Сайтама, 2 Декември X134

12 Jul 2020 22:15

Мизуки

Юмико

Тримата младежи бяха решили да направят групово пътуване до Сайтама, за да видят двудневния фестивал, който се случваше тук всяка година. Бяха пристигнали следобед и с изключение на времето, което отделиха за да оставят багажите си в хостела, не бяха спряли дори за да ядат досега, въпреки че небето вече бе придобило тъмносин цвят. Юмико, видя фигура в гигантски костюм на любимият й рисуван герой и изтича пред двамата си другари.

- Нещата никога не се променят, нали? - въздъхна Мизуки с иронична усмивка. - Между другото чу ли? САЩ отварят вратите си за чуждестранни младежи, които искат да минат през Програмата за развитие на способности. Разбира се, условията са изключително стриктни и човек трябва да спечели не само мястото си в предварителния изпит, но да заслужи и двойно гражданство в процеса. Знаеш ли, мислех си да изпратя кандидатурата си след като завършим гимназия тази година.

Мизуки се засмя на последващата реакция на Зертариан. Смехът му обаче прозвуча симулиран, сякаш нямаше значение какво наистина ще каже приятелят му. Като част от подготвен сценарий.

- Но това е всъщност план Б. Преди това трябва да получа отговор.

Въпреки, че зимата вече бе тук, не валеше сняг и дори не беше особено студено. Въздухът беше мразовит, но не непоносим. По някаква причина това създаваше чувството за комфорт.

12 Jul 2020 23:24

Зертариан.png

Зертариан се засмя и каза:

- Щом си ти Мизуки със сигурност ще успееш, но знай, че нещата в света не винаги са толкова прости. Кой знае какви тайни крият САЩ. - казвайки това Зертариан си спомни човешките "експерименти" ако можеше така да ги нарече, които родителите му правеха в правителствената лаборатория. Баща му го беше взел този ден за да разпали интереса му към магията преди 2 години в лабораторията, но Зертариан се беше измъкнал и беше видял неща, заради които майка му така и не прости на баща му че го беше завлякъл там.

- Просто се пази, силата идва на... цена. Не имай доверие на учените от тази програма. - каза Зертариан със скрита омраза.

- А за Юмико... - Той се загледа в нея, усмихна се изчервявайки се и продължи:

- Мислех в края на фестивала да я заведа до някой мост и да й подаря този медальон, който бях взел в Токио преди да тръгнем за тук, и да кажа че я обичам, все пак White Day наближава но не мога да изчакам до тогава. А и сладките, които получихме от нея бяха наистина хубави, можеше да усетиш че се беше постарала да ги направи - каза Зертариан усмихвайки се до уши и почервенявайки още повече.

Медальонът.png

Докато гледаше Юмико, младият Зертариан изпитваше огромно вътрешно щастие виждайки усмивката й.

15 Jul 2020 21:15

Мизуки въздъхна с иронична усмивка. На пръв поглед това беше реакция към поредната тирада на Зертариан, с които отдавна бе свикнал. Но от друга страна, може би изглеждаше като човек, който вижда, че нещата се развиват точно така както е предполагал и няма какво да направи по въпроса.

- Е, казват че рано или късно всяко приятелство среща предизвикателство. Предполагам, че сме късметлии, че се случва чак сега.

Мизуки въздъхна, като човек на който сегашната ситуация не му харесваше, но в същото време нямаше вид, че се предава.

- Истината е, че аз смятах да направя същото. Юмико е важен човек за мен от много време, и реших че ако отлагам, някой ще ме изпревари.

Момичето под въпрос все още беше на почти сто метра от тях, сякаш вцепенена от почит към гигантската фигура на любимия й герой. Зеленият костюм на жаба изглеждаше изключително не на място на това събитие.

- Какво ще кажеш да направим състезание? Недалеч от тук е мястото, където се проведе състезанитео коя двойка с вързани крака ще стигне първа финала. Първият, който докосне пилона, ще изкаже чувствата си към Юмико утре първи. Мисля, че е единственият честен начин, по който може да решим на кого се пада това голямо предимство.

Въпреки обстоятелствата, Мизуки изглеждаше позитивно настроен и енергичен. Той не беше човек, който изпадаше в депресии, или се спираше за дълго на негативни емоции.

15 Jul 2020 22:43

Зертариан се усмихна лукаво и каза:

- Добре, но преди да приема предизвикателството ти, трябва да си обещаем един на друг, че който от нас завърши с нея ще направи всичко възможно за да е щастлива и да я пази. - казвайки това Зертариан подаде своето кутре, подканвайки Мизуки да даде обещанието и от своя страна.

