Коридорите

[Shen Lee]

[Shen Lee]

Приземен етаж

Мико и Накамура излязоха от арената в добро настроение, което не намекваше по никакъв начин, че допреди малко бяха разменяли юмруци и ритници като улични гамени. Въпреки състоянието си, момчето настоя да отидат до столовата, вместо да се отправи към болничното крило веднага.

- Изгарям от глад - каза той. - Тези синини могат да почакат.

Изглежда Накамура бе имал възможността да се запознае с това място, тъй като знаеше къде точно се намира тази "столова".

- Надявам се да имат спортни напитки в това магическо училище - каза момчето.

- Ой, Томо.

Вниманието на Мико бе привлечено от познат глас. Пред входа на кафетерията тя видя Хиитоми, която довършваше тако.

- Първият ти ден тук и вече си намери гадже. Ти си опасна.

[Miko Zatsune]

Излизайки от арената, Накамура и Мико не показваха вид на двама които са разменяли юмруци преди малко. Нормално те биха се насочили към болничното крило, но също както Накамура мислеше за това да стигне до столовата, Мико беше съгласна с него, че можеше и тя да използва момента за да възстанови част от силите си, като хапне нещо. Ако Мико не беше от силните момичета сигурно щеше да му се скара, защото тя беше тази която му помагаше да се задържа прав подкрепяйки се върху рамото й, а мъртвото тегло не беше особено леко. Но Мико нямаше нищо против да му помогне, защото беше респективна към него след оспорваната им битка.

Не след дълго двамата попаднаха на една от приятелките които Мико, именно Хиитоми. Тя сподели нейната гледна точка относно разбирателството между Мико и синекосия, което двамата сдобиха, предвид обстоятелствата. Хийтоми беше със също толкова огнена персона, колкото и външен вид/способности, и както винаги имаше да каже нещо остроумно, намейквайки че може би чувствата между Мико и Накамура са повече от това на приятели, при което Мико леко се изчерви засрамено и за малко да се скара на Хиитоми придобивайки ядосано изражение, което набързо обаче се промени защото Мико реши да не показва слабост в характера си.

-Няма нищо подобно! - остро възкликна Мико, след което като че ли се престори че не е реагирала по този начин. В действителност, тя нямаше груби намерения към приятелите си и върна своето спокойно въздействие, като Мико се обърна към Хиитоми с уверена усмивка.

-Ами ти? Като гледам че си тук и си в добра форма, предполагам, че си преминала напред в изпита?

Отгатна момичето. До тази догатка Мико беше стигнала благодарение на своята опасна интуиция. Мисълта че трябваше да се изправи срещу някоя от приятелките си, може би до някъде й пречеше на сетивата в момента, които акцентираха върху миризмата както и външността излъчваща тази на вкусна храна на такото, което довършваше Хиитоми.

[Shen Lee]

- Разбира се, няма как да падна - каза Хиитоми уверено. - Въпреки че, между нас да си остане, не мисля че Уинри имаше особен интерес в този изпит. Но какво да се направи, академичното тяло го изисква като задължителен.

- Съдейки по'вда ммм', ти същ' си се справила доста уобре - Хиитоми направи това наблюдение доста безцеремонно, без дори да си прави труда да сдъвче преди да говори.

Накамура се усмихна смутено и се отдели от Мико.

- Да, определено не съм в категорията й. Аз ще ви оставя да се видите, наистина умирам от глад.

Накамура се скри в столовата, но това не спря Хиитоми да извика след него:

- Не си в категорията й все още! Нали си мъж, не се предавай!

[Miko Zatsune]

Както Мико бе предположила, Уинри потвърди че беше минала първия рунд. Следващият кръг щеше да бъде труден за Мико която беше дала почти всичко от себе си в първия рунд срещу Накамура. Мико донякъде бе обезкуражена. Имаше съмнения дали щеше да спечели следващият кръг. Но да отбягваш дуел не беше нещо което беше в характера на Мико и тя трябваше да премине през това така или иначе.

Любопитно от казаното на Хиитоми беше частта за Уинри. Но Мико не можеше да я обвинява за липсата й на мотивация, тъй като този изпит беше за "Магически следовател", а имаше още два изпита които почти гарантират шанс да влезеш в Академията с някоя от другите специалности. Може би Уинри не се вписваше в специалността "Магически следовател" и за това не е имала огромно желание да премине напред в изпита. А и Мико можеше напълно да се постави на мястото на Уинри в момента, не защото не смяташе че се вписваше в специалността, а защото трябваше следващият рунд да се бие срещу една от най-добрите си приятелки, което би било съкрушително. Но въпреки това Мико не смяташе да се предава, "отказване" не беше дума която беше понятна за Мико.

