Зала #3

[Shen Lee]

Една от няколко зали употребявани за обучение в магически битки и изпити. Всяка може да побере до стотина зрители, които са защитени от косвени щети, благодарение на магическата бариера формирана около полето на арената.

[Shen Lee]

Противопехотен изпит, битка #3: Затсуне, Мико срещу Ирезуми, Канари срещу Накамура, Хироши

При по-различни обстоятелства, Мико би имала възможността да прекара няколко дни преди изпита в подготовка. Вместо това обаче, тя трябваше да се възстановява в болницата, след всички щети, които бе понесла във влака и по-късно от граничния охранител. Тя още усещаше сумати болки по цялото си тяло, и на места дори дрехите й не можеха да прикрият синините. Въпреки това, в момента живота й зависеше от това да влезе в Магическата Академия, а за тази цел тя трябваше да мине успешно изпита по поне една специалност. За повечето хора това не бе трудно, тъй като те идваха от стари магически фамилии, които обучаваха децата си от малки поне на някои работи. Тя обаче знаеше за съществуването на магията само от няколко седмици!

Единственото, което й бе ясно в момента, бе че ще се изправи в магически двубой с друг кандидат за Академията. На теория от тях се очакваше да покажат умения в магически сблъсък и победата не бе единственото нещо от значение. Но от друга страна, Мико отново се намираше на арена, където щеше да се бори за оцеляването си, и не би било изненадващо, ако тя приемеше този конфликт много по-първосигнално, отколкото други кандидати тук.

- Здрасти.

Опонентът й я поздрави с несигурността на човек, който се чувстваше вън от своите води, и може би виждаше в Мико съпричастна душа. И наистина, в залата зрителите бяха над петдесет. Някои дори трябваше да стоят прави, поради липсата на места за седене.

- Не очаквах, че ще ни гледат толкова много хора. Май ще падне голям смях, а?

Накамура, Хироши

[Miko Zatsune]

За разлика от другите които имаха повече свобода преди изпита, Мико беше прекарала времето, възстановявайки се в медицинско помещение. Но това беше половината от битката. Да, времето можеше да го прекарва в тренировки и да се подготви както правеха останалите, но в случая Мико нямаше времето да тренира, което до известна степен беше досадно за нея, още повече че не знаеше срещу кого ще трябва да се бори.

Мико се чудеше, колко ли опитни бяха кандидатите тук? Ако са като Хиитоми, Уинри, Канари, или пък кукловодът с който се бе сблъскала в ужесточена битка на покрива на Демоничния Влак, не биваше да се отпуска. Не беше сигурна дали Зертариън беше тук което би било интересно ако по някаква случайност все пак беше намерил пътя си на изпита и се изпречат лице в лице в близкото бъдеще. Крайната линия беше, че всички те имаха голям опит в магията, а Мико все още едвам беше усвоила съществуването й. Взимайки това предвид, голямо вълнение започна да изпълва момичето отвътре, което тя разбира се не отрази като емоция показно. Реши да си запази вълнението в юмруците.

Не беше нещо ново за момичето да се изправя срещу непознати противници. Този път обаче тя имаше още повече мотивация, отколкото самото си оцеляване, да се бие за победата. Не беше тук, просто за да бъде изпитвана. Животът й беше заложен на карта. Проблемът беше, че Мико не беше сигурна колко дълго ще протече този изпит. Може би не трябваше да предава вълнението на вътрешното си "Аз" много, още повече, защото не беше сигурна, дали можеше да използва всичката си сила. Все пак и Ямагучи-кун беше някъде сред публиката и я наблюдаваше. Ако беше разкрила прекалено много от вътрешната си сила можеше да бъде проблемно и да бъде заличена още по време на изпита.

Мико огледа внимателно терена забелязвайки че публиката беше огромна. Но тя по-скоро разгледа мястото около себе си за да не изпусне някой детайл. След толкова битки тя беше научила че трябва да бъде нашрек за игралното поле. Може би имаше нещо от което трябва да внимава или обект който да може да използва за предимство. Когато бе готова със сканирането на околността, Мико щеше да се фокусира и върху опонентът си който стоеше срещу нея, обхождайки него с поглед, също.

