Планинско селце

[Shen Lee]

Локация: 3 дни от Киото

[Shen Lee]

Досега...

[Zertharian Natsuki]

Зертариан донякъде се замисли защо изведнъж не можеше да се ориентира, а преди се справяше що-годе, след което се сети:

*Естествено малкият проклетник ме е проклел, ще трябва да мина през екзорстичното или болничното крило в академията да ме излекуват от това състояние.* - мислеше наум докато се мъчеше да разбере какво се случва с околностите му. След като пристигнаха в града и получи доказателството за изпълнената мисия от Търговеца той му каза:

- Ако има лекар тук по-добре го навести веднага, не изглеждаш в добро състояние. - Той мислеше да добави: *Ако ти трябва помощ да стигнеш може да те съпроводя или съпроводим.* - но се спря защото след последната вечер бе обмислил бъдещите си планове и нямаше много време за губене, пък и не искаше да въвлича боеца без негово съгласие. След изпращането на търговеца и след като останат само двамата с Кусанаги, Зертариан щеше да го попита:

- Как мислиш да направим кратка почивка в селото или да се връщаме към Киото? Освен ако нямаш друга задача или работа тук.- искренно се надяваше боеца да бъде в същата посока, защото с това проклятие би бил изгубен и особенно се надяваше бързо да се приберат. Той трябваше да плати каквото може от глобата си, да се излекува от товя проклятие и... да вземе уроци и магии за самоученеи да се запъти до Токио. Трябваше да навести библиотеката на баща му и да прегледа всичко, което се намираше там. Даже да я преобърне надолу с главата ако трябва за да намери нещо, което да му помогне с новия му план, а именно - Да заключи парче от силата на Демоничния Крал в себе си и да... - мислите му се прекъснаха тук, тъй като обърна повече внимание на сегашната му ситуация

[Shen Lee]

- Дума да не става. Първо ще си го върна на онези бандити. Няма как да им позволя да им се размине.

- На връщане ще мина от тук, така че мога да те взема - Кусанаги подхвърли това с небрежен тон, след като извърна гръб на Зертариан, сякаш се бе насочил нанякъде.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се усмихна при думите на боеца и каза:

- Значи ставаме двама. Трябва да си го излея на някого за глупавото ми пътешествие до дрангулника. А й плюс това ще направим този район малко по безопасен. Един куршум, трие заека? - каза младият магьосник весело с прекалено лек тон на садизъм скрит в радостта му.

*А и към това съм допълнително изнервен от онзи проклет дух, който ми лепна това проклятие. Не го виня напълно тъй като вината бе моя да се забърквам изобщо без да е нужно. Но това ще почака, онези куче синове, които почти провалиха мисията ми ще трябва да заплатят с живота си. Да не говорим, че кой знае колко невинни души са наранили.*

- Не се тревожи за мен в битка, мога сам да се оправя. Фокусирай се върху себе си и в никакъв случай не ми обръщай внимание. Не искам да има пореден живот, който да не мога да спася. - Магьосникът нямаше намерение да остави боеца сам срещу бандитите и бе готов да спори с него или дори да се опита да го проследи скришом до скривалището им. Донякъде предишните му издънки тежаха допълнително над него и чустваше, че трябва да направи нещо по въпроса.

- Плюс това, ако имат предмети които да продадем за пари или съкровища ще е по-лесно двама да я носим. - каза той изцяло шеговито. Макар и на шега го имаше в предвид, парите му трябваха и не се бе свързвал с майка си по никакъв начиб след опандизването му. Беше го срам заради гордостта му. Бе дочул, че тя го бе спасила от сигурна екзекуция, а й тя го бе издържала в академията така че да не трябва да работи а да учи през последните месеци. Трябва сам да започне да действа.

[Shen Lee]

- Дадено - Кусанаги се съгласи без да мисли много по въпроса. - Сега като се замисля, трябва да представим заедно плочката за изпълнена мисия и без това.

- В такъв случай ще се видим тук утре на изгрев. Иска ми се да имаме някакъв прогрес преди да падне нощта.

