Zertharian Fordragon: F002

[Shen Lee]

Малкият Зертариан, не повече от десетгодишен, гледаше пейзажа през стъклото на задната седалка. Въпреки че в земеделската си част провинцията на Германия едва ли се различаваше толкова от Япония, на него му правеше впечатление. Може би беше различната архитектура на редките къщи и сгради, които подминаваха, а може би просто самата идея, че са на екскурзия.

Баща му беше зад волана, който по някаква странна причина се намираше от грешната страна (или поне така се струваше на едно дете). Тъмнокосият мъж тананикаше в ритъм с някаква западна народна песен, която вървеше по радиото (момчето не вдяваше дори една дума от онова, което се пееше). Но върхът на сладоледа в тази необичайна обстановка всъщност беше абсурдна каубойска шапка на главата на баща му, която той взе от крайпътен магазин, когато бяха спрели да заредят гориво.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан гледаше през прозореца замечтано, от една страна му се искаше да е с приятелите си и да играе навън, но от друга му бе интересно обстановката, през която баща му шофираше, той имаше много въпроси в глават си но първият от тях, който изкочи бе:

- Татко къде отиваме? И тази шапка да не би да е задължителна за тази местност? На тайна мисия ли сме изпратени от Япония с мистериозна цел? - казвайки последното очите му блеснаха ярко с интерес на малко момче и присви юмрук с нахъсване за приключение. Макар и да не разбираше нищо на този етап освен безгрижният живот и игрите които водеше често с приятелите си в Токио и че баща му бе на важна държавна длъжност. Младият магьосник знаеше само, че поне не е на училище и че е във ваканция и това го изпълваше с чуство за приключения. На този етап преди всичко случило се той бе просто весело усмихнато момче което мечтае да бъде герой, да помага да хората и да слага злодейте в затвора, както често си бе играл с приятелите, преструвайки се на магьосник полицаи, който заловява престъпници.

[Shen Lee]

- Задължителна? Не, синко, просто най-силната магия винаги се крие в миналото - баща му наклони шапката си като каубой от старите филми, които баща му беше пускал от видео касета.

- Магията не е игра, Ясухито. Тя е инструмент - Леона Натсуки прекъсна съпруга си с остър, но не суров тон. Огненочервената й коса подредена в прагматична прическа, помръдна съвсем леко, издавайки неодобрението й. - Тя е отговорност. Трябва да го научиш на това.

- Майка ти е права, разбира се - Ясухито намигна на сина си в предното огледало. - Но дори инструментите могат да бъдат забавни, нали?


Колата влезе в малко живописно селце в долина. Къщите бяха в старомоден европейски стил, изградени от дърво, под всеки прозорец имаше саксии с цветя. Въздухът тук бе неподвижен, а цветовете на всичко наоколо - силно ярки.

Родителите на Зертариан се заеха с настаняването. Страноприемницата се управляваше от стара двойка, които си говореха в тих тон за "новите алхимични правила". Детето обаче вероятно не обръщаше много внимание на това. Вместо това той, Мизуки и Юмико се отправиха към селския площад. Приятелят му бърбореше за мечтата си да отиде в Америка, където ще стане Аберант с невероятни психически способности. Юмико пък мъкнеше под рамо комплект за първа помощ, който бе "заела" от родителите си, просто за всеки случай, ако някой се нарани.

Мизуки

Юмико

[Zertharian Natsuki]

Чувайки съветите на родителите си Зертариан се замисли:

*Отговорност... Да ако бях внимателен и не правих глупости може би щеше да ми остане време. Нямаше да е нужно да... да....* - той искаше да се доизкаже но не можеше да се сети за какво време говореше? Какво го притискаше. Сънищат като цяло бяха поглед към вътрешният свят на човек, но същевременно по себе си бяха и объркващи и понякога хаотични макар и да имаха изключенията да могат да бъдат свързани в други случай. В този момент той не знаше какво го притискаше, но знаеше, че поради липса да отговорност бе довел до натиск от липса на време. Думите на приятеля му бяха носталгични, но не можеше да си обясни как и защо точно, но нещо в тях го изпълниха с тъга, особено виждайки лика на любимата му. Това се изрази в сълза която се появи от лявото му око и се стече надолу по бузата. Всичко това беше носталгично, но той чустваше, че тези дни са към края им или пък може би вече бяха привършили. Изпита рязка болка от тази тъга карайки го веднага да каже на приятелите си:

- Юмико! Мизуки! ... - възкликна той, но гласът му бързо изчезна той искаше да каже нещо, но какво. Не можеше да се сети, нещо го караше да бъде изплашен и тъжен виждайки ги. Осъзнавайки, че нещо не е наред.