Както самата нея и той не очакваше да ги наблюдава толкова голяма тълпа. Мико не обичаше много да се раздава пред публика, предпочиташе никой да не я гледа, но може би щеше да се наложи да свикне. Все пак ако противникът й беше Демоничния Крал в случая, може би целия свят щеше да я наблюдава и това беше ново напрежение което тя не беше усещала до момента. Но в никакъв случай публиката не я караше да се чувства притеснително. Обаче частта от речта на опонента й "Май ще падне голям смях", почти я изкара от равновесие. Нима не го интересуваше, дори и ако се провали пред всички тези хора?

-Смях, а? - изрече момичето с тон, който не приемаше тези думи сериозно, след което щеше да поклати глава за да изпука костите на вратът си които се бяха стегнали за момент и да ги поотпусне.

-Добре, щом казваш.... - Мико сякаш нарочно не се доизказа за да го накара да гадае как тя приемаше всичко това. Може би от страна й беше леко весело, но имаше нещо повече, защо тя се намираше тук. По принцип се вълнуваше докато беше в битка, но не толкова и докато един от залозите беше животът й, а и може би този на стотици, дори хиляди още.

С решителен и в също разярен поглед Мико изгледа опонента си и застана в бойна готовност. В същото време от извита усмивка, устните й щяха да се извият надолу, като с това момичето придоби сериозно изражение. Тя изгаряше от нетърпение да го нападне първа и да го стъпка като твърда чехла - хлебарка, но изчака квесторът да даде начало, все пак това бяха правилата.

[Shen Lee]

- Хаджиме! - нареди квесторът.

- Ок, да видим докъде ще стигнем - каза момчето с предизвикателна усмивка, сякаш смяташе да се наслади на това съревнование. - Искаш ли да ти покажа нещо готино?

Момчето свали горната си дреха, оставайки само по тениска. Това може да изглеждаше като странен флекс, но скоро Мико разбра, че той наистина иска да покаже нещо.

- Преди няколко седмици почти изгубих това - Накамура повдигна дясната си ръка, върху която имаше няколко татуировки. Йероглифи, прави линии, с резки завои, кръгове и други форми. - Може би е по-правилно да се каже, че тогава изгубих ръката си. Това е дар от някой, който нямаше моя късмет в онзи катастрофален ден. Един определен човек, каза че мога да я нарека Impurity Arm. Доста странно, нали? Звучи като нещо, което би прочела в манга. Но е по-добре от нищо. И изглежда е способна на някои интересни трикове.

Момчето извади изписан от джоба на панталона си хартиен талисман с лява ръка, и поставяйки го пред лицето си, каза странна за Мико поредица думи:

- First seal: purge.

Червена пламтяща броня, обви дясната му ръка, а татуровките от по-рано блеснаха, откроявайки се ярко на фона й.

- Какво смяташ?

Момчето се усмихна предизвикателно, като че ли я предизвикваше на 1 на 1 в баскетбол. Но нещо стъписа Мико за момент. Въпреки че тази сцена беше странна по начало, тя долови нещо, което макар и невидимо я правеше още по-странна. От магическото въоръжение на тази дясна ръка се излъчваше... миазма.

[Miko Zatsune]

Дуелът започна. Между двамата ги делеше огромно разстояние. Мико се беше вгледала в опонента си внимателно, сякаш се опитваше да го изучи с поглед. Но като че ли той беше готов да разкрие стратегията си пръв. Или.....се опитваше може би да свали Мико. Тя изгледа стъписано когато той си махна тениската разкривайки тялото си. Но на Мико й стана ясно, че той всъщност наистина искаше да покаже нещо което криеше в ръкава си...

Като че ли едната му ръка беше заменена с бронирана такава. Мико можеше само да си представи каква болка е бил изпитал когато това му се е случило, сигурно е било ужасяващо да си изгуби ръката. Но пък той изглеждаше доволен, и имаше защо. Тази ръка която притежаваше не беше просто обикновена замяна на истинска такава...Имаше нещо нередно в нея.