Явно Хиитоми също забеляза че Мико беше преинала напред. През това време Накамура реши да се отдръпне от Мико и да потегли към столовата. Хиитоми му извика за да не отбягва Мико което също беше типично за силно момиче и Мико можеше да се съгласи, че поведението на Накамура не беше особено мъжкарско, но може би той нямаше време да се разправя със сблъсъка на характерите между Мико и Хиитоми в момента и побърза да тръгне към столовата.

-Сериозно.... - сопна се Мико, след като той отбегна и побърза към столовата преди нея, а Мико също беше огладняла, Мико изглеждаше така всякаш всеки момент щеше да го догони и да го пребие. Тя вдигна ръка нагоре, докато тичаше на едно място, обърнала се към Хиитоми. За някой който се беше борил до смърт, Мико беше доста енергична, особено това че вече не трябваше да държи теглото на Накамура й даде още свобода да се движи:

-Виж, Хиитоми-сан. Аз също огладнях много. Предполагам, че следващият път в който ще се засечем, ще бъде на арената, хъх?

Мико нямаше да се задържи за дълго и може би щеше да пропусне да види реакцията на Хиитоми. Тя побърза да последва Накамура. Не смяташе да го остави да се отърве толкова лесно от нея. Но по-скоро Мико се запъти към столовата тичешком, защото също би могла да изяде по някой от такосите които пробваше момичето с огнено-червената коса.

[Miko Zatsune]

Когато Хиитоми я подмина, Мико изгледа към нея, проследявайки движенията й докато се оттегляше, най-вероятно към бойното поле. Мико погледна към лисичката която беше върху рамото на Хиитоми, като тя беше отхвърлила напълно присъствието на нейния сулжител. "Знам. Трябва да се пазя от теб също." Отбеляза Мико на ум. Всъщност Мико нямаше план как щеше да се справи с Хиитоми в бъдещата битка, поради което беше малко на тръни. Опита се да я накара да се откаже, а после да я стъпче с някоя бойна реч, но това не й се получи тъй като вътрешно Мико не беше напълно убедена че имаше големи шансове. Дори и да имаше, то тя трябваше да се постарае на максимум, ако искаше да заслужи квалификацията за която се съревноваваше.

Мико щеше да се отдръпне от стената на която все още се беше облегнала и да се изтупа от прахта която потенциално можеше да се бъде насъбрала по дрехите й, насочвайки се по посока противоположна на тази, към която потегли Хиитоми, насочвайки се към тоалетните, докато беше умислена за това какво би могла да направи, за да подобри играта си в следващата битка и да се представи по-добре, отколкото в предния рунд. Може би пък там щеше да получи малко повече разведрение, преди евентуално Мико да се нагласи напълно за предстоящата битка срещу една от най-добрите си приятелки.

[Shen Lee]

Мико реши да се облекчи преди състезанието, може би това щеше да й помогне да се отпусне преди изпита. Отне й малко лутане, докато се ориентира до местонахождението на тоалетните, но в края на крайщата се оправи без да пита за помощ. Но може би идеята й все пак не беше толкова добра.

На входа на женската тоалетна, тя се сблъска с Кийоко и двете й приятелки. В началото между тях минаха искри, но нито едно момиче от компанията не каза нищо и решиха да продължат по пътя си. На излизане от тоалетната обаче Кийоко блъсна рамото на Мико, вместо да я заобиколи цивилизовано. Приятелките й изгледаха Мико насмешливо, сякаш я предизвикваха да направи нещо, ако смее.

[Miko Zatsune]

По пътя си към тоалетните с цел да се облекчи преди следващия рунд, Мико се сблъска отново с Кийоко, момичето, с което тя се запозна по време на столовата. След като тя изблъска Мико в рамото, Мико просто изгледа към нея, без да казва нищо. Погледът й говореше всичко. Ако Кийоко беше започнала нещо, Мико наистина нямаше да отстъпи и щеше да бъде принудена да се бие с нея. През съзнанието й минаха няколко болезнени начина по който можеше да пречупи момичето което се бутна в рамото й, но в момента Мико просто се разсейваше допълнително ако мислеше за това какви проблеми би могла да й направи тя. Например можеше да пусне проклятие в тоалетните или нещо от сорта. Но вместо да бъде параноичка спрямо номерата които би могла да й навърти Кийоко, която явно бе способна на всичко за да съсипе настроението на Мико още повече, Мико реши да премине към тоалетните без да влиза във физическа или вулгарна саморазправа с новооткритата си съперничка.

