Зала #2

Moderators: Shen Lee, Game Masters

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Маневрата на Мико изуми Хиитоми, но тя не си позволи да се поколебае за повече от секунда. Тя отстъпи бързо няколко крачки назад и замахна с жезъла отляво надясно, създавайки вълна от магически огън. Вероятно бе обзета от безпокойствие, тъй като пропусна доста лошо целта си.
- Какво си мислиш, че правиш? - попита Хиитоми, заела предпазлива поза. Въпросът й вероятно се отнасяше към решението на Мико да открадне талисмана й.


Зар за атака:
1d20


Code: Select all

Мико:
+Магически Талисман(???)

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Насреща на Хиитоми, Томо беше заела позиция в дълбоко съсредоточение, напълно игнорирайки въпросът на огненокосото момиче за момент. Томо беше изпълнила целта си и изглежда Хиитоми не беше успяла да забележи, че талисманът който държеше по-рано беше в притежание на момичето полу-демон. Макар и все още да не можеше да ги разчита, може би сега беше моментът да го използва, дори да не знаеше каква магия съдържаше той. Но все пак Томо беше хазартен тип и никога не знае човек какво би могло да й хрумне.
-Какво мисля че правя ли? Мисля че ще взема този изпит. - все пак даде отговор на Хиитоми чернокосата, като по изражението й можеше да се прочете наистина вярването й, че щеше да спечели, въпреки тежкото си състояние. Томо следваше пътя към победата, макар и да го правеше напълно инстинктивно.
Томо щеше да използва талисманът който беше взела след като успешно надлъга Хиитоми. Макар и да нямаше достъп до демоничните си сили, Томо си беше спомнила, че преди битката, синята природа на вътрешното й Аз беше подсказал как да използва тези магически талисмани. Нещо което Хиитоми може би не знаеше тъй като тя за сега имаше познанието че Томо не умееше да владее магия, и поради тази причина може би тя нямаше да се опита да избегне. Томо се концентрира върху целта си и се опита да прокара магическа енергия през талисманът. Макар да нямаше магическо обучение, Томо беше решила че това е нещо като медитация. Тя просто трябваше да се фокусира върху дадения обект, в случая талисманът, и да използва силата на желанието си, за да го активира. А желанието й да победи на този етап беше неизменимо. Но тя не се остави на излишни мисли да й попречат на концентрацията. За момент се беше пренесла на друго място в умът си. Визираже единствено мястото където се намираше Хиитоми като дълга пътека в края на която стоеше тя, както и талисманът в който щеше да прокара част от своята енергия.
-Приготви се, Хиитоми! - при тези думи, Томо хвана талисманът си в средната част с палеца и показалеца на дясната ръка, като мишената върху която щеше да отпрати талисманът беше ясна. Тя се прицели в Хиитоми и с активирането на неизвестната магия, Томо се подготви евентуално след като го задейства, да се прицели към противничката си с него. Томо щеше да насочи ръката си към опонентката докато задейства талисманът, като че ли мяташе копие към нея. Щеше да разбере за природата на талисманът щом го беше активирала. Ако отнемаше доста време то навярно тя трябваше да го хвърли към Хиитоми и да изтреля непознатата магия която съдържаше талисманът й, право към нея. Може би беше нещо което Томо беше виждала досега но тя нямаше как да знае. Беше предположила че може би е Бакуфу поради което тя хвърли талисманът право към Хиитоми веднъж след като беше убедена, че контактът беше направен и можеше да го използва. Как щеше да отгатне това? Томо просто щеше да използва инстинкта си, веднъж щом беше установила че талисманът е напът да бъде активиран щеше да го усети като че ли натискаше спусъка от пистолет преди да изстреля куршум към мишената. Разстоянието между нея и Хиитоми не беше голямо и колазията може би щеше да бъде сериозна, но на този етап на чернокосата не я интересуваше друго от това да довърши Хиитоми, независимо какъв беше риска който беше поела. Беше твърде интересно ако боен тип като нея беше спечелил чрез употребата на магия, макар и да я беше получила от чужд източник. Имаше още няколко начина с които тя можеше да нападне Хиитоми, но в момента Томо беше решила да я обезвреди със силата на "огнено копие" което беше насочила към нея. Или поне това се беше изобразило в умът на Томо. Какъв щеше да бъде резултатът щеше да покаже действителността. Томо в момента държеше нож с две остриета, но нож който беше изстреляла право към противничката, тя усили захватът си върху талисманът стискайки едната му половина в юмрук преди да замахне с ръката си и да го хвърли към противничката.