Още по-странното беше че той използва някакъв талисман. Може би това беше начинът по който той активира силата на странната си ръка, от която още по-странното беше, че излъчваше същата онази енергия, с която Мико се сблъска преди по време на фестивала и я беше накарала да излезе извън контрол, което накара Мико да придобие още по-хладнокръвно изражение.

"Така значи...Ако това ме удари би било лошо, а?" Първоначално, Мико не смяташе да разчита много на демоничната си сила, но в случая той не и оставаше голям избор. Още повече, че ако тази енергия бе засегнала крехкото й човешко тяло, определено нямаше да бъде весело. Все пак той я попита какво й беше мнението, така че освен този кратък анализ който направи мисловно, тя също му и отговори:

-Значи имаш асо под ръкава си, а? Но си разбрал погрешно. Не е "готино" да изгубиш ръка с цел да се сдобиеш с подобни трикове!

След улавящата си фраза, Мико се втурна към опонента си. Отново, разстоянието между тях беше голямо и тя не смяташе, че той можеше да я удари mid-range. Но в случай че беше опитал нещо гнило, Мико беше готова да контра-атакува с Monstrous Barrage. Дори и да не беше направил нищо друго освен да скъси разстоянието помежду им, тя пак щеше да използва светкавичната си серия от удари срещу него, дали с цел за самоотбрана, или да го неутрализира възможно най-бързо. Докато препускаше срещу него Мико се дръпваше рязко отляво-надясно използвайки залъгващи финтове, за да го залъже и може би дори да избегне някой задаващ се към нея удар.

[Shen Lee]

- Тогава какво мислиш за това?- попита момчето, и без да прави и една крачка към Мико, удари земята с бронираната си ръка, произвеждайки малки каменни отломки, които литнаха във въздуха.

- Meteor Barrage!

Когато Накамура приближи ръката си до летящия чакъл, той пламна и се изстреля към Мико като метеоритна заря. Тя предвидимо се беше подготвила да избегне нещо подобно, но въпреки това два куршума я уцелиха, един от които разряза неприятно бедрото й.

Зар за атака(Meteor Barrage): 6d20
Щета (на куршум: 10)


Оставащо разстояние между Мико и Накамура: 20 метра.

Code: Select all

Мико:
-30 Жизнени точки
-5 Йоуки (Dodge)
Разкъсано сухожилие: -10 скорост.
Ходове Безопасност: -1

[Miko Zatsune]

"Опасно, опасно". - помисли си Мико след като атаката я удари, претендирайки че си предпазва част от лицето с едната ръка, докато почти падна на едно коляно след раздиращият сухожилието й куршум. Тя напълно очакваше подобна атака от него, но не прецени хубаво как да реагира. Може би не беше пресметнала за добре, да се концентрира да отбегне атаките му вместо да ги контрира напълно. Беше безумно действие от нейна страна което й костна един от куршумите които той изстреля към нея да я оцели.

-Тц-ч - измърмори нервно Мико. В разгарът на битката може би не беше постъпила разумно заради вълнението което изпита, или пък може би причината беше защото не беше достатъчно подготвена. Поставяйки ръката си върху своето сухожилие момието щеше да изравни вертикалната си стойка и да се насочи отново към него, целейки да скъси разстонието помежду им.

Мико усещаше че нямаше много време за губене, но й трябваха още 3 хода. След 3 хода, тя беше убедена че можеше да постави край на сблъсъка със завършващ ход, но това щеше да се случи само при положение че го беше достигнала. Във всеки случай тя не смяташе да пести дори един ход, бездействайки, и се насочи отново към него, този път в права дирекция.

