Свределът на Капи успя да разбие бариерата почти изненадващо, въпреки силата силата която вложи. Той възстанови баланс и направи стъпка отвъд границите на бившия си затвор. Можеше да види тялото на магьосника все още на земята. Драконът беше зад него, но той щеше да усети всеки негов ход навреме.
И въпреки всичко беше изненадан. Отне му може би секунда за да осъзнае наличието на изгарящ лъч светлина, който го бе ударил в гръб, минавайки през тялото му в долната част на торса. Светлина?
------------------------------------------------------------------------------------------ Лаборатория #2
Мико вложи цялата сила, която можеше да й даде нейното нормално тяло в атаката си. За съжаление нейните сили бяха заключени от нашийника й, но благодарение на времето, което бе отделила в тренировки с Дирк, дори това не беше малко. Русият меченосец едва запази равновесие. Той се обърна към момичето с лице белязано от ритника й.
- Ей, хлапе - каза той. - Осъзнаваш че не трябва да се заяждаш с мен, нали?
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
-Да, осъзнавам! - отговори Мико без капка съмнение в думите си, противно на очакванията на русокосият, може би си мислеше, че Мико си няма и понятие на какво се случва, но тя всъщност беше започнала да схваща как стои обстановката наоколо. Въпросът е към коя дирекция Мико би могла да поеме, можеше или да избере рисковия път, или да изчака търпеливо, в момента агресията на Мико само продължаваше да нараства и тя едвам запазваше спокойствие, всъщност преди малко изля цялата си ярост върху този тип, а всъщност единственото което успя да направи е да му бележи главата със следи от подметката си, може би причината се криеше зад нашийника, който потискаше способностите на Мико, защото в нормален случай би му откачила кратуната от тялото, но в действителност единственото което успя да направи, е едвам да го рани, това разбира се не отказваше Мико от окуражението да го спука от бой, за това тя гледаше заплашително към него с кърваво-червения си поглед, разбираше че може би ако се опита да действа като властна личност, ще успее да го накара да се вслуша в думите й: -Ти започна пръв, за това те накарах да си изпатиш....!!!
Това, което Мико каза, беше истина, той нанесе първия удар, как може някой да е толкова груб, че да посегне на 15 годишно момиче без дори да му тежи на съвестта!? Разбира се, Мико не беше нормално 15-годишно хлапе, в противен случай дори нямаше да се опитва да тръгне да преследва тези злодеи, но ако не го беше сторила, Затсуне щеше да остане без голям избор, а може би трябваше да намери начин чрез който да се разкара от този остров, преди да се превърне в леговище на демони - това също беше вариант. Мико щеше да обърне внимание на този вариант по-късно, понеже за сега трябваше да се разправя с белокосият тип пред нея. -...в момента копнея адски много да ти сритам задника от бой, но всъщност ще ти оставя 2 избора. Избор 1 е да ме отведеш до местонахождението на онзи учен, и да ме оставиш да се разправям аз с него. Избор 2 - пребивам те от бой, докато те накарам на сила да ми кажеш къде се намира, като разбира се няма да гарантирам дали ще те оставя да оживееш след това!
Мико зае бойна позиция, сякаш беше готова да нападне отново, наистина беше вдигнала гардът си и щеше да го нападне при всяка една възможност, тя обаче изчака да чуе изборът му. -Имаш няколко секунди да решиш какво ще избереш - в противен случай, няма да те оставя да се отървеш от мен! Мога да ритам много по-силно, ако не знаеш!
Хиляди мисли минаваха през главата на Капи. Очакваше много неща, но това не беше едно от тях. Може би беше наистина careless мислейки си, че екс руук е хванат в небесните вериги, и че димът наоколо го е хванал в шах и мат и затова отпусна гарда си, но не очакваше подобен outcome. Получи дежа вю, ако трябваше да бъде честен. Пък и винаги си мислеше, че ако кармата щеше да го удари то това щеше да се случи през ръцете на екс бишъп, но това пасваше повече на руук. Все пак русокосият винаги беше опортюнистичен страхливец. Може би това беше умният и сигурен начин по който трябваше да живее човек с техните способности и техният калибър, но някак си просто не седеше добре с Капи. Всички тези мисли минаваха през главата на есперът в една мини секунда, а рефлексът му веднага го накара да скочи на лявата си странна, което щеше буквално да изгори плътта му, но поне щеше да се измъкне от деадлок-а в който се намираше. Познавайки опонента си най-вероятно щеше да направи cool fashioned slice нагоре, а това беше нещо което зеленокосият не можеше да си позволи. След като беше скочил настрани, Капи веднага застана на едно коляно обръщайки се към драконът и нападателят си, като свежа кръв се стичаше през носа и устата му. Инстинктивно заформи бариера от посока на меча, и нападателя си, изричайки думите:
- You done goofed.
