Мико бе решила да пребори всичките страхове, които бе придобила след последната трагедия, включително социалното притеснение. Днес бе получила списък с по-различни поръчки и не колко да е, ами 200 Кредита, защото се очакваше да купи нещо от магически магазин за господаря Ямура, както и някакви изискани продукти за вечерята днес. Какво изобщо беше омар?
Някой би казал, че смелата й постъпка доведе до последвалата криза. Но истината е, че дори с очи отворени на четири, тя едва ли щеше да избегне този инцидент. Защото, нейният нападател имаше невероятен късмет. Някой би дори казал късмета на дявола...
Днес навалицата в столицата бе голяма - Мико не знаеше точната причина, но в града се провеждаше ежегоден фестивал, на който се предлагаше ориз на боговете свързани с реколтата. Всъщност, не всеки гражданин смяташе да посети олтар, за да направи пожертвование. Но въпреки това, дори тези хора искаха да участват в тържествеността, да хапнат добра храна и може би дори да предложат да предложат на своите любими - по възможност на фона на експлозии от разноцветна заря.
Момичето не разбираше какво точно се случва, но дори тя осъзнаваше, че трябва да има причина толкова много хора да са облечени в традиционни японски дрехи. Често я блъскаха хора, много от които се извиняваха, но от друга страна самата Мико понякога трябваше да си пробие път с малко грубост. Все пак някой трябваше да изпълни поръчките за дома!
В един такъв момент на социален хаос, точно преди Мико да влезе в магическия магазин, който най-накрая бе успяла да намери с помощта на упътвания от учтиви минувачи, някой притича през Мико, блъскайки я назад. Това бе малко хлапе, което сякаш бързаше много за някъде.
Тя се блъсна в човек, който пък минаваше зад гърба й напълно изгуби равновесие, събаряйки минувача зад себе си. В този процес, неговите такояки паднаха на земята, напълно опропастени. Тя забеляза, че те бяха две на брой - човекът вероятно бе отишъл да вземе почерпка не само за себе си, но и за своята любима - все пак Мико видя достатъчно двойки днес, за да разбере как работят нещата в ден като този.
Човекът викна на Мико да внимава къде ходи, очевидно раздразнен от случилото се, но прие потенциалното извинение, ако тя бе решила да направи такова, и направи обратен завой, вероятно към щанда за такояки. Момичето изтупа прахта от дрехите си и тогава осъзна нещо, което я смрази на място - парите, които тя бе получила за днешния пазар липсваха. Когато провери стресирано, тя откри собствените си джобни - те бяха на място. Това обаче едва ли й даде дори минатюрна утеха - нима щеше да се върне на този празничен ден без нещата, които бяха поръчани от домакинството? Всъщност, щеше ли изобщо да има вечеря днес? Дори да беше инвестирала джобните си, за да покрие загубата, тя нямаше да успее да купи повече от половината изискани неща.
Но тогава й проблясна определен детайл. Тя не беше изгубила парите заради невнимание - иначе собствените й спестявания също можеха да бъдат погубени. Не, парите, които липсваха, се намираха в друг джоб от джобните й. Като че ли нещо се бе случило специфично с притежанията й в един от джобовете, но останалите бяха останали непокътнати! Може би, защото някой бе имал съвсем кратка възможност да посегне към нея и бе концентрирал всичко в тази единствена точка.
Зар за нещастие(???):
1d20.svg)
