Съдебна зала

[Shen Lee]

Тук се разглеждат повечето дела свързани с престъпления от магически характер. По време на делата тук присъстват множество изпълнителни органи обучени в противопехотна магия, както и екзорсизъм, въпреки че достъпът до магия на подсъдимите обикновено е запечатан.

[Shen Lee]

Мико се върна в съзнание, вероятно в най-лошото състояние, в което се беше намирала някога. Тя все още изпитваше сума ти болки в резултат на всичкия побой, който бе поела днес, но освен това тя се чувстваше така, сякаш имаше настинка. Не я боляха гърло или нос, но цялата й енергия бе отрязана от нея по необикновен начин. Повдигайки глава, тя разбра че седи на колената си и всъщност се намира в огромна зала. Тя бе заобиколена от няколко човека в близост, но на дъгообразни бюра зад тях седяха много други хора, които гледаха към нея също, а зад тях зорко, като на страж, стояха изправени още десетина човека.

Също така тя бе окована. Няколко вериги, излизащи от жезли забити в земята, минаваха през различни части на тялото й. Но това не бяха метални вериги - всъщност структурата им бе ефирна, и въпреки това ограничаваха физическите й дествия също толкова добре. И не само това. Тя го осъзна поради неприятната реакция, която създаваше допира им с кожата й. Вероятно тези вериги бяха отговорни й за липсата й на физическа и духовна сила.

- Пробуди се, а?

Този безцеремонен тон дойде от изправен човек в униформа, който не показваше повече загриженост, от тази към проблем, който трябваше да реши, преди да се върне към нормалните си занимания. Този мъж носеше ножница с меч на лявото си бедро.

- Може да започваме делото - обяви той не към нея, а вероятно на хората седящи зад полираните дървени бюра.

[Miko Zatsune]

Студ. Беше първото нещо което Мико усещаше. И болка. Не веригите бяха причината за тези вълни от емоции които минаваха през цялото й тяло. По-скоро душата й в момента беше в един мрачен стадий. А и стаята в която се намираше също издаваше подобна атмосфера. Страданието на други които са преминали през същата тази стая беше нещото на което Мико бе изпитана в момента и тя усещаше цялата тази тежест.

"Пробуди се, а?" Дълбок мъжки глас намекна очевидното докато Мико едвам повдигна клепачите на очите си. Беше като че ли се събуждаше от някакъв кошмар, но по ирония на съдбата Мико не се намираше на правилното място където трябваше да бъде. Изборите които направи тя бяха причината да се озове в тази мистериозна зала. Мико пое няколко дълбоки въздишки като дъха й се виждаше като дим във въздуха заради хладината която таеше в пространството около нея.

-Къде съм? - като че ли тя зададе въпросът по-скоро на себе си, защото наистина не разбираше какво беше това място. Може би това което й помагаше да се държи права въпреки че беше окована цялата с вериги беше нейния опит, дълго преди да изгуби спомените си, подземието в което беше Мико беше може би същото на което тя би могла да опреличи това място.

Тя огледа внимателно наоколо, наистина изглеждаше като че ли беше в някакъв подземен свят. Пред нея имаше бюро зад което седяха хора, а до нея беше застанал мъж който държеше меч в едната си ръка. Мико се питаше дали и той не беше пазач? Като се сети какво беше сторила преди да попадне тук, тя напълно разбираше защо това й се случваше. Беше един вид наказание за делата й. Но тя наистина нямаше намерението да навреди на никой. Може би те просто не разбираха от къде беше дошла Мико и най-вероятно до някаква степен я обвиняваха за това че се опита да премине през портите без да е дала документите си.

-Дело!? - проговори тя едвам, като тези думи бяха отправени към мъжа до него. Гладът който изпитваше й пречеше да говори освен че беше като че ли пребита от цяла глудница. Но тя трябваше да потърпи още. Всъщност Мико имаше едно на ум, след като изпитваха моралът й, как можеше да постъпи за да се върне обратно в правилната насока. Тя преглътна тежко и погледна към съдиите чакайки да чуе от тяхната перспектива, каква беше тяхната обективна точка? Едно погрешно действие можеше да изпрати Мико в подземието при някои хора които може би бяха по-лоши и от терористите които бяха нападнали влакът с който бе пристигнала до тук. Бавно жизнеността в погледът на Мико се връщаше и в момента тя изглеждаше по-скоро решителна и готова да се изправи и срещу най-лошия случай. Но може би по-добре беше на този етап да преговори делово. Мико щеше да остави думите й да говорят вместо действията й от тук-нататък. Вместо да се опита да се пребори и да избяга тя остана в мирно положение но със сигурност не стойка на някой който бе готов да поеме наказанието си, а по-скоро зае стройна поза доколкото й беше удобно заради веригите.

