Улиците

Градът избран за седалище на Императора, това място контрастира с Токио както със своя традиционен архитектурен стил, така и със стила на живот на местното население. Въпреки размерите си, това място се приема за доста по-спокойно не само от Токио, но и от други големи градове в Япония.

Moderators: Shen Lee, Game Masters

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Среброкосото момиче имаше идеи за това как двете биха могли да прогресират. Мико виждаше че имаше вече допирни точки с нея и смяташе, че тя наистина имаше добри намерения. Докато двете си говориха, Мико се сети и за длъжността си която все още не беше извършила напълно, именно да занесе чантите които беше напазарувала до резиденцията.
-Оценявам това че искаш да ми подадеш ръка.... - със самоиронична нотка прекъсна мислите й Мико.
-...но започна да се стъмва, а мисля че не можем да си позволим да седим на това опасно място дълго време, иначе може да се появи още по-страшен демон от онова "голямо-носовато-страховито яйце".
Сега като се беше досетила за това, Мико напълно се беше изгубила и сигурно нямаше да може да се върне без придружител. Тя извади бележката с насоките, но изпитваше трудност да намери "насока", по която да се върне. А обратния път не й звучеше като доста добър начин.
-Само че не знам как да се върна там от където дойдох. Нова съм тук и досега не съм излизала навън.
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Дата: 16.10.X136

След като бе пуснат от затвора, Зертариан изпитваше тежка вина за случилото се с Накамура. За него тези две седмици в магическият затвор бяха бавна агония в която не се случи абсолютно нищо освен да загуби ценно време което той и града намаше. Той бе дошъл тук да намери другарят му с малкото информация която бе получил от Академията за сегашното му местонахождение. Той искаше да му се извини и да се опита да намери начин да се реваншира. По пътя той кълнеше с тих тон на гласа себе си и безсилието си.
- Може би ако имах силата да избия всеки на пътя ми нямаше да се стигне до тук. - през последният месец той постепенно бе започнал да губи притесненията си спрямо убиването на хора. Напротив сега го виждаше като необходимост за да се избегнат проблеми. До такава степен, че вече можеше да спи спкойно вечерите без да мисли за отрязаната глава на жената от влака, даже напротив той беше готов да убива щом се наложи без да му мигне окото. Но това бяха само мислите в главата му. Как стоят нещата щеше да стане ясно при следващата битка на магьосника.
* Всички са глупаци... Трябваше да задържа меча за себе си.... Но ако в бъдеще се сблъскам с него отново няма да повторя грешката си. Засега след като намеря Накамура трябва да се върна и да развия уменията си в Академията и да платя глобата. Но първо идва силата и трябва да почна да правя проучвания в демоничните сили на тези демони.* - мислеше докато обикаляше улиците. Колко случилите се събития бяха променили нагласата на Зертариан можеше само да се види в бъдещите му сблъсъци. Но засега бе достатъчно предпазлив да не вади мечовете на пропадналите самурай, които бе взел. Щеше да разчита на другите си умения на този етап.
Но той знаеше,че предстоеше тежестта да оцелее в Академията под социалното напрежение - Провалът на първия изпит и изявата му като престъпник, загубата на добър приятел щяха да го оставят напълно сам. Но той ме свикнал с това ако не нещо единственият път когато бе социален бе с предишните му приятели преди инцидента. Никога не е бил особено социален ако не те някак бяха пробили неговата черупка на самотен комфорт. Нещо което Накамура бе почти направил през последните месеци.
Мрачният поглед на съкрушеният Натсуки младши предвещаваше безпощадна смърт за бъдещите му опоненти.


Image
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Miko Zatsune wrote: 27 Oct 2023 20:17
...
- Права си, вероятно твоите ще се притеснят, ако се забавиш.

Среброкосото момиче погледна бележката с насоките на Мико, потърквайки брадичка с вида на потънал в мисъл детектив от стар филм.

- Това трябва да е... Да, така мисля. Ела с мен.

Ако Мико я последваше, другото момиче щеше да забележи неравното куцукане на Мико под тежестта на всички покупки в единствената й ръка.

- Дай да помогна с това!

Въпреки че фигурата на другото момиче бе много по-фина от тази на Мико, тя не се поколеба да грабне значителна част от торбите.

- Ако не друго, поне познавам този град много добре.

И наистина, след по-малко от половин час двете се намираха пред границите на Резиденция Ямура.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Zertharian Natsuki wrote: 09 Nov 2023 15:53
...