Въпросът беше, как се измъкна от веригите? Всичко беше прекалено съмнително от самото начало... Как императора знаеше за местоположението им? Защо императорската армия ги беше изпреварила и очаквала тук. Как знаеха за плана им и кои са? Всичко донякъде се връзваше... Трябваше да имат човек от вътре, и това най-вероятно беше Екс руук. Обяснява и защо позволи да бъде хванат толкова лесно. Не, че беше нещо особено, но дори той имаше нужните умения за да избегне веригата от по-рано.
- Ти сбърка - отговори ЕКС Руук с поглед скрит от слънчевите си очила. Дори в този драматичен момент той не ги сваляше за да разкрие погледа си. - Като свали гарда си.
- Наистина ли смяташе, че ще забравя случилото се?
ЕКС Руук държеше светлинното си острие в готовност - щеше да разсече Капи на две при най-малкия му опит да направи нещо. Неговото присъствие бе странно за Капи, почти като нещо нереално тъй като Телекинетичния му усет не можеше да го засече, въпреки че се намираше само на два сантиметра от него. Способността на Капи можеше да усеща присъствието на заобикалящи го частици, но не и електромагнитни вълни и това беше причината поради, която ЕКС Руук успя да го изненада с атаката си.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
- Не си те представях като злопаметния тип... Seems I was wrong.
Арогантният тон на Капи не си пасваше въобще с безнадежната ситуация в която се намираше. Не стига, че пред него има грамаден японски дракон който само чакаше удобен момент за да го разкъса, но и предателя в лицето на Екс Руук стоеше на 15+ метра от него с плазменото си острие и само чакаше есперът да направи една грешна стъпка. Капи беше обградил себе си с бариера. Истината беше, че най-вероятно Руук не беше всъщност Руук, а илюзия създадена от него. Той най-вероятно се намираше на друго място, но Капи не можеше да вярва да очите си щом се отнасяше до русокосият, а беше прекалено далеч за да го усети с текинетичните си сетива, затова беше дигнал гарда си и очакваше всичко. Едно нещо обаче беше реално, и това беше плазменото острие което го беше проболо преди секунди. Ако беше научил нещо от времето прекарано с него беше да не вярва на нищо което вижда. Капи винаги разчиташе на телекинетичният си усет когато беше около него, но за съжаление нямаше тази опция в момента. Принципно беше сигурен, че можеше да победи Екс руук 9 от 10 пъти, но това беше единият път, когато нещата бяха срещу него. Беше тежко ранен от атаката на предателя, и беше изхабил добра доза енергия във битката си с мага. Имаше късмет, че плазмата беше обгорила раната му, защото най-вероятно щеше да умре от кръвозагуба съдейки по размерите на дупката в стомаха му. Въпреки това изглеждаше уверен, и тона с който говореше беше такъв:
- Е, нe е като да не знаехме, че ще се стигне до тук. Може би наистина трябваше да те убия още на първата ни мисия заедно, but oh well. Явно не сме чак толкова различни. Като човек живял целият си живот в търсене на отмъщение няма да те съдя, но направи една фатална грешка... Трябваше да ме убиеш с последната си атака, защото няма да получиш втори такъв шанс.
Капи си помогна с ръце и успя да се изправи на краката си. Може би заслужаваше това което му се случваше, но нямаше да се даде ей така. Все пак когато ролите им бяха размени, брат му не го беше направил. Той започна да ходи към силуета на русокосият с бавни крачки, обградил себе си в бариера. Знаеше, че трябваше да се приближи до него ако искаше да действа уместно, затова не губи време и тръгна с бавни крачки. Докато го правеше обаче в главата му се въртяха всякакви мисли... Защо не беше убил Екс Руук, знаейки че подобно нещо ще се случи? Дали го беше подценил? Не, не беше това. Можеше да се държи арогантно, но Капи беше научил по трудния начин никога да не подценява опонентите си. Тогава какво беше? Може би се чувстваше виновен, че беше убил фамилията му... Че беше убил собственият си брат, и затова подсъзнателно го беше оставил жив с целта да му даде момент като този? Всякакви подобни мисли минаваха през съзнанието на Капи докато крачеше към Руук. В най-лошият случай щеше да му се наложи да спечели достатъчно време за себе си докато дойде подкрепление, но ако останалите дружки на Екс Руук бяха силни колкото мага от по-рано, имаше и шанс това да не се случи. Знаейки, че не може да разчита на никого, той продължи да крачи напред сам, както беше правил винаги.
