита му като магьосник, той нямаше силно развит усет за духовното. Като че ли студът нападаше някаква дупка в него, някаква липса... Но в същото време, той усещаше, че тази дупка не бе напълно празна, като че ли в нея имаше нещо топло, като малък въглен, който започваше да грее по-силно с всяка измината крачка.

Но този въглен не бе достатъчен за да стопли цялото му същество. Внезапно гледката пред Зертариан се извиси... не, той се беше снишил. Момчето бе паднало на колене в снега. Нима краката му бяха отказали? Градчето не беше далеч. Трябваше да се потруди само още малко. Чак сега той забеляза, че градчето далечината беше потъмняло, като че ли повечето светлини бяха угаснали. Може би вече халюцинираше? Той се опита да махне с ръка пред себе си, за да провери дали няма да разбие видението. Но той бе изгубил усет за ръката си, или може би... беше изгубил усета в цялото си тялото? Въпреки това ръката му бе последвала неговата команда, това само му помогна да изгуби равновесие и да падне по лице в снега. Бялата му коса се сливаше със снежната настилка. Той не усещаше мраза по бузите си, което вероятно бе знак че хипотермията стигаше до крайния си предел.


Проверка за издръжливост (Зертариан): 1d20
Зертариан:

Състояние: Heart's Frost
-10 DEX
-10 SPD

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико не последва импулса да насочи вниманието си към планината. Привличането беше тихо, равномерно, почти учтиво - но тя го остави настрана, както човек оставя отворен прозорец, без да наднича навън. Вместо това леко щеше да се отдръпне от парапета. Студът веднага се настани по-смело около нея. Снегът падаше на едри, тежки парцали, които се въртяха бавно във въздуха, сякаш всяка снежинка имаше собствено колебание дали да достигне земята. Мико повдигна здравата си ръка и я изнесе напред, дланта нагоре, без рязко движение. Кимоното ѝ се разлюля леко, дългият празен ръкав от другата страна остана неподвижен, прилепнал към тялото ѝ. Тя задържа ръката си така не като жест, а като покана.
Дишането ѝ се забави. Не го контролираше съзнателно, просто позволи на тялото си да намери ритъм, който не се бори със студа. Погледът ѝ не следеше небето, нито върха на планината, а пространството непосредствено пред дланта ѝ - мястото, където снегът прекосяваше границата между въздуха и допира.
Тя леко сви пръстите си, после отново ги отпусна, сякаш напомняше на самата себе си да не стиска. Вниманието ѝ се насочи навътре - не към магията, не към заклинание, а към усещанията: студа по кожата, влагата във въздуха, тежестта на нощта, която притискаше селото. Тя се опита да усети снега не като явление, а като присъствие, като нещо, което идва отнякъде и минава през нея, без да спира. Розовите ѝ очи останаха спокойни, съсредоточени, без блясък на активирана сила. Тя просто стоеше така - дланта й отворена, тялото неподвижно, позволявайки на мига да се случи, без да го насочва.
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 345
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

- Хахаха не вярвах, че студа ще ме порази така или пък може би не е обикновен студ. - каза той с висок глас. Дяволита усмивка се появи по устните му. Студът, най-голямото оръжие на зимата,а в този случай и на това необичайно място можеше много лесно да бъде преборено с топлина, а именно огън. За щастие неговото форте бе огнена магия. Той се концентрира използвайки знанията си по огнена магия да навигира духовната енергия в себе си, а именно огнения елемент. Той насочи магията към ръцете си, изпълвайки топлият елемент той събра всички сили и отприщи няколко Rising Dragon Breath в различни посоки около себи, но все пак целейки се към дървета, с цел да не уцели някой човек. Това му трябваше за да се раздвижи и стопли за момент, след което щеше да събере огнена топка в ръцете си и чрез концетрация да я държи и да се топли докато стигне към селото. Щеше да е слабо и нестабилно, но беше по-добре от нищо.
Зар за брой Rising Dragon Breaths:
1d6
1_JVm8fTQA9L3pEWM8jRFdUg.gif
Image