Зертариан бе толкова обзет от гнева, който го изяждаше вътрешно, че обикаля безпосочно улиците на Киото над час, докато се усети че няма всъщност няма никаква следа по която да тръгне за да открие Накамура. Този град бе твърде голям и всъщност той не познаваше почти никой тук, с изключение на някои далечни роднини и съученици в Академията. В такива случаи хората обикновено се обръщаха към търговец на информация, но в момента Зертариан имаше едва минимума джобни пари, за да може да си позволи храна в следващите два дни.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Обиколката около Киото помогна на магьосника донякъде да се средоточи. Засега трябваше да осигури прехрана за себе си през следващите дни и да навакса с уроците. Той кръстоса ръце и се замисли какви възможности имаше.
- Почасова работа или мисия от таблото с обяви... Хмм мисля че бях видял обява в която търговец търсеше магьосник и боец. Хмм ще мога да започна с това, все пак тепърва трябва да изпробвам уменията ми на ексзорсист. След като си подсигуря прехраната ще мисля за напред. - каза той обръщайки посоката си на движение към таблото.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Зертариън се оправи към Бюрото за Задачи пеш. Всъщност имайки предвид дълговете му от съдебното дело, в скоро време нямаше да може да си позволи услугите на такси.

Image


Code: Select all

Зертариан:
-10 Енергия (ходене)

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200



Зертариан въздиша тежко след грубото изказване на боеца но не се впечатли много. След поредната си издънка гледаше да се държи нормално... за доброто на другите около него. Поведението на младата чиновничка, въздържайки гнева си донякъде го накраха да се засмее леко.
- Свикнал съм с заядливи типове а й аз не съм изцяло невинен понякога. - докато казваше това Магьосникът обърна поглед отново към таблото и видя А ранк мисият което го подтикна да каже на чиновничката:
- В евентуален шанс че се сблъскаме с Кръстопътния убиец от мисията за А ранк и го надвием и естествено донесем доказателство за това ще има ли някакви последстивя за нас било то положителни или отрицателни? - той изчака отговор от чиновничката след което щеше да каже, че не планира да търси споменатия убиец а само проверяваше ако се сблъскат с него на пътя.
* С моя отвратителен късмет не само с него ще се сблъскаме а и с Демоничния Крал.* - мислеше Натсуки младши.
След това той щеше да излезне навън и да се запъти към адреса на търговеца с нови си другар по неволя за С ранк мисията.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

"Непредвиденото покачване на мисия в по-висок ранг е втората причина, поради която умират най-много изпълнители. Ако категорията на мисията ви стигне А-ранг трябва на всяка цена да се откажете от заданието си и да напуснете периметъра моментално. Със сигурност бихте били убити."

Зертариан бе изпратен от съвсем сериозно предупреждение на чиновничката. Докато той все още обработваше изводи от думите й, той видя Шидзуо Кусанаги отвънка. Младият мъж още не бе изпушил цигарата си.


Image

- Само с тази екипировка ли ще тръгнеш? Не сме излезли на пикник.

След като двамата поеха по пътя към староприемницата, Шидзуо поде тема за разговор.

- Очаквах от богаташче от Магическата академия като теб да се придвижва само с таксита. Нека позная... сгафил си с нещо пред вашите и сега трябва да заработваш джобните си?

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан си мислеше докато излизаше от бюрото за задачи, погледа му постепенно стана мрачен излъчващ силно раздразнение:
*Да напусна мисията веднага? Дано не се сблъсквам с тази напаст но парите ми трябват! Не... Ще го заколя, не нарежа на пърчета ако дръзне да застане на пътя ми или ще умра опитвайки се!*
Коментара на другаря му за мусията не направи силно впечатление на младият магьосник, той се опита да изчисти главата си от гневни мисли и му отвърна:
- За съжаление само с магийте ми ще разчитам, тъй като съм го закъсал и едвам имам пари за обяд.
Докато се движеха той отвърна на въпроса на боеца с:
- Никога не съм се ползвал особенно от ползите на семейството ми а й след изцепката където нападнах имерски телохранител по време на Небесен Генералси Събор почти ми издейства екзекуция. Но в моя защита ще кажа че онзи нещастник си го заслужаваше заради хитрият му план.
Заглеждайки острието на партньора си Зертариан каза:
- Хубаво устрие виждам, че се грижиш добре за него, колко опонента си посякъл досега с него и кой е бил най-дразнещият?
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- О-о-о, имаме си хулиган - подметна иронично Шидзуо, след като Зертариан сподели за проблема си със закона. - Изглежда и при вас се случват забавни неща все пак.