[Shen Lee]

- Разбираме, че за приятелите ти си известна единствено като Томо.

Гласът дойде от може би неочаквана за Мико посока - масата, на която седяха няколко човека, които излъчваха аура на авторитет.

Онзи, който проговори бе най-възрастният сред тези мъже. Но гласът му беше солиден като стомана.

- Интересно име за демон. Особено в тези тъмни времена. И въпреки него, първото ти действие на прага на сърцето на Япония е открита конфронтация с пазителите му.

Останалите хора на масата не казаха нищо, но те наблюдаваха Мико също толкова безмилостно.

- Има ли нещо, което можеш да кажеш в оправдание на действието си?

Въпросът на старейшината имаше реторичен тон. Мико започна да осъзнава смисъла зад погледите на колегите му. Вероятно биха показали същото изражение, към бясно псе, което бе нападнало невинен гражданин. Не биха го третирали като същество притежаващо достойнство или дори някаква стойност.

[Miko Zatsune]

Изказването на възрастния до някъде успя да изненада момичето. Поради някаква причина той вече знаеше как тя се нарича. Дали беше защото все пак е бил получил писмото което Мико бе убедена че достави към тях, или защото някой от приятелките й я беше издал? Мико силно се надяваше никой от тези хора да не се е бил свързал с нейните познати.

Начинът по който хората насядали зад масите наблюдаваха Мико накараха кожата й да настръхне. Гледаха я обвинително всякаш каквото и да каже беше безмислено. Не знаеше къде беше попаднала но определено в момента бе изпитвана, и кой ли знае какво щеше да се случи ако се беше провалила. Имаше ли изобщо начин тя да се измъкне от тук без да пострада повече от колкото вече беше в текущия си статус? Едно беше сигурно и това беше, че заради изпитателния им поглед и аурата която излъчваха, Мико напълно осъзнаваше че тук нямаше правото да ги лъже и трябваше да бъде себе си. Проблемът беше че Мико не беше добра с извиненията. Но може би тук беше по-добре да се извини за това което беше сторила.

След като старейшината й даде време да се изкаже, Мико не знаеше първоначално дали изобщо си струваше да се възползва от този момент. Беше като че ли Мико знаеше, че беше съдбата й беше в ръцете им. Тя наклони глава надолу и прикри погледа си. В този момент изглеждаше като че ли тя дълбоко съжаляваше за това което беше направила, докато всъщност през това време тя сама се опитваше да събере думите които щеше да каже, за да изглеждат достатъчно законни. Предполагаше, че нямаше правото да овърта и трябваше да каже истината такава каквато е. След кратка пауза в която в залата не се вдигаше и шум, Мико като че ли се опита да избегне лошите погледи насочени към нея, като при вдигането на главата си тя погледна към възрастния човек с бялата брата.

-Съжалявам! - каза Мико с ясно изразен тон директно отправен към него. Макар и по речта й тя да се извини, стойката й подсказваше, че момичето всъщност не съжаляваше за нищо. Но все пак нямаше как да върне нещата назад и разбираше, че трябваше да изчисти името си.

-Разбирам, че това което направих беше грешка. Обещавам че нямах цел да навредя на никой. Не знам дали сте получили писмото ми и дори аз самата не знам какво беше написано вътре, за това исках да го предам лично на важна фигура на която мога да имам доверие, но предполагам, че това няма значение.... - Мико направи кратка пауза в която реши да не овърта много с детайли оправданието си, а да помоли съдията за нещо в случай, че наистина беше обречена да гние в това подземие.

-Това което има значение в момента е, че ако ще има някакво наказание, искам да поема пълна отговорност! Но не намесвайте приятелките ми. Каквото се е случило, беше изцяло моя вина и ако се налага ще понеса изцяло последствията!

