Къщата на семейство Натсуки

[Shen Lee]

Code: Select all

Магии, които могат да бъдат научени от книги и записки оставени тук:

Forest Husk
Celestial Mending
Court Musician's Flourish
Crushing Deluge
Rising Dragon Breath
Sand Burial
Shikigami I
Sudden Forest Spurt

[Shen Lee]

[Предишна част]

Зертариан се изправи пред носталгичната гледка на домът, в който бе отраснал. Къщата бе запазена в перфектно състоние, и беше очевидно че в нея все още живееха хора.

- Млади господарю!

Внезапно момчето обаче бе върнато в настоящето от гласа на Силбър - домашният служител на фамилията, която се затича към него и спря с извинителен поклон.

- Не бях известена, че се завръщате

Притеснението, което наруши обичайното й спокойствие на планинско езеро през летен сезон, би накарало всеки незапознат да помисли, че е истински човек. Въпреки обикновената си роля обаче, Силбър бе доказателство за гениалността на баща му, както и за нейният характер. Изискват се определени качества, за да дариш изкуствено творение с реакции толкова близки до човешките, само за да разбереш колко добре можеш да се представиш с предизвикателството.

[Zertharian Natsuki]

Сейба. - каза Зертариан. Той обичаше да се шегува с нея като я нарича така.

Сейба, реших да се върна за оставащите седмици до края на лятото и да видя мама и татко, преди да трябва да се върна в Киото за началото на семестъра в академията. Те тук ли са? - казвайки това Зертариан се обърна поглед към къщата и си спомни по ранното му детство когато си беше играл с неговия добър приятел Мизуки и първата му любов Юмико, преди да почине в онзи инцидент.

Сакаки Юмико, след онзи инцидент остана травматизирана и спря да говори или да излиза далеч от дома й.

Ще мина покрай дома на семейство Сакаки утре, искам да разбера дали е добре. - вътрешно си каза Зертариан.

Колко тъжно, нищо не се е променило в човечеството за последните векове в хода на времето. - измъмри печално Зертариан.

[Shen Lee]

- Родителите ви са тук, млади господарю - потвърди Силбър без да повдига глава. Не показа никаква реакция към прякора - за нея това сякаш беше просто негова ексцентрична черта. - В момента се подготвят да излязат навън.

Най-накрая служителят се изправи, отвори вратата на къщата и въведе Зертариан вътре.

- Виж ти, блудният син се завърна.

Гласът на баща му върна момчето залято от вълна носталгия в реалността. Баща му слизаше от стълбището с усмивка на лице, която не издаваше изненада от този обрат на събитията. На моменти Зертариан имаше впечатлението, че самообладанието на човекът наречен Натсуки Ясухито не може да бъде разклатено от нищо. Ироничното му отношение също не се беше променило през изминалото време. В ръката си носеше подвързана книга, която вероятно бе свалил от библиотеката на втория етаж. Облеклото му състоящо се от риза, жилетка и официални панталони, в комбинация с монокъл придаваха впечатлението за старомоден западен аристократ, въпреки японския му произход.

- Не си си дошъл само за фестивала, нали? Този в Киото не му отстъпва... Не, не ми казвай, че просто не харесваш типа момичетата там - Натсуки-старши поклати глава с три пръста на челото си, имитирайки затруднение от своеобразността на сина си.

[Zertharian Natsuki]

Естествено че не, знаеш винаги съм имал интерес към магията и знанието - каквото и да било то забранено или не. А за момичета още не съм намерил някоя която да ми хареса, но това не е цел на живота. - каза Зертариан към баща си с усмивка.

Върнах се защото преследвам следа за един от легендарните мечове на Сенго Мурамаса, както и имам нуждата от съвет, а именно как да напредна с магическите ми способности. През последните 2 години в Киото изучавах магия от книгите на дядо и както виждаш не се получи добре... - казвайки това Зертариан развърза ръкавицата-бинт от лявата си ръка разкривайки тъмна ръка като чели обгорена от огън и същевременно здрава и фунционираща.

Untitled-removebg-preview.png

[Shen Lee]

Това, което разкри Зертариан промени усмивката на баща му в изненада, но лицето му бързо потъмня. В този момент Зертариан чу агресивни стъпки, и извръщайки се в тяхната посока видя как към него се задава фигурата на неговата майка.

Преди да получи шанс да каже повече от една две думи тя ма зашлеви сериозен шамар. Как изобщо успя да го изненада така? Кога бе влязла в помещението? Нима бе стояла зад него през цялото време?