Зар за атака (неизвестна магия от талисманът който Томо задейства и изстрелва към Хиитоми):
1d20


Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Луда ли си? - Хиитоми изкрещя, когато талисманът в ръката на Мико блесна с магическа светлина.
Звукът в света сякаш изчезна напълно. Всъщност това вероятно бе просто впечатлението на Мико. Времето сякаш бе спряло за секунда. Когато то продължи, талисманът произведе магическа енергия подобна на Blast Erruption по-рано. За разлика от по-рано обаче енергията не беше концентрирана в кълбо. Вместо това енергията се разпръсна хаотично във всички посоки с начална точка дланта на Мико. Мико усети как кожата на ръката й и мускулите биват раздирани от острите като бръснач магически потоци. Тя бе затворила инстинктивно очи , но когато експлозията се разпростря до лицето й, тя получи сътресение и падна безпомощно на земята.
- ТОМО!
- Имаме нужда от медицинска помощ, веднага!!
Съзнанието на Мико сякаш се намираше в измерение, до което стигаха само откъслечни съобщения от човешкия свят. Това бе странно място. Тя бе напълно безпомощна, като че ли очакваше някой да дойде и да я отведе. Да, това място вероятно не бе нищо повече от чакалня.
Тя не бе сама тук. Можеше да чуе тежкото гневно дишане на чудовище. Тя познаваше това чудовище. То искаше да я погълне, но в момента бе обвързано от огненочервени въжета. Не й оставаше много време. Тези въжета подсигуряваща топлина се разпадаха бързо.



Зар за щета(Blast Erruption)1d200024

Зар за втори вятър(неуспешен):
1d20+7


Code: Select all

Мико:
-24 Жизнени точки (Blast Erruption)

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Изглежда най-лошото се случи и талисманът детронира в Томо. Опонентката й се опита да я предупреди да не го прави, но беше твърде късно. Истината е че още от както беше започнала да попада на тези предмети, тя знаеше инстинктивно че беше рано да залага на тях докато нямаше информация какво съдържат, както и че това беше бомба със закъснител която можеше да избухне в самата нея, както евентуално беше и "изходът" от този сблъсък. Ако не беше разчитала на това може би резултатът щеше да бъде различен и сега тя щеше да има надмощието. Вместо това, всякаш чернокосото момиче обезоражи самата себе си и се просна на земята като някаква безполезна вещ. Виковете на някого да окажат медицинска помощ беше последното което Томо можеше да усети като реалност, преди да изгуби съзнание. Тя беше толкова пребита, че дори не можеше да мисли. Докато не се беше пренесла като че ли в рдуг свят.
Макар и да се беше пренесла на друго място като че ли това не оправи положението и тя все още беше на предела на силите си. На този етап, Мико не можеше да направи друго освен да се самообвинява за грешката която бе направила. А това беше само една от грешките които бе сторила. "Мамка му. Ако имах още време, щях да спечеля тази битка. Вместо това заложих на риск защото нямам достатъчно сила."
Томо не остана дълго с тези мисли тъй като тя чу ръмжане. То идваше от създанието, което Хиитоми беше "прогонила" по-рано.
-Знам защо си бесен. Отново се провалих. Очаквах че ако се справя по-добре дори без присъствието ти, мога да се докажа пред някой и да спечеля, но единственото което е направих е да се изложа още повече... - едвам промълви момичето без да помръдне от мястото си, легейки. Погледът й беше натъжен и почти безжизнен. В момента не я интересуваше как щеше да завърши представянето й на изпита, нито дали щеше да се измъкне от това "чистилище", или пък дали щеше да бъде погълнат от звяра който стоеше срещу нея.
-Направих всичко по силите си за да спечеля, но това беше всичко което мога.
Създанието също беше вързано от огнени вериги, които се разпадаха и може би щеше да бъде опасно ако беше пуснато на свобода. То щеше да може да се движи скоро, за разлика от Томо, която не смяташе дори да се опита да се изправи и да му окаже съпротива.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Въжетата от топла светлина се разпаднаха и човекоядният демон се приближи до Мико. Той беше облегнал гигантската си бухалка с шипове на рамо. От устата му покапа слюнка, която беше чиста миязма, която разяждаше тялото на Мико като киселина, когато покапа върху нея. Чудовището избърса устата си с ръка, хвърляйки тази миазма наоколо.
Ако Мико имаше правото на последен жест в тази ситуация, какъв би бил той?

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Създанието се освободи и като че ли беше готово за битка. Томо напълно разбираше желанието му тъй като досега то беше впримчено от бариерата която Хиитоми беше използвала по време на битка. Тя също не искаше да отстъпва дори миазмата която то излъчваше да беше започнала да я поглъща малко по малко.
-Давай тогава! - неочаквано промълви момичето, оставяйки го да продължи с каквото и да правеше. Досега само му пречеше, но този път щеше да го остави да довърши започнатото от нея.
-Ако ми донесеш победата, това е всичко което ми трябва! Само те моля да ми дадеш още един шанс!
Изглежда тя не се беше отказала напълно и все още имаше все пак желание да победи, въпреки че беше на границата на силите си. Томо беше борбен дух и не смяташе да се откаже дори това създание да й беше причинило болка в процеса. Тя си спомни че беше някой който се бореше за оцеляване, независимо от обстоятелствата. Когато нещата изглеждаха непосилни за нея обаче в този момент, може би тя можеше да разчита на Него. Беше безнадежно, наистина....Да използва сила с която не бе запозната още. Но може би познаваше вътрешното си аз повече отколкото съдържанието на талисманът, който беше използвала по-рано, и за това в момента щеше да се отдаде на него напълно. Докато тя лежеше тя се остави да се носи по "течението" на странната течност която беше започнала да я обгръща.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