Той погледна към добрият му приятел Мизуки и изпитваше силно чуство за вина, чуство което го подтикваше или даже бе подтикнало към саморазруха. Нямаше силите да го погледне в очите, опита се да намериха утеха поглеждайки към любимата му, но това което изпита бе сякаш остър нож го пронизва централно в гърдите. Сякаш беше още по-виновен, сбъркал. Той погледна надолу към земята и се опита да се успокои поемайки дълбоко въздух и издишвайки бавно.

[Shen Lee]

Приятелите на Зертариан го изгледаха учудено.

- Какво, пак ли ще плачеш? - Мизуки въздъхна и поклати глава с ръце на хълбок. - Така няма да стане. Затова трябва да стана герой, след като получа супер силата си в Америка!

- Може би се е наранил някъде? - Юмико отвори комплекта за първа помощ на земята, задели марля и ножица и започна да преглежда миниатюрните бутилки. - Тези провинциални райони могат да са доста опасни. Ако се одраскаш на нещо, което е било заровено в земята, ще хванеш тетанус. Най-добре е да те третираме още тук, може би селото няма собствен лекар!

[Zertharian Natsuki]

Зертариан избърса сълзите с ръкава на дрехата си и каза:

- Добре съм, просто сигурно съм твърде щастлив - Хаха. - каза той опитвайки се леко да замаскира тъгата си със смях и след което каза:

- О не забравих джобните си, трябваа да се върна да ги взема, ще ви срещна тук след малко. Ако искате се разходете докато се върна. - казвайки това той се обърна към Мизуки и му каза:

- Сега е шанса ти. - кимайки с хитра усмивка към него след което тръгна. - надяваше се приятеля му да е разбрал намека и да се наслади на самостоятелното му време с Юмико. Зертариан направи това, защото изпитваше тежко угризение, сякаш нямаше правото да е с Юмико. Или поне знаеше макар и не в този момент, че ако продължи да напъва да бъде с нея, нещата биха завършили зле за някого. Но това беше тежко притеснение в ръба на съзнанието му, което той осъзнаваше.

За сметка на това изпитваше силно желани да говори с баща си на саме и да направи нещо което никога не бе правил през последните години - Да говори с него за бащински съвет.

*Имам чуството, че са изминали години откакто преди говорех с татко за съвет или мнението... Не нещо съм объркан. Но сега изпитвам желание да го питам за нещо което е нелепо... Откъде идва тази идея... Ахххх не мога да си спомня.* - той се хвана за главата и забърза крачка към хотела където бяха родителите му.

[Shen Lee]

Червенокосото момче се затича с късите си крака обратно към таверната. Мястото се намираше на около половин километър около мегдана, нещо което не му направи впечатление в началото, но сега, когато остана сам за кратко по пътя си, той забеляза че слънцето се снишаваше близо до хоризонта.

Когато стигна до страноприемницата, той не откри родителите си на рецепцията. Възрастната жена, която въртеше това място , му каза, че са излезли в градината за вечеря.

[Zertharian Natsuki]

Червенокосият младеж бързаше защото имаше чуство, че времето го притиска, сякаш няма да успее да говори с баща си никога ако сега не успееш, но защо? Не той нямаше време да мисли върху това. Вместо това той благодари на жената поклонявайки се учтиво и се изтреля тичайки към градината. Но защо?! Как това бе по-важно от това да прекара време с приятелите му. Толкова бе очаквал да се забавлява с тях. Не малкият магьосник чустваше, че не е момента и няма времето за игри трябва да говори с баща си. Сякаш трябваше да направи това много отдавна. Той се запъхтя леко от тичането и притеснението му, но не се даде на умората, даже не я отрази по никакъв начин докато даваше напред.

[Shen Lee]

Момчето бе отведено в градината от възрастната жена през различна външна врата. Отвъд нея Зертариан се оказа директно в заградената градина.

Мястото беше имаше пищни и жизнени цветове, но може би заради падащият здрач, също така издаваше леко зловеща, мечтателна аура. Цветята грееха със слаба светлина, а въздухът бе изпълнен с миризмата на магия. Градината като че ли бе жива и наблюдаваше Зертариан, реагирайки на присъствието му.

Той намери родителите си седнали на една от дървените маси. Двамата обсъждаха разгорещено някаква тема, но преди да се приближи, той чуваше само накъсани фрагменти за нещо свързано с магия. Образите им бяха малко странни, сякаш той ги виждаше през изкривено огледало.