Shen Lee wrote:Проверка на воля (оставане в съзнание): 1d200022Успех!
You do not have the required permissions to view the files attached to this post.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Зертариан Натсуки



Зертариан успя да запази съзнание и да концентрира магическата си енергия в няколко залпа от отличителната му огнена магия. Въпреки това, не успя да се изправи и огнените глави се издигнаха в небето като фойерверки, които вместо да избухнат просто постепенно се разсеяха в снежната атмосфера. Топлината, която магиите създадоха му позволи да остане на себе си. Вероятно можеше да се вдигне и да направи още няколко крачки, но колко далеч щеше да стигне?





Мико Затсуне



На друго, по-безопасно място, Мико Затсуне продължаваше да стои на верандата, концентрирайки се върху сетивата си. Внезапно нещо обаче отвлече вниманието й - няколко червени светлини се издигнаха в далечината отвъд градчето, като фойерверки, които обаче никога не избухнаха а просто изчезнаха в небето като обратни падащи звезди.
Зарове за щета (Rising Dragon Breath): 4d20
Зертариан Натсуки:

-80 Магическа енергия(оставаща: 120)

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико не помръдна веднага. Червените светлини бяха изчезнали толкова внезапно, колкото се бяха появили, но следата им остана отпечатана в погледа ѝ. Не като образ, а като усещане - леко парене зад очите, като след гледане към огън в тъмното. Снегът продължаваше да пада на тежки парцали, всяка снежинка улавяйки за миг бледата светлина от прозорците, преди да се разтвори в мрака.
Мико бавно отдели дланта си от парапета. Пръстите ѝ се разтвориха несигурно във въздуха, сякаш търсеха нещо невидимо. Студът веднага захапа кожата ѝ, но тя не се дръпна. Вместо това задържа ръката си неподвижно, позволявайки на падащия сняг да я докосне. Една снежинка кацна върху върха на пръста ѝ сложна, почти прекалено съвършена форма - и за кратък миг тя задържа дъха си, съсредоточавайки се не в това, което виждаше, а в това, което усещаше. Някъде дълбоко в гърдите ѝ онова привличане леко потрепна. Не се усили. Не отслабна. Просто… реагира.
Мико сви леко пръстите си, без да стиска, сякаш се страхуваше да не разруши нещо крехко. После отпусна ръката си и я прибра обратно към тялото, дългият ръкав отново скри липсващата ѝ ръка в гънките на плата. Погледът ѝ се вдигна не към планината, а към мястото, където червените светлини бяха изчезнали. Там тъмнината изглеждаше… различна. Не по-дълбока. Не по-гъста. Просто внимателна. Снегът продължаваше да вали. Мико се изправи малко по-стегнато, сякаш тялото ѝ вече беше взело решение, дори умът ѝ още да го догонваше. Тя хвърли последен поглед назад към осветените прозорци на страноприемницата, към безопасността, която те символизираха - и после отново напред.
Червените светлини може и да бяха изчезнали. Но не и следата, която бяха оставили. Едната светлина още сякаш гореше в съзнанието ѝ, когато Мико откъсна поглед от небето. Тя не реагира прибързано. Вместо това тялото ѝ се нагоди почти само- както бе правело безброй пъти по време на обучение, когато тишината беше по-важна от скоростта. Стъпалата ѝ се отлепиха от дървената веранда без звук. Тежестта ѝ се прехвърли напред внимателно, сякаш всеки жест можеше да разклати нещо невидимо във въздуха. Дългият ръкав на робата, този който криеше липсващата ѝ ръка, остана плътно до тялото ѝ, неподвижен. Другата ѝ длан се плъзна леко по студения парапет за опора, после се отпусна.
Мико се движеше така, сякаш вече беше част от падащия сняг - без резки движения, без бързане. Дъхът ѝ беше равен и плитък, почти несъществуващ, за да не оставя бели облачета, които биха я издали. Очите ѝ, все още наситени с бледорозовия отблясък от концентрацията, се плъзгаха по сенките между сградите, по покривите, по празните улички. Тя не гледаше право към мястото, където бяха изчезнали светлините. Вместо това държеше посоката им в периферното си зрение, сякаш самото осъзнаване можеше да бъде забелязано. Всеки шум, далечено скърцане на дърво, приглушен удар на вятъра в капаците се отбелязваше, но не прекъсваше ритъма ѝ.
Снегът падаше на тежки, бавни парцали около нея. Някои от тях докосваха рамото ѝ, косата ѝ, миглите ѝ, и тя не ги отърсваше. Позволяваше им да останат, да се стопят сами. В този момент Мико не просто се придвижваше напред - тя се опитваше да не оставя следа в самото духовно течение, което обгръщаше селото. И макар че краката ѝ я водеха натам, където небето бе пламнало в червено, вътрешно тя държеше усещането си опънато и отворено, готово да улови и най-слабата промяна, още преди да се превърне в заплаха.