End of Part I

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Хиитоми се завтече ужасена към приятелката си. Тя никога не бе очаквала толкова безрасъден ход от нея. За съжаление лекуващата магия не беше нейна сила. Изглежда квесторът също бе обучен в обезоръжаване на магьосници повече отколкото в грижа за ранени. "Само няколко минути, дръж се!", помисли си Хиитоми. Ръката на Томо беше унищожена поне до лакътя и тя губеше много кръв, но това не би трябвало да бъде фатална рана.
Хиитоми спря да изрежда мантрата на Акала в ума си, но не само защото битката я бе докарала до предела на силите й. Може би демоничната й сила щеше да й помогне да се справи по-добре с болката и нараняването. В началото тя не забеляза никаква промяна в приятелката си. Може би тя дори не можеше да призове демоничната си сила в безсъзнание. Но двадесетина-тридесет секунди по-късно, от тялото на Томо изригна експлозия от тъмна енергия. Тази аура беше толкова силна, че Хиитоми сякаш бе физически отблъсната назад, падайки на земята. Тя се разпростря в арената в рамките на секунди.
- Махнете се от нея!
Тази заповед дойде от мъж с черна коса и униформа на Имперската армия. Той тичаше към хората на арената с нечовешка скорост. Хиитоми обаче не можеше да се подчини. Аурата я подтискаше с толкова силно отчаяние, че тя нямаше силата дори да помръдне. Можеше само да стои на земята и да гледа с ужас случващото се.
Желанието на Хиитоми наистина се изпълни и Мико помръдна. Тя повдигна лявата си ръка и стисна квестора за гърлото. Той имаше само секунда време да бъде изпълнен с ужас преди тя да счупи врата му.
Томо... ако тя вече можеше да бъде наречена така, се изправи непохватно от земята. Вероятно липсващата й ръка бъркаше чувството й за баланс. От слепоочието й израстнаха два рога, като на Они от легендите, а на челото й се появи и отвори трето око. "Томо" се обърна към Хиитоми с ясен убийствен стремеж. Това същество я виждаше не просто като случайна плячка, а като враг, който копнееше да елиминира.


Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Определен мъж със сребриста коса се обърна в посоката, от която дойде експлозия от тъмна енергия. Той бе усетил нещо подобно в Токио преди няколко седмици. Мъжът стисна зъби и изруга. Ако тази заплаха се доближаваше до случилото се в Новата столица, той не можеше просто да я игнорира. Но това щеше да му струва неимоверно много.
Мъжът направи стъпка към Източника без колебание. Цената щеше да е голяма, но не можеше да се сравни с онова, което щеше да изгуби, ако тя бе застрашена. Той нямаше да бъде допуснат повече до този град, ако "разбиеше печата". Но мъжът не беше достатъчно егоистичен, за да я застраши по този начин. Знанието, че тя е в добри ръце, надеждата, че може би един ден момичето ще отвори очи и ще се изправи от одъра си, бе достатъчно за този човек.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Мъжът от имперската армия прекоси двадесетте метра само за миг. Ръката му бе готова да извади меча от ножницата щом влезеше в обсега на огрето, което бе насочило вниманието си към червенокосото момиче на земята. Демонът погледна с периферието си към него, и с едно чисто движение направи кръгов ритник, поемайки тялото на мъртвия квестор от земята, и изстрелвайки го към войникът като снаряд. Това изненада, или може би просто надви рефлексите на войника и той беше пометен назад.
Огрето изглежда най-накрая разпозна кой бе този войник. А именно екзекуторът, който трябваше да се погрижи за Мико, ако тя се "провали". Физиономията му помръкна и той стъпи към падналия Ямагучи, но не безрасъдно. Внезапно той на даде оглушителен рев - не с гняв, или заплашителен. Този рев беше заповеден.
От земята около чудовището започнаха да се заформя миазма, която скоро прие формата на четирикраки същества. На пръв поглед те наподобяваха кучета, с размер над половин човешки ръст, но в същото време формата им беше извратена. Те излъчваха чиста убийствена враждебност, желание да унищожат целта си. Те започнаха да се приближават към Ямагучи без да бързат, заобикаляйки го като плячка от всички страни.
- Изглежда не можеш да възстановиш онази ръка, щом прибягваш до това.
Ямагучи се изправи на крака и изгледа демоничните кучета, премисляйки възможностите си.