Макар и Мико да не знаеше в какво се беше забъркала, може би разумната й реч щеше да повлияе на старейшината, колкото и да възразяваха останалите, които я гледаха сякаш беше обречена. Самата Мико се чувстваше все едно беше стъпила на тръни, но не остави това в никакъв случай да повлияе на разсъдъка й или желанието й за живот.

[Shen Lee]

- Наистина, прочетохме онова писмо. Препоръка от самата фамилия Тсучимикадо, както и пълна стипендия за Магическата академия - белобрадият мъж продължи със същият тържествен тон.

- Точно така, имате ли някакво оправдание, Тсучимикадо Йошитака?! - внезапно един от другите мъже около белобрадия говорител се изправи гневно. Този обаче беше гладко обръснат. - Всъщност, може би главите на вашия клан трябва да са подсъдими тук за измяна!

Един човек от външния пръстен на места за публиката се изправи. Той изгледа Мико като насекомо, което го бе ухапало.

- Тази "препоръка" бе дадена самонадеяно от... член на фамилията ми, който ще бъде наказан сериозно. Уверявам ви, че кланът Тсучимикадо няма никакво пристрастие към това демонично изчадие и ние изтегляме напълно покровителството упоменато в препоръката, както бъдеще така и минало.

Тсучимикадо Йошитака

Гологлавият мъж изобщо не беше задоволен от това, но белобрадият отново пое контрол с реч:

- Обвиненията срещу младия Тсучимикадо, както и потенциално неговия клан ще бъдат разгледани на друго време и място. Делото в момента засяга този млад полу-демон. Тя казва, че съжалява, и че е готова да поеме отговорност за действията си. А единственото наказание за демон, който вдига ръка срещу Човешките сили на Япония е смърт.

- Тя не е демон!

Глас, който Мико не бе очаквала да чуе, се чу от по-задните кръгове на публиката. Това бе Хиитоми, която се бе изправила на крака. До нея стоеше Уинри, която изглеждаше парализирана от сериозността на случващото се.

- Може да споделя тялото си с това същество по неволя, но обикновено тя е човек от плът и кръв, като всеки от нас, който дава всичко от себе си за добър живот. Тя яде и пие същата храна като нас, плаче и се радва на същите неща като нас...

- И все пак демоничната й природа показва открита враждебност към хората - каза белобрадият мъж. - Ако демонът взима превес над нея, то тогава трябва да я съдим като демон.

Хиитоми искаше да възрази, но не можеше да намери начин да възрази на този аргумент, така че просто трепереше с юмруци присвити от гняв, но не към съдията. Гневът бе насочен към собственото й безсилие.

[Miko Zatsune]

Значи все пак съдържанието в писмото нямаше цел да натопи Мико, а всъщност да я възнаградят. Мико почувства успокойствие за кратък миг което бързо беше прекратено. Един от съдниците се обърна към главния от фамилията на момчето, който всъщност присъстваше на делото, нещо, за което Мико не подозирашe, и обвини кланът му за измяна, че допускат Мико в академията, след което изгледа Мико като че ли искаше да я смачка. Лека вълна от шок мина през Мико след като я конфронтира с толкова неприятен поглед. Какви бяха тези хора? Определено излъчваха някакъв авторитет, но всички изглеждаха по-страховити чудовища от какъвто и да е демон.

Явно фамилията на магьосника който даде писмото на Мико беше Тсучимикадо, но то не влизаше в сила след оправданието на главата на известния магически клан, и накара Мико да се чувства дори още по-жалко, след като разбра, че магьосникът който я беше препоръчал, не го е имал наистина в предвид. По същата тази логика, самата Мико разбираше, че беше подвела този човек също и се надяваше да не я мрази след неприятността в която забърка себе си и всички около себе си.

Мико мислише че след като поеме отговорност за действията си това означава че можеше да се осмилят над нея защото тя имаше доверие на човекът с дългата брада, но всъщност означавало точно най-лошото наказание, в случая - смърт. Това направо разчупи цялата реалност за момичето като стъкло и тя се почувства сякаш беше изгубена съма в тъмнината.

Но тогава лъч надежда прониза след като Хиитоми се опита да защити момичето. За пореден път приятелките й я спасиха от самата себе си и доказаха че имаше смисъл Мико да продължава да се бори за живота си. Макар и Мико да не искаше приятелките й да бъдат свидетели на това, явно нямаше как този ден да стане от лош - по-лош за нея. При всички случаи хората насядали около масата съдеха Мико като демон, колкото и да се опитваше Хиитоми да я защити. Може би все пак имаше шанс Мико да отстои позицията си, защото все пак досега тя не беше оставила на демонът в нея да вземе пълен контрол.