Image
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 345
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан нямаше много време, най-първичната и бърза мисъл, която му дойде беше да се скрие във Forest Husk магията си, но не преди да създаде снежно човече от снега и чрез Shikigami магията си, което щеше да има простата цел да чука или тропа колкото може силно по дърваната му бърлога с надеждата да привлече помощ или поне да изчака бурята да намалее докато ме скрит от нея.Той нямаше много време за мисъл и се хвърли в действие с този негов план тъй като не би стигнал далеч разчитайки само на магията си. В този случай се надяваше на чудо или поне да отмине бурята макар че той се бе сблъсквал с тежък студ и преди, но този път имаше нещо необичайно в този.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Зертариан Натсуки



Зертариан заложи някои от последните си сили на отчаян план, който разчиташе на помощ от съдбата, но в интерес на истината нямаше много друго, което можеше да направи в момента. Определено трябваше да се подготви по-добре за следващата си мисия в див район. Нима това също бе умение, което трябваше да придобие, за да изкове мечтаните си магически оръжия? Гениален магьосник, ковач и миньор може да не звучеше много респективно, но, ако не друго, щеше да бъде първият такъв в историята.

Когато суровината, с която студът нападаше Зертариан спадна, благодарение на дървесното прикритие, което създаде с магическите си способности, той си помисли, че може би не му трябва външна помощ. Ако запазеше съзнание до сутринта и снежната буря приключеше дотогава, щеше да събере някак сили за да се добере до селището. Но може би той вече изпадаше в хипотермичен сън, тъй като му се стори, че чува звуци в заобикалящата го гора. Дървеното му прикритие ги приглушаваше до неопределено бучене, което се превръщаше в ехо. Но ако трябваше да определи на какво му напомня, то вероятно беше мечка. От друга страна, той можеше да чуе своето шикигами как снове в снега около бариерата му, така че може би не сънуваше.





Мико Затсуне



Мико се престраши да напусне безопасността на страноприемницата, въпреки че тя никога не бе била в този район и още повече тя всъщност никога не бе изследвала планина преди, камо ли през зимата. След като фенерите изгаснаха единствената светлина идваше от камините и лампите в домовете на хората. Тази приглушена светлина й се струваше недостатъчна, но когато стигна до границата на селцето, положението стана дори по-неприятно, тъй като навън беше пълен мрак. Луната бе скрита от тежките облаци, които спускаха снежните парцали, така че тя едва можеше да различи очертанията на дърветата и храстите отвън. Може би все пак не беше толкова лоша идея да се върне на топло и приятно в страноприемницата?