-Не е зле, но колко време можеш да крепиш положението? - зададе му тя очевиден въпрос докато се насочваше към него. Разбира се същия този въпрос си задаваше на себе си, след като не беше сигурна колко можеше да се контролира в тази форма, но в случая Мико целеше да го изхвърли от играта му. Този път очакваше нещо друго освен дъжд от куршуми. Може би той щеше да изстреля нещо като разрязваща вълна към нея. Въпросът беше, дали Мико щеше да отбегне, или да се опита да отвърне на огъня с "огън"? Може би второто беше по-вероятно, след като Мико все пак искаше да скъси разстояние между себе си и противника, а отбягването само й пречеше. Тя се подготви за задаваща се хоризонтално разсичаща въздуха вълна от огън към нея или нещо от сорта и беше готова да използва Раундхаус кик като контра, като от тук нататък щеше да отвръща само с атаки или поемайки директно щетите, нямаше друга стратегия за момента как да го направи по-безопасно, за това заложи на агресивен подход. От добрата страна, ако той се готвеше за някаква голяма атака, шансът беше, че може би ходът на Мико щеше да бъде скрит за него.

[Shen Lee]

- Честно казано и аз не знам - каза с дръзка усмивка Накамура. - Така че просто ще трябва да разберем.

Младежът изрита чакъл от земята и произведе нова дъжд от куршуми в посока на Мико.

- Meteor Barrage!

Този път Мико се засили напред без колебание. Отново стана жертва на два успешни куршуми, като един отвори неприятна рана, но този път в ръката й. С това темпо, скоро щеше да бъде изкарана от строя само чрез травми. В момента демоничната й форма отрязваше чувството й за болка, но това щеше да я захапе лошо по-късно.

Разстояние до Накамура: 15 метра.

Зар за атака(Meteor Barrage): 5d20

Code: Select all

Мико:
-30 Жизнени точки
(-)Разкъсано сухожилие (дясна ръка): -10 Ловкост
Безопасност: -2 хода.

[Miko Zatsune]

Явно Мико отново не предвиди добре ситуацията като очакваше той да я посрещне с нещо различно и поради тази причина ходът й бе неуспешен, освен че скъси дистанцията с повече. "Същата атака, а? Но, нещо не е наред...." - осмисляше Мико ситуацията докато вече започна да издишва на паузи след като пое за пореден път огнен куршум, този път в ръката. Това беше кофти, защото Мико трябваше да се пази и за втория рунд, но може би прекалено мислеше как да продължи напред и нещо й обягваше тази схватка. Време беше обаче да се стегне.

Тя усети че преди той да изстреля метеоритния дъжд от куршуми, той трябваше да изрита чакъл от земята. Мико беше разбрала това едва след като той изстреля втората поредна струя към нея, и според нея това беше нещото което беше извън ред, а именно че тези огнени куршуми не ги изстрелваше просто току-така, а зависеха от това да има нещо около него. Мико се вгледа в краката му където не присъстваше чакъл, което най-вероятно беше навсякъде но не и в посоката, към която той беше насочил атаката си а именно - пред самия него. Трябваха и още два-три хода да го достигне.

"-Може би...." - подсети се за нещо Мико и злобна усмивка се изписа по лицето й.

-Ой-ой.... това ли е всичко което можеш? - изрепчи се насреща му Мико след което го изгледа с такъв поглед сякаш го виждаше как беше стъпил върху шипове. В този момент Мико използва *Fearful* за да го изплаши с жаждата за кръв на демонът си, и с това че не можеше да я нападне още веднъж със същата тактика. Ако си играеш с огъня прекалено - ще изгориш. Това се опитваше да му втълпи Мико. През това време тя продължи да се опитва да скъси разстоянието като по лицето й все още беше изписана широка усмивка сякаш вече се наслаждаваше на битката макар страданието си, но още повече се наслаждаваше на това какво можеше да се случи с него ако беше скъсила разстоянието достатъчно. Мико започна да бяга в едната страна около него. От правата линия между тях тя се насочи в едната страна на момчето под 30 градусов ъгъл придвижвайки се към местата където Мико не виждаше огромно количество чакъл по земята. Така докато го настигнеше тя намаляваше опасността от това той да използва същото срещу нея и щеше да го удари под ъгъл ако го беше настигнала, но до тогава имаше още време.