[Zertharian Natsuki]

- Добре. - каза младежа след което погледна към селцето и се опита да прецени къде или кое може да е страноприемницата. Този път надали би имал успех да намери добродушен старец а й не искаше да се натрапва. Още по-лошо можеше да се натрапи на някой местен убиец. За момент смрачи поглед и си спомни случилото се преди в житните полета, след което въздъхна и тръгна надолу по това, което изглеждаше като главна улица на селото. За момент той се замисли колко пари има и спря да извади портфейла си и да погледне. Първото нещо, обаче което грабна погледа му бе обгорената снимката с Юмико... Той я погледна и каза:

- Още малко... ще те спася макар и да нямам това право. - след което преброи парите си и се огледа за някой човек, когото да попита или знак който би му посочил таверна или нещо сходно.

*Колкото и да ми се пестят пари, ще трябва да се наспя добре за да съм във форма утре, което ми напомня на да попитам за часовник или да си доплатя за събуждане рано. Дано ми стигнат кредите.*

[Shen Lee]

Зертариан не срещна особени проблеми с ориентацията. Не само магията на горския обитател изглежда нямаше ефект тук, но и самото селище не бе особено обширно - по размери не можеше да се сравни дори с квартал в Киото. Освен това местните бяха гостоприемни и бързо упътиха момчето към единствената страноприемница тук.

Мястото изглеждаше толкова старо отвътре, колкото и отвън. След като влезе, Зертариан забеляза само една възрастна жена като персонал. Тя се приближи към него и го посрещна уважително. Попита го какъв тип стая търси и разбира се не пропусна да изложи цените на услугите. Те се оказаха доста по-скромни от онова, което той бе свикнал да вижда в Имперската столица.

Code: Select all

Удобства:


Престой (1x нощ): 5CR/Кредита
Бутилка саке: 3CR
Закуска: 3CR
Вечеря: 3CR

[Zertharian Natsuki]

Виждайки жената Зертариан каза:

- Добър Вечер. - докато се поклоняше на 15 градуса и след което каза на жената, докато изваждаше портфейла си да плати:

- Ще отседна за тази вечер и бих искал да заплатя също за вечеря и закуска. - Казвайки това след като знаеше вече цените от жената извади 11 кредита от портфейла си и ги подаде. Докато плащаше попита два въпроса, за който си бе мислил по рано по пътя насам:

- Има ли часовник в стаята? Или нещо с което да мога да се събудя преди изгрев. Чака ме дълъг път и трябва да тръгна призори. Също така ще взема закуската си да я изям на крак или по път.Магьосникът нямаше намерения да гладува тежко, не и преди да скърши бандитите за да излее някъде натрупата му агресия досега. Също така щеше след вечерята да се прибере в стаята и да направи тиничната си Медитация преди лягане която имаше обичай да прави. Сега не бе имал шанс заради пътя да я направи, но трябваше за да е в максимално добра форма защото знаеше, че разпогат с огнестрелни оръжия.

*Проклет лисичи дух с това шиб... Не Зертариан недей да псуваш, имаш възпитание. Проклето проклятие и огъня му. Дано не ми пречи доста утре. Но въпреки всичко, аз съм виновен ескалирах ситуацията отново...* - мислеше той. След което извади още 3 кредита и поиска бутилка саке, след което попита дали това село има Олтар или Светилище за почитане на пазител горски дух. Щеше да мине сутринта и да остави сакето за извинение към горските духове, заради емоциите с които бе нападнал онази лисица. Той осъзна, че жаждата му за сила го бе подтикнала да направи глупост отново и трябваше да търси прошка.

[Shen Lee]

- Имаме олтар на местните Пазители - обясни съдържателката. - Встрани от пътя, ако тръгнете нагоре към ковачницата.

- Ще си взимате ли баня, господине? - попита тя, докато показваше на Зертариан пътя към стаята му. - Тук имаме онсен*.

Code: Select all

* Онсен: обща баня основана на горещ извор

[Zertharian Natsuki]

- Благодаря ви много и да няма да откажа да се почистя след нощтите в пущинака. - каза той любезно и реши да отложи медитацията си след онсена и вечерята, след което да легне. Също така направи план да мине през олтара на пазителя сутринта преди да се срещне с боеца и да остави сакето като дар, да се помоли за прошка и след това да се заеме със бандитското изтребление.

*Няма да е лошо, онсена може да ми се отрази добре след огньовете на онзи лисичи уокай. Наистина трябва да оставя дози дар утре, не искам допълнително проблеми, не мога да си позволя много забавяния. Трябва да се върна до Токио скоро...* - помисли той, особено с леко раздразнение когато спомена на ум йокая от предходната вечер.

