Alter World RPG

Пущинакът обхваща дивата територия от портите на Киото до Морето на смъртта на запад и покрайнините на Нагоя на изток. Тази територия се смята за средно опасна, като най-честите заплахи са бандити и диви зверове. Напоследък обаче хората обаче говорят, че Морето на смъртта се разраства и "завладява" територия от пущинака.

Дишайки тежко на земята Зертариан стоя неподвижен за малък момент опитвайки се да събере сили без да каже нищо. Стискайки зъби той се опита да стане и продължи преди другите съпътници да са казали нещо. Нямаше намерения да се оплаква, по-скоро бе проклинал на ум факта, че бе отделил време само да развива магическите си умения, но не и физическите или, че не бе намерил начин да използва магията си да захрани физическия аспект на тялото си чрез нея.

*Какво по дяволите превозва, че тежи толкова. Оръжия? Метал? Материали за някво изделие? Мамка му надявах се само да съм пазач а не товарен кон.* - мислеше той докато се опитваше да навакса. Определено имаше намерения да тренира и тялото си в бъдеще след този инцидент.

Но ето че пак тръгнаха като чели силите му да го подават и той падна на едно коляно и дишаше тежко. В този момент се надяваше да успее да увладее сили и да продължи или поне скоро да наближавах място за почивка. Въпреки това продължи да бъде мълчалив и да се бори със всички сили.

Търговецът въздъхна и обяви:

- Да направим лагер.

- Не е ли твърде рано? - Шидзуо повдигна вежда.

- Ако Натсуки-кун си е изкълчил глезена и продължим сега, то утре няма да може да помръдне. А и в този отсек потенциалната опасност все още трябва да е сравнително ниска. Просто утре ще станем много рано, за да компенсираме.

Кусанаги изглежда все още не беше съгласен с идеята, но не си позволи да спори с поръчителя на мисията и стовари багажа си на земята, след което започна да прави разтягания. Очевидно той все още преливаше от енергия.

Зертариан почуства силно недоволствие към собствената си слабост. Трябваше да се сдобие не само с магическа но и физическа сила. Винаги бе отлгагал второто, но бе очевидно, че не може дълго да го прави. Още когато бе учил Dragon Flash бе забелязъл колко му е трудно да държи истински меч поради слабостта на тялото му.

- Ще поставя бариера против демонични и йокай атаки около лагера. - каза той спокойно с уморен тон на гласа и се зае да избира отправни точки около които да изгради Spirit Barrier II поставяйки йероглифи обозначаващи различните елементи - Земя, Вода, Огън, Въздух и Празнота, страейки се да ги прикрие с помощта на материали от забикалящата ги среда така че да не бъде лесно уловимо, че има установена бариера. След това той щеше да повдигне въпрос към Шидзоу кой от двамата да поеме пръв страж. Макар да бе отраснал в града, бе нащрек и знаеше, че ще е най-добре да се редуват да пазят през нощта.

Зертариан описа защитна магия около импровизирания им лагер. Понеже бе тръгнал на тази задача неподготвен, му липсваха някои улесняващи устройства, като пирони с които да закрепи талисманите към земята, но с достатъчно усилие успя да открие клечки и трески, които изпълниха целта. Кусанаги наблюдаваше тези приготовления десетина минути, каза че ще разузнае района и се изгуби в района.

Наближаването на зимата се усещаше много по-ясно тук, където заради извишаващите се дървесни стволове се стъмни преди дори да стане 18:00 часа. Исуго събра съчки, с които запали огън. Не след дълго над него вреше котел с вода. Търговецът приготви чай от който предложи на Зертариан:

- Заповядай. Тази билка има възстановителни способности.


- Йо-о-о-о-ош!

Внезапно от тъмнина на заобикалящата ги природа се показа липсващия меченосец. Това възклицание вероятно стресна Зертариан, който като градско момче имаше нулев опит в дивото. Доколкото той можеше да знае, в мрака измежду дърветата се криеха ужасяващи абоминации.