Зар за успех(Fearful): 1d120029

[Shen Lee]

Мико атакува Накамура с аурата си, и тя наистина го спря на едно място. В началото той сякаш не беше сигурен какво се случва, но по някакъв инстинкт се съвзе достатъчно, че да започне да отстъпва от приближаваща заплаха. Мико можеше да усети, че този човек няма бойно обучение, но, въпреки това, той не действаше като овца към приближаващият я вълк, колкото като... улична котка.

- Защо се случва това? - Накамура гледаше внимателно Мико, докато отстъпваше, но въпросът сякаш не беше зададен към нея. - Тази ръка трепери - момчето обхвана дясната ръка с лявата, като в опит да спре треперенето. - Не може да бъде, нали? Хайде де, това трябва да е някаква шега.

Мико е в диапазон на ръкопашна атака.

Code: Select all

Мико:
-5 Йоуки.
Безопасност: -3 хода.

[Miko Zatsune]

Ръката на момчето сякаш реагираше на хладнокръвната аура на Мико, или по-скоро миазмата може би реагираше на страхът му. Какъвто и да беше случая, въздействието което се опитваше да му окаже Мико проработи, освен това, тя вече се намираше в близък обсег и сега вече можеше да го нападне.

Когато Мико изгледа към него, тя го изгледа с изражение подобно на самия дявол, като че ли искаше да разкъса тялото му парче по парче за където се подигра с нея.

-Шегата е за твоя сметка! - извика тя към него и се подготви да го нападне. В този момент той беше застанал по перфектен начин за да може Мико да го нападне, вместо да се опитва да повдигне ръката си за да се защити или да се помъчи да се отръска от страхът който бе изпитал, момчето хвана ръката си с другата което го правеше открит за *Roundhouse kick*. Мико не смяташе да го жали особено след като той имаше две поредни атаки към нея, време беше и тя да се раздаде, а Мико не се чувстваше толкова вдъхновена за битка от когато беше на Демоничния Влак.

Тук опитът също си оказваше влияние. Докато магьосникът разчиташе на ръката която му бяха подарили вместо собствената си сила, при Мико беше точно обратното. Да, може би имаше прорезни рани, но те просто действаха още по-подхранващо върху адреналинът на момичето който щеше да нарастне ако тя беше успяла да уцели със своя *Roundhouse Kick*, с който щеше да подсече момчето от горе-надолу, понеже беше оставил горната половина от тялото си незащитена. Мико щеше да насочи кракът си по отгоре-надолу по диагонал, като Мико имаше намерението буквално да откъсне странната ръка на момчето от тялото му. Разбира се, в процесът, Мико гледаше да го нападне повече към вратът като се опитваше да не докосва странната ръка, защото може би демоничната енергия която излъчваше имаше шанс да й въздейства. Кракът й щеше да мине по диагонал от горе-надолу, откъм страната на която беше ръката на момчето, като щеше да се забие право в свързващата му ръката с тялото кост и може би като шип раздиращ през цялото му тяло в зависимост от това колко здрава щеше да бъде атаката на Мико, ако изобщо беше успешна. Ако беше успешна Мико наистина целеше с един завършващ удар да го убие, независимо че това не беше по правилата на изпита, което щеше още повече да подсили въздействието което тя имаше върху него.

Зар за атака: 1d20
Зар за щета: 3d10002270025

[Shen Lee]

Накамура се опита да отстъпи назад, но движенията му бяха несигурни и бавни. Силата на удара го изкара от равновесие и той се претърколи на земята. Момчето не остана дълго там и се изправи. Раздвижвайки рамото си той каза:

- Обикновено не съм бойният тип. Всъщност в миналото не бих рискувал ръцете си в подобна схватка. Но предполагам, че не мога да бъда половинчат, след като избрах този път.

Накамура стисна десният си юмрук и се засили към Мико. Атаката му пропусна само на милиметър рамото на момичето, в което се бе прицелил.

