Житните полета

[Shen Lee]

[Shen Lee]

Зертариан използва щедрия шанс, който получи и си плю на петите. Когато се почувства в достатъчна безопасност за да спре, огледа пейзажа в търсене на знак за цивилизация. Надлъж и нашир се простираха земеделски площи, като тази в негова близост бе посветена на житна реколта.

Час-два по-късно младежът осъзна, че е наистина гладен... и изгубен. Бе плувнал в плот заради избора си на облекло, но слънчевите изгарания по лицето му бяха причината, поради която не си позволяваше да се съблече. Въпреки, пейзажът около него наподобяваше на картина от пощенска картичка, той получаваше внушението, че е последния човек в изоставен свят.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан беше събрал всички сили за да се движи напред, опитвайки се да подтиска гладът и жаждата макар, че ставаха все по-непоносими, но той отказваше да се предаде, трябваше да продължи напред. Той започна да се оглежда в случай, че успее да види нещо, каквото и да е, което би било различно от пейзажа, който бе виждал досега, същевременно се стремеше да предпази лицето си от бъдещи изгаряния, като свали палтото и го носи над себе си. Той успя да изрече едно кратко изречение през сухите си устни:

- Отказвам...Отказвам да умра тук, не и преди да съм отмъстил.

Изведнъж му дойде идея, той събра сили и направи ръчният знак за Forest Husk заклинанието си, след което се хвана да копае с ръцете си, с надеждата да намери вода, щом има жито трябва да идва вода за да расте. А малката му дървена бърлога му даваше защита от лъчите на слънцето или потенциална атака от негов враг.

-Не! Не мога да умра, не и докато не отмъстя за баща ми и Мизуки, не и докато не видя членовете на Илюминати и Акацки мъртви на земята пред мен. Вода, трябва да има вода тук, поне малко за да продължа напред. - каза той през пресъхналите си устни докато ровеше като обезумял почвата срещу него.

[Shen Lee]

Фигурата на млад мъж със среден ръст, прекосяваща морето от жито, внезапно спря на място. С учудване на лицето си, мъжът се отклони от пътя си и се приближи до нещо, което привлече вниманието му. Полусфера изработена от дърво, висока почти два метра, която изглеждаше не на място.

- Четох за това в един изоставен вестник - каза на себе си мъжа, изследвайки конструкцията с интерес на лицето си и ръка обхванала брадичката му. - Понякога извънземни форми на живот посещават тази земя. И житните ниви представляват особено голям интерес за тях. Чудя се дали това не е превозното средство, с което са дошли тук. Вентура-не-знам-си-какво...

В края на крайщата мъжът се реши и почука по дървото.

- О-о-о-ой, Спейс Пийпол! Има ли някой вътре?

Зертариан даваше всичко от себе си за да оцелее, но нещо, което осъзна скоро, бе че изкопаването на земя с голи ръце е изключително трудно занимание. Само след десет минути, тялото му бе облято от пот, много повече отколкото, когато просто го напичаше слънцето. Освен тежката физическа работа, той също така бе затворен в невероятно задушно и тясно пространство. Колкото до целта му - постепенно стигна достатъчно дълбоко, за да стигне до влажна пръст, но най-добрият източник на вода, който откри под земята бяха корените на житните стълбове. Изглежда, че за нещо повече, щеше да му се наложи да открие водоизточник в района.
В треската, която го бе обхванала, той дори не чу първото почукване по бариерата му. Но не пропусна приглушения глас на някой, който се намираше от другата й страна.

- О-о-о-ой, Спейс Пийпол! Има ли някой вътре?

Зертариан: -40 енергия.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан бе толкова средоточен върху това да копае за да намери вода, че едвам чу гласът на мъжът който бе почукал по неговата полусфера. За миг магът се замисли какво се случва. В главата му се изредиха няколко възможни сюжета. Първият беше, че това е някой житен демон дошъл да го убие защото притеснява покоят му, но той бързо отхвърли идеята, защото житните демони бяха жени или поне така се представяха, доколкото мислеше той. Вторият, че е някой от терористите във влака, дошъл да го довърши. И третият, че просто халюцинира от жегата.

- Изглежда, че дните ми са може би преброени. Не... нямам много избори, вода няма да намеря скоро. По - добре да продължа да се влача през полето ако е халюцинация или да се бия с него ако е терорист. - помисли магьосникът. След което наметна палтото си, така че да закрие доколкото може меча на гърба си и премахна кълбото. Факта, че не халюцинираше го изненада, но на пръв поглед мъжът не му изглеждаше като терорист затова магът го попита:

- Има ли вода или някой град, или село на близо? - изрече със пресъхнал глас магьосникът, докато от челото му се стичаха едри капки вода. Цялото му облекло бе мокро от потта му - все едно го бе валял дъжд.