- Посякъл? - младият мъж реагира с намръщени вежди на въпроса на Зертариан, сякаш не разбра какво има предвид. - Не съм убивал никого, ако това имаш предвид. Въпреки, че съм чупил ребра с тези - Шидзуо посочи с палец калъф за мечове, който носеше на рамо въпреки двете катани на кръста си. - Досега не съм бил на мисия, на която ми се е налагало да отнема живот.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

- Забавни не бих казъл, по скоро глупости които костват ценно време, но със сигурност ако видя онзи пазач отново бих му подсигурил инвалидна количка до живот. - каза той с въздишка. Знаеше че той има вина за случката но все пак имаше нещо в държанието на онзи небесен пазач, което го караше да иска да го пребие и остави в спешното на Болницата в Киото за дълго време.
- Имаш късмет тогава, при мен се започна с един престъпник и след това непекъснато се налага да посека демон или човек било то с меч или магия. И най-лошото е, че не искат да се предадат не давайки друг избор освен финалният. - докато казваше това той разтри челото си с известно раздразнение макар гласът му да имаше тон на меланхолия.
- Надявам се поне да не пресечем път с този така наречен "Кръстопътен Убиец", защото ако това стане или ще платя за стореното досега от мен или просто ще удължа списъка си.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Човече, трябва да вземеш хапче за охлаждане - изкоментира Шидзуо с поглед на загриженост, който първоначално Зертариан би си помислил, че не му подхожда. - Не съм изненадан, че си завършил в дранголника за нула време.

Двамата стигнаха до страноприемницата без никакви излишни премеждия.



Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:



Мико бе решила да пребори всичките страхове, които бе придобила след последната трагедия, включително социалното притеснение. Днес бе получила списък с по-различни поръчки и не колко да е, ами 200 Кредита, защото се очакваше да купи нещо от магически магазин за господаря Ямура, както и някакви изискани продукти за вечерята днес. Какво изобщо беше омар?
Някой би казал, че смелата й постъпка доведе до последвалата криза. Но истината е, че дори с очи отворени на четири, тя едва ли щеше да избегне този инцидент. Защото, нейният нападател имаше невероятен късмет. Някой би дори казал късмета на дявола...
Днес навалицата в столицата бе голяма - Мико не знаеше точната причина, но в града се провеждаше ежегоден фестивал, на който се предлагаше ориз на боговете свързани с реколтата. Всъщност, не всеки гражданин смяташе да посети олтар, за да направи пожертвование. Но въпреки това, дори тези хора искаха да участват в тържествеността, да хапнат добра храна и може би дори да предложат да предложат на своите любими - по възможност на фона на експлозии от разноцветна заря.

Момичето не разбираше какво точно се случва, но дори тя осъзнаваше, че трябва да има причина толкова много хора да са облечени в традиционни японски дрехи. Често я блъскаха хора, много от които се извиняваха, но от друга страна самата Мико понякога трябваше да си пробие път с малко грубост. Все пак някой трябваше да изпълни поръчките за дома!

В един такъв момент на социален хаос, точно преди Мико да влезе в магическия магазин, който най-накрая бе успяла да намери с помощта на упътвания от учтиви минувачи, някой притича през Мико, блъскайки я назад. Това бе малко хлапе, което сякаш бързаше много за някъде.

Image

Тя се блъсна в човек, който пък минаваше зад гърба й напълно изгуби равновесие, събаряйки минувача зад себе си. В този процес, неговите такояки паднаха на земята, напълно опропастени. Тя забеляза, че те бяха две на брой - човекът вероятно бе отишъл да вземе почерпка не само за себе си, но и за своята любима - все пак Мико видя достатъчно двойки днес, за да разбере как работят нещата в ден като този.

Човекът викна на Мико да внимава къде ходи, очевидно раздразнен от случилото се, но прие потенциалното извинение, ако тя бе решила да направи такова, и направи обратен завой, вероятно към щанда за такояки. Момичето изтупа прахта от дрехите си и тогава осъзна нещо, което я смрази на място - парите, които тя бе получила за днешния пазар липсваха. Когато провери стресирано, тя откри собствените си джобни - те бяха на място. Това обаче едва ли й даде дори минатюрна утеха - нима щеше да се върне на този празничен ден без нещата, които бяха поръчани от домакинството? Всъщност, щеше ли изобщо да има вечеря днес? Дори да беше инвестирала джобните си, за да покрие загубата, тя нямаше да успее да купи повече от половината изискани неща.

