Искането на Зертариан създаде момент от около две секунди, в който всички наоколо притихнаха в изумление. Внезапно, Кусанаги явно осъзна нещо, което убягваше на магьосника с липса на боен усет. Той изрева и се опита да се освободи, но все пак бе приклещен от трима човека, които не бяха пълни слабаци. Вместо това те го хвърлиха на земята зад себе си и се втурнаха към Зертариан с извадени оръжия. Откъм дърветата, които ги заобикаляха се чуха звуци на други приближаващи хора. Преценката на Зертариан бе претоварена - може би щеше да успее да създаде дървена бариера около себе си, но това щеше да остави невъоръжен Кусанаги на произвола на съдбата. Можеше ли изобщо да напусне това море от дървета без негова помощ? А и колко време щеше да се крие зад бариерата? Докато припадне от умора? Докато някой я запали?
Той се бе намирал в ситуации на живот и смърти преди, но те бяха били толкова отвъд неговия нормален разум, че всъщност не беше способен да разбере сериозността на ситуацията по същия начин. В момента той усети, че нещата приключват тук заради очевидната логика на ситуацията - просто нямаше изход, в който дори само той можеше да се измъкне.
Внезапно лявото око на Зертариан бе заслепено от нещо, и той го прикри като естествено реакция. Две секунди по-късно той видя дланите си оцветени от кръв и замръзна.
- Успокойте се за момент, момчета - гласът на лидера проряза тишината, която се бе създала в моменат, когато Зертариан бе заслепен.
- Не чухте ли, че направих предложение на тези индивиди? Няма много смисъл да ги убиваме тук. Макар, че започвам да се съмнявам, че имат нужния разум да се справят дори с Джизоу.
Последното изречение може би имаше хумористична цел, но никой от подопечените не се засмя. Един от тях се изплю. Дланите на другите все още пулсираха с желание да съсекат Зертариан.
По златната шума под краката на Зертариан започнаха да падат тежки капки кръв. Внезапно го удари пареща болка в бузата и когато той я опипа разбра какво се е случило. Върху лявата му буза се бе появил дълъг и дълъбок разрез. Когато се обърна към посоката, от която бе дошъл гласа на лидера той видя, че не намира вляво от него със сабя в дясната си ръка. Намесата му бе чудото, което бе предотвратило това ситуацията да се превърне в кървава баня.
- Плюйте си на петите - лидерът каза тези думи толкова тихо, че само Зертариан да ги чуе.