След аргумента на старейшината, Хиитоми разбра че не може да направи нищо повече за приятелката си, но Мико оценяваше помощта й и кимна към нея със знак че се е справила добре. Сега беше ред на Мико да изкаже мнението си по въпроса. Тя се обърна отново към старейшината и изгледа с решителен поглед към него.

-А ако Ви докажа, че мога да се преборя с демонът в себе си, тогава ще ме пощадите ли? Досега не е успявал да поеме цялостен превес и обещавам, че няма и да го позволя! Нима не проявявате интерес към това, дали светлината може да надвие тъмнината? Разбира се, ако ме съдите като демон и ме заличите, няма как да разберете това. Аз вярвам във Вас и от впечатлението ми към Вас до момента знам, че държите на най-доброто за другите. Вярвам в себе си също и мога да ви гарантирам че не само да оцелея, но и да надвия тъмнината!

Очите на Мико грееха със жизненост докато се обоснови. Другото тя го остави на старейшината да прецени и се надяваше да се смили над нея за дръзкото действие което бе направила, преди да попадне тук като последствие от тях, за което Мико все още можеше да си изпати със целия си живот. Но тя реши да се бори до края за доброто си име.

[Kanari_Irezumi]

Изведнъж Канари започна да се смее истерично, имитирайки на пресекулки Мико:
- Пощадите - хахахаха - светлината може да надвие тъмнината - хахахахаха - вярвам във Вас - хахахахахаха - да надвия тъмнината - ......
- Не слушайте това... същество - просъска Канари.
- Може би се чудите - продължи той студено - от каква.. позиция.. говоря. Аз имах възможността да прекарам доста време с ... нея - кимна той към Мико - И мога да ви гарантирам, че това момиче няма абсолютно никакъв контрол на своите действия. Но, това определено не се дължи на демонската ѝ природа... тя просто е малоумна. По-глупав човек не съм виждал.
Канари замълча за миг. Сетне продължи.
- За жалост - въздъхна тъжно - не можем да си позволим да я екзекутираме, поне не веднага. Една от причините за това е, че целият свят е обърнал поглед към магъосническото общество... иронично... заради демонската заплаха, но по този въпрос по-късно.
Канари отново замълча, слизайки от трибуните и впервайки изпитателен поглед в Мико. Сетне се обърна към публиката и рече:
- Вече са плъзнали слухове за нейните... постижения покрай терористичната атака във влака. Мнозина смятат глупавият ѝ опит да спаси влака за героизъм. Наложи се самият аз да я спасявам, но по онова време все още не знаех за демонските.. ѝ наклонности.
Въздъхна отново.
- Ако я екзекутираме веднага - погледна за миг всеки от най-важните магьосници в залата - ще накърним честта не само на Университета, но и на магьосническото общество. Нашите защити бяха позорно разбити то някакви жалки терористи... и се наложи един мелез да ни спасява.
- Разбира се - продължи Ирезуми още още по-студено от преди - Не може току така да ѝ простим греховното ѝ... съществуване.
- Дилема.... освен ако... не я използваме? - натърти той, а сетне продължи с подигравателна усмивка - Защо да не си измием ръцете? Обществото очаква от нас да се преборим с демоничната заплаха веднъж и завинаги... Защо да не обявим, че именно това момиче... Томо - изрече името ѝ с отвращение - ще поведе наказателен отряд... питомен демон ще има добри шансове да победи госпадаря на демоните, доказвайки своята вярност към човечеството. Ако успее хубаво. Ако умре, пак хубаво.
Замълча уж замислено, очаквайки реакцията на залата.
Ала не им даде време да отвърнат, продължи:
- Така хем няма да изглеждаме неблагодарни и безразлини към нейния героизъм, хем ще я изпратим на сигурна смърт. Разбира се - продължи - не можем да си позвволим да избяга, ако няма доброволци, аз лично ще я надзиравам докато изпълянва волята на човечеството.
Канари отново зе изсмя...
- Демон да изпълнява волята на хората.. ако това не е удар по цялта им раса, не знам какво е.