Но тогава й проблясна определен детайл. Тя не беше изгубила парите заради невнимание - иначе собствените й спестявания също можеха да бъдат погубени. Не, парите, които липсваха, се намираха в друг джоб от джобните й. Като че ли нещо се бе случило специфично с притежанията й в един от джобовете, но останалите бяха останали непокътнати! Може би, защото някой бе имал съвсем кратка възможност да посегне към нея и бе концентрирал всичко в тази единствена точка.


Зар за нещастие(???): 1d20


Мико:
  • -200 Кредита
Last edited by Shen Lee on 28 Dec 2024 01:48, edited 1 time in total.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Понеже всеки бързаше за някъде, в градът не беше лесно да се придвижваш към дестинацията си. Въпреки, че някои хора се блъскаха в нея и се пречкаха, това не нагруби Мико. Вместо това, тя продължи към това да направи поредния пазар. Този път, тя беше получила малко повече пари прибавени към бюджета й, явно е за някакво скъпо парче месо от някое животно, което не беше опитвала до сега. Ако случайно се беше сблъскала с някой по пътя, момичето също се извиняваше на среща им. Да, някой път не беше от нейно невнимание, но в такава динамична среда се случваше. Неделя беше почивен ден, и все пак имаше толкова много хора, които подобно на Мико са си намислили начин как да извлекат най-доброто от почивния си ден. Е, почти най-доброто.
Хората в които тя се е блъскала до момента, дали по нейно невнимание или тяхно, не бяха груби към нея, и нямаха лоши намерения. Освен един от тях, който сякаш нарочно я изблъска. Усещането беше подобно когато тя тренираше с Кайджи. Момичето не беше забравила съвета му за подмолните тактики. Този, който я избута, макар и да изглеждаше хлапе, по-малко от нея, не само го беше направило умишлено, но и в цялата суманоха, беше успяло да отмъкне всичките кредити, които на Мико й бяха дадени за да направи пазарът. Пред очите на Мико й пречерня, когато разбра, какво това хлапе стори току-що. Тези пари бяха важни за нея, не заради лична облага, а защото трябваше да помогне на своите близки хора. Без тях, тя може би нямаше да успее да направи цялата покупка, и тежестта щеше да бъде върху нея. За това, тя побърза да вземе нещата в свои ръце.
Без да губи време, момичето тръгна да тича по следите на момчето. Докато това се случваше, Мико трябваше да внимава за гредата от хора по пътя си и да минава между тях, за това вдигаше краката си нависоко докато тичаше за да не я спънат. Докато го подгони, момичето се постара да запомни как изглежда личността която я ограби. Беше не висок малчоган с кестенява коса, стърчаща надолу, с черно палто.
-Някой! Моля за помощ! Този дребосък ми открадна парите, а дори не го познавам! - отчаяно се провикна Мико, надявайки да привлече негативното внимание върху мошенника, по такъв начин, че някой от обкръжаващите ги хора да се намеси и да се опита да се изпречи на "крадецът". За сега, Мико не опита да го нападне, но ако беше усетила, че не е достатъчна бърза за да го настигне, най-вероятно щеше да прибегне и до груби мерки, за да си върне парите. За сега, тя само умоляваше хората които са наоколо да й помогнат, опитвайки се чрез дипломация да спре мъника. Но ако не й беше оставил друг избор, щеше да се ядоса. За момента, макар и адреналина й да се беше повдигнал от разгара на момента, се опита да действа по възможно най-разумен начин. Все пак, тя беше научена да не напада някой, освен ако не й даде солидна причина.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Повечето минувачи гледаха опитите на Мико с учудване или съжаление, но никой от тях не ѝ помогна с някакви насоки, вероятно защото това хлапе дори не привличаше вниманието им в ден, когато са заети със себе си и това да си прекарат приятно. Един от тях ѝ каза, ще най-доброто, което може да направи е да говори с полицията.

В края на краищата Мико намери двойка полицаи - както бе прието в Имперската столица, облечени в в традиционни самурайски дрехи и препасали мечове.

- Разбирам, това е много неприятно - каза единият от тях. - Откакто се случи кризата в Токио, тук е пълно с такива хлапета. Бежанци, повечето от които вероятно са сираци. Градът ги приема, но не прави нищо, за да се погрижи за тях след това.