Поемайки чашата с чай Зертариан благодари на Търговеца и се подготви да отпие внимателно глътка, но стряскането на Кусанаги го накара да изпита студени вълни на притеснение и докато държеше с една рука чашата, с другата рязко хвана подготовление за огена атака от Rising Dragon Breath, концентрирайки огната драконова глава да се сформира около ръката му. Но мигновенно прекрати устното си заклинание в началото и с въздишка каза:

- За момент помислих че си Бандит или Йокай. - след което внимателно отпи гледайки да не се изгори от чая. Но все пак от интерес и в опит да не оставя лагера в пълно мълчание попита Исуго:

- Каква стока превозваш? Накараме да се замисля дали аз съм в лошо физическо състояние или просто Кусанаги и Конят ти са доста силни, че не забелязвам умора от тях?Магьосникът имаше доста въпроси към търговеца, които бяха предимно свързани с това къде може да намери "Черен Пазар", където би могъл да продаде един от мечовете или как вървяха цените на съставки придобити от Демоничната разрастваща се зона било то билки или телесни части от демони.

- Неща, които се произвеждат или доставят в Киото - отговори Катоу Исогу. - Гримове, дрехи, бижута, огледала, книги. Наближава и Нова година, така че се търсят и по-специфични стоки, като фойерверки. Нещата просто се насъбират. Но, ако си мислиш, че това е тежко, трябва да видиш обратен курс от провинцията към града, когато например мъкна ориз или сушена риба.

Търговецът избегна да отговаря директно на въпроса на Зертариан, тъй като иначе може би смяташе, че ще го засегне ненужно.

- А как вървят нещата в града? Чух, че сте имали проблем с демонично нападение. Мислех, че това това е най-безопасното място в Япония.

Търговецът извади оризова топка от багажа си, която изяде в комбинация със сушено месо. Кусанаги пък започна да нагъва заекът, който бе изпекъл.

Мисълта за обратния път със по-тежки стоки накара Зертариан да се замисли дали би могъл изобщо да издържи. Донякъде си помисли дали избора да стане служител в някой магически магазин в Киото не би било по-удобно за него. Въпросът за града обаче го хвана неподготвен и той понечи да отговори веднага но не успя. Вместо това продължи с думите:

- Киото е безопасен град, но не и когато много силен демон го панадне, а този беше близо на нивото на Демоничен Крал. За нещастие имах честта да се сблъскам лице в лице с него по време на инцидента, макар, че този сблъсък ме освободи от нуждата да ходя на изпит за да бъда допуснат да стана Екзорсист. - Донякъде магьосникът пусна тази информация макар и некоректна към Търговеца в отчаян опит да не изглежда толкова жалък.

- Като тарговец, знаеш ли места където мога да купя или продам необичайна стока? Например нелегално придобито оръжие или забранени магически предмети? В Токио, го наричаме Черен Пазар. Но не знам дали има еквивалент в Киото. Стоките по тези места понякога са уникални а и търся нещо специфично, което не се намира лесно. - увъртя той сложна лъжа в опит да разбере дали има начин по който би могъл да се отърве от онези мечове в общежитието му ако се наложеше или ако му трябваха джобни.

- Имаш предвид черен пазар? Извинявай, не мога да ти помогна там - въпреки неутралния му тон, физиономията на търговеца разкри неприязън по темата. - На твое място бих бил внимателен. Законите на Киото се налагат без никаква милост. Предполагам, че не поддържаш спокойствие в огромен град чрез снизходителност.

Внезапно разговорът им беше прекъснат от шумоленето на растителност. От мрака на гората се показа сянка, която скоро доби по-ясен образ, а именно - куче. Животнот, което беше очевидно непородисто, спря на няколко метра от лагерния огън.

- Ех? - възкликна Кусанаги. - Не го хранете! Ако това нещо ни последва, ще бъде голяма досада.

Взимайки предвид апетита, с който самият той нагъваше изпечения си заек и типа храна, с която се бе задоволил търговецът, това предупреждение можеше да има значение само за Зертариан, но пък от друга страна той бе единствения, който дори няма какво да вечеря.

- Да имаш право, просто се чудех за бърз начин на изкарване на пари и набиране на магически средства, но ще се придържам към легалните тогава.- каза той с въздишка като чели бе стигнал до извода, че е почти безнадежно, макар че поне тона на търговеца го накара да се замисли, че може би все пак има някакъв черен пазар, но е доста по-скрит от този в Токио и може би опасен? Но да Токио бе град на Мафията а Киото град на Реда... Можеш да изкараш момчето от града с неговите навици но не и града и навиците от момчето.

