Великата порта на Киото

[Shen Lee]

Централният и най-достъпен вход в столицата на Япония се охранява бдително от многобройни стражи, видими и невидими, според градската легенда. За разлика от по-голямата част на Япония, носенето и употреба на оръжие в този град се контролира стриктно със закон, който започва още с минаването през тези порти. Не на последно място, чужденци се допускат само с разрешение на пограничната охрана.

[Shen Lee]

За пореден път, Мико се изправяше пред ново приключение, чувствайки се напълно пребита от предишното.

- Момое Хиитоми . Начинаещ магьосник. Първокласник в Магическа Академия на Киото - гласът на един от двамата пазители на входа казваше тези шаблонни детайли с изненадващо енергичен и изпитателен тон. - Минавайте.

- Хм, жезълът ми позволен ли е? - червенокосото момиче се изненада, с изражението на човек, който не иска да попадне в проблеми - нещо, което Мико не смяташе, че може да помисли за приятелката си.

- Да - потвърди енергичният охранител. - Дори начинаещ магьосник има по-голяма опасност да бъде нападнат от духовна заплаха, така че трябва да бъдете подготвени да защитите вас или случайни околни. Следващият. Уинри Зеевал'д... Немски разменен ученик, а?

- Минавайте на другата редица - нареди изведнъж същият чиновник, ако този тежко екипиран и въоръжен войн можеше да бъде наречен по този начин.

Това рязко изказване беше насочено към Мико. "Другата" редица беше свободна за нея, но там Мико срещна някой може би дори по-обезпокоителен от стегнатия тип вдясно. Този мъж беше висок - по-висок от колегата си, ако се вземеше предвид сведената му поза. Мико обаче можеше да усети, че той в никакъв случай не беше отпуснат или присвит. Тя можеше да усети изпитателният му поглед, въпреки че не можеше да види очите зад визьора му. И при провал в изпитанието му, изпънатата струна, която представляваше тялото му, би могла да разполови тялото й... същността й с едно-единствено движение. Разбира се, това беше само нейно внушение, но Мико имаше усещането, че е обосновано. Нима бе изпитвала толкова заплашителна аура преди? Да, вероятно. Предимно защото неговото излъчване бе потиснато и нотки се показваха на повърхността. Като вълк лежащ с привидно затворени очи.

- Документи? - запита той с дълбок глас.

Мико:

+32 Енергия (кратък отдих)
+25 Жизнени Точки (храна, кратък отдих)

[Miko Zatsune]

Една преграда делеше Мико от дестинацията. Или по-скоро една огромна порта, от размера и дължината на която дори самата Мико беше изненадана. Докато успя да стигне до тук Мико бе преминала през много трудности и може би пазачите можеха да забележат това по пребития й вид. Но беше ли наистина вид на някой пребит или някой готов за изпитание?

Независимо колко подготвено или неподготвено беше дребнавото момиче за още по-тежки изпитания, явно преминаването през тази огромна порта нямаше да бъде толкова лесно. Пазачите успяха да разпознаят приятелките й което беше нормално, и следователно ги пуснаха да преминат. Все пак на другите две магьосници не им беше за пръв път да попадат тук и те имаха всякакво право да преминат. Докато пътят на Мико беше отклонен което не успя да я изненада толкова колкото размерите на мястото където се намираше. Явно никой нямаше да й попречи да премине към пътя който им бяха показали стражите.

Но Мико беше с грешка защото тя достигна някой който беше дори по-огромен от останалите двама. Ако Мико беше направила погрешно впечатление, можеше да си изпати. Това беше тежестта във въздуха която този пазач натягаше върху раменете на Мико. Но дали беше наистина толкова силен и страшен, или единствено видът му го караше да изглежда опасен за ръстта на Мико? Самата Мико беше преминала през много по-страшни хора от него и нямаше намерения да показва признак на страх. Разбира се, крехкото й тяло не беше на същата страница на разумът й като кожата й настръхна от заплахата която представляваше типът който й пречеше да премине.

Човекът я гледаше изпитателно и взесто да каже името й, я попита за "документи". Може би някъде в миналото, Мико е виждала името си записано в някои записи и знаеше какво имаше предвид едрия. При въпросът му обаче Мико остана мълчелива, като бритонът на косата й спусна сянка която криеше нейния поглед от изпитателния негов, всякаш Мико го пренебрегна за момент. Лек бриз щеше да мине покрай нея и да повее косата й настрани по време на кратката пауза която бе тишината преди бурята която бяха емоциите на момичето. Разбира се, Мико нямаше намерения да се бие с него и опита да избегне директна схватка. Тя вдигна главата си и го изгледа недоверчиво и с отрицание.