Last edited by Kapi on 17 Oct 2016 14:38, edited 1 time in total.
- Не си те представях като злопаметния тип... Seems I was wrong.
Арогантният тон на Капи не си пасваше въобще с безнадежната ситуация в която се намираше. Не стига, че пред него има грамаден японски дракон който само чакаше удобен момент за да го разкъса, но и предателя в лицето на Екс Руук стоеше на 15+ метра от него с плазменото си острие и само чакаше есперът да направи една грешна стъпка. Капи беше обградил себе си с бариера. Истината беше, че най-вероятно Руук не беше всъщност Руук, а илюзия създадена от него. Той най-вероятно се намираше на друго място, но Капи не можеше да вярва да очите си щом се отнасяше до русокосият, а беше прекалено далеч за да го усети с текинетичните си сетива, затова беше дигнал гарда си и очакваше всичко. Едно нещо обаче беше реално, и това беше плазменото острие което го беше проболо преди секунди. Ако беше научил нещо от времето прекарано с него беше да не вярва на нищо което вижда. Капи винаги разчиташе на телекинетичният си усет когато беше около него, но за съжаление нямаше тази опция в момента. Принципно беше сигурен, че можеше да победи Екс руук 9 от 10 пъти, но това беше единият път, когато нещата бяха срещу него. Беше тежко ранен от атаката на предателя, и беше изхабил добра доза енергия във битката си с мага. Имаше късмет, че плазмата беше обгорила раната му, защото най-вероятно щеше да умре от кръвозагуба съдейки по размерите на дупката в стомаха му. Въпреки това изглеждаше уверен, и тона с който говореше беше такъв:
- Е, нe е като да не знаехме, че ще се стигне до тук. Може би наистина трябваше да те убия още на първата ни мисия заедно, but oh well. Явно наистина не сме чак толкова различни. Като човек живял целият си живот в търсене на отмъщение няма да те съдя, но направи една фатална грешка... Трябваше да ме убиеш с последната си атака, защото няма да получиш втори такъв шанс.
Капи си помогна с ръце и успя да се изправи на краката си. Може би заслужаваше това което му се случваше, но нямаше да се даде ей така. Все пак когато ролите им бяха размени, брат му не го беше направил. Той започна да ходи към силуета на русокосият с бавни крачки, обградил себе си в бариера. Знаеше, че трябваше да се приближи до него ако искаше да действа уместно, затова не губи време и тръгна с бавни крачки. Докато го правеше обаче в главата му се въртяха всякакви мисли... Защо не беше убил Екс Руук, знаейки че подобно нещо ще се случи? Дали го беше подценил? Не, не беше това. Можеше да се държи арогантно, но Капи беше научил по трудния начин никога да не подценява опонентите си. Тогава какво беше? Може би се чувстваше виновен, че беше убил фамилията му... Че беше убил собственият си брат, и затова подсъзнателно го беше оставил жив с целта да му даде момент като този? Всякакви подобни мисли минаваха през съзнанието на Капи докато крачеше към Руук. В най-лошият случай щеше да му се наложи да спечели достатъчно време за себе си докато дойде подкрепление, но ако останалите дружки на Екс Руук бяха силни колкото мага от по-рано, имаше и шанс това да не се случи. Знаейки, че не може да разчита на никого, той продължи да крачи напред сам, както беше правил винаги.
- Виж, хлапе - каза белокосият, след като изслуша думите й с изражение сякаш гледаше малко куче, което лаеше заплашително пред него. - Харесва ми духа ти. Повечето ти събратя се изпокриха щом видяха какво се случва с господарите им. А ти дори се опитваш да ми поставиш ултиматум.
- Но - очите му изведнъж светнаха с такава заплашителност, че Мико замръзна за миг. - Дори не се опитваш да прикриеш убийственото си намерение.
Сякаш можеше да прочете самата й аура.
- Казах че ми напомняш на мен самия.
Той пристъпи към нея.
- Като друг експеримент, можеш да предположиш, че аз самия...