Заглеждайки кучето на Зертариан се замисли, че той самият нямаше какво да яде. Натсуки си помисли шеговито:

* Не няма да го ям макар, но трябва да си намеря нещо за себе си, а може и за него.* - след тази мисъл магьосника се концентрира и огледа да види дали можеше да набележи някоя малка животинка в близост по дърветата като например птица или катерица и се подготви да използва Sudden Forest Husk за да хване потенциалната си жертва с нея. След това щеше да използва лагерния огън да я сготви на него като я наниже на пръчка. Потенциално след което щеше да даде половината на кучето и да прецени по реакцията му дали става за ядене, игнорирайки предупреждението на другарят му самурай за мисията.

Планът му звучеше добре на Теория но имаше много "АКО" моменти в него, досега не бе ловувал и не знаеше кой животни стават за ядене или пък дали е достатъчно ловък с магията си да успее, въпреки това той реши да се пробва.

Планът на Зертариан може би имаше някакъв потенциал, но в малкия диапазон на лагера им не можеше да намери нищо освен насекоми. Огънят и шумът, който вдигаха вероятно допринасяха за това, но нима магьосникът щеше да има успех дори да се отправи към дивото? Взимайки предвид падналия мрак, вероятно бе пропуснал възможността си. И, ако това не беше достатъчно, кучето започна да лае - не директно към групата но все пак доста силно и без да спира.

- Какъв му е проблемът? - Кусанаги, който бе запалил цигара след като приключи вечерята си, повдигна вежда в комбинация на учуда и раздразнение.

Зертариан предположи, че кучето е гладно и надали ще ги остави на спокойствие. С въздишка погледна към търговеца и го попита:

- Тъй като заради обстоятелствата не си взех храна, мога ли да купя от теб някой от твойте запаси? Мислех да пробвам да хвана нещо но ситуацията с глезена ще завърши по-зле ако тръгна да се опитвам да ловувам по това време. - попита той.

*Ще разделя каквото имам с кучето и дано се разкара. Нещо ме кара да мисля, че ще завлече неприятности ако още се навърта тук и лае.* - мислеше магьоника. Той планираше ра раздели част от храната си с кучето стига търговеца да имаше нещо което може да продаде и да е по мизерния джоб от 25 кредита на Зертариан. Донякъде му бе дожаляло за животното, не знаеше през какво е минало, а й това бе помогнато от факта, че винаги бе искал куче като малък но не бе поемал риска да се грижи за животно от страх да не го умори.

- Никой не пипа каргото - търговецът сряза Зертариан съвсем безцеремонно.

- Ей, я по-тихо!

Кусанаги повиши тон прекъсвайки двамата други в лагера. Той бе свалил цигарата от устата си и се ослушваше за нещо, движейки поглед в различни посоки.

- Чувате ли това?

Наистина, ако Зертариан се заслушаше, щеше да чуе нещо измежду лая на кучето. Шумолене на растителност. Пропукана съчка.

- Kuso - нехарактерно за това, което бе показал до момента, търговецът изруга и извади кинжал изпод наметалото си.

- Виждам, дори животно не мога да съжаля. - казвайки това той взе бойна поза в готовност за Sudden Forest Spurt проследявайки целта си по стъпките в тревата и опитвайке се да нацели по звука от тревата.

Той чакаше първия опонент който да види и да омотае с корените. След това в зависимост от ситуацията щеше да го запали с Rising Dragon Breath.

Зертариан и останалите останаха в очакване в продължение на неопределено време - поне на него му се стори цяла вечност. В края на краищата отдалечените звуци наистина се превърнаха в ясни стъпки през растителността и лицето на един човек се появи измежду дърветата, накъдето гледаше Зертариан. Магьосникът го улови с магическите дървесните корени и без да му даде шанс да се обясни, директно погълна собственото си заклинание, за да захрани друга, този път огнена магия. Едвам когато корените пламнаха, Зертариан успя да види вида на своята цел - човек в опърпани дрехи с мръсно, брадясало лице и сърп в ръка. Миг по-късно мъжът изкрещя от болка - вик, който не спираше. Картината вероятно би била неприятна за някой, който отдаваше повече ценност на чуждия живот, но дори другарите на Зертариан не можеха да си позволят лукса да се притеснят за жертвата на магията му.

