Дирк наистина реши да атакува Мико с десен външен ритник полумесец. Осъзнавайки опасността която означаваше обсега на по-дългите му крайници, тя разбра че шанса да не завърши с трайно или дори смъртоносно сътресение, ако тя реши да го предизвика със супер ритника си, ще да бъде щастлива случайност. Въпреки това тя продължи с изпълнението си по план.
Щастлива случайност беше всичко, което й трябваше, и тя я получи. Дирк не реагира достатъчно бързо на движението, с което тя съкрати дори повече разстоянието помежду им и оттласна тялото си от земята за да забие дясното си ходило в брадичката му. Удара й уцели и треньорът й беше отхвърлен назад, падайки по гръб на земята.
- Спри - каза Дирк, вдигайки ръка към нея, когато тя понечи да продължи със следващата си атака. Мико чу за първи път следващите му думи. - Печелиш тази.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Ако Дирк не беше предупредил Мико да спре, тя нямаше дори да преосмисли да направи завършващия си удар, особено след като вече се намираше в демоничната си форма, на която все още не беше разкрила пълния потенциал, и почти винаги, Мико сякаш се изкушаваше да покаже повече от вътрешната си сила, по някой път, може да се случи така, че да се развълнува прекалено много, понеже тя обичаше да се усъвършенства по време на тренировките си и също така обичаше битките, независимо кой е опонента й, за някой като Мико беше нормално да не се отказва докато не елиминира целта си напълно, обаче Затсуне е специален случай и тя винаги се стараеше да действа разумно, поне доколкото й изнасяше. Всичко което му отне на Дирк, беше да реагира по някакъв съответен начин, с който да въздейства на съзнанието на момичето, за да я накара да прекрати атаката си. Дори си пролича по изражението си, след като тя възприе командата на Дирк, зениците на очите й се разшириха, тя изкриви главата си настрани, докато все още гледаше към него заплашително, сякаш за миг се зачуди, дали беше наистина добра идея да отстъпва, в този момент. Не изглеждаше така, сякаш Дирк блъфираше, така че за сега, тя го послуша, и побърза да излезе от демоничния си режим. Миг след това, момичето скръсти ръцете си, и изсумтя, поглеждайки настрани. Така или иначе не я интересуваше особено да си мърси ръцете с кръвта с човека, паднал на земята срещу нея, молейки се за милост. Вече можеше да се опита да се успокои, особено след като знаеше че Дирк няма да се опита да прави нищо "забавно" и да й забие нож в гърба - именно заради това нейно съмнение, че Дирк се опитва да я подмами, тя не показа никаква милост към него, защото ако го беше сторила, щеше да означава "проява на слабост", поне в ума на момичето. Вината щеше да бъде изцяло на Дирк, ако не знаеше кога да се предаде, но в неговия случай - той се изкара късметлия, защото постъпи подходящо, и с това успя да си спаси живота, за сега.
- Сериозно - каза Дирк, подпирайки се на колене за да се изправи. - Хвана ме неподготвен. Но вината е моя все пак, едва ли тези учени са отделили толкова години в нещо безполезно.
Дирк опипа ударената си челюст, след което изгледа Мико предизвикателно. Това беше стъписващо - обикновен човек ударен с тази сила не би трябвало да притежава издръжливостта да се вдигне от земята, а камо ли да продължи интензивната тренировка след това.
- Това беше добре използван изблик, но колко дълго още можеш да издържиш, дори разчитайки на способността си?