- Можем да направим търсене, но процесът ще отнеме време - каза другият. - Най-вероятно няма как да заловим крадеца преди да направи друго провинение, когато някой от нас е наоколо, за да го хване в действие. И почти със сигурност, дотогава ще е пропилял всичко, което е взел от вас, госпожичке.

- Най-доброто, което може да ви предложим, е да се опитате да го намерите преди да е мръкнало днес. Най-вероятно се е отправил към бедния квартал около пристанището на североизток. С късмет, можете да го намерите преди да се е изгубил там напълно.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Да намериш някой, който е готов да помогне, беше добре. Но новините не бяха добри. Мико не знаеше какво хлапето смяташе да направи с нейните пари, но каквото и да беше сторил, щеше да ги счита за загубени до мръкване. За това, тя трябваше да го намери възможно най-бързо. И вероятно, полицията нямаше да й бъдат от особена полза, така че трябваше да вземе нещата в свои ръце, или ръка в случая.
-Тц.... - измърмори момичето недоволно, опитвайки се все пак да запази някакво самообладание докато беше покрай полицаите. Тя се поклони на двамата мъже, усмихвайки се насреща им.
-Благодаря ви за съдействието! Имате ли някакви идеи, къде бих могла да открия този дребосък който се скри някъде с моите пари? - допита се до тях учтиво момичето, без да прави допълнения. В крайна сметка, щеше да й се наложи сама да се саморазправя с него, но ако беше разкрила тези свои намерения на полицаите, вероятно нямаше да й съдействат допълнително. Поради тази причина, Мико просто зададе този въпрос като че ли изглеждаше от чисто любопитство пред тях с цел да извлече повече информация. Изглежда в този град е имало криза и това хлапе което я беше обрало, не беше единствения. Щеше да го има наум. Но в случая, тя търсеше едно конкретно такова, поради тази причина трябваше да уточни повече за какво става дума.
-Става дума за сума от 200 кредита, които открадна. Хлапето изглеждаше дребнаво почти на половина на моя ръст, със спусната, остра кестенява коса, стърчащ зъб по средата, клепнал нагоре нос, и носеше тъмно палто. Все още не съм започвала да работя, така че не съм сигурна дали мога да ги върна с работа в рамките на половин ден, макар че съм склонна да ги изработя ако предложите начин и за това, би било от голяма полза.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Вече ти казахме, ако може да предположим накъде е тръгнало хлапето, то ще е към бедните квартали на североизток - каза единият полицай. - Ако пък се е запътило да ги профука някъде другаде, ще ти трябва божествена намеса, за намериш точното място.

- Освен това - няма начин да заработиш 200 кредита за половин ден по честен начин. Дори да започнеш работа, ще ти трябва около седмица, особено, ако броим процеса на кандидатстване. А днес е празник, така че можеш да отпишеш идеята дори за това. Ако имаш късмет, следващия уикенд, можеш да си изработила толкова.

Следващия уикенд. Полицаите се разделиха с Мико, като й казаха, че винаги може да отиде в полицейски отдел, за да даде описание на крадеца, но... това щеше да отнеме целия й останал ден, с малък шанс да постигне евентуален успех.

- Гхе-хе-хе-хе-хе.

Дрезгав смях прекъсна мисловния процес на Мико. Когато тя се обърна в негова посока, видя че идва от мъж на средна възраст, който се отличаваше от обикновените граждани, които виждаше днес.
Image

- Чу ги. Каузата ви е загубена, ако разчиташ на закона. Всъщност, може да се каже, че изгуби шанса си да настигнеш хлапето, преди да се отдалечи твърде много, когато се обърна към тях за помощ.

Мъжът запали цигара, дръпна от нея, след което най-накрая погледна Мико в очите.

- Не ме гледайте така. Не ти привлякох вниманието само за да плямпам със симпатично момиче. Мога да ти помогна, за разлика от всички тези безполезници наоколо.

- Не се притеснявай, не се притеснявай - мъжът вдигна длани пред себе си с ироничен смях. - Не искам да те замесвам в нещо съмнително. Да, мога да ти предложа начин да изкараш парите, и то по не някакъв неприличен начин. Но, за ти покажа, че не ти мисля нищо лошо, ще ти предложа и директна алтернатива.

- Мога да ти кажа къде точно в бедния квартал можеш да намериш онези хлапета. Разбира се, не бих препоръчал на някой като вас да се забърква с онова място по необмислен начин. Може би всъщност е по-безотговорно от моя страна да ви давам насоки за там изобщо. Но, ако искате да рискувате, ще ви дам тази ключова информация.