[Zertharian Natsuki]

Младежът продължи с решителна крачка към тях и се опита да се заслуша в разговора, който родителите му водеха докато ги наближаваше. По пътя се опита да си спомни какво точно искаше да попита баща му:

* Как да ... Как да създам... меч... перфектният меч? Не не защо си мисля това. Това не решава проблема ми. АХХХ какво, чакай да! Демон, но какво за Демон, всъщност какво точно. - Той се мъчеше да събере мислите си когато изведнъж като лъч светлина на луната показвайки се от мрака той си спомни какво искаше да пита баща му:

*Да сега си спомних, възможно ли е и как да пленя демон в себе си за да да... да.... Проклятие защо искам да го правя??!* - но в този момент в главата му прозвучаха думите на най добрият му приятел Мизуки:

- ...трябва да стана герой...

*Да точно така трябва да стана герой който да може да защити Юмико, защото ако не аз... няма кой друг в този мрачен свят.* - магьосника вече вържеше решително излъчващ аура твърде мрачна и сериозна за хлапето, което бе.

[Shen Lee]

Доближавайки се до родителите си, Зертариан започна да чува по-ясно за какво си говорят.

- Ключът лежи в баланса между контрол и хаос. Прекалено много от което и да е и заклинанието ще те погълне.

- Твърде безрасъден си, Ясухито. Магията е инструмент, а инструментите се използват с прецизност.

- Но каква е ползата от Магията, ако не можем да се забавляваме поне малко с нея. Помниш ли онзи път с дракона?

- Това беше безрасъдно - Леона отряза съпруга си и се сопна с глава встрани . - Имаме късмет, че никой не пострада.

В същото време някои елементи в градината направиха впечатление на Зертариан. Например, едно цвете висящо от дървената ограда пулсираше с магическа енергия. Малък фонтан с тъмна - не, направо черна вода. А не далеч от масата на родителите му, се извисяваше старо дърво, по чиято кора бяха издялани руни.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан послуша частта от разговора им с интерес докато наближаваше и изчака шанс, в който да не прекъсне някой от тях и да пусне своят въпрос в действие, но преди да го сформилира в главата му дойдоха думи на баща му, той знаеше че са негови но не знае къде и кога ги бе чул, като че ли във транс той ги изрече:

- Този свят е пълен със силни изроди. Няма как да се стигн до където и да било без сила, а магията е забавен инструмент за борба с тях. Както казваш татко.

- С това на ум, е нужно доста повече от силно оръжие, за да бъдат настигнати. В края на крайщата, оръжието не е нищо повече от инструмент, който фокусира и умножава силата на човек. Токио е пълен с деца, които размахват пистолети и не доживяват зрялост. - приключвайки това изречение той каза:

- Във връзка с това се чудех, Татко, Мамо, това което ще кажа може да звучи налудничево, но... - той спря за момент, чустваше се като младото момче, което бе винаги, но като чели нещо по-тъмно или друго негово аз го беше обладал и в тандем с него комуникираше с тях:

- Това, което ще ви питам е налудничево и сигурно го мислите за нелепо, но ви моля за съвет - ако исках как мога да затворя или пленя в тялото и душата си могъщ демон или направо демоничен крал било то дори и сърцето му, как да постъпя. Как да използвам силата му за своите цели? Това е единственият начин да заключа много отворени пътища... - Това изказване не бе характерно за малкия Зертариан. Все едно бе обладан от нещо, но той съчустваше с него, не знаеше какво е то. Сякаш негово Ехо от някъде в пространството го ползваше като медиум и уста на въпроса му. А именно пострадалият от провалите си магьосник, но малкият не осъзнаваше нищо. Обладавенето и синхронизацията бяха толкова силни и объркващо, че той не обърна внимание на магическата атмосфера на градината.

[Shen Lee]

Ясухито се засмя и отговори с ироничен и лековат тон.

- Искаш да запечаташ демон в себе си? Ха! Това е смел ход, момчето ми. Но кажи ми, наистина ли искаш да споделяш съзнанието си с нещо, което се храни с души? Демоните са като лоши съквартиранти - никога не чистят след себе си, заемат енергията ти без да те питат и вероятно ще хвърлят луд купон в ума ти, докато се опитваш да заспиш.

Баща му спря за момент, след което физиономията и тонът му станаха сериозни.

- Но ако си сериозен, запомни - един демон не е просто инструмент или оръжие. Те са живи същества със собствена воля и желания. Ако не си внимателен, ще те изкриви, ще те промени дотам, че ти самият няма да можеш да се разпознаеш повече. Мислиш си, че запечатваш демона, но всъщност запечатваш самият себе си.