Image

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Image

Мъжът със сребриста коса срещна първата си пречка, когато прекоси стъклените врати на сградата в кампуса, откъм която идваше обезпокояващата аура. Там стояха двама човека един на средна възраст, а другият вероятно доста млад, макар че лицето му бе скрито до голяма степен от яката му.
ImageImage
- Съжалявам, не можете да минете - каза извинително, нот върдо по-възрастният мъж. - В момента има криза в тази област.
- Знам, затова съм тук - каза среброкосият.
- Ако сте дошли заради близки, не се притеснявайте. В момента евакуираме всички цивилни...
- Виж, не съм тук заради цивилните .
Среброкосият високият калъф от гърба си, разкривайки съдържанието му. А именно гигантски меч, който наподобяваше по-скоро гигантски сатър отколкото нормален меч. Мечът бе обвързан с вериги, които вероятно бяха поставени, когато той бе минал през портата на Киото.
- Гинкаку, Кинкаку, явете се!
По-младият пазач извика активирайки талисман, който бе приготвил още по средата на разговора. Като от нищото се материализираха две огромни лисици, едната със златист оттенък на козината, а другата - сребрист.
Среброкосият мъж стисна няколко пресичащи се връзки на веригата с длан, разтрошавайки ги в процеса. Лисиците се завтекоха към него. Той замахна с гигантския сатър само с една ръка, отляво надясно, и създавайки ударна вълна толкова мощна, че отнесе двамата пазители на входа, забивайки телата им вертикално в стената далеч зад тях. Двамата пазители се срутиха безпомощно на земята след този шок. Магическите служители се изпариха толкова бързо, колкото се бяха появили.


Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Image

Хиитоми можеше само да стои безпомощно на арената и да гледа случващото се. Тя се опита да изпълни нареждането на Имперският войник и да напусне, но аурата на Томо... аурата на демонът бе толкова потискаща, че не можеше да намери силата дори да се провлачи по земята.
Как се стигна до тук? Защо? Томо беше добър човек, която се бе борила за приятелите си неведнъж. Защо едно невинно момиче беше обречен на такава съдба? Това не беше справедливо. Какъв човек или бог би направил толкова безскрупулно действие?
- Наистина ли няма ли връщане?
Въпросът на Хиитоми бе отправен към нейният магически служител. Тя имаше телепатична връзка с малката си лисица, но в момента тя не можеше да отговори. Силните вълни от миазма подтискаха присъствието на магическото същество във физическия свят.


Хиитоми трябваше да отговори сама на въпроса си, отправяйки поглед към онова, което бе останало от Томо. Тя бе самотна на това бойно поле, но въпреки това не отстъпваше на човека, който бе поставен като нейн екзекутор от най-високите магически власти в Имперската столица. Не, това не беше честно описание. Ямагучи не можеше да даде всичко от себе си, тъй като Демонът бе заплашил живота на Хиитоми на няколко пъти по един или друг начин. Вероятно дори в самото начало той не бе изпълнил далекобойна унищожителна магия заради близостта на огнекосото момиче. Той бе понесъл многобройни наранявания. Ухапвания от демоничните служители на Томо. Ритници, които бе понесъл, с внимание отвлечено от илюзорни клонинги. В един момент Огрето просто бе насочило показалец към мъжа, действие което по невидим начин сякаш му нанесе огромна болка.
Въпреки това той продължаваше да разсича телата на безбройните кучета. Продължаваше да насочва магически златни вериги в опит да го улови, които Огрето разрушаваше с грубата сила на единствената си ръка. Продължаваше да активира талисмани и устни заклинания, организирайки талисмани прибързани бариери, които купуваха време на безпомощната Хиитоми.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Чувствам се толкова... слаба - Хиитоми беше разкрила зъбите си, стиснати с гняв насочен единствено към самата нея. - Не мога да предпазя дори собствения си служител.
Тя беше мъртво тегло за меченосеца-екзорсист. Той не можеше да отдаде цялото си внимание на демона, чиято магическа енергия постепенно ставаше все по-плътна. В началото онзи мъж трябваше да се бори само с демоничните псета, но в един момент Огрето се бе усмихнало, изричайки името на древен дух, който изглежда бе покорил в далечното минало. Създанието, което отговори на зова, имаше титанични размери, разрушавайки тавана на арената в процеса и обзе по-голямата част от площта й. Меченосецът изкусна редуваше атакуващи и защитни заклинания, но сега той не можеше да обърне внимание на нищо друго, тъй като една грешка го делеше от сигурна смърт.
- Какъв срам, че предишният ми домакин беше толкова слаб - Огрето стисна единствената си ръка в юмрук, като че ли тепърва усещаше прилив на сила. - Но онова момче с демоничната ръка... Може би ще е достатъчно добър заместител.
- Томо! - извика Хиитоми. - Осъзнай се! Ти никога не би наранила някого.
- Томо... Мико... Номер #489... Ако научиш, че мравките имат имена, това би ли имало някакво значение за теб?
- Шибан нещастник - каза през зъби Хиитоми. Тя дори не осъзнаваше какво прави, но може би точно заради това успя да се изправи от земята. Макар и колената й все още да бяха подвити, тя направи крачка към рогатия демон, който някога бе бил нейн приятел.
- О, приближаваш се към мен? - запита подигравателно Огрето. - Безсмислено е. Човекът посочен за мой "екзекутор" не може да мине дори през слугите ми.
Пукот. Това бе звука на пламък съкрушаващ съчка. Всъщност този звук бе илюзорен. Но въпреки всичко той бе чут от Огрето.
- Какво...?
Тялото на Хиитоми излъчи аура от магическа енергия, която създаваше илюзията за огнени езици. Тя дори не осъзнаваше какво се случва, единственото, което усещаше в момента бе гнева й към чудовището, което бе опетнило паметта на нейната приятелка.