[Miko Zatsune]

Включването на Канари успя да изненада Мико. Той беше толкова потаен, че тя напълно беше изключила, той да бъде още сред бандата. Макар и студеното му държане след като беше разбрал, че Мико е демон, тя разбираше, че той се опитваше да й помогне, дори и да изглеждаше всякаш беше неутрален към цялата случка.

Може би това което не й хареса е че той вметна случилото се във влака за да оправдае защо си струва Мико да не бъде екзекутирана. Случката във влака беше голяма причина тя да попадне на това място. Сега като се беше се беше вгледала в присъстващите наоколо, може би някои от компанията липсваха и това беше магът с огнено-червената коса с който се беше запознала на влака и я въведе в цялото нещо с терористите. Питаше се, къде ли се беше изгубил той и дали не беше в по-некомфортна ситуация.

Но сега не му беше мястото Мико да мисли за това, тъй като все пак трябваше да направи още нещо за да изчисти името си. Нещо което се подсети благодарение на включването на Канари.

-Да. Опитах се да помогна с всички сили колкото се може повече невинни да стигнат до тук. Може би трябва да ми дадете кредит за това. - допълни Мико, изказвайки се малко грубо, но това беше типично в нейн стил, не беше преструвка.

-Освен това не съм навредила физически на никой невинен, дори и на пазачът Ви. Ако нещо, той ми впечатлението че е лош и може би това ме накара да го конфронтирам, което мога да ви гарантирам, че няма да се случи отново! Просто имах много лош ден и фактът че сме тук определено не го прави по-добър. Но аз наистина бих помогнала за доброто на всички хора, няма да позволя отново на нещо подобно да ми попречи на разума, по някога правя прибързани действия което бих желала да поправя, в момента обаче не съм достатъчно силна за това, поради тази причина дойдох за да получа правото да вляза в магическата академия и да развия не само уменията си, но и себе си като личност.

[Shen Lee]

"-Освен това не съм навредила физически на никой невинен, дори и на пазачът Ви. Ако нещо, той се държа..."

- Мълчание! - нареди чернокосият мъж, който бе забелязал събуждането на Мико по-рано. Зад тази команда обаче имаше истинска сила, тъй като той направи ръчен печат куджи-ин, който произведе магическа енергия, която парализира устата и гласните струни на Мико, когато я удари. - Ще говориш, само когато те запитат нещо.

След това мъжът отправи поглед към Канари, сякаш планираше да запечата неговата уста след това. Но белобрадият старейшина продължи, сякаш нищо не се беше случило.

- Оръжие, а? Наистина, съществува течение, което смята, че велико проклятие може да бъде победено от друго велико проклятие, там където свещените ни техники срещат своя предел.

- ТОВА Е НЕЛЕПО! - извика гологлавият старейшина, като отново се изправи от мястото си, с юмрук стиснат в готовност да удари масата.

- Разбира се, това може много лесно да се обърне срещу нас. Но в същото време за най-дълго време не сме спечелили нито сантиметър срещу демоничната заплаха от юг. Всъщност, последните рапорти намекват, че Демоничният крал надвил един от равните му съперници, сега събира силите си за удар срещу Сърцето на Япония.

Гологлавият великан седна бавно на мястото си, успял да възвърне самообладание. Допреди момент от очите му излизаха искри, но сега те бяха потъмнели.

- Предполага се, че комбинираните сили на Дванадесетте Небесни генерали може да надвие Демоничен Крал. Но две от местата ни все още са свободни. А оставащите ни сили са разделени между Киото и Токио. Не е тайна, че може да се нуждаем от чудо за да устоим на приближаващата заплаха.

- Не казвам, че това дете е въплъщение на такова чудо. Но младият Ирезуми поставя нещата под интересен ъгъл. Не е нужно да поставяме залозите си зад нея. Вместо това, можем да я принудим да постави собствените си залози за нас. Нас и страната в нея, която би се борила за оцеляването на човечеството.

- Загубата на който и да е от тези два залога би означавал нейния край.

- Но как ще осигурим това? - попита един от другите старейшини.

- Първо. Трябва да бъде премине успешно входният изпит за академията.

[Shen Lee]

- Второ. Тя ще ни помогне да повалим Демоничния крал.

- В рамките на следващите шест месеца.

Цялата зала застина в тишина.

- На последно място искам да припомня какво спомена младият Тсучимикадо в препоръката си. Това момиче е една от клетите души, които са преживели ада на Курошима.