[Shen Lee]

Топлата вода отпусна Зертариан толкова добре, че той за малко щеше да направи грешката да заспи в извора. Той обаче бе спасен от внезапното влизане на друг човек в иначе празната баня. Оказа се не кой да е, а Кусанаги, облечен само с кърпа препасана около кръста му.

- Я, само ти ли си?

Кусанаги свали кърпата и влезе във водата напълно гол, издавайки доволна въздишка в стил "Това е най-доброто!". След като се отпусна и отвори очи, фиксира фигурата на белокосия магьосник преценяващо.

- Но вярно си доста мършав

Макар да не създаваше впечатление, че му се подиграва, боецът от своя страна имаше доста добре изградена мускулатура за възрастта си.

[Zertharian Natsuki]

За пръв път от доста време магьосникът беше изпитал толкова успокояващо действие физически, психически и духовно. Трябваше да ходи по-често на онсен или поне така мислеше. Но трябва и да внимава да не заспи. Гласът на Кусанаги го поразбуди и потърка очите си. След отметката на Кусанаги за това колко е слаб го накара да се замисли:

*Да има право успях да съм по-бърз за да не се повтори това като в Сайтама, но още нямам сила за да спася никой.* - докато мислеше това погледа към ръката си и стисна юмрък, след което каза:

- Прав си, от уроци не ми остана време да тренирам тялото си, а й този магически затвор не помогна никак с това да работя над него. Но поне намерих мигове, които да отделя да тренирам бързина, за да не се повтори трагедия. - казвайки за това настроението му леко се смрачи за около няколко секунди се загледа във водата пред себе си, след което се опита да скрие макар и с не много усилие тъгата си като отклони темата:

- А ти как направи тези мускули? С ловене на бандити или? Сигурно си предследван често от дамите в Kyōto Prefectural Police Academy? - последното се опита да каже с тон на шега с цел да разведри обстановката. Оглеждайки колко е здрав, магьосника си помисли ако бе постигнал неговото ниво дали бе ползвал Dragon Flash с лекота когато дига меча си.

Въпреки това той все още мислеше, че трябва да се фокусира върху това да разгледа какви тайни крие баща му и дали нещо там би помогнало с идеята му да залови есенцията на Демоничния Крал в себе си. Не той трябваш да тренира своята воля и магия за да постигне това на първо място. Тялото идваше след това. Или поне това ме начина му на разсъждаване след досегашните развития.

[Shen Lee]

- Повярвай ми, не е възможно да минеш през Военната Академия и да не укрепнеш физически. Всъщност, вие имате възможност за обмяна през втората си година, нали? Мислиш ли да се възползваш?

- Въпреки, че дисциплината и натоварването обикновено смазва новодошлите магьосници - Кусанаги каза това с развеселеност, която подсказа не само доза садизъм, но и мазохизъм на човек, който му доставя удоволствие да минава през такива мъчителни изпитания.

[Zertharian Natsuki]

- Всъщност това не е лоша идея, не знаех, че имаме тази опция и в такъв случай мисля да го направя. След последните няколко дни осъзнах, че ми трябва повече физическа сила, а й една от техниките който ползвам включва комбинация на оръжие и магия. Едвам дигам мечовете така, че трябва да поработя над това.

*Да не говорим, че ако успея да създам своя Мурамаса в бъдещето, ще ми трябва и физически сила за да се възползвам от пълния й потенциал, но преди всичко това трябва да предотватрим заплахата от Демоничния Крал, за която ни готвят. Искаше ми се да имах повече време но нещо ми казва, че то изтича твърде бързо.*

- Хмм след глупостите в които се въвлякох предпочитам да мина през садическа тренировка за да не съм безсилен отново. - казвайки това той изглеждаше като чели загубен в мисли за момент, след което бързо се сети и каза:

- Утре преди да тръгнем трябва да минем през олтара на местния пазител в селото, може да ти се стори като глупост но взех Саке за дар за него. Няма да е лошо да имаме малко мистична подкрепа дори и само духовна ако ще избиваме бандити. Не знаем какво друго може да крият. Ще е добре да сме напълно подготвени.

[Shen Lee]

- Какво, ще изхабиш саке за пълни глупости? Ела във фоайето и използвай алкохолът по предназначение. Аз лично смятам да се отпусна тази вечер.

Боецът се задържа в банята за педнадесетина минути, след което стана, уви се с кърпата и напусна.

[Zertharian Natsuki]

На Зертариан му се искаш се да въздухне след тежката забележка на боеца, но се въздържа с цел да не разваля настроенито. Плюс това не се изненада, много хора не почитаха природната или мистичната страна на света и може би това бе причината боговете да се одателечат от хората.