-Нямам. - твърдо заяви Мико, при това достатъчно ясно, че думата й да стигне до него,. Тя скръсти ръце и изобщо нямаше вид на някой който би си дал документите толкова лесно, макар и да имаше "пропуск" даден й от магьосник с известна фамилия. Дори да разполажаше все пак с някакъв документ, тя отказваше да го даде на някой който нямаше ауторизацията да я пита за документи. Всъщност тя дори не познаваше този тип, за какъв се мислеше да й иска документи? Във всеки случай момичето вдигна гардът си ако беше дръзнал да се противопостави чрез физическа схватка. Сега той трябваше да направи избор, дали да я пусне без да влязат в битка или да допусне Мико да предизвика хаос наоколо?

[Shen Lee]

- Тогава не можете да преминете - мъжът с визьора каза това като прост факт. - Ако сте чужденка, трябва да подадете молба за пропуск - мъжът посочи към малка сграда малък офис на няколко десетки метра разстояние от портата.

- Какво имаш предвид, Томо? - каза изненадано Хиитоми. - Да не си изгубила паспорта си в суматохата?

Дори Уинри, която познаваше Мико от самото й постъпление в този нов свят, изглеждаше като ударена от гръм от това развитие на обстоятелствата. Двете й приятелки се намираха от другата страна на граничния контрол, и на теория ги деляха само няколко метра, но някакво внушение създаваше впечатлението за масивна стенастояща помежду им.

[Miko Zatsune]

Беше напълно нормално че Мико не можеше да премине по обичайния начин. Реакциите на момичетата след като Мико каза че няма паспорт също бяха оправдани. Мико се беше подготвила за подобен вариант. Мико сведе глава спускайки сянка на половината си, придобивайки отново мрачно изражение след изненадата на двете й приятелки, които може би очакваха различна ответна реакция от Мико и смятаха наистина че тя нямаше пропуск.

-Хиитоми-сан. Вие двете продължете напред! - нареди тя, без дори да поглежда към тях. Като че ли чувствата които бе изпитала Уинри че имаше огромна преграда между тях се случваха наистина.

-Аз ще ви настигна малко по-късно. - добави Мико, всякаш уверена, че щеше да премине през портите със или без разрешението на пазачът, но без да издава допълнителна заплашителна атмосфера около себе си, колкото и некомфортно за другите да изглеждаше случката.

Мико свали ръцете си но без да заема бойна поза, а остана в мирно положение като очите й още бяха прикрити. *Devious Trigger* Почти незабележимо и не издавайки истинските си намерения, Мико щеше да влезе в своя демоничен режим, или по-скоро версията която не беше използвала до момента.

Жаждата за кръв която изпитваше вътрешния й демон, Мико щеше да насочи право към пазачът, ако изобшо беше такъв. Той изглеждаше по-различно от другите пазачи които пропуснаха двете момичета, така че Мико нямаше никакви облигации да отстъпва. Мико имаше нови сили които искаше да използва и сметна че може би тук беше добра идея да го стори. Тя все още не беше разкрила пълния си потенциал макар терористичната атака след която момичетата едвам оцеляха и все още изпитваше собствените си умения, но щеше да е по-добре приятелките й да не бяха наоколо, Мико не искаше да видят на какво беше способна.

[Shen Lee]

Хиитоми погледна Мико загрижено, но в края на крайщата въздъхна и продължи напред. Уинри й махна ръка с виновна физиономия, след което също изчезна от погледа й.

- Има ли проблем, госпожице? - запита самураят пред Мико. Въпросът сякаш прозвуча подканващо, но може би Мико просто си го представи, заради ситуацията, в която се намираше. Зад нея се заформяше опашка от други пътници на Демоничния влак.

Мико:
Самоконтрол(-): 15 хода.

[Miko Zatsune]

Зад Мико се заформяше опашка от пътници което означавше че тя трябваше да действа преди да подозрат нещо. Пазачът я попита дали има проблем. Човекът само си вършеше работата като пазач, но все пак той беше застанал на пътя на Мико и тя трябваше да го отстрани.

-Ах. - хладно и със спокоен тон отвърна момичето която остана в мирно положение без да прави резки движения: -Ще ми дадеш пропуск.

Това не беше команда. Беше по-скоро нещо което Мико смяташе да наистина да го накара да направи. Тя вдигна главата си и изгледа мъжът право в очите със страховит поглед, от биха могли не само да го побият тръпки, защото Мико се готвеше да му навреди и на умът.

*Red Mist Hellscape!*

В случай че техниката беше успешна това щеше да бъде следващата визия която пазачът щеше да вижда. Страховито чудовище което щеше да го сграбчи така че да го парализира и да го уплаши до такава степен, че може би нямаше да има възможност дори да проговори от страх. Той щеше да попадне в илюзия и щеше да бъде парализиран известно време. През това време Мико щеше да излезе от ДТ защото тя осъзнаваше че тази техника все пак беше рискована. Но си струваше да я опита защото може би за напред ще й се наложи да я използва отново. Щеше й се да види какъв щеше да бъде резултатът ако я пробва за пръв път. Без да нанася психически щети, тя тотално щеше да неутрализира пазачът за няколко хода. През това време Мико пре-спокойно щеше да премине покрай него и да продължи напред.

Зар за атака:1d20+8

[Shen Lee]

Наистина, пазачът не помръдна нито за миг, след като Мико изпълни илюзията си. Тя направи крачка напред, заобикаляйки охранителя.