Той стоеше на 5 метра от нея, в бойна поза. За първи път показваше такава готовност пред нея, и влезеше ли в демоничния си режим, тя дори можеше да усети непозната опасност да се излъчва от него, като острие което най-накрая е извадено от канията си.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
В началото Мико сметна Дирк за луд да я предизвиква, въпреки че вече беше губещия в схватката. Блъфа на треньора беше очевиден, и не я изненада особено, онова, което й направи впечатление всъщност беше мисълта, че Дирк притежаваше някаква тайна способност. -Хех... - подсмихна се ехидно момичето. Реално погледнато върху ситуацията, обаче, тя беше напълно сериозна, все още имаше усещането, че държеше нещата под нейн контрол. Трябваше да си признае, че за миг интереса й се беше изгубил, но след като Дирк настои техния малък "спаринг" да продължи, мотивацията й за битка отново стана фактор и не само се върна на предишното ниво, но й на още по-високо. Сатанинското лице на Мико не беше просто преструвка, наистина го имаше предвид. И не толкова заради демоничната й форма, а защото тя си беше такава по природа, тя разкриваше това нейно лице, което буквално казваше на противниците си "ще те убия в съня ти" всеки път когато нещата станат наистина разгорещени. Затсуне наистина се забавляваше когато нейните противници все още имаха какво да покажат и не се бяха напълно изчерпали по време на битка, така тя можеше да каже къде им е мястото без да се притеснява за това дали ще ги убие в процеса. Това беше нейната истинска природа, която показваше не пред много противници, така че Дирк имаше късмет да бъде един от нейните първи потърпевши. След, като анализира какво се случва срещу нея, момичето тръгна към опонента си, без дори да заема бойна позиция. Този път имаше нещо необикновено в подхода й. Докато чардж-ваше към Дирк, Мико направи 3 средни по дължина стъпки, с които да се "изстрелка" по диагонал, като подскачаше, оттласквайки се от земята, отляво-надясно, междувременно натрупваше толкова инерция, че наистина изглеждаше, сякаш впрягаше цялата си бързина, за да се доближи към Дирк, трудно беше да се замислиш какъв ще е следващия й ход, че си позволяваше да натрупва скорост, която може би беше трудно проследима за човешкото око. Траекторията й щеше да завърши, когато тя успешно застане на два метра направо пред Дирк, тогава тя понечи да направи една дълга стъпка към него, с която да му влезе в близък обсег: -НЯМА ДА ТИ ПОЗВОЛЯ!!!! - разгневено отвърна тя на намеренията му. Не мислеше да му позволи да изпълни специалната си техника въобще и за няма й секунда да се приближи максимално към него. -MACHINE GUN GATTLING!!!! - назова името на хода си Затсуне, след което започна да замахва към Дирк с юмруци, с главоломна бързина, ходът й наподобяваше наистина сякаш правеше изстрели от автоматично оръжие. Решителността й беше на нечовешко ниво, наистина смяташе да счупи всяка една кост от тялото на Дирк, и този път дори не помисли за последствията, вместо това тя искаше да го уцели преди да можеше да изкара скритите си сили наяве, Дирк се концентрираше в това да направи хода си и показа слабост през това време, за това Мико трябваше да се възползва от шансовете си, така че докато все още е в демонична форма, да го нападне преди да реализира плановете си, но дали щеше да го направи!? Едно нещо беше сигурно, ходът й със сигурност щеше да нанесе огромни щети върху целта, и може би с това щеше да препарира и следователно нокаутира Дирк.
Мико прекоси разстоянието до треньора си и откри поредица удари по него, сякаш смяташе да го превърне в кайма. Дирк успя да първите няколко удара, отстъпвайки назад бързо, но със всеки следващ тя му оставяше все по-малко пространство. Дори с очила скриващи погледа му, по лицето му можеше да се разчете нарастващо затруднение. След като едва избегна пореден замах, той отстъпи назад с малък отскок, който подлагаше на риск равновесието му. Без да губи никакво време обаче, той извади ножа си с дясна ръка и го метна към лицето на Мико. Скоростта на острието беше ужасяваща в това късо разстояние, но нейните увеличени рефлекси й позволиха да реагира така че острието само набразди кожата на лявата й буза, докато тя извръщаше главата си, за да го отбегне.
Тя не получи шанс да си отдъхне обаче, тъй като Дирк използва разсейването, което бе създало атаката му, за да прекоси разстоянието помежду им, улавяйки лявата горна част на дрехата й с една ръка, десния й ръкав с другата, и слагайки левия си крак зад нейния десен. Това му позволи да развали равновесието й и да я хвърли на земята. Колкото и добър да беше бойния усет на демоничния й режим, действията й все още бяха ограничени от скоростта й.