Зар за атака:1d20

Code: Select all

Мико:
-15 Енергия
Безопасност: -4 хода

[Miko Zatsune]

Мико беше надценила силата на ритникът защото очакваше да го удари по-силно. Противникът й само се търкулна и успя след това да се изправи сравнително бързо. Тя изгледа с леко разочарование резултатът от своята атака. Да, движенията му бяха несигурни, но пък и тя не можа да се прицели с особена точност. Поне успя да нанесе някакви щети.

Противникът й направи грешката да обясни че не е боен тип. Обикновено не биваше някой да издава стратегията си, а той го направи не само веднъж като разкри ръката си, но и втори път като спомена че няма много опит в близкия бой.

Мико обаче беше наясно че той нямаше толкова опит колкото нея в ръкопашната схватка. Магьосниците по принцип не бяха опитни бойци от това което бе изпитала тя досега. Именно това караше Мико да се чувства сигурна със следващата си атака, защото знаеше че няма други трикове освен магията си, но това всъщност беше всичко което му беше необходимо. Мико бе понесла доста ненужни щети досега и един удар би могъл да бъде фатален за нея.

Като например опитът му да я удари, който за нейно щастие беше неуспешен. Може би това беше по-скоро поради липсата му на бойно умение, но също и на рифлекс/бързина, като той пропусна с милиметър да уцели рамото й. Това даде инициатива на Мико да го контра-атакува, особено пък защото той се намираше доста близко до нея. Мико все още не беше показала на какво беше способна, а тя имаше доста какво да покаже. Тя изпъна десния си крак напред в близост до него заемайки бойна поза, сви юмрук с дясната си ръка докато противникът й бе открит за атака, и беше готова да нападне с десен юмрук.

DEVIL COMBO I - изрече тя името на атаката си, след което стисна с пълна сила юмрук с дясната си ръка, и докато той се беше надвисил в близост до нея, Мико се готвеше да го удари право в ребрата, в дясната телесна област. Всеки би се сетил че след като това беше първата част от комбото на Мико, следват още две, които Мико беше подготвила да изпълни една след друга, но тя се опита да го направи толкова бързо че да не даде на противника си време да осмисли какво се случва.

Зар за атака:1d20

Зар за щета:1d12+5+14

Зар за атака: (Devil Combo I)
1d20

[Shen Lee]

Накамура направи опит да избегне атаката на Мико и да защити ребрата си с ръце. Юмрукът и се плъзна около ръката му, което намали силата на удара й донякъде, но не напълно.

- Доста си злобна - каза Накамура с горчива усмивка. - Баща ми никога не би ми простил, че удрям момиче, но ти просто не ми даваш място за бягство, а?

Накамура замахна към Мико и я уцели между гръдния кош и гърлото. Ударът му обаче беше несигурен и тя почти не го усети.

Зар за атака:
1d20

Зар за щета:
1d120028

Code: Select all

Мико:
-11 Жизнени точки
-5 Йоуки
Адреналин: 10
Безопасност: -5 хода.

[Miko Zatsune]

Прекалено близо беше Мико отново. Хубавото е че поне успяваше да го уцели, но нещо ударите почти й убягваха и ако не внимаваше много, можеше да бъде отхвърлена от някоя атака на противника, което щеше и да се случи веднага след като го беше уцелила. Движението което направи той беше несигурно но достатъчно за да минимизира част от щетата която можеше да поеме иначе.

Момчето се опита да отрече своята несръчност с изказването, че баща му никога не би му простил ако удари момиче, но Мико беше изключение, тъй като според него, тя беше "злобна". В една битка, нямаше място за никой да показва милост над съперника, особено в случая на Мико, когато тя трябваше да се бие за живота си, без подозрението на опонента й. Досега Мико само отлагаше, но това беше само защото тя беше добра единствено в близък обсег. Едва щом влезе в директна ръкопашна схватка, Мико започна да се наслаждава на битката, дори и ако имаше намерението да разкъса противника си на парчета.

За момента той успя да я удари малко под вратът й при което можеше сериозно да я нарани, в случай че ударът му беше добър. Само че за негова сметка, Мико почти не усети този удар и беше застанала мирно като че ли той удряше срещу стена която не можеше да събори.

