Мъжът допуши цигарата си, след което махна на Мико да го последва.
- Хазартът е обикновено забранен в този град. Стараят се много да покажат добродетели, които ги отделят от други места в тази държава.
- И все пак знаят, че не могат да потискат истинската природа на хората твърде много. Този кораб, Ебису, е определно изключение от правилата - или както биха се опитали да го представят властите тук, "нещо отвъд правилата".
- По принцип този кораб не допуска непълнолетни, но основният проблем са стражите на официалния вход. Разбира се, едно такова място има пробойни и то различни. След като ви вкарам вътре, хората на регистрация не биха ви притеснявали, дори да имат някакви съмнения, понеже процесът да ви върнат на охраната им се струва като досада.
- Така или иначе, има нещо в излъчването ви, ми дава чувството, че не сте толкова млада, колкото изглеждате... простете думите ми - мъжът запали нова цигара, когато излязоха на уличка, където не минаваха много друхи хора. - Сякаш очите ви са видели неща, които повечето не минават за десетилетия.
След не малко ходене, Мико и мъжът стигнаха малък кей. Там бе застопорена лодка, на която имаше няколко човека в работно облекло.

- Можете ли да направите курс сега? - попита мъжът, който бе придружил Мико.
- Обикновено чакаме да се съберат повече хора - каза единствения човек, който бе на кея, вместо в лодката с мързеливо излъчване.
- Нека да кажем, че е в затруднено положение - контрира го мъжът с шапката. - Така като гледам не мисля, че скоро ще съберете пълен курс, така че нека просто да приемем, че ще ми дължите услуга.
Мъжът на кея изсумтя, но им направи знак да се качват. Мико и мъжът с шапката влязоха в каютатаи и седнаха на пейка до стената. Вероятно тази лодка можеше да закара около десетима пътници на курс, без да се броят гребците отвън.
Отне им около тридесет минути да стигнат до дестинацията.
- Ахой!
Това явно бе знак, тъй като придружителят на Мико се изправи и излезе от каютата. Ако тя го последваше, щеше да види картинка, която би спряла дъха й. Лодката, в която се намираше сега може да й се бе сторила интересна, но пред нея сега се извисяваше чудовищно голям кораб в сравнение. Върху него бяха изградени различни структури, които наподобяваха сгради... нима това изобщо бе възможно?

- Спира ти дъха, нали? Някои казват, че е обширен колкото малък квартал. Предполагам, че ако броиш в картинката всички етажи, може да се каже, че е вярно.
Гребачите направиха знак на двама мъже от страната на кораба, чиито лица бяха скрити от големи конични шапки. Те спуснаха мостик, който свърза път с малката лодка. Придружителят на Мико се качи първи. След няколко крачки се обърна към Мико.
- Не се притеснявай, по-стабилен е, отколкото изглежда.