- И още нещо - Ясухито се доближи до ухото на Зертариан и прошепна. - Никога не се доверявай на демон, който казва, че е на твоя страна. Те всички са лъжци, до последния.

[Zertharian Natsuki]

Малкото момче изпадна в степен да страшно объркване, но изведнъж това бе прекъснато от ехо което му каза:

* Достатъчно.*

* Аз поемам от тук, ако искаш си представи че си на плаж с Юмико и играете волейбол.* - като чели страннен пристъп го прихвана за една секунда, след което отново проговори със сериозен тон, неподходящ за хлапе:

- Разбирам и си прав татко, но демонът е добре дошъл и за всяка глупост ще плаща, както за ремонта така и за наема, които ще растат с наглостта му. Скъпо ще си плаща. Ясно разбирам никакво доверие и пълно игнориране на думите му. - С тих тон подобно на този на баща му той го попита:

- Нещо друго? Насоки от къде бих могъл да почна да разучвам такива заклинания? Може ли да погледна в твойте книги в библиотеката? Ако имаш нещо по тази тема бих се радвал да го разуча до перфектна степен.

Гласът на Параноята: * Сигурен ли си, че не правим поредната грешка? Вече изгубихме твърде много жизнена енергия? Може да умрем всеки момент ако продължаваме така.* - изведнъж нов глас се появи в главата му който бе като неговия но с тон на параноя.

Гласът на Гнева: *Стига си се вкученясвал... Какво предлагаш? Да помолим Демона в Юмико да я напусне доброволно? Да го преборим със заклинания, с които дори не МОЖЕМ ДА УЦЕЛИМ ШИБАН ПЕС?! Не Трябва ни сила.*

Гласът на Oпортюниста: * Да да разпитай го повече за библиотеката, всяка капка информация е от значение!*

Не знайно за магьосника тези гласове звучаха като чели вътрешно отражение на сърцето и душата му сега се бяха отделили и за пръв път вместо да го атакуват в тандем от емоции, бяха разделени един от друг. Въпреки това този, който сега разговаряше не им обърна внимание.

[Shen Lee]

Плямпането на детето бе прекъснато от строгия и загрижен тон на майка му:

- Зертариан, това което предлагаш е напълно безрасъдно. Да запечаташ демон в себе си не е просто опасно, това е самоубийство. Имаш ли някаква представа какво ще ти причини това? Ще те погълне, тяло и душа, докато не остане нищо освен празна черупка.

Леона сви очи, а тонът й стана още по-остър.

- Ако си решен да тръгнеш по този път, слушай внимателно. Ритуалът да запечаташ демон изисква три неща: носител достатъчно силен за да го издържи, воля достатъчно силна да го контролира и душа достатъчно чиста за да устои покварата му. Наистина ли смяташ че притежаваш всички три?

Тонът й омекна, стана по-майчински:

- Зертариан, знам че търсиш сила. Но силата не е отговорът. Никога не е. Единственото, което е от значение е кой си ти и какво ще избереш да направиш с времето, което имаш. Не погубвай това в името на отмъщение.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан изслуша майка си внимателно и каза но не и преди гласовете на емоциите му да го прекъснат:

Гласът на Гнева: * Достатъчно бих искал да видя колко по-зле може да е един демон от всичко което видях досега. Ако не онзи, който беше обсебил Томо беше надменен но накрая отнесе няколко магии и падна погромен. Сигурен съм че бихме могли да го докараме...*-той бе прекъснат от следващата емоция.

Гласът на Параноята: *Да но ако нещо се обърка както с кучетата и влака?*

Гласът на Гнева: * Млъкни. Преди да те накрам.* - последното каза все едно стискайки зъби като чели опитвайки се да се сдържи.

Гласът на Oпортюниста не можа да се изкаже защото магьосника вече започна да говори пренебрегвайки емоциите си:

- Не. Мисля че притежавам или ще притежам две - здраво тяло и силна воля. Чрез тях ще закърпя положението с покварата. Но майко решен съм. Ако трябва бих разучил заклинания с които да подсигуря запечатването! Ако това не стига винаги има магически предмети изработени от магически майстори които могат да ме асистират в това. Или ако трябва сам ще изработя помощни средства подбно на странични колела за велосипед.

Магьосника добави финално:

- За да се боря с Демони и Злодей, аз самият трябва да стана такъв. В името на светлината да се обърна към мрака. - каза той с решителен тон, който накара хаосът му от емоции да замлъкне и зачака следващия развой на разговора.