- Вземай предвид всичко, което те заобикаля по време на схватка, всичко което може да стане част от нея - каза Дирк. - В битка на живот и смърт няма правила и трябва да дадеш най-доброто от себе си.
- Но разбирам защо онези учени отделят толкова много за вас - каза Дирк. - Не искам да си помислям какво ще излезе от вас след като се развиете.
Задъханата изгуби захвата си над своя демоничен режим и внезапно цялата умора на тялото й я удари като гръм. Почти бе забравила за това, през времето, в което не бе имала достъп до режима си. Докато го поддържаше, Мико губеше голяма част от чувствителността си към умора и болка, но когато тя се върнеше, момичето плащаше за това, че бе надхвърлила лимитите на тялото си безрасъдно.
Дирк може би усети това, защото обяви:
- Приключваме за днес - самият той бе по-опърпан от обикновено, но все още издаваше своята своята стабилна аура, сякаш самообладанието му не бе пострадало изобщо.
---
Дирк продължи да обучава Мико по този начин в продължение на една година. Стилът на тези тренировки се съдържаше в докарване на обикновеното й тяло до нейните лимити и рядко й позволяваше достъп до демоничния режим, а когато го направеше, тя обикновено бе отделила много енергия в тренировка в нормални условия. Той обясни методиката си с идеята, че Демоничния й режим единствено надгражда нейните собствени способности, така че най-ефективния начин да стане по-силна, е да подобри тялото си. Тренировки в Демоничния й режим също така не й носеха никаква полза освен подобряване умението да го използва. Освен всичко, той искаше от нея да се научи да го използва като решаващ фактор в ситуация, в която не би мола да се справи по друг начин, вместо винаги да разчита на него.
---
Една година по-късно(2034)
Мико направи яростна атака, която Дирк отби с комбинация от отбягвания и блокове. Година по-рано той отделяше много по-малко усилия за да я спре. Когато поредната им схватка приключи, задъхана Мико се подпря на колене. По челото й течеше пот.
- Добра тренировка - каза Дирк, което отбеляза края на днешната сесия в салона. През изминалата година Мико бе надградила енергията си и сега излизаше само уморена от тези тренировки, вместо изгубила съзнание.
Двамата напуснаха залата през портала и се отправиха към баните, за да вземат душ преди обяд. Разминаваха се с доста хора. Тук определено беше по-оживено отколкото преди година. Бяха се появили нови деца, а други бяха израстнали заедно с нея. Ако се помъчеше, Мико сигурно щеше да се сети и за липсващи лица, но тя рядко обръщаше достатъчно внимание на другите, за да й направи впечатление нещо такова.
XP CHECK: Zatsune Miko.
RP Count: 1950XP.
RP Quality Bonus: 780XP(Are you ready?). Milestone Completed: Тренировка за Изпита(B-rank): 300XP.