Когато възъстанови самообладание, Зертариан видя майка си по-ядосана дори от моментите, когато бе правил най-лошите си пакости като дете. Не беше просто ядосана... беше ужасена.

- Зертариан... Знаеш ли какво си направил?!

Баща му все така мрачен каза толкова монотонно, сякаш рецитираше:

- Ритуалът Тайзан Фукун. Магия предназначена за манипулация на души във владението на смъртта. Част от категория магии забранени не само защото противоречат на природните закони, но и защото могат да навредят на заклинателя си по необратим начин.

- Този знак - каза Натсуки Ясухито, концентрирал поглед върху магически знаци - резултат от заклинанието, което Зертариан беше изпълнил в миналото. - Това наистина е заклинанието на баща ми. Негова разработка върху ритуалът на Тайзан Фукун. Отзоваване на душа от царството на мъртвите в тялото на заклинателя. На цената на половината му жизнена сила.

Зертариан бе уловен за раменете от майка си, която бе все така ужасена. Натсуки Леона бе делова жена, която рядко сваляше студената фасада, и повечето от тези случаи бяха свързани със сина й. В пълен контраст на съпруга си, тя носеше класическо японско облекло, въпреки германският си произход. Странно с какви неща мозъкът на човек се опитваше да отвлече вниманието му в такива моменти.

- Нима мислиш, че това е игра? Осъзнаваш ли какво означава да се откажеш от половината си... живот?!

[Zertharian Natsuki]

Съвземайки се след шамара и шока от реакцията на родителите му Зертариан се замисли и с уверен поглед каза:

- Налага се, след онзи терористичен инцидент преди години който отне живота на приятеля ми Мизуки и който травматизира Юмико... Нужна е сила за да бъдат остранени боклуците на обществото, за да бъде стабилизиран този свят трябва правилното оръжие. - каза уверено Зертариан.

- Но Сенго Мурамаса настоя че не трябва да си тровя живота и да не повтарям грешките му. Да живея спокоен живот, но как да го живея когато всичко може да рухне за един момент, той отказа да разкрие локацията или информацията за най-великите му творения, затова се наложи да бъда по снизходителен с него. Опитах се да заключа душата му в един от старите фокуси на Дядо, но проклетият фокус изгърмя на парчета и енергията ме прониза. - каза Зертариан с глас изпълнен с омраза и отчаяние.

- Не се чувствам на себе си през последно време след ритуала и въпреки наглостта която проявих почвам да виждам грешката ми, наистина няма как да се води спокоен живот изглежда пак трябва да творя, но този път по перфектни оръжия. 550 години и света е все още във война, време е да взема мерките в свои ръце - каза Мурамаса свеждайки погледа си разбит.

- АРХХХХ... не отново - Зертариан Мурамаса беше разтърсен от поредното главоболие и се наложи да се подпре до стената за да не загуби равновесие.

9c5a98b7c79a20ffe56364715956a3de-removebg-preview.png

[Shen Lee]

Реакцията на майка му постепенно премина в безсилен гняв, който сякаш тя сякаш не знаеше къде да насочи. Причината за това обаче не бяха неговите думи - Зертариан можеше да се обзаложи, че тя не го слуша - знаеше, че когато я ядоса наистина, нямаше обяснение в този свят, което тя ще приеме за достатъчно оправдание.

- Остави го, Реона - каза Натсуки Ясухито. - Стореното, сторено. Ще трябва да приеме последствията за собствената си глупост и да живее с тях.

Ръцете на Натсуки Леона паднах от раменете на сина й и тя изправи глава. Това обачене даде шанс за комуникация - кичурите на косата й бяха паднали пред очите й и това сякаш създаваше непробиваема бариера. Високата светлокоса жена се извърна и напусна къщата, подминавайки сина си студена като лед. В този момент Зертариан можеше да се закълне, че аурата, която тя излъчваше не бе само във въображението. И тогава забеляза, че от главата на майка му се подават съвсем реалистични уши на лисица.

- За някой, който напуска дома си без предупреждение, да донесеш такива новини прекрачва всякакви граници на благоприличието - реторичният тон на баща му не потрепваше дори за моментр в една от редките конфронтации между тях двамата. - Изглежда грешах, когато казах, че отпуснатите юзди са добър начин на възпитание.