Зертариан си мислеше как трябва да победи на всяка цена, той знаеше че Мизуки би направил Юмико щастлива и би я пазил, но въпреки всичко болката, която ще остане в сърцето му би го подтикнала към това да извърши някоя голяма глупост.

- Каквото и да стане въпреки всичко ще ги подкрепям ако Юмико тръгне с Мизуки. - мислеше си младият магьосник.

За него това беше един он най-щастливите дни в живота му и чувстваше че нищо не може да го промени.

Искаше му се да може да се наслади на това спокойствие но знаеше че го чакат много задачи едната от които бе да пробуди магията в кръвта му и да стане магьосник , а другите бяха да придобие сила и да промени този свят. Но за силата той знаеше че я има само трябва да я пробуди.

Имаше нещо друго, което му липсваше... Оръжие, чрез което да доведе потенциала си над всички други.

- Ако имах Масамуне или Мурамаса... Да мурамаса меч би прерязъл всеки, който би дръзнал да се опълчи на пътя на мира... - мислеше младият магьосник.

18 Jul 2020 15:41

- Ха-ха-ха! - Мизуки се разсмя от сърце на последното изречение на Зертариан. - Същият както винаги, а? В края на крайщата мечтаеш за герои от тинейджърски комикси - приятелят му улови неговото кутрето със своето собствено решително и с усмивка, която излъчваше самочувствие. - Юмико никога не би си паднала по такъв човек. Единственият начин, по който можеш да я спечелиш е с твоята истинска същност, тъ-ъ-ъпчо!

- За какво си говорите? - попита ги с Юмико с големите си учудени очи. В едната си ръка държеше три клечки с данго, а в другата ценна придобивка - ключодържател на любимият й рисуван герой, Adventure Frog.

Тримата младежи се отправиха към площада засмени и енергизирани от десертът, който Юмико бе взела за да се почерпят. Интересните неща тъкмо започваха там, а те самите бяха само прелюдия към върха на вечерта - фойерверките, които щяха да продължат цели два часа по-късно вечерта. Усмихнатият Зертариан се беше отдал толкова на тази чудна обстановка, че дори не гледаше къде ходи. За това не бе изненадващо, че се блъсна в някого, изостанал с една стъпка от приятелите си.

- Ой, внимавай къде ходиш, хлапе.

Когато Зертариан се опомни, бе потресен от височината на човека, в когото се бе блъснал. Този тип трябва да бе около два метра висок. Американец? Не точно... Косата му всъщност бе изрусена. Възрастта му беше някъде в двайсетте години. Великанът вдигна една от дългите си ръце, създавайки чувството, че ще смачка дребният Зертариан. Вместо това обаче, огромната му длан обхвана главата му и разроши чупливата му коса.

- Не се притеснявай.

С тези думи великодушният непознат продължи по пътя си в обратна посока.

18 Jul 2020 18:35

Зертариан беше очуден от височината на добродушния великан, в който се беше блъснал. Но след няколко секунди той се освести и се обърна към приятелите му с въпроса:

- Е аз имам предложение от къде можем да започнем. - казавайки това Зертариан посочи един щанд за игра с топки и консерви.

- Това е перфектен шанс да спечеля нещо за Юмико и да съм по напред от Мизуки. - Усмихна се на мисълта си Зертариан.

22 Jul 2020 23:25

- Сигурен ли си, че искаш да изхабиш състезателният си късмет тук? Е, няма да те спирам .

Мизуки сви рамене и продължи към следващия щанд. Юмико също не прояви интерес към играта със стрелба, но пък се спря на нещо друго - улавяне на златни рибки с хартиена мрежичка. Оставен на собствената си решителност, Зертариан се изправи пред човека, който отговаряше за играта с консерви - а именно набит мъж на средна възраст.

- Какво има момче? Да не те ти изстина самочувствието, без подкрепата на приятелите ти? Ако само ще гледаш се махай.

Наградите за играта бяха странни - малката награда бе лента за ръка, от онези които използваха спортистите за да попиват потта си. Средната награда бе катана в тъмносиня ножница, а финалната - мека играчка на черна птица - може би гарван, беше трудно да се прецени при тази изработка и липсата на дневна светлина.

Code: Select all

Игра: Топки и консерви
Правила: 3 опита за сваляне голяма, средна и малка консерва
с малки топки. Играчът може да избере само една награда,
дори да уцели няколко консерви.
Зарове: Зар 20(3 топки). Всяко хвърляне е един опит.
По-висок резултат води до уцелване на по-малка цел.
Модификатор: Ловкост.
Цена: 5 кредита.