Image
- Тази аура... - Огрето погледна мястото, където досега лежеше съкрушеното тяло на малката лисица служител на огнекосото момиче. - Ти се държиш все още? Жалко създание...
Същата огнена аура изригна от тялото на магическия служител... Не, всъщност той бе първоизточника на тази магическа енергия. И той вече не бе дребната лисичка от по-рано. Сега там стоеше напълно развита лисица, която изгледа огрето с предизвикателни очи.

Image

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Да видим колко далеч може да стигне един човек, дори с помощта на Дух - огрето се усмихна, разкривайки хищна челюст. - Blue Mist Bunshin.
Средата около огрето се изпълни със сивкава мъгла, която оформи човешки фигури с идентичен външен вид на неговата собствена. Шестте фигури, от които само една бе реална, се засилиха към червенокосото момиче от различни посоки. По стойката им можеше да се познае намерението да приключат целта си с единствен раундхаус ритник. Лисицата излъчваща аура на огнени езици изсъска.
- Ясно - отговори Хиитоми и заби жезъла си в земята, произвеждайки огнен пръстен, който се разпространи в 360 градуса. Образите на огрето, освен моментално се стопиха в сивкав пушек. Миг по-късно Хиитоми обхвана жезъла си с две ръце и го завъртя с ловкостта на цирков актьор, насочвайки върху му към огрето.
- Spiritual Fire Art: Bakufu!
Жезълът произведе кълбо от белезникав, почти прозрачен огън с радиус двадесет сантиметра, който профуча директно към огрето.
- Само защото магиите ти са станали по-бляскави, не означава, че имат по-голям шанс да успеят - каза със злобна усмивка огрето, отбягвайки предварително траекторията на Bakufu с две стъпки встрани.
Внезапно обаче около тялото на Кон се заформиха няколко пламъка, които пресякоха новия път на огрето.
- Проклeто...
Неспособен да намери безопасност, огрето залегна, прикривайки очите си. Това на пръв поглед изглеждаше като добър ход, но кълбото от прозрачен огън избухна, докато минаваше над него, притискайки огрето по лице на земята.
- Сега вече прекрачи гр...
- ...tual Fire Art: Kurenai!

Хиитоми вече бе наредила следващо заклинание, без колебание че комбинираната атака ще приклещи успешно огрето на едно място. Земята под тялото на Мико запчна да блести с червена яркост. По-рано Хиитоми бе произвела четирилистно цвете, но сега резултатът на заклинанието й разцъфна с няколко слоя венчелистчета, като същински лотус. Фигурата на огрето бе обвита в няколкометров огнен стълб, който гореше ярко в рамките на няколко секунди.
Когато всичко приключи Хиитоми се срути на земята, като единствено подкрепата на жезъла й позволяваше да остане на крака. Огнената й аура мъждукаше ефирмерно в контраст с изпълнения с живот цвят от по-рано.
Пушекът от заклинанието й постепенно разпръсна, разкривайки силуета на Мико... или онова, което бе останало от нея. Чудовището все още се държаше на крака. Хиитоми потрепера, но не може да се изправи. Тя все още дишаше тежко от атаката по-рано. Изглежда дори помощта на служителят й не идваше безплатно.
Но по някаква причина огрето не се запъти към нея. Поклащайки се, то се запъти бавно към тялото на мъртвия квестор.
- Не може да бъде... - пророни Хиитоми.
- 1st Seal: Purge.
Мико се наведе над тялото на квестора, заби глава в гръдния му кош и отхапа парче от него, заедно с плата на униформата му.
- Meteor Barage!
Тялото на Мико отстъпи назад инстинктивно, в опит да избегне бараж от чакъл летящ със скорост достатъчна да запали въздушната си обвивка. По-тромава от всякога обаче, тя бе засегната от няколко камъчета, получавайки наранявания по бузите, носа, раменете и гърдите си.
- Покажи някакъв респект към мъртвите - каза Накамура. Демоничната му ръка трепереше, като че бе прекалил с кафетата.
- Смешници... всички до един - каза през зъби огрето. - Да видим дали можеш да повториш това.
Накамура се усмихна, сякаш го бяха хванали, но не показа колебание.
- Все още мога да те бия с тези - Накамура стисна юмруци, сега и двата съвсем обикновени. Той се затича към Мико, която отхапа бясно друго парче от трупа на квестора. - И без това ме предупредиха да не прекалявам с тази сила.
- ТИ ОГРЕ ЛИ СИ ИЛИ СМОТАН ГУЛ? ПОКАЖИ НЯКАКВО ДОСТОЙНСТВО!!*
Юмрукът на Накамура се заби в лицето на Мико, размивайки физиономията й по неестествен начин. Тялото на момичето отхвърча поне метър назад, падайки по гръб на земята.