-Колко грубо. - отвърна момичето почти с възхваление за това че той пренебрегваше собствения морал. Тя беше свила надолу главата си, при което бритонът й като перде прикриваше половината й лице и той не можеше да види погледа й за момент, но щом Мико се подготви да го нападне, тя щеше отново да погледне към него с развълнуван поглед, но в същото време с огромна решителност.

-Но аз тъкмо загрявам. И този дуел започна да ми става.... - след кратко затишие което беше като че ли тишина преди бурята, по лицето й се изписа злобна усмивка: - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВЕН!

Мико изказа последните думи почти през зъби, сякаш с цел да устои напълно на щетите които бе поела и в същото това време щеше да се захване да го нападне, този път с ляво круше, насочен към слънчевия сплит на момчето.

*-DEVIL COMBO II* - назова Мико втората част от своето комбо, която варираше с ляв юмрук, а докато насочваше крушето си към него, Мико го изгледа такъв поглед сякаш дори падаща скала да лети към нея, тя придаде усещането че можеше да я направи на парчета. Ако този удар попаднеше, Мико отново целеше да обезвреди шансът той да направи някакви печати, което щеше да й даде шанс да изпълни и последната част от комбо-то си, в случай че тази наистина беше успешна и беше изпълнила целта с която Мико възнамеряваше да я употреби.

Зар за атака: *Devil Combo II*
1d20

[Shen Lee]

- Хех - Накамура се усмихна с нотка на удоволствие, докато отбягваше атакта на Мико със стъпка вляво и напред. - Права си. Това е наистина забавно. DEVIL COUNTER!

Контраудар с бронираната ръка на Накамура се вряза в лицето на Мико с изненадваща сила, след което противникът й направи втори удар, който я уцели на косъм вдясно под брадичката.

Зар за атака(Devil Counter):1d20
Зар за щета(Devil Counter):1d20+16


Зар за атака(круше):1d20
Зар за щета(круше): 1d12+8

Накамура повдигна глава, възстановявайки равновесие след втория удар, разкривайки физиономия на наслада.

- Май започвам да се отнасям.

Code: Select all

Мико:
-44 Жизнени точки
-5 Йоуки
Безопасност: -6 хода
Адреналин: 10

[Miko Zatsune]

Комбо-серията на момичето беше прекъсната когато Накамура я фрасна в близост до брадичката. Обаче, това не беше напълно достатъчно да пова ли момичето по гръб, макар и за малко да я отхвърли. Мико се потърка с ръката си по мястото където той я беше нападнал. За миг изглеждаше като че ли тя напълно се беше отказала от идеята че щеше да спечели този двубой.

-Не е зле. - похвали го тя. По принцип в битка ако похвалиш противниците си означаваше че не се взимаш много на сериозно и им даваш причина да се радват на това че имат надмощие, но причината Мико да каже тези думи далеч не беше това. Тя се наистина започна да се наслаждава на битката макар и да беше пропуснала с комбо-то си, което нямаше как да завърши след като втората й атака бе контрирана.

-Но не се гордей много със себе си само защото изкара късмет! - предупреди го момичето след което се нагласи да нападне отново. Тази битка беше доста назад и напред, но именно това беше причината Мико да се наслаждава на двубоя. Но тя все пак имаше едно на ум за това че трябваше да спечели и може би решителността й за миг беше умекнала, за разлика от момчето който започна наистина да се взима в себе си. Но Мико не смяташе да му даде отново шанс да го направи.

-*Monstreous Barrage* - след като той имаше навика да й запраща дъжд от огнестрелни юмруци, време беше Мико да си върне настроението, или поне се опита да го направи, като щеше да отпрати 5 последователни удара към момчето, които Мико щеше да отпрати с такава бързина все едно към него падаха дъжд от юмруци. Този път Мико насочи атаката си към горната зона на тялото му включително и главата му ако беше успешна атаката й. Мико наистина нямаше добър късмет, и ако това продължаваше, тя нямаше да се задържа назад. От тук нататък трябваше да се стегне и да не му дава шанс да я удари отново, в противен случай нещата щяха да бъдат зле за нея, особено при положение че тя трябваше да спечели на всяка цена. Беше поела голям риск, но без риск нямаше как да успее.