Голяма консерва: Спортна гривна
Средна консерва: Имитация на катана, синя ножница
Малка консерва: Плюшен гарван

Атракция wrote:Пример:

Първи изстрел 1d20
Втори изстрел 1d20
Трети изстрел 1d20

23 Jul 2020 00:15

Зертариан си каза:

- Хубаво ще видите вие.

Зертариан плати 5 кредита за играта и се подготви за стрелбата. Той се концентрира свивайки мускулите на ръката си и с пълна сила и завъртайки се той изтреля топките по мишените си.

- Сега ще видите мощта на един бъдещ магьосник. - помисли си Зертариан.

- Въпросът обаче е какво да избера от наградите, гарван за Юмико или Меч за мен Хмммм...- беше потънал в размисли Зертариан

25 Jul 2020 13:36

Зертариан започна с невероятно успешен удар, уцелвайки средната кутия в десятката. С още малко щеше да уцели малката консерва.

Първоначалният му изглежда се оказа онова, което наричаха късмета на новака. Следващите два изстрела бяха невероятно посредствени и не можеха да одраскат дори най-голямата мишена.

- Както си и помислих, просто си голям късметлия - въздъхна клатейки глава притежателят на щанда. - Е, какво избираш? Гривната или меча?

25 Jul 2020 14:41

Зертариан дори не се замисли и избра мечът. Интересът му към мечове и катани бе особено голям, така че макар и да не беше спечелил гарванът за Юмико това също беше победа за него. Това обаче, което не бе подозирал е че събитията от Сайтама и тази играчка биха подтикнали интереса му повече към боец с мечове отколкото чист магьосник, които на своя страна щяха да го отведат до трагедията в Киото, която бе белязала ръката му и жизнаната му сила.
Бъдещият маг огледа катаната играчка и интересът му към тези мечове се разпали. Той си мислеше:

- Ако овладея магия и я комбинирам с употребата на меч, бих бил непобедим, но ще ми трябва подходящо оръжие. Но кое....

Зертариан бързо прекъсна тези мисли и си каза че ще е по добре да се наслади на фестивала и да измисли план как да разбие надеждите на Мизуки за Юмико. Той се запъти към щанда със златните рибки да види дали Юмико ще успее да си хване или не.

06 Aug 2020 22:49

Юмико се мъчеше сериозно с рибките - все пак мрежичките бяха не просто направени от хартия, но от изключително тънка такава. Притежателите на щандовете не обичаха да губят повече от клиентите си все пак. Юмико вече бе отделила над 20 кредита, в игра където всяка мрежичка струваше един кредит. Каквито и планове да имаше Зертариан обаче, Юмико го изгледа с поглед, който го закова на място. Гордостта й никога не би й позволила някой да й се притече на помощ - още повече нейн приятел.

Най-накрая тя успя да изнесе една риба успешно от аквариума и лицето й блесна с физиономия, която би накарала всяко момче връстник да се влюби в нея. Тя бе толкова унесена от постижението си обаче, че позволи на подскачащата златна рибка да се изхлъзне от дланите й и да падне обратно в аквариума.

Лицето на Юмико излъчваше такова отчаяние, че всеки момче момче връстник би дало живота си в този момент за да победи злодеят виновен за нещастието й.

- Ой, ой, не се тормози, млада госпожице - каза притежателят на щанда с добродушна усмивка. - Ти си заслужи рибката честно и почтено.

Нещо в илъчването на този човек на средна възраст подсказваше на Зертариан, че вероятно момче не би получило толкова добро отношение в същите обстоятелства, но Юмико благодари на човека с дълбок поклон, когато той извади златната рибка - и то същата, която момичето бе изпуснала, и й я подаде в завързан найлон пълен с вода.

- Ей, на колкото и загрижен да се правиш за тези малки житейски драми, не си мисли, че ще забравя за предизвикателството - каза Мизуки. - Да го направим сега, докато умората от деня не ни е налегнала.

Мизуки посочи с пръст към място встрани от площада. Това бе малка алея, по която обикновено биха крачели млади влюбени двойки, но тъй като по нея нямаше нито една атракция, в сърцето на вечерта тя бе пуста. На около сто метра от началото й се издигаше висок прът - вероятно използван в състезанието, което Мизуки бе споменал по-рано

- За какво говорите? - попита Юмико в неведение. На лицето все още се виждаха следи от сълзите, след като бе изпуснала златната рибка в аквариума.