Затсуне дори не усети колко бързо беше минала една година. По пътя си, тя се размина с много лица, повечето от тях бяха непознати за нея, другите на хора с които бе израснала. Разбира се, нея слабо можеше да я интересува защо някои липсваха. Затсуне не контактуваше с останалите и заради това не се разбираше с тях, рядко се случваше допусне някой до себе си, защото самата тя чувстваше себе си като "пречка" и не искаше заради нея хора да се натъкнат на неприятности. Може би щеше да разбере дали имаше някакво събитие след почивката. Мико влезе в банята, съблече се и застана под душа, като пусна хладка вода. Цялото й тяло се беше изпотило след тренировката и трябваше малко да се освежи. Обикновено, Мико използваше това време, за да отърси мислите си, така че да не се преуморява, и да релаксира. Разбира се, след цялото това време, физиката й би трябвало да се подобри, но психически, Затсуне не знаеше къде се намира. Наистина ли беше добре с това!? Зачуди се докато насапуниса тялото си с гъбата, след това с ръцете си внимателно и плавно се разтърка така че следите от пяна по нея да се измият хубаво. След, като направи това, тя пое дълбоко въздух, после взе шампоана, и започна с него да си измива косата, като докато го правеше, Мико гледаше нагоре към душа. Част от водата се стичаше право в очите й но тя нямаше проблем с това. Докато Мико се къпеше, в стаята започна да става мъгливо, въпреки че Мико не пусна изцяло гореща вода, все пак се получи леко изпарение на стаята което предизвика мъглата наоколо. Момичето изви глава и погледна към огледалото. За малко да забрави, че преди време тя откри тъмно присъствие, което преобладаваше наоколо. "Ако се наложи..." Говореше си на ум Затсуне докато гледаше към огледалото, което също започна да се изпотява, а нейния образ който се отразяваше в стъклото, започна да избледнява. Можеше ли Мико наистина да разчита изцяло на Дирк да подобри развитието й!? Това бяха мислите, който не й даваха покой. И ако не, какво би могла да направи по въпроса!?
Мико все още не бе забравила потресаващата случка от преди година, когато мрачното привидение я беше нападнало. От тогава обаче тя не го бе срещала отново и всекидневното изтощение от тренировките вероятно би изтрило дори убеждението, че това наистина се бе случвало, ако не чуваше други деца да споделят слухове за подобно същество от време на време.
Когато Мико приключи с банята, Дрик я придружи до стола за да обядват
- Тренировките ти приключват днес - обяви той изненадващо, докато тя беше заета с храната си. - Става време за изпита, за който те подготвях в последната една година.
- Във връзка с това, някой чака да се види с теб - продължи той, след като изчака за реакцията й.
Извън стола я чакаше някой, когото Мико не беше виждала от дълго време. Дийтхелм.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Това обясняваше защо някои лица липсваха когато Мико се разминаваше с останалите силуети покрай нея. "Е, какво пък толкова..." На Затсуне й стигаше самата тя да не изпусне нещо важно, другите можеха да си живеят своя живот. Важното беше, че Затсуне стигна до момента, който беше очаквала, и от толкова тренировки, когато Дирк го спомена и дойде като гръм от ясно небе защото съвсем се беше отплеснала. -Яс... - момичето направи лека пауза докато преглътваше храната си - ..но.
Мико почти беше забравила за изпита. Тя се обърна главата си и погледна към Дийтхелм, като при мислите "Искал е да ме види!?" леко се изчерви, нещо което Мико правеше единствено пред Дийтхелм за момента и Дирк не беше я виждал да изразява подобна емоция може би през цялата изминала година.
Мико побърза да приключи с храната си, защото беше развълнувана за срещата си с Дийтхелм, нямаше търпение да излезе от стола, да скочи върху Дийтхелм и да го прегърне, тъй като любимия й човек от целия този остров й липсваше много и искаше да се наслади на момента докато беше възможно.
Дийтхелм не попречи на Мико да изрази реакциите си на привързаност.
- Пораснала си, Мико - каза той.
Двамата напуснаха територията на стола. Преди това обаче Дирк вдигна ръка в прощален жест към Мико.
- Дай всичко от себе си - бяха последните му думи.
Мико отдавна не беше посещавала областта на лабораторията, през която е преведе Дийтхелм. А отделението в което влязоха, й беше напълно непознато. То беше голямо колкото малка стая и пособията по бюрата създаваха впечатлението, че се използваше от някой учен. В дъното й бе проектиран холограмен дисплей. Дийтхелм промени информацията на него, така че да показва лабораторния лист на Мико. Тя не разбираше повечето неща изписани на него.
- Развила си се изключително много през последната година - каза Дийтхелм. - Не изоставаш от връстниците си.
- Готова ли си за изпита?
