История на Древната Магия

[Shen Lee]

...

[Abracadabra]

Локра отвори със замах вратата(или по-скоро портата) на залата, отблъсна едновременно с двете си ръце крилата, и прекрачи прага поставяйки ръце на кръста си. Огледа залата, докато крилата зад гърба му се затваряха. Това което видя...

[Shen Lee]

- ...по това може да предположим, че концепцията за магия е била от коренно значение за обществото на Келтите, вероятно още от самото му основаване...

Влизането на Локра прекъсна урока, който водеше на пръв поглед стар учител. Той се обърна към новодошлия, изучавайки го с поглед.

- Вие нов студент ли сте? - запита той. - Вземете някое свободно място, не сте пропуснали много.

Учениците в тази зала бяха малко - не повече от десет човека, всичките облечени в отличителната синя униформа на университета. Те гледаха Локра със значително по-голяма изненада от учителя си.

[Abracadabra]

Локра кимна на учителя, колкото за поздрав, толкова и в знак на благодарност, а след това се отправи към едно от свободните места - нито прекалено близо, нито прекалено далеч от своите съученици. Реши да застане на дистанция, приблизително равна на средната между всеки два съседни ученика. Едно на ръка, че не знаеше дали на останлите би им било приятно да навлиза прекалено много в пространството им, друго, че сам още не бе преценил що за хора ще се окажат присъстващите. Пък беше чел и това-онова за теория на пространството и знаеше,че различното взаимополжение на нещата оказва влияние на.. ами на всичко общо взето. Не бе изключено учебният процес да тече по-леко ако спазва несъзнателно установените модели от групата в стаята. Разбира се, тепърва щеше да се разбере кое какво влияние оказва в тази обстановка. Междувременно отвърна на изучаващите погледи насочени към него със свои такива.

[Shen Lee]

Локра не можеше да прецени доколко учебният процес протичаше нормално в този час, особено ако се вземеше предвид впечатлението, което той самия създаваше състудентите си, но определено не изглеждаше типично, дори от малкото което той знаеше за тази държава.

- Въпреки че знаем малко за друидите, можем да заключим че магическите практики са им били не просто присъщи, но че те са били самата причина за съществуването на самата им класа. Магьосничеството им доказвало тяхната способност да общуват с боговете.

- Нима хората са били съгласни да дадат на някакви старчета толкова много власт, само заради шанса те наистина да им предават съобщения от боговете. Как ще са сигурни в това, дори онези наистина да са имали свръхестествени способности?

- Въпреки, че винаги съществува възможността жреците да лъжат, това не е било единственото им признание. Точно както алхимиците в нашата държава отговарят за много повече от едно - две неща.

- Но как можете да ги сравнявате с алхимиците - каза друг студент, с почти обиден тон. - От всичко, което знаем, те вероятно са били просто измамници.

- Не бих бил толкова сигурен - каза учителят с типичния си благосклонен тон. - Ако сравниш доказателствата оставени за техните ритуали, с алхимичните системи, които използваме днес, можеш да направиш заключения за определени връзки между тях.

- Какво искате да кажете с това?

- Нищо особено. Просто храна за размисъл.

[Abracadabra]

Локра се подсмихна презрително когато видя реакцията на своите съученици. Разбира се, далеч зад презрението проблясна и куха болка - как може някой, дошъл тук с намерението да отдаде душата си на магията, да се води от предрасъдъци и слепи самоограничения, как може да отхвърля някаква възможност, навлизайки в дебрите на незнанието? Незнанието, знаеше прекрасно Локра, крие безгранични възможности... Какво високомерие! Да се гледа изотгоре друидството...едно от най-древните течения на магията. А дори и да не беше, какво от това? Магията си е магия. Че какво би била алхимията ако човек не познава естествените, някои биха ги нарекли свободните, течения на енергията? А може би в друидството се криеха и много общи връзки с алхимията, както намекна учителят. Локра потъна в изучаване на идеята за това.. ами да, нима златото не го произвеждаше самата планета? Нима някъде дълбоко навътре материята не се изменяше от едно в друго? Вече беше сигурен - ако човек навлезе достатъчно надълбоко в изучаването на естествено възникналите природни процеси, то няма как това да не го отведе до върха на алхимията! След миг осъзна че е казал последното на глас... Но какво от това! Разбира се, в този род хрумвания се криеше обикновено поне някаква истина...

[Shen Lee]

Локра беше изгледан странно от няколко човека, сякаш по-скоро заради факта, че се бе изказал на глас, отколкото защото каза нещо учудващо за тях. Но в същото време преподавателят освободи класът и хиперактивния обединен ум на класа забрави за случилото се. Самият преподавател не бързаше за никъде, подреждайки листа с различна информация - от нормален текст, до до алхимични, и като че ли - не само, формули. Острият слух на Локра забеляза също така тих разговор с нотка на потайност водена от групичка от четирима студенти.

- Ще го правим ли?

- Разбира се - отговори някой с увереността, че говореше от името на цялата група.

- Не съм много сигурен, ако ни хванат вероятно ще ни изключат.

- Отказваш ли се? Нали беше много ентусиазиран?

- Не, просто...

Мистериозният разговор заглъхна с отдалечаването на групата.

[Abracadabra]

Любопитството надделя.
Локра последва съучениците си. Това бе добър шанс да ги опознае.
Разбира се, направи го тихомълком.
Засега няма да уведомявам пазителите на реда - помисли си с гримаса - Ако това, което се готвят да направят, наистина създаде опасност, просто ще ги спася и толкова.

[Shen Lee]

Локра последва внимателно своите съученици.

[Продължение]