Самият Мизуки вече разтягаше и загряваше мускулите си небрежно, сякаш това беше поредният спринт в училище, на който щеше да покрие рекорд.

06 Aug 2020 23:59

Зертариан се усмихна,изчервявайки се на случващото се с Юмико и наистина изпита желанието ако трябва да завладее света за да е щастлива и да й донесе всички златки рибки, които би поискала, но бързо се взе в ръце мислейки си:

- Зертариан не се... НЕ СЕ ДАВАЙ АААА ИСКАМ ДА Я ПРЕГЪРНА. - но все пак се овладя особено знаейки че Мизуки го гледа и още не се бяха разбрали.

След като Мизуки отбеляза случващата се драма Зертариан му отвърна:

- Прав си сега е момента на истината и аз не мога да чакам повече. - Казвайки това той се запъти след него да разгрее но не и преди да даде отговор на Юмико.

- Това е състезание, което се разбрахме да направим за да премерим силите си и да оценим колко трябва да тренираме за да станем по силни. - Излъга Зертариан. Той нямаше намерения да й казва истинската причина а и знаеше че Мизуки също би предпочел тя да не разбира поне не сега защо се състезават.

След като приключи с разгрявката си Зертариан застана на стартовата линия до Мизуки, той подаде суичара си на Юмико, която гледаше с захлас на златната си рибка и я помоли да го държи за да не му пречи по време на състезанието. Също така Зертариан премести меча от кръста си на гърба си. След тези подготовки той застана в поза на спринтьор готов да се изстреля към целта си и зачака сигнала за началото да състезанието им.

- Сега е момента, всичко или нищо, ако не го бия не заслужавам любовта й, а и това е тест, да тест първи от многото за да мога да я опазя ако нещо иска да я нарани. Трябва да съм силен. Все пак силата е всичко, както казва баща ми. - измърмори си Зертариан под носа.

09 Aug 2020 22:04

- Добре - кимна Юмико, въпреки че все още очевидно си нямаше представа за какво става въпрос.

- Сигналът ще е първата заря - Мизуки се обърна към Зертариан с уверена усмивка, вече заел стартова позиция.

- Но така ще изпуснем... - Юмико започна да казва нещо, което приятели й бяха твърде конентрирани да чуят.

Първата заря огря небето в пурпурен цвят. Въпреки, че изчака до последният момент, Мизуки сякаш вече летеше напред, когато състезанието започна.

- ...фойерверките.

Code: Select all

Резултат:

Мизуки: 18 точки.

Code: Select all

Правила на играта:
На всеки ход състезателят хвърля два 10-странни Зара за Скорост. Играта продължава докато един от състезателите постигне сбор от 50 точки.

09 Aug 2020 22:41

Зертариан също се изстреля макар и с мили секунди след Мизуки.

- Само гледай Мизуки, ще докажа силите ми и ще спечеля правото да покажа чувствата си към Юмико. Но за съжаление, ти стари приятелю ще трябва да си намериш друга любима.- мислеше си Зертариан.

- YOOOOOOOOOOSH - каза младия магьосник изтрелвайки се към целта си.

10 Aug 2020 00:49

Последва заря от синя светлина. Бе едва началото на състезанието, но Мизуки започна с предимство. Между тях вече имаше дванадесет метра разстояние. Може би Зертариан наистина бе изхабил състезателния си потенциал на атракцията по-рано.

[/p]

Code: Select all

Резултат:

Мизуки: 18 точки.
Зертариан 12 точки.

Следващ ход(Мизуки):
1d101d10

10 Aug 2020 01:07

- Оооо НЕ, няма да се дам ТАКА ЛЕСНООО - изкрещя Зертариан.

10 Aug 2020 01:13

- Само си хабиш дъха - изръмжа с уверена усмивка Мизуки, продължавайки да поддържа разликата помежду им.

Лицата им се осветиха в зелено от следващата експлозия заря.

Code: Select all

Резултат:

Мизуки: 30 точки.
Зертариан 24 точки.

Следващ ход(Мизуки):
1d101d10

10 Aug 2020 01:19

- Не, по дяволите не, трябва да не се предавам, заради Юмико, заради.... *младият магьосник се задъхваше.*

10 Aug 2020 01:38

Червена заря.

Вместо да се отпусне с преднината, която имаше, Мизуки ускори темпото в последните няколко метра като професионален спортист.

Code: Select all

Резултат:

Мизуки: 48 точки.
Зертариан 34 точки.

Следващ ход(Мизуки):
1d10
1d10

10 Aug 2020 01:46

Зертариан вля цялата си оставаща сила и късмет в мускулите си, надявайки се на чудо.