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мико не можа да схване много какво имаше предвид Дийтхелм, като й каза че беше пораснала. Тя не се чувстваше по-различно от преди една година, не вярваше с времето да се е променила чак толкова, отвъд това че физиката й се е подобрила съвсем повече, разбира се. След вдъхновяващата реч на Дирк тя се стегна леко, но това не й пречеше особено, един вид, първо се опита психически да се подготви за предстоящото. -Благодаря, но в момента Мико няма нужда от ласкателствата на Дийтхелм колкото и да й се искаше да ги чуе, както и да получи признанието му....
Затсуне сгъна нагоре дясната си ръка и стисна юмрук, като с дланта на лявата си ръка се докосна за мускула, и погледна към Дийтхелм с хладнокръвен поглед. -...Освен това, Мико винаги ще бъде най-добрата от всички. - каза момичето с уверен тон. -Независимо пред какво изпитание се намира, Мико ще оцелее и покори онова което я очаква. Мико не изпитва страх към непознатото, онези, които трябва да се страхуват от Мико са всички останали, защото Мико е самостоятелна и няма се довери на никого, освен на инстинктите си!
Момичето отпусна ръцете си и ги свали. В момента погледа й се насочи към информацията за нея, изписана на холограмния дисплей. -Имам предупреждение. Ако Мико изгуби контрол над себе си, което е малко вероятно, няма да отстъпва назад докато не постигне целта си, единствения, който има шанс да я спре тогава - това сте вие, Дийтхелм-сама. В момента Дийтхелм е единствения лъч светлина на Мико, така че ако случайно Мико ви изгуби....
Затсуне стисна зъби си и не можа да довърши изказването си. Тя наклони наляво главата си, и я наведе, така че косата да прикрие половината част от лицето. Наистина имаше предвид всичко, което изговори, но стана толкова изведнъж, че предпочете да задържи останалото за себе си. Едно беше сигурно. Ако това се случи, тя нямаше да прости на никой.
- Няма защо да се притесняваш за мен - каза Дийтхелм. - Проблемите ми не са от такава гробовна природа.
- На изпита ще присъстват важни хора. Ако ги впечатлиш някои от тях може да решат да те осиновят. Разбира се твоите връстници също ще се борят за вниманието им, така че не трябва да отпускаш - Дийтхелм вложи шеговит тон в последното си изречение.
На следващия ден
Придружавана от двама надзиратели, с потиснати способности, Мико се отправяше по непознати коридори на лабораторията. Сериозните тренировки обикновено се провеждаха на подземните етажи, но вместо това сега се изкачваха до кой вече... пети етаж? В края на крайщата влезе в огромно помещение, което приличаше повече на зала. Освен непознати учени и стражници, тук имаше и доста нейни връстници. Както винаги те носеха потискащи способностите им нашииници.
В центъра на стената от противоположния на входа край имаше два укрепени портала, подобни на тези, които Мико беше виждала в подземията. От начало те не привличаха особено внимание, но изведнъж един от тях се отвори и от него излезе момиче, вероятно на годините на Мико, с отегчено изражение. Тя събра погледите на присъстващите и особено на връстниците си.
Високоговорителят обяви:
- Експерименти номер 004 и 007 да се приготвят за влизане в изпитната зала след 10 минути.
Мико беше номер 004. Какво точно я очакваше?