- Но така или иначе, стореното е сторено. Младите мъже винаги се твърде готови да жертват всичко, което имат за принципи пълни с въздух или за да изгладят най-малката несправедливост. И разбира се, обикновено разменят кон за кокошка в процеса. От всички души, за които можеше да размениш живота си, се обърна към занаятчия. Ами Абе-но-Сеймей? Ашия Доман? Разбира се, дори млад и необразован магьосник ще знае, че тези цели са напълно непостижими, но важна е идеята. Можеше поне да се спреш на клановете Тсучимикадо или Мибу.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан сведе очи към земята, замисли се дълбоко, но той знаеше че не е сбъркал, поне му се искаше да вярва, за момент се опита да каже нещо но гласът му не излезна. Отнеха му още няколко секунди и той каза:

- Не са ми нужни силни магьосници, непобедими войни или пък гениални генерали. Мога да ги задмина с тренировки и обучение. Моят потенциал не е по-малък от тях. Но пък в края на крайщата всеки има лимит, който не може напълно да пробие и точно тук идват оръжията на помощ, колкото и да не искам да опирам на него се налага да имам силно оръжие, дори сега освоих магия сред проучванията но иска специфичен фокус - меч или жезъл което показва, че колкото и да си силен и оръжието е от значение.

- Сбърках в ритуала, бях надменен мислейки си че мога да подчиня духа на опорит "занаятчия" създал най-великите мечове в света, но никога няма да забравя тази грешка. Все пак татко, знаеш няма гений, който да не е плащал цената. Наистина съжалявам затова, но в този свят има толкова силни "изроди", че се наложи да прибегна към всякакъв метод за сила за да не се повтори инцидента отпреди.

- Но в края на крайщата сега мога да продължа напред по пътя си и да направя всичко възможно с остатъка от живота ми. А и не се притеснявай родът ни няма да свърши с мен, ще успея да се справя и с това за малкото време което ми оставя.

[Shen Lee]

Въпреки ироничното си отношение, бащата на Натсуки Зертариан изслуша всичко, което той имаше да каже с внимание. В края на речта му го изгледа в продължение на няколко секунди, след което въздъхна.

- За едно нещо си прав, този свят е пълен със силни изроди - начинът, по който баща му произнесе думата намекна, че за него значението й е различно. - Няма да стигнеш до никъде без сила.

- С това на ум, ще ти трябва доста повече от силно оръжие, за да ги настигнеш. В края на крайщата, оръжието не е нищо повече от инструмент, който фокусира и умножава силата на човек. Този град е пълен с деца, които размахват пистолети и не доживяват зрялост.

- Но съм сигурен, че твоята приятелка ще оцени какво правиш за нея. Разбрах, че са я изписали преди няколко дни. Може би това е шансът да спечелиш сърцето й, с романтична среща преди да започнеш учебната година в Академията на Киото? Внимавай, ако планираш да я заведеш на фоерверките обаче, прогнозата е буреносна.

- Говорейки си за което... По-добре да намеря майка, преди да е стигнала твърде далеч - баща му се запъти към изхода на къщата с подновена енергия. - Не се притеснявай, ще разберем, ако не се прибереш довечера.

С тези думи и без повече церемонии, Натсуки Ясухито напусна къщата.

[Zertharian Natsuki]

- Yoosh. - прошепна си Зертариан, той знаеше какво трябва да направи, нямаше време за губене след като баща му излезна от къщата. Той се запъти с бърза скорост за личния кабинет на баща си. Той знаеше че Натсуки Ясухито бе гениален магьосник-учен и със сигурност криеше или притежаваше информация как някой можеше да стане по-силен, умен или бърз. Но също така можеше и да има следа за някой от Мурамаса мечовете.

Качвайки се по стълбите Зертариан се огледа внимателно за Силбър, и застана пред кабинета на баща му след като подсигури че е незабелязан. Поемайки си въздух Зертариан спря и провери за някакви магически капани.

[Shen Lee]

Зертариан се запъти към към кабинета на баща си, което за жадният за сила младеж наподобяваше съкровищницата от приказката за Али Баба. Когато се озова пред входа на стаята обаче, той осъзна, че арсеналът му за борба с магически капани е изключително ограничен. Единственият му залог в момента изглежда бе да хвърли нещо по вратата в търсене на защитни системи от първичен характер.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се замисли дали да рискува, но познавайки баща си със сигурност има капан.

- Не, ще почакам да се върне и ще говоря насаме с него. Би трябвало да ми помогне. Ще се огледам дали има капани, ако ме допусне до стаята ще влезна пак през ноща. - Помисли си Зертариан и се обърна връщайки се към хола.

Зертариан се сети че и трябва да види какво се случило с Юмико.

- Хмм Тя може да почака, но съдбата ми... Не. - каза Зертариан усмихвайки се с пълна и мрачна усмивка. Той знаеше че е толкова близко и все пак също толкова далеч.