Image

Code: Select all

*Митологично:
Огре - човекоядец
Гул - трупоядец

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Огрето се наведе насиненият Накамура, който лежеше в безсъзнание на земята. От разбитата му уста течеше ручей кръв.
- Разбирам - каза чудовището, след като настъпи дясната ръка на момчето. - Това наистина е чужда ръка. Но в това запечатано състояние е безполезна. Може би, ако умре, печатът ще изчезне?
- Изглежда ще трябва да разбера по трудния начин.
Косата на огрето бе започнала да губи цвета си, на места посивяла, на места можеха да се забележат дори сребристосиви кичури. То повдигна крак готово да смаже главата на Накамура. Но внезапно отвори очи и се завъртя на 180 градуса към входа на арената.


- Знаеш ли. Наистина те съжалявах. Теб и всички останали деца. Само изрод може да превърне деца в оръжия по този начин, да отнеме възможността им за нормален живот.
Човекът от чиято уста излязоха тези думи беше средно висок. Косата му беше снежнобяла. Лицето му намекваше, че е в късните си двадесет години, но че физиономията му издаваше много повече житейски опит от това.
- Не вярвах, че ще успееш да се интегрираш в обикновена среда, но все пак ми беше интересно колко далеч ще стигнеш. Все пак този свят не е никак нормален. Може би има ниша, където чудовищна личност може да намери принадлежност?
Огрето се озъби заплашително към приближаващия я мъж и освободи заплашителна аура на убийствено намерение. Хиитоми рухна безпомощно на земята и изгуби съзнание, а нейният магически служител се изпари.
- Колко сладко - каза среброкосият и разпери ръце, без да се притеснява от тежестта на извънгабаритният му меч в една от тях. Ирисите му промениха цвета си в неестествен златист цвят. Неговата собствена аура на заплашително присъствие се разпростря във всички посоки.
Огрето направи няколко стъпки назада, като в същото време издаде заповед. Секунда по-късно среброкосият младеж беше прекосил над десет метра помежду им, разсичайки празния въздух на мястото, където огрето се намираше току-що. Чудовищната лисица, която досега бе водил двубой с Ямагучи, насочила вниманието си към случващото се и нападна новата заплаха. Мъжът обхвана остриета на меча с лявата ръка, създавайки преграда, която предпази лицето от това да бъде размазано, но силата на удара все пак го запрати във въздуха. Лисицата продължи нападението си, създавайки непроходима преграда между него и господаря си.
- Колко досадно - каза през зъби среброкосият и се втурна обратно към изхода, в опит да използва размера на чудовището срещу самото него
Лисицата обаче разруши стените по пътя си, като че ли бяха направени от съчки.
- Колко неприятен тип - Ямагучи се повдигна от земята задъхан и пребит. - Изглежда ще трябва да се справя и с него, след като те екзекутирам.
Чернокосият мъж бе повдигнал остриета на катаната пред лицето си със сериозно изражение.
- Само да си посмял - изръмжа огрето жестикулирайки към телата на Хиитоми и Накамура. - Техния живот ще лежи на съвестта ти.
- Права си - каза Ямагучи. - Но вече е твърде късно да обсъждаме това.
- Какво?!
- Можеш да го усетиш, нали? - каза екзекуторът. - Как жизнената ти енергия бива изсмукана.
- Какъв демон държиш в този меч - каза изумено огрето, отстъпвайки назад. - Как биха ти позволили...
- Един екзекутор не трябва да се притеснява за продължителността на живота на целите си. За нещастие не е особено полезен срещу същества без физическо тяло. Но някой вече се погрижи за това.
Ямагучи се засили към огрето и замахна с катаната си в опит да отреже главата му диагонално. Чу се звук на острие посрещащо тъп материал.
Мечът се бе врязало в жезъла на Хиитоми, който Огрето бе вдигнало от земята в лявата си ръка.
- Беше добър избор да блокираш този удар. Но това няма да е достатъчно.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