*Или пък не ние сме тези, които също бягаме от тях и мойте Тайзан ритуали послужиха само като да си навлека допълнително неприятности с тях, но вече съм тръгнал по този път.* - докато мислеше това магьосника се разтегна и каза:

- Имаш право, но тогава предлагам да пием след като се върнем в Киото. Все пак утре ни чака една последна работа преди да си получим заплатите. - привършвайки с това изречение Зертариан стана и се запъти да излезе и да се облече. Бе решил да мине през Олтара на Божеството днес преди да е станало късно за да не занимава боеца.

- Мисля да се разходя малко след вечеря и преди да се наспя като бял човек за пръв път от дни, ако не съм се сабудил утре навреме просто ме цапни леко с дървения ти меч по челото. - каза той шеговито и след което добави - Но не твърде силно защото бандитите са ми предостатъчни. - след което се запъти да вечеря.

След вечерята магьосника планираше да мине през Алтара и да поднесе Сакето, което бе купил по-рано в дар на местното божество и да се извини за по-ранните си глупости в гората както и да се помоли.

*Хмм жената каза, че има ковачница по този път? Не знам защо но искам да я посетя. Мурамаса вече не е в мен, но все пак интересът е тук все още към красотата на мечовете и тяхната способност. Не са като този сърп, с който разполагам засега. Нито пък имам пари.... Ъххх... Проклятие...Не знам какво ще правя там но искам да намина след Алтара.* - реши той да добави ковачницата си в разхдоката си след кратък размисъл наум.

[Shen Lee]

- Както намериш за добре - Кусанаги, който Зертариан намери във фоайето, сви рамене и се върна към вечерята. Той си бе взел собствено саке, от което сипваше в традиционна чашка.

Излизайки навън, Зертариан получи тръпки от студения въздух, поради горещата баня. Момчето пое по нанагорния път, загръщайки се в в палтото си. Вече се беше стъмнило, но не бе твърде късно, така че домовете, които подминаваше, бяха осветени. Селището не бе голямо, но все пак му отне двадесетина минути да намери местния олтар, тъй като му се наложи да се върне по стъпките си на два-три пъти.

Магьосникът остави бутилката саке, плесна с ръце и затвори очи, предлагайки своите почитания. След това се отправи към ковачницата, която бе забелязал по време на търсенето си по-рано

Ковачницата, бе едно с дома на собственика, но работната й част бе изоставена. Тлеещите въглени в пещта издаваха слаба светлина, която не позволяваше на Зертариан да разгледа добре, без да влезе в помещението.

[Zertharian Natsuki]

По целият път към Олтара и Ковачницата, магьосникът въздъхна благодарейки на късмета, че проклятието на горския дух не засягаше градове. Тогава би бил в наистина голяма беда. След като остави сакето, Зертариан си помисли, какво ще прави когато стигне до ковачницата. Нямаше пари да си купи нещо, а й се съмняваше да има книга с инстринкции, чрез които да се учи или пък и да имаше надали бе по сегашния му джоб. Той погледна оръжието, което бе взел от бандита и въздъхна мислейки си:

* Надали ще изкарам пари от него или ще мога да направя бартер с това. Но интересът ми ме доведе до тук. Мога поне да затоля любопитството ми. Още не мога да повярвам, че ето така с една магия изгубих всякакъв шанс да изкова Мурамаса или да разбера нещо за предишните мечове. Този разпутин дано се сблъска с хиляди пъти по-опасен горски дух, който да го прокълне до края на дните му.* - докато мислеше злобно против руснака от миналото не се усети кога бе стигнал до крайната си цел.

Оглеждайки как е пусто той реши да се приближи до главната врата и да почука. Какво щеше да каже на ковача? Ами по някаква причина мислеше да подхване с това как е ученик в академията и се опитва да стане ковач и затова е тръгнал да трупа опит или знание от пътешествията му. И... * С тази цел се чудех дали имате някаква книга която да мога да закупя за да се опражня.* - помисли той да добави към предишното, когато видеше собственика на това малко занаятчийско кътче.

[Shen Lee]

Десетина секунди, след като Зертариан почука на вратата, тя се плъзна встрани, разкривайки висок мъж на средна възраст. Той изгледа белокосото момче от глава до пети преди да проговори.

- Поръчка ли искате да възложите?