Зертариан бе заинтересован от мистичния син пламък, и разочарован, че бе изпуснал лисицата или по-скоро от това, че пламъка не е свързан с нея, поне засега от това, което виждаше пред себе си той. Наблюдавайки пламъка младежа плавно се огледа за да бъде сигурен, че всичко наоколо е чисто. Или пък поне доколкото можеше да види в момента, след което Натсуки младши планираше да се скрие между шубраците, хръсталаците и трънаците, които го заобикаляха и да използва от прикрие под елемента да изнеда своето заклинание - Baku. Причината за това негово решение бе интереса да изтества новата научена магия в курсовете на академията, тъй като досега не бе имал духовни цели върху които да се упражни, извън тези, които учебното заведение предоставяше при стандартните курсове и упражнения по време на учебния процес.
*Хмм да видим каква е истината на този пламък... BAKU!* - мислеше на ум екзорсиста, докато пускаше мистичните си конци от празен елемент към огнената цел. Донякъде може би Зертариан подозираше, че пламъка е илюзия или капан, но магьосника бе решен да види какво ще стане ако се опиташе да оплете тази мистична цел в свойте мистични конци. Дързостта му се дължеше и на факта, че се бе наспал добре, което възстанови магическата му енергия, а и подправките от търговеца примесени с Полевката бяха добър деликатес за мъртво гладния му корем. Комбинацията със скучната нощна стража донякъде разпали интереса на мага.
Какво бе най-лошото, което можеше да се случи? Да улови някой дребен йокай? Тогава щеше да се опита да сключи сделка с него. Да се сблъска с божество или могъщ Демон? Досега да са били нападнати от такива ако имаше наблизо, бариерата му макар и силна не би могла да спре могъщи съсщества със статут на Демоничен Крал или Божества. Макар случилото се досега в живота на магьосника, той продължаваше да тества обстановката около него макар и сигурно да пресилваше късмета си.