*Дрън*
Огрето отклони умело още един удар.
*Туп*
Това му даде шанс да контраатакува с ритник в гърдите на униформения мъж.
*Пук*
Това бе счупило две или три ребра. Перфектният шанс.
Огрето изхвърли жезъла високо във въздуха и събра средния, безименния пръст и палеца, а показалеца и малкия пръст останаха вдигнати като рога. Образът на Ямагучи се намираше се намираше между тях.
- Noumaku Sanmanda Bazaradan Kan.
Около чернокосия мъж се появиха четири прозрачни стени и таван, образувайки куб, който го обгради като затвор.
- Това заклинание... Тази версия... - Ямагучи погледна към трупа на умрелия квестор, след което падна на земята, като че ли рязко бе изгубил сила.
- Уменията му са ограничени, но все пак бие пълното магическо невежество на бившия ми домакин - каза Огрето с арогантна усмивка. Демоничната му аура от самото начало имаше червени и сини нюанси, които се преливаха един в друг, но синият цвят се бе засилил в този момент.
- С удоволствие бих те довършил, но ако изгубя още време тук, ще започнат да пристигат подкрепления, което би било досадно.
Ямагучи изръмжа, неспособен да се повдигне от земята, но ръката му все пак не изпускаше меча от ръка.
- Не се тормози. Може би ще отида да убия онзи Демоничен крал. Това беше условието, което наложихте на онази мравка, нали?
- Естествено, след това ще смачкам този град собственоръчно. Освен, ако дотогава някой ми предложи по-голямо предизвикателство.
Огрето продължи към изхода, но за добро или зло, се оказа, че е закъсняло. Защото подкреплението вече беше тук.
ImageImageImage


*** Малко по-рано ***

- Ще продължите ли напред без мен? - Кузнецов попита внезапно няколко метра преди групата да излезе на магическата арена.
Нормалният коридор, през който Зертариан бе минал по-рано, сега бе разрушен. Те ходеха през алея от отломки широка няколко метра. Нещо с чудовищни размери бе пробило този път през камъка, като че бе нищо.
- Спокойно, не ме хвана страхът - каза той с уверена усмивка. - Трябва да подготвя нещо. Прогонването на зли духове е руска специалност, все пак. Но ще трябва да ми спечелите време.
- Не се притеснявай - каза Котетсу грубо. - Смятам да прогоня душата от тялото й със собствени ръце. Не съм пропътувал такова разстояние напразно.
- Прави каквото знаеш - Шиндзоу извади три заклинания от кутийката си за талисмани.
Каквито и да бяха очакванията на онези, които прекрачиха прага на арената, не доближаваха до реалността.. Дори Зертариан, който помнеше Мико, трудно можеше да познае, че това някога бе била тя. Косата й, снежнобяла се вееше единствено от силата на аурата, която излъчваше. Тя бе изгубила една ръка, но по някаква причина това не я правеше по-малко заплашителна. На челото й се бе отворило трето око, а от слепоочията й излизаха рога като митологичните Огрета от японската митология.
Физическото й тяло бе много по-дребно от тези на момчетата, но аурата й създаваше впечатлението, че тя е гигант, който ги смазва с присъствието си.


Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200



- Внимавай, макар и да звучи нелепо идвайки от мен. Не знаем какво още може да ни изненада. - каза Зертариан на руснакът когато се разделиха с него. По пътя към арената ходеше с бойна готовност, оглеждайки внимателно обстановката. В главата му се въртеше идея да използва намерените талисмани, но не мислеше да прибягва до тях, не все още.
Влизайки към арената или по-скоро разрухата, гледката която завари там накара още повече да натрупа омраза към слабостта си и донякъде към демоните. Магьосникът видя че Томо се бе запътила в тяхна посока, тоест искаше да напусне залата.
*Не тя няма да се измъкне, не знам Мудрата за която говореше баща ми, но това не значи, че не мога да сложа край на живота й за да защитя хората в Киото!* - мислеше той.
За момент той се замисли коя магия би била от полза да използва, изпитваше силно желание да посече демона затова се спря на Dragon Flash. След което пребори подтискащата аура на демона и каза тихо през зъби изпълнен с ярост:
- Този път, ще направя това, за което нямах смелост в Токио! - след което пусна своят Dragon Flash в посока, централна на гръдния й кош.