- Съм доста ненормален - довърши той, приближавайки лицето си към нейното. - Няма да риташ ничий задник. И няма да се приближиш до учения.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Е, прекалено жалко, но опитът на момичето да 'измами системата' не се получи както се бе нагодила. Преструвките й, че беше по-голяма от него, въпреки разликата във физическите им размери, нямаха ефект.
*Какво му има на този!?* - беше предупреждението, предадено от сетивата на Затсуне, докато заплахата приближаваше към нея. Текущата ситуация беше наистина гадна и неудобна, в момента, в който Мико се съвзе и отново се върна на себе си след шокът, през който премина, този показа изумително количество жажда за кръв, от което Мико изпита огромно отвращение, защото през колкото и демонични създания да беше поразила до момента, за пръв път атмосферата около нея беше толкова интензивно-кървава. Колко ли жертви беше заклал, за да стигне до нивото, на което беше в момента!? Би трябвало да е много ниско ниво...Както и да е, може би Мико не искаше наистина да разбере това, нито пък нямаше намерение тя да стане една сред тях. Колкото и да се опитваше той да й внуши, че не може да се мери с него, Мико не трябваше да показва колко се страхува, в противен случай щеше да изгуби схватката, още преди тя да е започнала. Преди Мико да се усети, челото й вече се бе допряло срещу това на непознатия, а в нейния поглед, рефлективно, имаше злоба, която до сега може би никой не бе видял в нея. Мико спря да трепери като малко пале, когато той й напомни как убиха Дийтхелм, а това беше непростимо - още едно основание поради което тези типове нямаше да напуснат острова безнаказано. Русокосият мечоносец щеше да бъде първия от тяхната групировка, заличен от лицето на земята, но той сам си изпроси. -ТАКА ЛИ!? - изрепчи се тя насреща му, докато конфронтираха погледи по мъжки. Мико не знаеше колко мощен наистина беше той. Дори и след като прецени, че другите двама които го изоставиха бяха много по-способни от него не биваше да го подценява, крайната фраза беше че Мико трябваше да застъпи на играта си.
Хулиганът дори и да разчиташе "аурата" на Мико, едва ли щеше да отгатне какво следва да му се случи, най-вероятно беше преценил, че Мико ще го послуша, и ще си седи мирно на мястото, но тя възрази да го направи. Затсуне сгъна двете си ръце, бързо отдръпвайки се на милиметри от него. След което изви тялото си настрани, и се опита да набие юмрук в лицето, вливайки цялата си ярост в един десен удар, с който имаше шанс да му размаже фасона и да му нанесе екстра-синини, освен ако не се бе помръднал с цел да избегне атаката, която идваше към него, тъй като тя не беше кой знае колко тактична, но пък за сметка на това бе започнала екшъна внезапно. Колкото до мишената на Затсуне, тя всъщност не насочи юмрука си толкова към главата му, колкото към вратът му, и тук изникна възможността тя да го удари с пълна мощ право в лицето.
Независимо от резултатът, Мико все пак повдигна гарда си, беше готова да се завърти на 360 градуса и да го изрита с нисък хоризонтален ритник отдясно-наляво (тъй като той можеше да се наведе или да се отбие встрани за да избегне), а юмрука й с който беше замахнала от по-рано само щеше да помогне да набере инерция за тази контра-атака.
Или пък може би този щеше да се окаже стабилна персона и да поеме удара на Мико директно - в този случай, тя просто щеше да продължи да го удря в лицето, сменяйки ръцете си при всеки юмрук, като по този начин щеше да направи lethal със своята "machine gun gatling" атака. Каквото и да се получи, Затсуне бе започнала да използва своите повишени бойни способности, и нейните инстинкти щяха да определят по какъв шаблон щеше да протече серията от ходове, животът й беше заложен на карта, и Мико бе заключила фокуса си върху врагът и се надяваше да го елиминира по-бързо, от колкото можем да очакваме.
Капи не направи и три крачки преди огромен силует огромен силует да препречи пътя му. Зелените люспи на дракона блееха невероятно слабо, отразявайки приглушената от затъмненото небе светлина. Нямаше нужда да поглежда към яростното му изражение, за да разбере, че няма да му позволи да мине през него. В раненото си състояние Капи не можеше да се издигне във въздуха, но по същата причина той не би могъл и да победи дракона там и без това. Изглежда това беше краят за него.
