Octavia wrote:...
Октавия имаше затруднение да избута Харусе, без негово желание(всъщност той не мръдна и на сантиметър), но след няколко секунди той реши да я остави и се обърна към своята стая, прибирайки катаната си в ножницата й. Не й пожела успех или нещо подобно, но все пак я удостои с един последен поглед преди да я остави сама за нощта.
---
Miko Zatsune wrote:...
Дийтхелм не се опитваше да настигне поелата напред Мико и просто заключи портала с картата си. Е, пожела й приятна нощ преди да го направи.
Колкото до самия й сън - Мико нямаше особен проблем със заспиването. Щом се просна на леглото цялата умора, която й се беше насъбрала я удари наведнъж и вероятно не мина дори половин минута преди тя да се унесе.
Колкото до самия й сън - Мико нямаше особен проблем със заспиването. Щом се просна на леглото цялата умора, която й се беше насъбрала я удари наведнъж и вероятно не мина дори половин минута преди тя да се унесе.
Мико се намираше в безкрайна пустош. Сухата земя беше изпълнена с безброй пукнатини. Тя знаеше, че накъдето и да тръгнеше нямаше да открие никого. Беше сама в този свят. Е, всъщност имаше едно същество освен нея, но то не можеше да се смята за човек. Тя знаеше кое е то и никак не го харесваше. То живееше в пещера на изток. Колкото до другите посоки - тя винаги можеше да поеме по тях, и всъщност го предпочиташе пред това да влезе в територията на Каге.
Мико Затсуне:
Задача: Победи гигантския мутант/Изпълнена
Опит: +200