В същото време обаче след като се бе доближила до гората, чувството за притегляне само бе станало по-силно. Като че ли някъде там в гората нещо чакаше точно нея. На какво точно щеше да се довери момичето?
Зарове за щета (Rising Dragon Breath): 4d20
Зертариан Натсуки:

-80 Магическа енергия(оставаща: 120)

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Белокосото момиче се спря на самата граница между селото и гората. Зад нея светлината от домовете вече беше отслабнала до мътен отблясък, който едва пробиваше през падащия сняг. Пред нея тъмнината не беше плътна, а наслоена — сенки върху сенки, очертания без дълбочина. Тя не пристъпи напред. Не още. Мико отпусна раменете си и позволи на тежестта на робата да се намести по тялото ѝ. Дъхът ѝ излезе бавно, задържа се за миг във въздуха и се разтвори. Тя не затвори очи, а снижи погледа си леко, така че светът да остане в периферията, а вниманието ѝ да се обърне навътре. Ръката ѝ се плъзна към мястото под яката на робата, където обикновено усещаше най-ясно магическата си енергия не като пламък, а като тиха, стабилна линия. Тя не я изтласка навън. Само я остави да се раздвижи, да се разпростре леко, както топлина се разлива по студена кожа.
Снегът продължаваше да пада, но Мико престана да го следи с очи. Вместо това се съсредоточи върху усещанията, които идваха без усилие -напрежението в въздуха, натиска на тишината, странната равномерност, с която студът проникваше в пространството около нея. Тя позволи на магическата си енергия да се слее с тези усещания, без да ги променя, без да ги тласка в посока.
Пръстите на здравата ѝ ръка леко се свиха, после отново се отпуснаха. Това беше малък, несъзнателен жест, сякаш проверяваше дали все още е тук, в собственото си тяло. Дългият празен ръкав от другата страна остана неподвижен, прилепнал до тялото ѝ.
Мико се опита да не търси. Не форма. Не източник. Не отговор. Само обхват.
Тя позволи на вниманието си да се разшири толкова, колкото беше безопасно, като тънък слой светлина, разстлан върху мрак достатъчно, за да усети промяна, но не и да я освети. Всяко напрежение, всяко колебание в себе си тя оставяше да се уталожи, без да го гони. Мико стоеше така неподвижно, на ръба между светлина и тъмнина, между селото и гората, със събрана, тиха концентрация — използвайки магията си не като инструмент, а като сетиво. И изчака резултатът, преди да стигне до конкретно решение накъде да поеме.


Image
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 345
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Магьосникът се ощипа по лицето няколко пъти в опит да се държи буден, но чутия звук на мечка го накара да затаи дъх и леко да качи нивото на адрелина му. Той запази пълни тишина и продължи да се заслушва в звуковете около бариерата му, стремейки се да бъде максимално тих.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:


Зертариан Натсуки



Зертариан единствено притаи дъх, но в същото време не е като да имаше какво друго да направи - в момента стоеше в затвора на собствената си бариера, но нямаше избора да я напусне, дори позицията му да го поставяше в опасност.
С изминаването на минутите като че ли започна да му се причуват тежки стъпки по снега, а от време на време - счупване на настъпен клон. Може да бе само въображението му, но какво би било в друг случай? Някой друг човек, който в момента също се намираше навън и приближаваше към него по случайност? Или точно обратното... например мечката, която му се стори че изрева. Имаше ли мечки всъщност в този район?





Мико Затсуне



Застинала неподвижно на границата между дивото и цивилизацията, сетивата на Мико продължаваха да й казват същото. Някъде там в замръзналата гора я чакаше нещо, което я притегляше по необясним начин... като аромат на забравен сладкиш, който човек усеща на фестивален пазар за първи път от петнадесет години - дори когато не знае от кой щанд идва, той знае че е реалност, ефимерна връзка със забравеното, която подпалваше любопитството му.


Едно-единствено нещо наруши звука на снежната буря, с която те вече бе привикнала, бе някакъв тътен в далечината, която тя не можеше да види през морето от дървета. Тя не можеше да го свърже директно с нещо, което бе чувала преди.


Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 345
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан застана в поза сейза на коленете си и се постави в състояние на медитация, като фокуса му не беше него самият а природата около него. Стремеше се чрез изостряне на сетивата си в този режим да разбере долкото можеше какво става около него, както и да държи чрез циркулация на маната си тялото доколото можеше топло. Той не можеше да си позволи да мечтае или мисли планове в тази ситуация на живот и смърт, а само да чака и да се надява бурята да премине или някой да го забележи.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Фойерверки? Или не съвсем? Звукът не беше силен, но бе дълбок. Толкова дълбок, че не се чу само с уши. Премина през снега, през въздуха, през костите ѝ. За миг дъхът ѝ се задържа сам, без тя да го спира. Снегът продължаваше да пада, но вече не звучеше същото. Мико бавно повдигна глава, без да търси източника с очи. Вместо това тя се вслуша в пространството между звуците - там, където бурята се пречупваше около дърветата, където тишината се разтягаше и свиваше. Раменете ѝ останаха отпуснати, но стойката ѝ се събра готова, без да е напрегната.
Ръката ѝ се плъзна леко под яката на робата, там където усещаше собствената си магическа енергия най-ясно. Тя не я изтласка, не я оформи, само ѝ позволи да се събуди малко повече, да изпълни вътрешната празнина със слаба, стабилна топлина. Дишането ѝ се изравни с ритъма на бурята, бавно и равномерно.
Привличането бе все така силно. Мико направи една внимателна крачка напред в снега. Стъпалото ѝ потъна меко, почти без звук. После още една. Не бързо, не решително, сякаш проверяваше дали самата нощ ще ѝ позволи да се приближи.
Очите ѝ останаха спокойни, съсредоточени, отворени към тъмнината между дърветата, но не втренчени. Тя не гонеше тътена. Не бягаше от него. Само се движеше бавно, внимателно, позволявайки на усещането да я води, без да му се подчинява напълно. Снегът се въртеше около нея, а гората остана ням свидетел на тихото ѝ приближаване.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:


Зертариан Натсуки



Зертариан бе притаил дъх, но това изглежда не бе достатъчно за да го предпази от онова, което последва.

Той бе забелязан, но явно не от типа внимание, на който се надяваше. Внезапно, неговата бариера впита в земята бе разтресена от силен удар. Нима не бе чул, че нещо се приближава толкова близко до него? Освен, ако... звуците които чу по-рано не бяха въпрос на късмет и всъщност той си нямаше работа със звяр, чиято специалност бе да се промъква в гори и дори по сняг.

Втори удар. Този път отгоре. Дървените стени пропукаха. Тези удари бяха изглеждаха целенасочени и фокусирани, като че ли някой се опитваше да разбие кокосов орех. Може би присъствието щеше да се откаже, ако не успееше да си пробие път след няколко удара. Но от друга страна - колко удара още можеше да издържи прикритието?





Мико Затсуне



Мико крачеше през снега, закривайки очите си от снега, който влизаше в очите й и я заслепяваше. Нейните умения за оцеляване в дивото всъщност бяха близки до нулата, така че тази ситуация може би щеше да се окаже по-неприятна отколкото беше очаквала

В същото време обаче тя усещаше как невидимата връзка, която следваше, ставаше все по-осезаема, все по... "топла". Тя правеше прогрес, дори да не разбираше към какво точно.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 345
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан скопчи ръзе в поза готова да призове Sudden Forest Spurt с цел да омотае нещото което го нападаше и парализира, стига то да продължаваше да напада и да пробие защитата му. Въпреки бойната му готовност, той тотално запази тишина с цел да не издаде своето присъствие на нещото, което се опитваше да разбие единствената му защита. Той нямаше намерение да е плячката, а да бъде хищникът в този случай.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
Post Reply

Return to “Timelines Area”