Кафе "Nowhere"

[Shen Lee]

Място с няколко маси, което е добро за прекарване на време. Притежателят е висок и набит, с гола глава и бакенбарди, които стигат до дръжките на правоъгълните му очила. Всички го наричат Шефа.

[Fade]

- Nowhere Living Now'!

- ( http://www.youtube.com/watch?v=G_m9oJH26bU )

Чуваше се тиха музика в иначе празното кафе. Тя идваше от слушалките на МОМЧЕ С КЕСТЕНЯВА КОСА, което беше главния ни герой в тази история. Фейд се намираше по средата на нищото (go figure) облегнал глава на бара. Беше усилил звука на слушалките си за да се опита да се разсее от глада, който го беше подкарал. Пък и наистина нямаше много желание да слуша къркоренето на корема си. След като собственика на бара му беше отказал поръчката, която Фейд искаше да постави на сметката си ( Която не е плащал since...forever) той нямаше много голяма избор на тема начинания за вършене освен да се опита да пребори глада с психиката си. От части не беше виновен само той, де... Бизнеса вървеше слабо, нямаше много хора които биха наели shady private investigator like himself, който дори нямаше диплома за работата си, затова опциите му бяха много лимитирани... Е, винаги можеше да опита да си намери истинска работа... But that'd be out of character. Имаше само една опция пред себе си... Трябваше да иска пари на заем. Което всъщност беше по-трудно от колкото изглеждаше, защото вече дължеше пари на половината хора, които познава, а другата половина не го харесваше особено защото е тотален нещастник. С две думи, бъдещето не изглеждаше особено светло за синеокия

[Shen Lee]

- Ще спреш ли да седиш без основание на масата ми, Фейд - запита Шефа с равен глас, с поглед в една от стъклените чаши, които търкаше. - Дори не плащаш за нищо, докато стоиш тук, като нормален клиент.

[Fade]

Момчето надигна глава от масата и погледна към чернокожия мъж, чудейки се какво по дяволите се опитва да му каже. Той свали слушалките си, като изгледа с тъпо изражение собственика, питайки го:

- А?

[Shen Lee]

- Казвам ти да напуснеш заведението ми, ако няма да вземеш нещо - Шефа закачи изсушената чаша на дървената й поставка и продължи със следващата. - Не мога да си спомня последния път, когато допринесе за оборота.

Но преди Фейд да може да отговори на заявката да напусне, в бара влезе клиент.

- Остави го, Шефе, аз ще платя за него.

- Не трябва да му помагаш, Рейхе - отговори Шефа. - Иначе завинаги ще остане безполезен-

- Съжалявам, просто не мога да се спра да почерпя стар съученик, когато го засека в заведение.

След като поръча кола за Фейд и чай с 2 захарчета за себе си, се осведоми за положението на Шефа.

- Не мога да се оплача - отговори той. - Имам добра клиентела, която се увеличава.

- Това е добре да се чуе - каза Рейхе.

- Толкова ли си заинтересован за състоянието на бара? Обзалагам се, че можеш да намериш толкова добър чай и на други места.

- Барът ти е отражение на града. Хора, които могат да си позволят удоволствието да идват често и да се наслаждават на времето си тук, означава че жителите на този град са щастливи.

- Нищо по-малко от нашия старши полицейски офицер - изкоментира Шефа, докато оставяше поръчките на бара.

[Fade]

Фейд-о си взе колата докато двамата говореха за based заведението. Добра клиентела? Тея на някой друг.Фейд беше тук всеки ден и можеше да се закълне, че не е виждал нито жива душа да стъпва в тая дупка. Единствените клиенти, които заведението някога е виждало бяха based клиентите на Фейд, като моуст оф дъ тайм момчето отказваше the cases. Той отпи глътка от колата си, и прекъсна the small talk между двамата:

- Small talk aside, As much as I enjoy your company, ми е трудно да повярвам, че старши полицейски офицер ще има време да посети the middle of nowhere ( see what I did there, Gosho? U sick prick.) в работен ден. Пък и познавайки те знам, че не си от типа който си взима почивки освен ако не е в кома, so... What's up.

Fade се усмихна with a knowing smile на Рейхе. Той нямаше за цел да бъде груб, или нещо от сорта. Просто знаеше, че в момента приятеля му беше една от големите клечки, и нямаше много време за casual fun time. Връзката между двамата наистина беше еволюирала на етап, където знаеха какво мисли другия без дори да им се налага да го казват.

[Shen Lee]

Рейхе игнорира Фейд, докато не взе напитките от плота и не ги постави на масата, където стоеше бившият му съученик. Чак след като седна, го погледна в очите.