d20

След атаката си Магьосникът стегна мускулите на краката си в опит да възвърне контрол над тях и да отскочи от някоя далечна атака, която демона би му метнал.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Огрето отбягна изтощената атака на Зертариън с небрежна стъпки встрани, след което го изгледа с досада.
- Ти си един от онези, които ме призоваха на този свят, нали? Мисля, че ти трябва да внимаваш какво се случва зад теб - каза момичето с изопачен глас, който никак не допадаше на, представата, която Томо някога бе изградила на Зертариан. То бе вдигнало пръст, сочейки нещо пространството зад Зертариън. - Търсите демони от Ада, нали? Нека ви помогна с това
Ако Зертариън се обърнеше, щеше да види
Image
огромна фигура наподобяваща мумия с демонични рога, облечена в бяла роба. В дясната си ръка държеше кинжал, който заби в гърба на може би неподозиращия младеж. След това фигурата се наведе към врата му, като че ли искаше да изпие кръвта му от там.
Шиндзоу-старши игнорира напълно това, което се случваше със Зертариан и активира първият от талисманите, които държеше в ръка. Изпод земята на два метра от него си пробиха път гигантски дървесни корени, които се насочиха светкавично към Томо, в опит да я обхванат, докато вниманието й бе отвлечено от атаката на Зертариън.
Image
- Дръзко - каза арогантно Томо. - Но, ако не можеш да ме уцелиш дори така, какво ще направиш сега?
Демоничното момиче доближи лявата си ръка в мудра, състояща се от прилепени показалец и среден пръст, до устата й показваща дяволита усмивка. Момент по-късно на арената стояха пет еднакви образа на белокосото огре.
- Дърво подхранва Огън, Storming Dragon Breath... Order!
ImageImage
Шиндзоу активира втори талисман без да обръща внимание на противника си. Този път две драконови глави излязоха от талисмана, поглъщайки корените, за да се разразят с дори по-голяма сила. Една от тях мина през двойник на Томо без физически контакт, разваляйки илюзията, но вторият изглежда удари истинското й тяло, тъй като тя отстъпи назад крещейки от болка, а останалите образи се изпариха в синкава мъгла.
- Това ли е всичко? - попита Котетсу с разочаровано изражение. - Затова ли бихме целия път? Домашния й любимец изглеждаше по-интересен.
Червенокосият младеж се приближи до падналото създание на земята и насочи пръст към главата му с отвращение, като че ли щеше да го гръмне с пистолет.
- Патетично.
Котетсу произведе магическа енергия, но преди да възпроизведе заклинанието, тя секна. Онова, което обаче привлече вниманието на всички останали, бе мигът преди това.
*Bang*
Във въздуха наистина се чу звук на изстрелян куршум, но той не дойде от посоката на Котетсу. Вместо това самият той падна на земята внезапно, улавяйки се за десния крак. От него бликна кръв.
- Съжалявам, не мога да ти позволява да направиш това.
Шиндзоу се извърна назад, но бе твърде късно. Още два изстрела последваха, отблъсквайки гръдния му кош назад, като той падна по гръб.
Парализираният Зертариан все още не можеше да се обърне назад, така че разбра какво се случва, чак когато високият руснак го подмина. В едната си ръка държеше пистолет с димящо дуло, а в другата - кадилница.
Image


Зар за атака: Sudden Forest Spurt
1d20

Зар за атака: Storming Dragon Breath
1d20

Зар за атака: Магия на Котетсу(???)
1d20

Code: Select all

Зертариан:
 - 10 Жизнени точки (Deep Spellcasting)
 -38 Енергия(???).
Статус: Обезсилен

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан нямаше време за реакция, огрето реагира достатъчно бързо и той успя само да забележи за момент демоничната фигура зад него. Той усети как цялото му тяло беше в парализа. Той стисна зъби и се опита да постигне самообладание. Наблюдавайки как съюзниците му надвиха демона го успокои, но куршумите го ужасиха. След като руснака го задмина се опита да каже:
- Как..во... п...о дяволите прррравиш!? - концентрирайки силите и малкото си останала енергия, той извика към Юри.
*Той се опитва да ни убие, не този път нека поне сега имам силата да направя нещо. Трябва да стигна до него и да използвам талисманите, макар и това да е самоубийствено решение.* - магьосникът се опита да се довлачи до руснака, ако успеше да стигне щеше да го прободе с меча си, след което щеше да постави талисманите на главата на Томо и да влее останалата си жизнена сила в магическа енергия с цел да активира поне един от тях. Но докато се мъчеше да стигне до него и да пребори демона щеше да наблюдава развиващата се картина пред него.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- О, извинявай - отговори небрежно на въпроса му Юрий и раздра празния въздух пред лицето си с ръката, която държеше пистолета. Лицето му се промени по магически начин, разкривайки напълно непознат човек. - Така вероятно ще ме познаеш.
Image
- Григорий Распутин. Приятно ми е.
Котетсу започна да се влачи на земята с гневна физиономия, крещейки.
- МАМКА ТИ, НЕЩАСТНИ-И-И-И-И-И-ИК!
С рязко махване на ръка той произведе магия, която имаше формата на тъмнолилава акула плаваща през почвата към опонента му.
Image
- Дрифа.
Една от феите на Юрий от по-рано се материализира, блокирайки магическата атака като щит, надавайки нечовешки писък. Григорий вдигна пистолета и натисна спусъка три пъти. Куршумите пробиха областта между рамото и гърдите на Котетсу, и момчето спря неподвижно с лице към земята.
Распутин продължи в посока на падналата Томо и започна да нарежда монотонно на език, който Зертариан. Колкото до самият него, той все още бе пленен на място от демоничния образ призован от Мико.
Секунда. Две. Пет.
Неочаквано, демонът зад него се изпари, като че ли никога не бе съществувал. Зертариан обаче бе все така изтощен - ако се опиташе да се затича в момента, вероятно щеше да падне на третата стъпка.

Зар за атака: Котетсу
1d20

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

Locked

Return to “Магическа Арена”