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мико дори не се изненада че в залата имаше толкова много познати, както и някои непознати лица. Все пак, харесва ли им или не, всички трябваше да преминат през този изпит, не може да отписват това винаги. И като стана дума за това, двата укрепени портала отсреща се отвориха и от там излезе едно момиче горе-долу на нейните години, с отегчен поглед. Мико можеше да предположи, че беше отегчена, защото се е провалила. Главната цел в този изпит е да привлекат внимание, но явно ако нямаш мотивация, няма как да очакваш да направиш добро впечатление. Когато се обади високоговорителя, Затсуне чу нейния номер. Това беше 004. -Хъх!? 10 шибани минути!? - сопна се раздразнено Мико. Тя едва се усети, че изказа мислите си на глас, и веднага млъкна, за да не привлече погледите на останалите малчугани към себе си. Крайната линия беше, че търпението на Затсуне се изчерпваше. Не изгаряше толкова от любопитство, колкото беше разгорещена за малко екшън. Разбира се, според Мико, изпитът нямаше да бъде кой знае колко различен отколкото тренировките й до сега. В това число изключваше тази с Дирк защото тя не беше нищо като останалите й ежедневни тренировки. Общо взето, нямаше големи очаквания, въпреки че скрито искаше да й дадат все пак някакво предизвикателство което да бъде на нейното ниво. Мико тръгна спокойно да пресича залата, минавайки покрай останалите с небрежна походка. Беше ядосана, че я караха да чака. Дали можеше изобщо да се съобрази с това, или беше добра идея направо да разбие портала с груба сила!? Не. По-добре щеше да бъде да си запази адреналина за изпита. И всъщност, май щеше да е добре Мико да не излиза извън елемента си и да се опита да бъде кротка и съсредоточена по време на изпита, един вид да използва умът си, това си постави Затсуне за цел, но доколко щеше да се преструва сякаш това я интересува, не знаеше. Когато застана на метър от портала, Мико започна да подскача, загрявайки. Междувременно тя погледна към момичето което излезе от там преди малко, с която щяха да се разминат. В погледа на Мико се четеше предизвикателство, нямаше и капка загриженост, по-скоро изпитателност. Все пак не подценяваше ситуацията, и знаеше, че трябваше да се покаже на какво е способна и пред самата себе си, не само пред останалите.
Момичето отвърна на погледа на Мико без да сменя отегчената си физиономия. Почти сякаш предизвикателството на Мико беше под нивото й.
Десетте минути изминаха бавно за настървената Мико, но когато дойде края им, Дийтхелм й кимна, подсказвайки й да продължи към десния от двата портала. На няколко крачки разстояние тя обаче усети присъствието на някой, който вървеше заедно с нея, насочвайки се към левия портал. Той се оказа момче високо колкото нея и на пръв поглед възрастта му беше между десет и дванадесет години. Погледът му срещна този на Мико, и когато двамата спряха пред порталите, той я поздрави:
- Йо.
След това порталите се отвориха и двамата минаха през тях.
За изненада първоначално те не водеха към едно и също място. Мико се оказа сама в тунел, завиващ надясно. Поемайки по него, тя излезе в края на огромна сферична зала без прозорци. Не много след нея в другия край на залата се показа момчета, което бе видяла току що. Разстоянието между тях беше около тридесет метра.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Интересно... Може би все пак Мико се надценяваше и тук имаше доста силни противници. Но тя не биваше да позволи някакви отегчени, безизразни погледи да я подведат към това да се чувства подтисната мотивацията й напълно да се изчерпа за миг. Всъщност, Мико беше пълна с енергия, това което правеше е, да се опита да не се "вживява" много както обикновено обичаше да прави. Затсуне не отговори на момчето, когато той я поздрави, сметна го за незначително, вместо това изви главата си настрани, игнорирайки го. Не за дълго, обаче, защото двамата пак се събраха на едно място. Понеже след светлината показваща се от тунела през който Мико премина когато влезе в портала, се криеше...