Изоставеното Общежитие

[Shen Lee]

[Shen Lee]

[Предишна част]

На Локра му се наложи да отдели доста време в проследяване на съучениците си. Минаха около два часа преди групата им най-накрая да стигне пред тази изоставена сграда. За съжаление на ловеца обаче определена площ не му предостави никакво прикритие и един от тях го забеляза.

- О, Каеда! Ей, момчета, това е новият ученик!

- Ей, няма нужда да се промъкваш така зад нас, Каеда - каза засмяно друг негов колега. - Ако искаше да се присъединиш към предизвикателството ни, трябваше просто да кажеш.

- Това е идеалното преживяване за създаване на връзка с нови съученици, не мислиш - изказа се с иронична шеговитост трето момче.

- Сигурни ли сте, че няма да ни издаде - оплака се единственото момиче в групата. По-рано Локра беше забелязал, че тя е доста дръзка и обича да се налага в класната стая, но по някаква причина тук беше доста по-малко агресивна.

- Разбира се, ако го направи, просто ще кажем, че това е била негова идея през цялото време - каза онзи, който забеляза Локра първи. Останалите момчета се засмяха, сякаш беше казал нещо много забавно.

[Abracadabra]

Локра се усъмни в третото момче. Може би то можеше да чете мисли? После рече:
- Ако желаех, досега да съм докладвал съмнителното ви поведение.
"Ако се опитат да прехвърлят някаква вина върху мен, ще се наложи да потанцувам с копието"
- Последвах ви от чисто любопитство. А и не грешите, това е добра възможност да се опознаем.
Изгледа ги замислено.
- Предизвикателство? Звучи интересно.
"За какво ли става въпрос?"

[Shen Lee]

Повечето хора в компанията се държаха така, сякаш мрачният чичо във фамилията, бе разбрал за семейния пикник. Биха го отменили до друга възможност, но сандвичите вече бяха пакетирани и жените бяха облекли роклите за случая

- Да, това е една от мистериите на университета - каза единственият тип, който не беше възмутен от развитието на обстоятелствата. - Студентите от горния курс ни казаха, че е преживяване, което никой не трябва да пропуска - ако има куража за това, разбира се.

- Хайде да тръгваме, не искаме охраната да ни хване, когато се връщаме през нощта.

Едно от момчетата каза това с досада - сякаш беше ядосан, че не знае какво да направи в тази ситуация. Момичето удостои Локра с един последен дълъг поглед, след което изприпка забързано за да настигне момчето, което изглежда заемаше ролята на негласен лидер. Човекът с дяволито изражение просто сви рамене и тръгна с тях.

Продължавайки по план, вниманието на групата естествено бе концентрирано пред тях. Но ако се обърнеше зад себе си за миг, Локра щеше да види, че металните врати на оградения двор се бяха затворили зад тях.

Когато влязоха в предверието, студентите спряха и огледаха помещението. Няколко класически коментара като "Човек, това място ще се срути всеки момент" и "Смърди на мухъл" бяха обменени, преди някой да зададе въпросът, който висеше във въздуха:

- Как точно трябва да преминем предизвикателството? Просто обикаляме всички стаи? Как ще докажем, че сме били тук изобщо?

- Просто ще донесем нещо за доказателство.

- Хмм, чух че някои от хората дошли тук никога не са били видяни отново. Може би ако донесем нещо тяхно, ще ни повярват?

- О, някой дневник от преди 20 години? Звучи по-добре от пукната чаена чаша.

- Предлагам да се разделим тогава. Аз и Шарлот ще тръгнем надясно, а вие може да се разделите в другите посоки.

"Другите посоки" бяха стаите наляво и стълбището към вторият етаж. Заслужаващо описанието си на общежитие, това не беше никак малко място за изследване.

[Abracadabra]

На Локра не му хареса идеята да се разделят, но не каза нищо. Знаеше едно - не искаше да остава сам с дяволитото момче. Затова предложи на тоя дето се притесняваше от охраната да тръгнат наляво, да разгледат, и да се свършва.

[Shen Lee]

- Добра идея, по-добре да не се разделяме - каза момчето, към което се обърна Локра. - Между другото, аз се казвам Йозеф.

- Феликс - включи се дяволитият тип, без никой да го пита. - Ей, Каеда, наистина ли са те намерили замразен в кристал?

Докаго групата говореше, Абракадабра получи възможност да огледа добре помещението, в което се намираше. Някога това предверие вероятно бе посрещало студентите приибиращи се по стаите бе изпълнявало ролята на предвери, но сега бе запуснато... в продължение на колко години всъщност? Странно. В началото бе останал с впечатление, че пода е постлан с износен червен килим, но те тримата крачеха по студен цимент в момента. Може би бе просто дежавю, но забеляза че стените са празни, там където си мислеше, че бяха окачени картини. Може би просто си мислеше за друга подобна сграда - в края на крайщата тази цивилизация бе доста по-различна от времето, в което той самият се бе родил. Феликс се опита да запали осветлението, но покритите с прах крушки, които висяха от тавана не реагираха по никакъв начин.