Изведнъж той спря и си спомни че много пъти в детството си се беше промъквал в кабинета и нищо не беше ставало, даже веднъж майка му случайно го беше намерила там да разхвърля книгите на баща му и го беше наказала за тези бели.

-Значи дори и да има магия сигурно е направена такаче да не засяга членове на семейството... Проклятие ще трябва да заложа отново на хазарт със съдбата. - Прошепвайки си това Зертариан се обърна рязко, с бърза крачка се отзова пред кабинета и натисна дръшката на вратата....

[Shen Lee]

Зертариан отвори вратата настръхнал, но вратата се отвори без да задейства никакви капани, които младият магьосник можеше да усети. Пред него се разкри стая, която на пръв поглед подхождаше на историк - старинни мебели, бюро с мастилница и много, много книги - окачени по рафтовете на няколко библиотеки.Истината беше, че повечето от тези неща не бяха необичайни за един магьосник - книгите бяха може би най-популярният източник на заклинания, а мастилото на бюрото често се използваше в процеса на описване на заклинания или създаване на хартиени талисмани.

Зертариан изпита странно чувство от наслагването на сегашното си впечатление с блудкавите спомени от детството му, но когато се окопити, поне за момент се почувства пораснал, тъй като сега разпознава предназначението на много от книгите, които не съдържаха никакъв интерес за едно малко дете. Това впечатление са задържа само за момент обаче, защото това знание му помогна единствено да разбере колко много не знае за материята на Магията. "Есета върху трансфигурацията на концепции", "8 милиона Ками или една голяма заблуда?", "Задълбочение върху божествения произход на Имперското семейство" - заглавия като тези имаха очевидна връзка с нея, но тънкото издание на "20 заклинания за един начинаещ магьосник", което виждаше във всяка магическа книжарница в Киото изглеждаха като много по-достъпен източник на "сила". Тук имаше малко книги, които предлагаха директен достъп до заклинания, и ако някоя от тях съдържаше знание, което не можеше да намери в книжарницита и библиотеките на Киото, то вероятно беше защото отдавна не са в тираж. Не само това, но голямо количество от книгите бяха по теми като история, култура, мода и дори художествена литература, като "Приказка за древната столица". Някои други неща в стаята бяха талисмани от различни култури, включително няколко японски, като една магатама. Един европейски меч бе закачен на поставка, подобна на онези, използвани за японски катани. Не по-малка изненада(а може би пък не) бе гардеробът на баща му - не по-малко от десет палта и костюми в чуждестранен стил, бастунче и дори бална маска.

Европейски меч



Бална маска

Можеш да хвърлиш зар 20 за търсене на неща, които не можеш да забележиш на пръв поглед. Модификаторът е Интелигентност.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан беше обхванат от носталгия, но въпреки всичко знаеше за какво беше дошъл и нямаше да се спре пред нищо докато не го намери.

Той се концентрира и започна внимателно да търси из стаята книга, която би помогнала да израсне в по-силен магьосник.

[Shen Lee]

Зертариан бе напълно погълнат от своето търсене. Изгубил представа за времето, той прелистваше книга след книга, провери всяко чекмедже, което намери и дори претърси свитъците на бюрото, за някоя работа в прогрес.Търсенето му обаче оставаше безрезултатно. Въпреки това за колко съмнителен тип го взимаше, кабинетът създаваше впечатлението, че баща му е чист като сълза .

- Млади господарю, имате ли нужда от нещо?

Внезапно гласът на Силбър, застанала на прага на кабинета го върна в реалността.

- Не сте яли или пили нищо откакто дойдохте преди няколко часа. Има топъл хляб в трапезарията. Или мога да ви донеса поне чай, ако сте твърде зает.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се спря с търсенето и каза:

- Да имаш право трябва да ям нещо. - И се запъти към кухнята след Силбър.След като внимателно възстанови всичко както си беше в кабинета и затвори врата.

-Ще трябва да помоля баща ми за съвет. Еххх до тук с голямата ми реч за това как мога да пробия лимитите ми сам... - помисли си Зертариан.Но той беше решен на всяка цена на се издигне като силен магьосник независимо от цената.

[Shen Lee]

Една от мистериите зад майсторството на баща му, в създаване на механични магически служители, беше бяха техните таланти - например готварските способности на Силбър. Дали Натсуки Ясухито й бе вдъхнал собствените си готварски умения(на които Зертариан сам не беше ставал свидетел), или пък имаше начин да се придаде каквото и да е умение на служител чрез вмъкването на уместен магически подмасив? Може би Зертариан щеше да се сети за други възможни варианти, но когато Силбър извади хляба от фурната, ароматът му отми всякакъв здрав разум.

