За пореден път, Мико се изправяше пред ново приключение, чувствайки се напълно пребита от предишното.
- Момое Хиитоми . Начинаещ магьосник. Първокласник в Магическа Академия на Киото - гласът на един от двамата пазители на входа казваше тези шаблонни детайли с изненадващо енергичен и изпитателен тон. - Минавайте.
- Хм, жезълът ми позволен ли е? - червенокосото момиче се изненада, с изражението на човек, който не иска да попадне в проблеми - нещо, което Мико не смяташе, че може да помисли за приятелката си.
- Да - потвърди енергичният охранител. - Дори начинаещ магьосник има по-голяма опасност да бъде нападнат от духовна заплаха, така че трябва да бъдете подготвени да защитите вас или случайни околни. Следващият. Уинри Зеевал'д... Немски разменен ученик, а?
- Минавайте на другата редица - нареди изведнъж същият чиновник, ако този тежко екипиран и въоръжен войн можеше да бъде наречен по този начин.
Това рязко изказване беше насочено към Мико. "Другата" редица беше свободна за нея, но там Мико срещна някой може би дори по-обезпокоителен от стегнатия тип вдясно. Този мъж беше висок - по-висок от колегата си, ако се вземеше предвид сведената му поза. Мико обаче можеше да усети, че той в никакъв случай не беше отпуснат или присвит. Тя можеше да усети изпитателният му поглед, въпреки че не можеше да види очите зад визьора му. И при провал в изпитанието му, изпънатата струна, която представляваше тялото му, би могла да разполови тялото й... същността й с едно-единствено движение. Разбира се, това беше само нейно внушение, но Мико имаше усещането, че е обосновано. Нима бе изпитвала толкова заплашителна аура преди? Да, вероятно. Предимно защото неговото излъчване бе потиснато и нотки се показваха на повърхността. Като вълк лежащ с привидно затворени очи.
- Документи? - запита той с дълбок глас.
Мико:
+32 Енергия (кратък отдих)
+25 Жизнени Точки (храна, кратък отдих)