- Разбира се, винаги мога да ви дам и другата алтернатива - която макар да крие риск, не бих нарекъл точно опасна.

- Не е ли интересно нещо животът. Понякога ти предоставя избор между сигурна опция, която крие опасност и безопасна опция, която крие риск.

Мъжът се засмя на думите си, сякаш намираше идеята за наистина забавна. Заради това се задави с цигарения дим от цигарата си и получи пристъп на кашлица, който му отне няколко секунди да уталожи.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Да ги "профука"!? Как ли не се беше досетила, вероятно точно с такива намерения й ги беше отнело. Информацията, която полицаите й бяха дали, беше недостатъчна дори и с уточнението. Мико не беше доста добра с посоките, ако й кажеха "североисток" сигурно щеше да тръгне в обратната посока. Леко се изнерви от това, че не успя да получи информацията, която търсеше от тях, отгоре на всичко, не бяха склонни да й помогнат. Разбира се, обаче нямаше да се опита да ги напада, за да поиска информацията насила. Беше си изпатила в миналото, когато се беше опитала да нападне служители на закона, и това беше един от изборите, за които съжаляваше, че беше предприела навремето.
Но както и да е. Един леко по-различно изглеждащ човек привлече нейното внимание. Но не само. Изглежда, че той разполагаше и с ключова информация относно казуса, за които полицаите нямаше как да й помогнат. Нямаше как да ги заработи по честен начин, а? Щеше да бъде любопитно, ако възрастния човек с дрезгавия глас й беше разкрил как да ги открие. Но вероятно информацията щеше да й коства повече, от колкото разполага. Не изглеждаше честен тип и вероятно щеше да се опита да я набута, ако беше отговорила на заявката му, както той очакваше. Да иска директна отплата звучеше лесно да се постигне, и може би Мико щеше да му плати за тази информация в краен случай. Но дали нямаше друг начин как да го постигне?
-Хм. - усмихна се момичето заинтригувано от думите на мъжа. -Алтернатива, а?
Звучеше като капан. Но пък момичето беше склонна да се хване на клопката, щом това означаваше, че може да си върне парите.
-Звучи интересно. Готова съм дори да пребия нечий задник, ако се наложи! Правя го за близки хора. Не мога да си позволя да ги подведа! - изрече Мико, гледайки към стареца с решителен поглед. Дори ако се наложеше да срита цяла банда, тя беше готова да го направи. А и беше решена да използва тази алтернатива, след като може би не включваше директно отмъщение, което й харесваше като замисъл, да си върне парите, без да търси някакво "спасение от Бога", както се бяха изразили полицаите, когато обясниха, че няма как по легален начин да си ги върне.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Гхе-хе-хе-хе - мъжът се разсмя искрено. - С какво си представяте, че се занимавам, подземен боен ринг? Ако бяхме в Токио, не се и съмнявам, но тук това няма как да стане.

- Говоря ви за Кораба, разбира се. Ебису. Територията на бога на Късмета.

- Това е място, където някой лесно може да превърне 50 кредита в 200 и дори повече. Особено в толкова щастлив ден, когато боговете би трябвало да са омилостивени от даренията ни.

Мъжът отново се усмихна иронично и запали нова цигара, гледайки с интерес подминаващите ги хора в добро настроение.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Разбира се, Мико нямаше предвид точно ринг. В случай, че се наложеше, тя наистина щеше да пребие някой. Най-вече онова жалкарче, което й беше откраднало парите. Но пък той я заинтригува още повече, когато каза нещо за кораб. Мико не беше плавала на такъв, но беше чувала неща за тях и за това колко красив е изгледа към морето, когато си върху подобно плавателно средство. Беше чувала също, че се използват за път по море, разбира се.
-Не думайте! - ахна момичето от интерес. Да удвоява парите си? Дали това не беше някакъв вид измама? Но пък ако късмета беше на нейна страна, можеше да направи завръщане, без да иска отплата. Дали малчуганът не се намираше на това място, което той спомена, и в момента не се опитваше да направи нещо подобно с нейните пари, вместо да отиде на шопинг с тях? За омар, например. Ако беше така, с един куршум, момичето щеше да убие два заека, ако беше намерила "заека" на въпросния кораб.
-Може да нямам много оставащи, но ще поема риска. Моля, заведете ме до там, мистер? - допита се тя до него, покланяйки му се от уважение. Не знаеше името му, за сега се обръщаше към него под официална форма.
Image
Post Reply

Return to “Киото”