Мико имаше нужда от това да застане под една от мивките и да нагласи кранчето така че да тръгне ледено студена вода. С ръцете си щеше да се подпре за момент за двата края на мивката докато водата течеше по темето й, и косата й се спускаше от двете страни на лицето, докато тя щеше да затвори очи за момент и да изчисти всички ненужни мисли от съзнанието си. Кийоко също беше един проблем който се изпречкваше на Мико напоследък. Щеше да й се наложи да я изчисти от съзнанието си до такава степен, че да не позволяваше да я ядосва до такава степен че да навлиза под кожат й и да кара цялото й тяло да настръхне. Би помогнало в предстоящата битка на Мико, като тя смяташе да се фокусира изцяло върху противничката си. Не можеше да си позволява този път да прави грешки. Преди да напусне тоалетното помещение, Мико щеше да наплиска лицето си, и после с шепи да грабне от водата и да се напръска с вода по части от тялото, например по дължината на ръцете, и по сухожилието на краката си, на места, където беше получила прорезни рани от пдения мач с Накамура. След това, тя беше готова да се насочи обратно към арената, тъй като все пак не можеше да си позволи да загуби цял ден тук. След няколко мотивиращи нахъсвания за това как тя трябваше да спечели, и след като предполагаше че изчисти съзнанието си от враждебни или разсейващи мисли, Мико беше готова да се насочи към арената веднъж след като беше спряла водата и беше изтръскала малко влажната си коса назад, тя щеше да бъде в страхотна форма, този кратък престой в тоалетното помещение щеше да бъде като медитация за нея.

[Shen Lee]

Ако Мико искаше да се изкъпе, можеше просто да посети временната си стая в общежитието, но може би тази мисъл не й беше дошла на ум, тъй като все още беше неадекватна по отношение на цивилизацията на света извън Курошима. Освен това времето също започваше да се превръща в проблем.

С подгизнала коса, наподобяваща определен Йоукай от фолклора, Мико се насочи към физически и психически към арената. Преди да напусне тоалетната обаче, забеляза парче хартия на земята. Но не каква да е хартия, а "магически талисман". Бе видяла Уинри да използва тези хартиики преди, както и Кийоко, преди за малко да бъде нападната от нея. Дали този талисман беше тук от самото начало, или Кийоко го беше изпуснала, когато се сблъска с Мико?

Code: Select all

Мико:
Огнена устойчивост: +5

[Miko Zatsune]

Дали заради това че все още не можеше да привикне към цивилизацията или защото съзнаваше че нямаше много време за губене, Мико избра се освежи в тоалетното помещение на Академията вместо да отиде до общежитието си, и това се получи. Сега тя се чувстваше освежена за битка и тъкмо беше готова да напусне тоалетното помещение, но усети, че нещо не беше така както го беше заварила докато влизаше в тоалетната.

На земята, момичето можеше да забележи бележка, която много наподобяваше на талисманите които използваше Уинри, а също и Кийоко. Но дали листчето съдържаше информация вътре и беше полезно, или представляваше бедствие, за което Мико нямаше как да знае, понеже не беше способна все още да разчита талисмани. На този етап, тя можеше да очаква всичко. От взривоопасен капан както тези които използваше Уинри, до това някой да е използвал магия върху нея, без да беше разбрала, дали от Хиитоми която я докосна по рамото с юмрук по-рано, или след сблъсъка с Кийото. Мико не изключваше и двата варианта въпреки доверието което имаше към Хиитоми.

За да беше по-сигурна с какво си имаше работа, Мико щеше да използва своето Blue Ogre, за повече информация. Това беше същата новооткритата сила която Мико използва също докато беше на портите, но тогава не помогна особено в нейна насока. Но може би този път щеше да работи в нейна поза и да й даде информация за заобикалящата я среда. Мико щеше да погледне и стените покрай нея или на вратата. Може би на друго място имаше залепени талисмани, освен този който свободно се търкаляше, забелязан от Мико, който също можеше да бъде примамка. Във всеки случай тя не помръдна от мястото си докато не беше успяла да анализира съдържанието в талисмана, както и това дали нямаше други залепени по стените, както и около вратата. С риск да загуби контрол, Мико предпочиташе да й се случи това отколкото да попадне в някакъв смъртоносен капан, без да имаше никаква информация за него. Независимо дали талисманът представляваше бомба, или имаше с цел да помогне, Мико все пак щеше да го анализира първо, преди да го докосне. До тогава, тя внимаваше бележката да не се залепи случайно за нея понеже това би било трагично ако съдържаше някакъв коварен ефект.

