*Юмико, Татко, Мизуки... Ямамото семпай а сега и Томо... НЕ НЕ НЕ НЕ ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЪМ БЕЗСИЛЕН, ЗАЩО НЕ УЧИХ МАГИИ ОТ ТАТКО ПО РАНО. АААААА... Не има още едно нещо, което мога да опитам... Простете ми Татко... Мамо... Юмико... но само това остава да опитам!*
Зертариан не можеше нищо да прави, яростта накара кръвта му да кипи. Стискайки зъби в пристъп на ярост, в мига в който Руснакът завърши магията си и Зертариан бе освоноден, той пое въздух и събра сили и през зъби и започна да цитира финалната част от Тайзан Фукун ритуала. Той не помнеше почти нищо освен финалната част от магията, която бе малка част от пълно устно заклинание, завършвайки с това как изпълнителят предлага дарове на боговете за да изпълнят желанието му. В този случай той нямаше даровете, които бе подготвил, когато бе призовал мурамаса затова каза:
Около мага се появи магическа аура... Кръв бликаше като фонтан от раните му...
- "Kamigami wa watashi no okurimono o uketotte kudasai - кръвта ми и тялото ми, душата ми и този стар ковач в мен." ЧУЙ МЕ ДЕМОН ДАВАМ ТЯЛОТО МИ НА ТЕБ ЗА ЕДИН ЧАС НА ДЕН В РАЗМЯНА НА СИЛА И ПОМОЩ! - Той каза това гледайки към демона на земята. Магът се опита да инвокира тайзан фукун по спомените му макар и силно бледи, с надеждата да сключи договор с демона. По време на заклинанието се концентрира напрягайки магията в себе си, макар и тя да беше под еквивалента на Hollow Casting и да му костваше кръв.
Безсилието и омразата го бяха тласнали към лудост, дори и да стреляше руснака по него нямаше намерение да спре стига да можеше да говори, независимо от болката.
Той отказа за пореден път да бъде безсилен наблюдател, надяваше се да не е закъснял и да постигне споразомение, не нямаше споразумение тук а лудостта на един мъж, който бе пълен провал цял живот, Като магьосник, ученик, приятел и син.