Зар за атака: Monstreous Barrage

4d20

1d20


Зар за щета:3d1200257
1d20

[Shen Lee]

Двата последователни удара изглежда изкараха Мико от равновеси, тъй като бясната й баража уцели само два пъти. За сметка на това, единия от ударите обаче попадна право в окото на Накамура и го свали на земята. Тази атака обаче поставяше голямо напрежение върху тялото на Мико и тя изгуби фокус за кратък момент, който позволи на Накамура да се вдигне от земята и да я удари на косъм.

- Човече, ти определено си корава - Накамура дишаше тежко с ръце немощно дигнати пред лицето си. - Значи това означава да се изправиш срещу демон. Изглежда имам да измина доста път.

Зар за атака:1d20

Зар за щета:1d12+8

Code: Select all

Мико:
-13 Жизнени точки
-10 Йоуки
Адреналин: 15
Безопасност: -7 хода

[Miko Zatsune]

Слабо. Но не защото противника й имаше спад в желанието да продължи да се бие. Той каза че има много път да извърви, но същност това не беше най-доброто представяне на което Мико се беше надявала за самата себе си. Тя пое още един от ударите му заради безразборната си и не достатъчно ефективна атака, но в случая това беше най-доброто което Мико можеше да извлече от най-лошото си представяне. Накамура беше повдигнал ръце пред лицето си и издишаше тежко.

-Не се тревожи. - опита се да го поощри тя, поставяйки се на мястото му за момент. Ако не показваше милост наистина, макар и да имаше намерение на моменти да го разфасова на парчета, нямаше да го кара толкова лесно срещу него. Просто Мико беше принудена да не показва милост.

-Днес не е най-добрият ми ден. Много неща се случиха, които още повече затрудняват ситуацията ми в момента. Определено мога повече, и съм готова да се докажа пред всички, които ни наблюдават. Забавлявах се, но и това си има своя край за жалост, защото имам по-високи цели които трябва да достигна, и няма да ти позволя да ме спреш!

След като прояви своята гледна точка върху развитието на битката, Мико сдоби отново решителен поглед. *Това трябва да бъде края!* - мислеше си тя, и беше с нагласата наистина да го довърши с идния си ход, а именно, *Roundhouse Kick*. Докато Накамура беше вдигнал ръце пред лицето си, Мико щеше да изпълни едно завъртане 360 градуса и да го срита право в стомашната област със всичка сила с нисък ритник от дясно-наляво, прицелвайки се в тялото му с десния си крак. Мико не изгубваше нито една възможност в която можеше да удари противника, просто с течение на обстоятелствата, не всичките й атаки бяха сполучливи, колкото и да се надяваше, че дава най-доброто от себе си. След леката обмяна от юмруци, беше отново шанс тя да блесне, но дали ритникът й щеше да попадне в мишената или беше отново пропуск? Щеше ли наистина с този ритник да открие завършека на този мач?

Зар за атака: *Roundhouse Kick*
1d20

[Shen Lee]

- DEVIL GUARD!

Накамура отново вдигна бронирана ръка пред себе си, но това бе първият път, в който успешно блокира атаката на Мико. Всъщност, докато се приземяваше, Мико бе напълно сигурна че той бе намерил начин да спре напълно атаката й някак си.

- Доста готино, а? По-рано започна да пулсира, но не бях сигурен че наистина може да поеме удар толкова добре. Изглежда така ми се пада, като съм страхливец.

Накамура се усмихна и замахна с ляв юмрук, уцелвайки Мико в слепоочието. Тази ръка не можеше да се сравнява с демоничната му, но ударът все пак си го биваше.

Зар за атака: 1d20
Зар за щета:1d12

- Ела!

И двамата дишаха тежко, и бяха подредени добре в този етап, но Накамура изглеждаше по-зле. Въпреки това, този младеш не се даваше.

Code: Select all

Мико:
-12 Жизнени точки
-15 Енергия
Безопасност: -8
Адреналин: 20