- Не ми се ще да оставам тук след сумрак - оплака се Феликс, след което тримата продължиха по коридора вляво от входната врата и чиновническото отделение, което някога бе посрещало студентите прибиращи се по стаите си след дълъг учебен ден или забавления.

- Нови попълнения а? Не сме имали такива от пет години, а сега всички вие наведнъж? Гръм да ви удари дано!

И тримата се обърнаха почти веднага, след като чуха гласа от чиновническото гишето, но малката стаичка вградена в стената, покрита с прах и паяжини бе също толкова празна, колкото секунда по-рано.

- Клаус! Шарлот! Това не е забавно. Помислих, че охраната на университета ни е намерила - Феликс прозвуча така сякаш се разкъсваше между успокоение, обида и неспойство.

- Не мисля, че това беше Клаус - каза Йозеф. - Не забелязах да поставят никакви звукови устройства или фокуси. Дори, ако Клаус е способен да звучи като осемдесетгодишен старец.

- Но не означава, че някой не е инсталирал такива джаджи далеч преди ние да дойдем, нали?

- Да, наистина - съгласи се Йозеф. - Трябва да има причина това място да се зачита като свръхестествено свърталище, освен праха и паяжините. Може би е много подробно изработена пакост.

Възстановили самообладание, групата от младежи се запъти отново към коридора, който им се падаше да изследват. Но преди да ги последва, един последен детайл улови вниманието на Локра. На полицата зад приемното гише стоеше разтворена обширна книга. Подобно на други детайли, Абракадабра не я беше забелязал по-рано, или вероятно би й хвърлил поне един поглед. Един повърхностен поглед му подсказа, че това вероятно бе нещо като книга за посетители. Пожълтелите разтворени страници не бяха запълнени докрай, но вписаното гласеше имена като:

Гламав Идиот

Дарин Накес

[Abracadabra]

Благодарение на силната си интуиция Локра веднага усети, че нещо не е наред. Доближи се до овехтялата книга и след кратък размисъл прокара пръст през пожълтелите страници. Понпринцип това бе неразумно и опасно, но той напълно съзнаваше, че се намират едва малко по-навътре от предверието на тази странна сграда. А щеше да става по-лошо. Знаеше го.

Тънки нишки сила, меки като коприна, се оформиха пред пръстите на лявата му ръка. Малко втвърдяване и в ръката му се появи ефирно бяло перо с мастило на върха. Съвсем бързо, но изтънчено, изписа иманата на всички от групата, включително и своето.. а накрая добави днешната дата. Може би някой щеше да ги потърси, ако се забавеха твърде дълго тук.

"Благодаря за отделеното време" - почти прошепна той на невидимия глас.
Забърза след останалите.

[Shen Lee]

Абракадабра се присъедини отново към другарите си, подготвен за това колко неподготвен е всъщност. Разбира се, всичко започна с първата врата, която стигнаха. На инстинктивно ниво най-логичното нещо бе да проверят какво се крие в нея...

Веднага, след като последният от тях влезе в стаята, вратата се тресна зад тях.

- Залостена е! - промълви мрачно Йозеф.

Феликс започна да удря по старата ПВЦ врата и да вика:

- Ей, това вече не е забавно. Отлостете вратата, Шарлот! Клаус!

- Няма смисъл - каза му Йозеф. - Вратата се затваря от нашата страна. Невъзможно е да се залости отвън.

Думите на Йозеф никак не успокоиха Феликс.

- Какво имаш предвид? Нима това общежитие наистина е обладано?

Преди да успее да получи отговор обаче друг глас се извиси:

- Феликс! Пак ли се шляеш с безделните ти приятели?

Когато тримата се обърнаха към прозорците в посока на гласа видяха притежателя му - човек на средна възраст, осветен от прозореца зад него.

- Папа! - каза стреснато Феликс. - Какво правиш тук...

- Ще ти дам един Папа! Губиш време тук, вместо да учиш.

- Не, Папа... - Феликс започна да отстъпва назад с език на тялото, който създаваше впечатлението, че понася серия от удари.

- Мислиш, че не знам за резултата от първия ти изпит?

- Но аз изкарах четворка...

- Четворка? ЧЕТВОРКА!? Това ли е резултата, който трябва да се очаква от наследника на фамилията?

Въпреки абсурдните обстоятелства, Феликс приемаше предпоставките сериозно, тъй като изгуби дар слово, единствено повдигнал ръце пред себе си в защита.

- Бих се отрекъл от теб, ако майка ти беше способна да има друг син - гласът на предполагаемият баща на Феликс бе изпълнен с презрение. - Поне отдай нужното уважение за всичко, което сме направили за теб.

Бащината фигура, която постепенно се приближи от прозореца до момчетата пред вратата, повдигна десница, като да нанесе плесник. Йозеф изглеждаше зашеметен от странното развитие на обстоятелствата, неспособен да намери адвекватна реакция.