Зар за магическо проучване(Наказание заради липса на Магическо обучение; Модификатор: Синьо огре)
2d20002dH0023

[Shen Lee]

Всеки път, когато Мико позволяваше на този аспект на демоничните й способности да се разпространи по тялото й, тя се чувстваше доста по-"наясно". За разлика от другата й трансформация, кръвта й не кипваше. Всъщност точно обратното. Тя бе... ведра.

С новите си "очи" тя огледа стените и земята, но не намери нищо друго толкова съмнително, колкото бележката на земята. Всъщност, да я нарече съмнителна беше присъщо само за подозрителната природа на Мико, която бе отгледана в среда на постоянна опасност. Нейната демонична страна не зачете магическия талисман като заплаха сам по себе си. Отношението й към нея бе подобно на това към инструмент - нещо което вероятно имаше своята употреба, но само по себе си бе беше просто това - безжизнен инструмент. Заклинание, което бе подготвено, но щеше да се активира само, само ако някой прелее Магическа енергия в него. Инстинктивните разбирания на Огрето обаче приключваха тук. То не знаеше какъв би бил ефекта на това заклинание, ако някой го активираше.

[Miko Zatsune]

Очевидно, Мико не успя да идентифицира обекта повече от това, че можеше да го задейства, ако влее магическа енергия в него. Дори и това ако би било достатъчно познание за някои, нея все още не я успокои напълно. Нещо отвътре й казваше да не се занимава с нещо, за което нямаше много информация, тъй като можеше да бъде капан. Но какво ако не беше? Щеше ли Мико да се довери на инстинкта си, или да се впусне към непознатото и да се изложи на риск?

Като се беше замислила, тя вече се беше изложила на голям риск откакто беше започнала да разчита на своята демонична сила, за това може би беше добра идея да изключи демоничния си режим за сега, колкото и да я разведряваше докато беше активен. Мико беше наясно, че не биваше дори да я използва на подобно място, това само би ядосало непознатото за нея присъствие, което беше започнала да усеща в себе си, дори преди Демоничния влак. Но това беше нещо което Мико смяташе да запази за себе си. Както и.....

Мико отметна леко косата си назад, един вид изсушавайки я малко от влагата която беше поела, след освежаващата сесия която Мико имаше в тоалетното помещение. Тя не отделяше очи от листчето което беше забелязала, наблюдавайки замислено. Беше се досетила за момента в който Кийоко за малко да използва талисман срещу нея докато беше в столовата. Дали това беше същия талисман, или беше различен? Или може би източникът на този талисман беше напълно неопределен и Мико наистина нямаше абсолютно никаква информация за него?

Във всеки случай, тя реши да рискува и все пак да вземе листчето, което представляваше като бомба със закъснител. Ако Хиитоми или някоя от приятелките й беше покрай нея, най-вероятно щеше да й направи забележка да не го прави поради риска който представляваше. Мико обаче беше хазартен тип и реши да заложи на късмета си. Дори и да нямаше информация за съдържанието на талисманът, може би щеше да разбере в последствие в какво се беше забъркала. Но точно както имаше чувство което я спираше от това да го прави, имаше и друга страна от това чувство, което я подтикваше да го направи, тъй като това може би беше възможност която Мико би могла да изпусне. С ясната идея че това беше като нож с две остриета, Мико се приближи към листчето, наведе се и протегна ръка към него с цел да го вземе, не с цялата ръка, а внимателно с два пръста за единия ъгъл, без да се опитва да влага енергия в него. Все пак не искаше да го активира без да знае с какво си имаше работа. Може би щеше да изчака и да го активира когато беше достатъчно уверена, че можеше. Но талисманите бяха нещо за което новобранка като Мико не би могла да бъде наясно. Можеше обаче това да бъде изпитание за способностите й, поради което Мико реши да се възползва от ситуацията.

След като беше взела листчето, освен ако все пак случайно не се беше активирало нещо да й попречи, Мико щеше да го прибере в дрехите си на място където беше сигурна че не беше видно от другите и нямаше просто да изхвърчи докато беше в движение, тя щеше да поеме към арената. Беше загубила достатъчно време, не искаше да изпусне мачът си защото не се беше явила навреме или нещо от сорта, за това трябваше да се позабърза към арената и да спре да се разсейва. Имаше изпит за взимане, което беше една идея по-важно от това какво щеше да се случи след като беше взела този талисман, без да го използва директно на момента.

[Shen Lee]

Продължение