- Това беше неприятно. Почти ме хванахте, госпожичке.

Дълбокият тон на тези думи беше като сигнал за тревога за Мико, но в този момент вече беше късно да реагира. С едно-единствено движение, самураят заби дръжката на катаната си в слънчевия сплит на Мико. Тя изпита остра, направо парализираща болка за пребитото й състояние и в следващия момент тя гледаше небето, неспособна да помръдне. Ушите й пищяха. Стори й се, че охранителят се е надвесил над нея, сякаш се чудеше как да довърши заек, който бе уцелил фатално по време на лов, но не достатъчно точно, че да го убие с един удар.

Зар за атака:
1d20
Зар за щета:
2d20+24

Мико:
-57 жизнени точки (обезвреждащ удар).

Зар за Втори вятър (успех при 22):
1d200027

FIN?

[Miko Zatsune]

За момент той не мърдаше. Дали илюзията беше попаднала успешно? Мико нямаше как да бъде сигурна. Но и след тази кратка конфронтация, тя обърна поглед към пътя си и продължи всякаш пренебрегваше че пазачът все още беше там. В този момент Мико си беше свалила гардът и дори беше извън демоничния режим, поради което може би последва фаталния удар. След едно тупване в слънчевия сплит, Мико беше тази която бе парализирана като че ли електрически вълни прободоха нервната й система и за миг тя напълно изключи.

"Как-...во?* Тя едвам успя да съедини мислите си преди да падне на колене. В крайна сметка пазачът се оказа по-добър и я повали когато тя най-малко очакваше. Момичето дори не разбра как той я беше ударил, дали използва оръжието си или просто я удари с лакът? Това нямаше значение тъй като Мико не можеше да помръдне дори.

*Подяволите! Наистина ли ще умра на това място?* Достатъчно лошо беше че трябваше да изхаби една от техниките си, но и да попадне в подобна клопка. Мико не се усещаше като себе си. За миг и се престори че гледаше към небето. Беше с колене на земята, но не чувстваше тялото си, всякаш съзнанието й беше на път да я напусне. Ушите й започнаха да пищят, а в подобен момент тя си представяше че трябваше да завърши с тишина. Или може би това беше звукът на тишината, преди някой да умре?

Докато гледаше към небето Мико се чувстваше толкова безполезно, че почивка й се стори като правилния избор. Но все пак проблясък с образите на приятелките й се появи в небесата което беше просто състояние от нейната перспектива, създадено от нейното въображение. Но те не бяха просто кратки моменти от престоя й на този свят а волята й, която искаше да й подскаже че все още има защо да е наоколо. Тези изображения бяха прекъснати от силуета на самурая който се беше надвисил над нея.

След като беше стигнала толкова далеч, Мико нямаше намерение да се предаде още в този момент.Тя се помъчи да фокусира поглед към мъжа след като очите й се бяха преобърнали. Макар фаталния удар който понесе Мико, пазачът имаше сериозно намерение да я довърши, готвейки се да я разреже на две. Със сетни сили, Мико се помъчи да свие пръсти в едната си ръка за да задвижи потока на кръв по нея, с тази ръка тя се помъчи да стигне до джобът си, където държеше писмото за достъп връчено й от магьосник с голяма фамилия, което тя отказваше да даде на пазачът. Беше ценно за нея и го пазеше толкова време, но може би трябваше все пак да го използва в този момент. Преди да падне в несвяст Мико се опита да се приземи за момент и се помъчи да каже нещо.

-Ча-...чакай. Имам това! - промълви тя едвам заради силния шум който дори и пречеше да проговори, с цел да прекъсне убийственото му намерение, и понече да вземе писмото с ръката си, да го извади от джоба, и може би дори да вдигне ръката си към него, като че ли това което беше в плика който държеше беше за него. Поне това щеше да му попречи да помисли че Мико беше терорист. Това щеше да бъде последното действие на Мико която тя се помъчи да извърши против волята си. Колко ли щеше да изкаже и да направи вече не зависеше от нея тъй като беше на прага на смъртта, независимо че даваше всичко от себе си да остане в съзнание.

*Съжалявам...всички..* - щяха да бъдат последните й мисли преди да се остави в ръцете на съдбата. Наистина, Мико нямаше намерението да умира тук, но на този етап тя надвишаваше предела си и колкото да искаше не можеше да превъзмогне този факт. Надяваше се това наистина да не е нейния край защото щеше да бъде нелепо за нея ако падне по този начин след очакванията които всички познати имаха от нея, и всичко което бе преживяла до този етап.

[Shen Lee]

Ръката на Мико немощно подаде хартиената обвивка, която онзи мистериозен тип й бе връчил може би точно за такива ситуации. Охранителят го пое безцеремонно и мина с поглед съдържанието на листа вътре. Мико обаче не успя да види реакцията му, тъй като съзнанието й постепенно бе обвито от мрак, докато тя губеше съзнание за пореден път в този ден.

Продължение