- Не е просто отмъщение - дойде от далечината гласът на ЕКС Руук. - Въпреки, че това е достатъчна причина за един член на Шики да убие някого. Но ако има нещо дори по-важно от въздаване на възмездие за Боса ти, то това е да се погрижиш за наследството му.
- Рин може да е млад, но желанието за мъст вече започва да го обвива. Все пак ти уби любимия му брат. Но той не може да си позволи този мрак да го завладее. По възможност никога. Но определено не толкова рано. И не точно сега.
- Задава се буря, Капи - каза образ на ЕКС Руук, който се появи от нищото до него. Контракторът усещаше, че е просто холограмен. Вместо досегашното си облекло, той носеше шлифер и шапка идиотка. - И ти го знаеш. Младия Бос не може да си позволи взора му да бъде замъглен в този момент. За негово собствено добро, както и това на фамилията.
- Можеш ли да ме виниш? - погледа на ЕКС Руук бе закрит от периферията на шапката му.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Реакциите на противника на Мико се оказаха по-добри, отколкото тя би могла да пребори дори в демоничен режим. Той започна да реагира сякаш едва след като тя бе започнала да замаха си, но удара му в корема й изпревари момента, в който тя щеше да го удари. След това тя изхвърча назад, преобръщайки се върху земята, която остърга кожата й на няколко места.
- Съжалявам, хлапе, дори да имам някаква симпатия към теб, си имам работа, и не мога да ти позволя да ми пречиш.
Белокосият се отправи към мястото, където бе спряло нейното тяло, въздъхвайки в стил "няма какво да се направи". Преди да предприеме каквото и действие да беше планирал обаче, нечий мъжки глас го спря.
- Недей.
Белокосият се обърна с учудено изражение към стълбището. Мико можеше да види някаква слабовата фигура, която бе облечена в странно палто, и чието лице бе скрито от още по-странна шапка.
- Може да ми е полезна в експериментите.
- Сигурен ли си? - попита с искрено неудоволствие белокосият.
- Определено. Нямаме много образци добри колкото нея.
Пребитата Мико можеше да се закълне, че видя усмивка на демонично удоволствие на лицето на новия непознат.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
- А ти мен? С какво съм виновен? С това, че исках да започна наново далеч от тъмнината на подземния свят? Че исках да живея нормален живот без отнемане, манипулиране и унищожаване на чужди такива? Успях да постигна всичко това докато брат ми не започна да изпраща теб и другите си хора с цел да откъснете главата ми. Нямах избор, бях принуден да приключа всичко преди той да приключи мен, и дори когато се изправих очи в очи с него в онзи съдбовен ден, не видях нищо по-различно от чудовище водено от жаждата за сила, също като баща ми. Не се съмнявам, че е имал добри причини и цел, но в края на деня действията ти те определят, а неговите не бяха с нищо по-различни от тези на Якудза. Ненавиждай ме колкото си искаш, но не съм виновен, че брат ми започна битка която не можеше да довърши. Битка, която нямаше дори да му се наложи да води ако беше достатъчно добър да убеди всички членове на клана, че е достатъчно добър да бъде лидера им на първо място. Но знаеш ли, може би наистина аз сгреших когато напуснах семейството...Вместо да го изравня със земята от самото начало.
Капи дори не си направи труда да погледне към холограмата на Руук. Есперът никога не беше фен да лъжите и измамите, затова дори не си направи труда да признае съществуването на илюзията на Руук. Зеленокосият, въпреки раните си издаваше аура на сигурност, сякаш дори в това си състояние беше повече от сигурен в уменията си да победи Екс Руук, дракона и останалите им съюзници на острова. Може би звучеше нереално и дори смешно, но това правеше Капи различен от всички други членове на семейството му... Колкото и в невъзможна ситуация се намираше, от него винаги излизаше усещането за увереност, непокулебимост, и решителност. Всякаш щеше да се справи със всичко което стоеше на пътя му. Това го правеше различен от баща му и братята му, и точно затова искаха той да наследи фамилията, а не Юкиатсу. Той надигна погледа към гигантския дракон срещу него, и стисна дръжката на меча си така, сякаш се готвеше да среже съществото със следващата си атака:
Мечоносецът не само показа завидни рефлекси, юмрукът му беше толкова здрав, че преби Мико по начин, по който никой друг до сега не го е правил. Мико дори не искаше да разбере колко по-силен беше той, когато всъщност вкара мечът си в употреба. Но в момента, в залата се появи друга противна личност в лицето на предател, който най-вероятно е обединил сили с бандитите, които са на път да изнесат целия остров. Мико видя че той изпитваше удоволствие от целия този хаос, за него може би всичко това беше някаква игра на шах, в която той очевидно си въобразяваше, че беше шахматния експерт и използваше фигурите си правилно, не и ако Мико можеше да разбие неговата желязна стратегия с която си е осигурил пълна безопасност, не по начина, по който би искал, тоест да вкара Мико в капан и да я присвои като своя пионка, което Мико предполагаше, че беше целта му, тъй като й беше хвърлил око от крайно време. Разбира се, тя не отхвърляше и неговата скрита амбиция да открие формулата с която да създаде ултимативната армия от чудовища, което той не би направил с начина, по който третираше своите експерименти, от които беше и "Церберът", сломен от Мико по време на изпита, все пак той беше причината Мико да знае за всичко. Затсуне напълно избегна да оцени присъствието на ученият в момента, понеже вече се беше фокусирала върху русият тип. -ХЕЙ....! - викна срещу него тя, за да привлече вниманието му. През това време се надигна на едно коляно, като с лявата си ръка се подпираше на земята, а с дясната върху повдигнатия й в приклекнало положение крак. -...Не игнорирай противниците си!