друго огромно помещение, този път безлюдно. Посоката през която беше минала Мико завиваше към дясната страна, за това тя предполагаше, че тази посока, по която е минало момчето, е била наляво, понеже сега разстоянието между тях двамата беше по-голямо. Мико се огледа наоколо. Нямаше никой. Какво трябваше да прави сега!? Просто да си спестява времето докато чака да й спаун-нат нещо което да убие!? Всъщност, тя не знаеше изобщо каква е целта този път, според нея беше пак "оцеляване", както всички останали тренировки, през които е преминала. Може би през цялото това време Мико "тренираше" за този момент и всичко беше премислено от самото начало. Дори и да имаше нещо вярно в това, Затсуне вярваше, че е най-силната от целия си поток, и че беше самостоятелна, и никой нямаше да промени гледната й точка. Нито пък момчето, което срещна до преди малко и в момента стоеше на 30 метра разстояние от нея. Тя погледна към него предизвикателно, обмисляйки дали не е добра идея да го нападне. Считаше го за заплаха, която трябва да бъде отстранена. Може би целта им беше да се бият помежду си. Поне до този извод стигна Мико. Така или иначе, не можеше да се довери на никой и мислеше да се справи сама, каквото и предизвикателство й възложат. Без да обмисли ситуацията особено, Мико чардж-на към момчето. Затсуне побърза да се доближи до него, заради това тя тичаше към него с пълна скорост. Тя се подготви за това да отстъпи встрани ако мишената й се опита да нападне някак, или да го избегне напълно ако беше отговорил с опасен ход. В такъв случай, Мико щеше да избегне успоредно от посоката, към където би могла да дойде опасността. Тя се подготви когато му влезе в близък обсег, да направи нещо, което беше научила докато тренираше с Дирк, а именно - да атакува момчето с ритник-полумесец. Нямаше да се съобрази с никой, дори и да й е казано да спре атаката си. Наистина имаше намерението да "елиминира" момчето преди дори да е обявено официално че същинската част на изпита е започнала. Колкото по-бързо подчини противниците си - толкова по-добре за нея, заради това тя се постара да действа възможно най-ефикасно в случая. Докато не можеше да бъде очаквано какво щеше да направи Мико, тя беше добре с това, ако беше успяла да изненада момчето може би щеше да го нокаутира преди дори да разбере кога Затсуне ще стигне до него.
Момчето единствено изгледа Мико с непоклатимо неизражение докато тя се засилваше към него. Когато тя влезе в обсега си и започна да напада с ритници и удари, той започна да ги избягва с отстъпване назад. Тя бързо разбра, че собствените му умения не са за подценяване
- Искам да говорим, преди да започнем - каза той, докато отстъпваше. - Тъй като само един от нас ще напусне това място.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мико промени тактиката си, тя започна да отговаря, удряйки напречно към посоката, в която момчето отбягваше атаките й, за да му бъде по-трудно да ги отбегне. Изглеждаше нямаше да й бъде толкова лесно да го сломи само чрез влагане на агресия в силата си, противникът й изглежда беше повече билд-нат към защита, и Мико трябваше да ускори бързината си, само че не искаше да се издава, беше твърде рано и щеше да бъде проблем ако опонента й разбере на какво беше способна, заради това тя реши да завърши серията от юмруци и ритници, като се опитва да направи това което изглеждаше като висок-ритник, обаче той беше с цел да излъже противника си, комбото й завърши с един бърз хоризонтален ритник, насочен към mid section-а на момчето. Мико знаеше че той ще се опита да блокира, атаката й беше с цел да подготви сцената, така че да създаде разстояние между двамата, понеже не искаше противникът й да я изненада с някакъв "забавен" ход с който да я изкара от равновесие. Не изглеждаше сякаш момчето беше враждебно-настроено, направи и впечатление обаче че всъщност не беше толкова непукист за какъвто тя го мислеше. След като двамата се отдалечиха вече тя нямаше проблем да говори. Дийтхелм беше прав, че трябваше да отделя повече внимание на връстниците си, но Мико правеше това по свой начин и не би отговорила на никой, освен ако не е на нивото й, макар че момчето успя да я раздразни и това можеше да се забележи по лицето на Затсуне, тя се опита да запази спокойствие и да не се оставя да бъде толкова лесно ядосана. -Едва ли имаш да кажеш нещо важно, но предполагам, че Мико ще те изслуша. Но внимавай с думите, защото Мико си пада по палячовци и лесно може да те "елиминира" от надпреварата още преди да е започнал изпита.
Момчето изглежда подцени Мико или нещо друго, понеже, когато Мико започна да предсказва посоките в които щеше да отбегне, му се наложи да блокира няколко от тях, за да не го достигнат. Завършващият й ритник му се наложи да поеме с двата си лакътя, като стълкновението го отблъсна толкова, че между тях се създаде дори повече разстояние, от това което Мико беше планирала.