На друго място, това вероятно би имало силата на апел за съжаление. Но в тази зала, тези думи, чието значение самата Мико не разбираше в момента, промениха физиономиите на фигурите с авторитет. На нечии лица се изписа колебание. На други - хладнокръвен опортюнизъм. Въоръженият мъж пред Мико бе един от малкото, чиито лица не мръднаха дори мускул при този детайл.

- Нека гласуването за това решение да започне.

Не малко хора гласуваха против, включително гологлавия старейшина. Но повече хора гласуваха за.

- Решението е взето - отсъди белобрадият старейшина. - Шестте месеца започват да текат от днес. При провал на първото, второто условие, нападение над човек, освен при защита на живота ти, или при загуба на контрол, ще бъдеш екзекутирана от Ямагучи-сан.

Мъжът с меча се усмихна иронично на Мико, сякаш намекваше "не си и помисляй, че можеш да ми избягаш".

- Свободна си - нареди белобрадият.

Няколко човека в съвпадащи облекла отпуснаха куджи-ин печатите си и ефирните вериги, които оковаваха Мико се изпариха, сякаш никога не бяха съществували. Приятелките й се стекоха към нея от местата си, подкрепяйки я от двете й страни, тъй като тя се срути моментално на земята от изтощение.

[Miko Zatsune]

Изглежда Мико нямаше пълната свобода да говори. Тя беше получила забрана като не само да помръдне устата си, дори не можеше да гъгне като че ли беше парализирана. Заклинание което явно беше извършено от човекът с меча който седеше до нея. Той изгледа и Канари всякаш мислеше да направи същото и на него.

Мико остана безмълвна през цялото време докато фигурите с авторитет обсъждаха дали тя трябва да бъде екзекутирана или не. Явно въпреки предупреждението към Мико и нейните събеседници да замълчат, думите на Канари бяха оказали голямо влияние върху резултатът.
Старейшината каза много неща, и то някои отнасящи се към самата Мико за които тя дори не знаеше за момента. Единственото което можеше да поеме от казаното от него беше, че първо трябваше да мине през входния изпит на академията, и от тогава-нататък, тя трябваше да изпълнява тяхната воля и в рамките на шест месеца, които не бяха никак много, да открие този Демоничен Крал, и да го победи.

Екзекуторът й можеше да се подсмихва колкото си иска, но Мико вече беше наясно, че нямаше пълната освобода да прави каквото си иска, поне докато не изпълни техните заръки, макар и старецът да беше казал, че е "свободна". Свободна обаче в случая означаваше свободна от тази зала, не напълно, все пак беше наложително в бъдеще да следва техните заръки.

Тя получи голямо облекчение , когато разбра, че все пак няма да я убиват. Но когато се отпуснаха веригите с които беше окована, Мико беше толкова безсилна че се струполи от земята. Когато приятелките и я вдигнаха и тръгнаха да я изнасят, Мико погледна към Ирезуми с примеска между оценителен и изтощен поглед, в този миг може би се очакваше тя да му благодари, но Мико реши да не го направи, или поне не вербално, поради липса на сила, или просто защото не сега беше момента понеже все пак печатът който и забраняваше да говори бе премахнат, миг след това, тя върна поглед към вратата извън тази зала.

За сега поне успя да се измъкне от тази нелепа ситуация. Какво я очакваше напред, можеше само да гадае. Но от тук нататък тя трябваше да се подготви за възможно най-лошия сценарии, което се отнасяше главно за самата нея, но и за всичките й приятели/познати. Не трябваше да ги подвежда и за това тя се щеше да почне да изпълнява мисията която й бе дадена, не заради самата себе си.

[Shen Lee]

Milestone Completed: Terror Express (C-rank): 500XP

Code: Select all

Затсуне Мико:


RP Check: +2831XP
Общо: +3331XP.
Предишен опит: 9100, Ниво 14.
Нов опит: 12431, Ниво 16
Получаваш +30 Точки Статистика, +2 Точки Умение, +10 Жизнени Точки.

[Shen Lee]

Milestone Completed: Terror Express (C-rank): 500XP

Code: Select all

Канари Ирезуми:


RP Check: +133XP
Общо: +633XP.
Предишен опит: 2800, Ниво 8.
Нов опит: 3433, Ниво 8