Мико направи пауза през която наоколо беше пълна тишина, единственото което момичето можеше да чуе, беше нейното дишане. Адреналинът на Мико се беше повишил, обаче този път, тя се опита да не излиза от контрол и да действа безразсъдно, или се боеше, че щеше да изгуби умът си напълно. Картината в момента беше следната: опонента на Мико беше човекът срещу нея, тя не искаше да се разправя с учения директно, вместо това реши да преговаря с русокосият тип, който всъщност Мико не предполагаше, че имаше каквато и да е симпатия към нея, но може би щеше поне да го вразуми. -Наистина ли мислите, че може да се разчита на него!? - попита Мико, този път изричайки думите със спокоен тон, като посочи към Джонуичи, което показваше, че визираше откаченият учен. През това време, тя гледаше към мечоносецът, а погледът й беше изпълнен с откровеност, но в същото време кураж и решителност. -Той никога няма да се доближи до целта, която преследва.
Мико се усмихна самодоволно, във стил "право в лицето ти", което послание явно е отправено към новодошлия. Но Мико не се опитваше да се подиграва с него защото в сърцето си тя беше сигурна, че казваше истината. Затсуне се изправи от земята и отново стисна юмруци, заставайки в отбранителна бойна поза. -Освен това, отказвам да бъда негов тестов субект! Няма да свърша като поредния "недовършен" експеримент. Предпочитам да умра. За това, нека да продължим, откъдето бяхме започнали! Don't go easy on me!!!
Изглежда, като че ли Мико беше преценила нейните възможности за оцеляване и вече изказа своето предсмъртно изречение. Знаеше, че нямаше друг изход независимо кой избор би избрала, за това остави съдбата си в ръцете на 7-те божества, от тях вече зависеше дали тя щеше да напусне този остров жива, или всичко за нея щеше да приключи на място.
- Понякога нещата не опират до обективна справедливост - отговори ЕКС Руук. - Можеш да кажеш, че и двамата сме жертви на правилата на един отделен свят. Въпреки че - през погледа му мина мъждив блясък за миг. - Аз сам реших да стана част от него.
- Но хей - вече трябва да разбираш за какво става въпрос. След като се присъедини към Акатски, от всички призвания, които можеше да избереш.
- Сбогом, Капи - фигурата близка до Капи изчезна, но гърба й се появи моментно в далечината, преди да изчезне окончателно.
Последната йота адреналин в тялото на Капи се оттече от тялото му по-бързо отколкото очакваше. В този момент думите на ЕКС Руук прозвучаха с повече смисъл от всякога. Той посрещна смъртта на всеки престъпник на негово място. Тя никога не беше очаквана. И изненадващо, никога не беше търсена, каквото и впечатление да създаваше призванието отстрани. Един последен удар на сърцето му го откъсна от света, оставяйки безкрайната тъмнина на края да го погълне.
------------------------
- Съжалявам хлапе - каза белокосият със безкрупулна физиономия, която напомни, че той се намира в организацията на главорези. С просто и бързо движение той удари Мико в главата, пращайки я в безсъзнание. Мрежа от мрак обви момичето и я предаде в ръцете на съдбата, която тя бе искала да избегне на всяка цена.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
.svg)
