Момичето не се нуждаеше от второ подканяне. Ревът зад тях все още кънтеше между дърветата, а оранжевата светлина на горящите корени проблясваше през снежната буря като далечен пожар. За миг тя си позволи да погледне назад и да види как пламъците обгръщат дървесната преграда. Тактиката им беше проработила за сега, но това далеч не означаваше победа, а само спечели време. Нуждаеше се от повече тренировка и по-добри магически умения, за да можеше да се справя по-ефективно срещу такива чудовища.
Тя веднага се обърна обратно и се втурна след Зертариан. Снегът хрущеше под краката ѝ, а студеният въздух прорязваше дробовете ѝ при всяко вдишване. За миг ръката ѝ намери неговата, не за да го спира, а за да го дърпа, само за да се увери, че няма да се изгубят един друг сред бурята и тъмнината. Белокосото момиче стисна ръката му за кратко и продължи напред редом до него.
Погледът ѝ продължаваше да прескача между дърветата, снежната пелена и пътя пред тях. Този път не позволяваше на чудовището да изчезне напълно от мислите ѝ. Но и не му позволяваше да я забави.