Момчето обаче вдигна глава само две секунди по-късно и заключи погледа на Мико със своя. Той бе изпълнен с дълбоко стаена решителност, но освен това криеше и нещо друго. Нещо силно, което инстинктите на Мико не позволяваха да подцени. Дали това беше сила или знание?
- Доволна ли си с това да бъдеш чудовище? - тонът на внезапния му въпрос носеше същото внушение като погледа му.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мико беше неприятно изненадана от въпроса на момчето и това можеше да се разбере по лицето на Затсуне като зениците на очите й се разшириха веднъж щом като заключи поглед с неговия, излъчването на който не беше примамливо и тя можеше да го почувства, именно поради тази причина въпросът му грабна нейното внимание. Можеше да се каже че успя да хване Мико оф-гард, понеже самата тя никога дори не се беше досетила да се замисли за нещо подобно. Но за него да я попита това, първо на първо, за кой по дяволите се мислеше той като нарече нея "чудовище", тази дума толкова ли табу беше за него или това беше просто Мико и нейния манталитет, че нея не я интересуваше изобщо как я наричат останалите!? Нормално, Мико беше свикнала с живота си до сега като игнорираше всички нейни събеседници за да не им причини проблеми. Но за него да намекне, че тя е "чудовище", означава ли че той се счита за нормален или просто се опитва да се постави на мястото на Мико!? Съдейки по решителността в погледа му, Мико отвърна със скептичност в изражението й защото все още не можеше да определи колко сериозен беше въпроса му, но може би това щеше да се промени ако обясни какво има предвид. Затсуне наклони главата си настрани, сякаш все още чудейки се какво да каже, но се опита все пак да стигне до някакво искрено мнение: -Мико не може да отговори на този въпрос. - каза тя като между думите й сричаше сякаш се опитваше наистина да оформи смислен отговор, въпреки че изразът й в говор не беше много ясен, но след това, Мико имаше малко по-сериозен вид, следните й думи можеше да се разберат напълно ясно: -Обаче, за Мико, този изпит е важен - виждаш ли, на Мико наистина започна да й става скучно от това място! Мико иска да има повече свобода, Мико може да постигне целта си ако напусне това място и научи повече за светът отвън, това ще стане само ако Мико успее да премине през изпитанията, поставени пред нея.
-Мико няма намерения да загуби. - Затсуне беше уверена в това. Тя не знаеше обаче за следващото нещо, което той спомена. Провалилите се биват превръщани в чудовища!? Същите чудовища, срещу които учените изправяха Мико по време на тренировките!? Чак в този момент Мико осъзна колко беше сгрешила, но вече беше твърде късно да поправи онова което беше сторила, тя уби онези чудовища с цел да оцелее. Явно по-висшите тук крият тайни от Мико и нейните връстници. Тя обаче беше впечатлена, че момчето беше научило толкова неща, неща които за Мико бяха излишни детайли и именно поради това тя не беше обърнала никакво внимание да разбере че всъщност имаше значение срещу какво се изправя, нормално Мико би могла да усети използвайки своите подсилени сетива но в случая не я било интересувало изобщо, онова което не може да се промени е, че чудовищата са чудовища и дори да са били хора, които са се провалили, това не означава че Мико трябва да бъде онази, която да ги спаси от онова, в което са се превърнали. Мико не знаеше какво трябваше да изпитва в момента, дали съжаляваше за всичко или не изпитваше никакви угризения, имаше смесени чувства относно всичко това. Затсуне реши да запази хладнокръвие, момичето наклони лявата си ръка в страни, сякаш беше като "Какво толкова!?" и каза: -Когато се провалиш веднъж, трябва да очакваш, че по-силните ще те елиминират.
Мико дори направи лека садистична усмивка след като отвърна на момчето с толкова груб тон. Миг по-късно тя отпусна ръката си, сваляйки я надолу, и отново стана сериозна при следващото си изказване: -Това което притеснява Мико е, обаче...защо!? Каква е тяхната цел!? Защо ще ги превръщат в чудовища!?
.svg)