- Не е нормално за теб първо да заговориш за работа, когато ме видиш - Рейхе отпи внимателно от горещия си чай и погледа му стана сериозен. - Толкова ли си се отегчил от лежерния си стил на живот?

[Fade]

- That, or I just got used to your boring new one. I mean, кога за последно дойде през седмицата just to ''hang out''. Всъщност, кога за послено дойде ин general to ''hang out''?

Fade се облегна назад и постави ръцете на врата си, като погледна настрани. Да, може би беше малко грубо да заговаря първо за работа, но в негова защита това беше кажи-речи единствената причина Рейхе да идва насам тези дни. Той го разбираше really, все пак новата му работа беше quite time demanding, but still..

- Естествено винаги може да греша, за което бих бил повече от щастлив, но не можеш да ме виниш for my assumption

Фейд вдигна чашата си, като отпи глътка кола преди да я остави отново и да зачака отговора на Рейхе.

[Shen Lee]

- Съжалявам, вече нямам толкова свободно време, колкото ми се иска - оправда се Рейке, с усмивка, която будеше носталгия. - Градът се нуждае от мен. Не можеш да ме виниш.

- Четеш ме лесно както винаги. Имам работа за теб - с тези думи Рейхе връчи снимка на Фейд.

Образа на снимката удари цялото същество на Фейд за миг по някаква причина. Нямаше представа защо, но тя събуди нещо в него. Не беше сигурен дали е спомен - определено усети нещо подобно, сякаш моментна ретроспекция, но нищо повече. Може би беше виждал някъде това момиче, но нямаше никаква памет за нея - кога, къде я е срещал или дори какво е името й.

- Била е отвлечена от Facultas съвсем скоро. Реших, че случаят ще бъде много по-подходящ за теб.

Рейхе бе доста прав в някакъв смисъл. По принцип си беше истинска рядкост да потърси помощ от някой на свободна практика като него.

[Fade]

Fade се загледа в снимката повече време, от колкото трябваше. Шока, който го удари когато видя образа на момичето беше доста... страннен. Беше ли я виждал преди? Нямаше ясен спомен в главата си, но все пак усещането, че беше пресичал пътища с нея беше... Силно.

- Why's that?

Може би краткия отговор на Фейд се дължеше на това, че вниманието му не се откъсна от снимката нито за миг . Като чели се опитваше да си спомни нещо. Рейхе знаеше много добре, че Фейд не искаше да има нищо общо с факултас и техните работи, и затова на момчето му беше много интересно да чуе обяснението на Рейхе.

[Shen Lee]

- Защото ти също си от Facultas. И си човекът от там на когото мога да разчитам най-много - отговори му Рейхе. - Искам да ни помогнеш да я открием.

- Похитителите й би трябвало да са все още някъде в града. Но с целият случай трябва да се подходи внимателно. Основният проблем е... че тя е много опасна, от това което знаем. Откриването й може да се окаже по-малката ни грижа.

[Fade]

- Бях от Факултас. I'm not anymore.

Фейд вдигна очи от снимката за първи път от както я взе и погледна Рейхе със сериозен поглед. Да, може би наистина Фейд някога беше част от Факултас академи, но това беше в не-толкова далечното минало. Все пак ги напусна при собствено желание и не съжаляваше нито за миг.

- So who is she? И защо е such a big deal да бъде намерена?

Фейд остави снимката на масата и нагъна отново чашата си с кола, като изпи последната си глътка от нея и остави вече празната си чаша на масата. Той кръстоса ръце и се облегна назад, чакайки да чуе нещо повече за Miss Deja vu.

[Shen Lee]

- Защото самите Facultas помолиха за помощта ни. Но дори да не го бяха направили, длъжност на полицията е да се бори срещу беззакониието тук - Рейхе гледаше Фейд със сериозен поглед. - Във всеки случай не знаем нищо повече от това, което ти казах вече.

[Fade]

- Осъзнаваш, че искаш да започна case базиран изцяло на една снимка, нали? I mean, поне трябва да са ти казали неща като името и силите и, you know.. Basic stuff


Фейд се хвана за главата с дясната си ръка. Знаеше, че Факултас не бяха прочути със споделянето на информация, но това беше просто смешно. Въпреки това той беше решил да поеме кейс-а. Може да не го интересуваше бизнеса на Факултас nowadays, но не можеше да откаже request from Рейхе.

[Shen Lee]

- Казва се Havok. Реших, че може да я познаваш - каза Рейхе. - Далечна следа е по-добра от никаква. За момента Полицията ще започне да разследва групировки за отвличане. Ако от своя страна намериш нещо, не пропускай да ме известиш.