В по-късен момент, Зертариан постепенно възстанови самоконтрол и започна да абсорбира обстановката в трапезарията. Вкусът на хляба не беше единственото нещо, което го връщаше в детството - малко неща се бяха променили в обзавеждането. Силбър също не се беше променила също - не външно, тъй като това бе нормално за механичен служител, но и вътрешно. Тя все още сякаш живееше за своите задачи, концентрирана върху тях дори когато другите присъстващи се наслаждаваха на обяд или вечеря. Всъщност имаше една съвсем малка разлика - в момента изпълняваше домакинска работа в трапезарията, докато обикновено се опитваше да не се натрапва, докато семейството е на масата. Всъщност на Зертариан му се струваше, че в момента се занимава с толкова маловажни неща, че не бе сигурен дали наистина правеше нещо полезно.

- Включваме се на живо от мястото на инцидента...

След като Зертариан напълни стомаха си, постепенно започна да обръща внимание и на неща освен прислужницата. Телевизорът бе включен откакто влезе в къщата, но чак сега жуженето му започна да добива някакво значение.

- Или поне толкова близо, колкото можем да стигнем - продължи репортерката. - Първоначалното предположение, че инцидентът е причинен от врзив на индустриални отпадъци се оказа грешно и в момента сме почти сигурни, че хората в периметъра са били покосени от вълна миазма. Полицията в момента е оградиле периметъра, поради което не може да се приближим повече, но външният вид на жертвите изкарани успешно от епицентъра потвърджава теорията за миазма.

Камерата се фокусира на няколко човека с лица изкривени от напрежение, или дори в безсъзнание.

Едно от лицата в безсъзнание обаче бе твърде познато на Зертариан. Момиче, което някой покрепяше за да не лежи на земята. Въпреки, че се беше променила за последните две години, той не можеше да сбърка лицето на приятелката му от детство - Юмико.

---

Code: Select all

Топъл хляб: +10 кръв, +20 енергия.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан за малко да се задави с топлия хляб. Той се изправи знаейки че трябва да стигне възможно най-бързо до нея, но как. През главата му преминаха няколко идей:

- Мога да тичам до там, не нямам време, да хвана градският транспорт? - НЕ! ДА! ПОЧАКАЙ! - Изкрещя младежа. Планът бързо се сформира в главата му но трябваше да изпълни няколко стъпки. Той се затича към кабинета на баща си, влизайки бързо той взе меча окачен на стената, изолзвайки наметалото си го върза около гърба си, скривайки го чрез наметалото.

- Ще свърши работа в случай че се наложи, дано не. - Зертариан се забяга към изхода на кабинета, но се спря преди да излезне. Той усети някаква енергия и влечение към маската на баща му, никога не я беше виждал досега, но и преди беше усещал това влечение все едно го подканва да я сложи. Той си спомни че беше изпитал същото чувство и преди заради което бе влизал често в стаята но не знаеше преди от какво е.

Той взе маската и я сложи на лицето си, почуства се странно но нямаше време да мисли и се засили към Силбър, която миеше съдове в кухнята. Прислужницата нямаше време да се усети, за щастие тъкмо беше оставила чинията когато младият господар я грабна и я поведе към гаража, минавайки покрай коридора и взимайки резервните ключове за автомобила на баща му.

- За щастие още ги държи там. - Каза си Зертариан.

Стигайки пред колата на баща му, Зертариан се обърна към Силбър и й каза:

- Силбър ти си творение на баща ми и най-вероятно имаш някой негови умения моляте кажи ми че можеш да шофираш и ако да трябва да стигнем до периметъра с миазмата където е Юмико. Моля те Силбър кажи ми че можеш да караш автомобил ти си последната ми надежда да я спася. - каза Зертариан отчаяно.

[Shen Lee]

Силбър беше повлечена от младия господар без съпротива, но дори нейното лице успя да изрази изненада от действията му. Когато най-накрая се съвзе и изслуша въпросът на Зертариан, минаха няколко мълчаливи секунди, в които тя сякаш премисляше молбата му.

- Не мога да напусна границите на дома - каза тя накра, забила поглед в земята, сякаш я беше срам да го погледне в очите. Начинът, по който го каза, каза истината на Зертариан - това бяха нареждания от баща му, и като магически служител тя не можеше да ги наруши.

Времето течеше, а Зертариан правеше прогрес. Въпреки, че намери ключовете за колата, той нямаше шофьорска книжка и истински умения да шофира. Часът мина 17:30.

Автомобилът на Натсуки Ясухито