[Shen Lee]

Зертариан усети, че майка му беше готова да влезе в спор, но по някаква причина не го направи и продължи с мек тон:

- Зертариан, знам че търсиш сила. Но силата не е отговорът тук. Никога не е. Единственото нещо от значение е кой си и какво избираш да направиш с времето, което имаш. Не го опропастявай в името на отмъщение.

- Зертариан! Спри да зубриш и ела с нас! Изпускаш цялата забава.

Проникновеният разговор на Зертариан бе прекъснат от приятелите му, които бяха излезли в градината. Мизуки беше пълен с енергия, въпреки че вече падаше мрак... Това вдъхваше "лошото" предчувствие, че ще го въвлече в някаква лудория. Юмико от своя страна обаче излъчваше комбинация от тъга и притеснение по някаква причина, притиснала комплекта за първа помощ до гърдите си.

[Zertharian Natsuki]

Магьосникът изведнъж го удари студена вълна от осъзнаване. Този разговор го бе водил и преди, мислейки си, че има контрол в ситуацията той осъзна че това го беше питал вече преди в миналото. Той осъзна, че просто гледа неща които вече знаеше, но бе забравил. Той помнеше този ден добре. Това е денят след който почна да се промъква в стаята на баща му с хитри и жадни за забранено знание идеи. Заради този ден той намери онзи документ с експериментите които родителите му са извършвали върху деца. Дори цитата който си мисли, че каза на баща си бе ползвал върху него самият бе всъщност казан от него, опитвайки се да звучи като строг герой на справедливостта. Но все пак беше точен цитат.

Гласовете в главата му отново се сляха в неговия типичен мислещ глас но не и преди всеки по отделно да изкаже мнение по мислите му:

*Ако силата не е отговор, как трябваше да спася Юмико?*

*Ако имах силата можех да защитя Мизуки от експлозията!*

*Ако имах сила щях да онищожа онзи Терорист в Академията и демона в Томо!*

*Ако имах силата щях да ви накарам да ми кажете истината... мамо...татко...*

*Наистина ли не знаете нищо за тези Илюминати при положение че също сте съмнителни с тези експерименти, които сте извършили.*

*Силата е единственото спасение, което остава за мен. Силата да се противопоставя на злодейте! Силата да удължа живота си! Силата да спася Юмико! Силата да унищожа Илюминати и Акацки!*

Мислите на магьосника бяха прекъснати от това когато усети, че децкото му тяло отиде весело при приятелите си и каза:

- Да вървим. Какъв е плана? И Мизуки, приготви се, имам план с който да те задмина като герой. - каза той с придобит кураж.

*Хммм този ден, АХ ДА това е деня в който заснехме снимката ни заедно. Снимката от която остана само Юмико...*

[Shen Lee]

- Планът е да изследваме гората, която не се намира далеч от тук - заяви Мизуки и вдигна юмрук високо във въздуха. - Разбрах, че има Aussichtsturm, от който можем да видим цялата околност. Юмико е донесла Полароида си!

[Zertharian Natsuki]

- Хай. -каза и кимна съгласявайки се младият Зертариан. Той изпитваше голямо нетърпение да види красивата гледка, макар и тя да не можеше да се сравни с брилянтната усмивка на Юмико. Докато мислеше това, той се загледа в младото момиче и леко почервеня наслаждавайки се на красотата на първата и единствената му любов.

*Ъгхх... спомням си това, колко неловко да го наблюдавам отстрани. Наистина ли толкова отчаяно влюбен изглеждам острани? Имам чуството че ще потъна в земята от срам...* - мислеше си привидението на сегашния-бъдещ Зертариан, който бе принуден да наблюдава миналото си отново макар и този път отстрани и макар че все още не осъзнаваше какво точно се случва с него. За миг предишните гласове, които той успя да събере в главата си се опитаха да направят блик опит да изкажат недоволствие към решенията му да не разпита достатъчно родителите си за демоничното пленяване, но вместо това той се хвана с два пръста за челото и направи кратка медитация, събирайки емоцийте си за да не го завладеят отново.

Искаше да види отново този момент от миналото си защото чустваше, че бе забравил ключови моменти от него. Като факта, че той винаги се бе интересувал повече от анти-геройте и злодейте противно на неговия приятел, който се възхищаваше на супергеройте от комиксите и искаше да стане такъв.

*Може би от тук тръгна идеята ми с Мурамаса, не знах или по-скоро нямах куража да пленя демон в себе си и затова се спрях на ковач... Да... Бях страхливец, но след това което изпитах вече не ме е страх от смъртта, но не мога да позволя да ме застигне преди да постигна целите си.* - той се фокусира върху децата с цел да си припомни забравено минало.