От друга посока се появи образа на нов непознат, този път с мръсно кепе на главата си и брада, която вероятно бе бръсната преди само 2-3 дни. Той държеше три бръснача в ръката си, които метна в посока на търговеца. Кусанаги обаче застана на пътя им със светкавични рефлекси, изваждайки двете си катани в процеса. Изтеглящото му движение прерасна в техника, която отби два от ножовете умело. Третият бръснач обаче все пак успя да се забие в гърдите му. Кусанаги изръмжа гневно, но не показа влияние на болката по друг начин, като вместо това бе впил погледа си в човека, който му бе причинил това.

Зертариан:
Магическа енергия: 160(-40)
Точки Действие: 8(+6)

Зертариан гневно изсъска под носа си недоволен че онзи мъж е още жив:

- Kisama... - това бе нещо не обикновено за него. Той никога не пребягваше до вулгарни изрази заради възпитанието, което родителите му бяха отделили, а именно майка му която редовно го бе пердашил когато се бе връщал от улиците на Токио след игра с приятелите си, научил някой нов уличен израз, неподходящ за благородник.

Но вниманието му бе веднага заето от втория опонет който се появи, магьосникът имаше малко време но трябваше да действа бързо.

*Двама опонента и кучето което не знам какво ще направи, боеца се нуждае от помощ... Проклятие ще се погрижа за хората първо.* - помисли той в разгара на битака и и изпълни два Suden Forest Spurt, по един за всеки опонент, започвайки с мъжа с ножовете и после с този, когото бе опърлил. Докато пускаше това двойно заклинание той каза на мъжа, който бе ранил неговия другар по мисия:

- Кротувай и си дочакай реда нещастнико след другаря ти тук ти ще се печеш на жар.

Зар за Suden Forest spurt на Kisama с ножове:
d20

Зар за Suden Forest spurt за опърлен нещастник на земята:

Серията от атаки на Зертариан обвиха и двете му цели с корени, ограничавайки действията ми. Усещайки опасността на ситуацията, бандитите започнаха да се борят, за да се освободят от тях, но меченосецът не пропусна възможността, която магьосникът му бе създал и впусна към онзи, който го бе нападнали с бръсначите по-рано. Кусанаги нанесе два поредни удара, един с левия и един с десния къс меч в ръцете си, които не можеха да бъдат избегнати от целта му. Във въздуха хвръкна кръв в различни посоки, но раните вероятно не бяха смъртоносни - докато Кусанаги възстановяваше баланса си след двойната поредица, бандитът успя да напрегне сили, може би под въздействието на адреналина и да разтвори встрани дървесните корени, които го бяха ограничили. След това мъжът не направи опит за повторна атака, а вместо това се скри някъде в мрака на заобикалящите го дървета.

Може би това изглеждаше като момент, в който Зертариан можеше да си отдъхне, но бандитът, който той бе изгорил по-рано също успя да се измъкне от повторния захват на магьосника и се впусна подивял към Зертариан.

- Да го очистим в комбинация, шефе!

Мръсният мъж, с обгорени дрехи и по-лошо - коса, посегна към гърлото на червенокосия младеж със сърпа си, пропускайки на два-три сантиметра своята цел.

Зертариан:
Магическа Енергия: 120(-40)
Точки действие: 6(+6)

Не изпускайки целите от полезрението си Зертариан не можа да не задържи изражението си на раздразнение. На всичкото отгоре не само, че се бяха измъкнали, но и го напада в потенциална двойна атака. Зертариан стисна зъби и клекна докосвайки земята за Forest Husk в опит да блокира атаките към него, казвайки лукаво докато корените го обзимаха:

- Ще ви изпържа и двамата, а остатъците ви ще дам на кучето ви. - магьосникът беше доста раздразнен и имаше намерения да се изгаври с бандитие преди да ги изпържи безмилостно, но преди това намаше да е лоша идея да разбере дали нямат бърлога наблизо с плячка от предишни жертви. Все пак имаше дългове за погасяване, но първо пържене, въпроси после бе процедурата на която щеше да ги подложи.