[Shen Lee]

- Ай уант пийс! - беше първоначалният отговор на непреднамерения мъж. И двете му ръце бяха направили знак с два пръста във форма на латинската буква "V" - Пий-й-й-й-й-й-й-й-й-й-й-й-й-й-й-й-й-су!

След 2-3 секунди мъжът сви вежди и огледа Зертариън по-внимателно.

- Хм-м-м, ти май не си инопланетянин, а? Колко жалко - въздъхна той с искрено разочарование. - Но да, мога да помогна с молбата ти. Последвай ме.

Мъжът пое в посока, която досега не бе дошла на ум на Зертариън. Небрежната му походка с ръце зад врата изпъкваше на фона на изтощения и потен Зертариън.

- Какво прави едно градско момче като теб по средата на земеделското нищо? - запита непознатия, извръщайки се наполовина към несполучливия ученик. - Връщаш се към корените си? Или посещаваш роднини? Въпреки, че не съм виждал никой червенокос наоколо, хм...

[Zertharian Natsuki]

Зертариан гледаше объркано странните действия на мъжът пред него, докато той не спря и го попита въпросите какво прави тук. Магът му отговори:

- Не знам дали ще ми повярваш, но влакът, с който се придвижвах през тези земи беше нападнат от терористи. Пребиха ме и ме изхвърлиха. От часове бродя търсейки някое село, за миг имах чувството, че ще умра от жажда поради,което направих сферата и се опитах да копая за вода. - каза младежът докато следваше мъжът пред него.

Зертариан си пое дълбоко въздух, няколкото часа под това слънце и жегата започваха да му се отразяват зле. Той усети, че имаше места, на които бе вече изгорял от слънцето и следователно се бяха зачервили. Магът каза шеговито на мъжа пред него:

- Бях се притеснил да не ме нападне някой житен демон по тези места. Доколкото знам има голяма опастност от демони в този район.

[Shen Lee]

- Терористи? - непознатият погледна учудено. - Като революционери ли? Честно казано, мислех си че си е време да избухне някоя революция. Това може да е доста забавно.

Внезапният ентусиазъм на мъжа обаче бе прекъснат от последните думи, които Зертариън изговори с престорена небрежност.

- Житни демони? Къде си чул тези приказки? В най-лошия случай можеш да бъдеш подлъган от някой йоукай. Е, предполагам че Господарят на Залеза също броди наоколо, но няма защо да се притесняваш. Той би те изял само ако го погледът ти някак си падне върху него.

Двамата напълно непознати прекосяваха житните полета в продължение на половин час преди да видят първите знаци на цивилизация. Е, вероятно не и по стандартите на столичанина Зертариън, тъй като селището в далечината не изглеждаше като нещо повече от малка земеделска общност.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан разбра, че човекът пред него не се бе сблъсквал с подобни проблеми така че би било напразно да му обяснява повече, поради което реши просто да му каже:

- В известна степен да, макар че тези по-скоро измъчват невинни хора за неясни цели, но могат да бъдат наречени революционери. - При изричането на последната си дума, Зертариан изпита огромна омраза. Тези престъпници го бяха накарали да бяга за живота си и застрашаваха живота на невинните пътниците, силно съжаляваше, че не бе измъчил жената, чиято глава бе отрязъл и... За миг той се сепна - какво се случваше с него защо беше изпълнен с толкова омраза и защо не ценеше тежеста на един живот?Дали загубата и на любимата му, и на баща му го бяха тласнали към тази крайност. Или видението което получи му е повляло повече отколкото знаеше. Припомняйки си момента, в който я обезглави, не изпита никаква капка смущение, напротив даже се сети за другия мъж, който го заплаши и изпита силно желание да го изпържи с огнената си магия. Магът стисна ръцете си здраво и си помисли:

- Нещата трябва да вървят по реда си, първо ми трябва вода и храна, после да въстановя силите си и магическата си енергия, след което ще мисля за останалото. Дано Томо се справи с тези терористи, след като видях силата й, тя ми напомни много за полуделите полицай в Токио и, и... Юмико... Дано Томо се справи с тях. А що се отнася до мен. - в този момент мисълта му бе прекъсната от споменаването на "Господарят на Залеза".

- Кой е този "господар" на залеза? - попита рязко и очудено мъжа, докато го следваше към селото, тъкмо се беше зарадвал, че шегите на Мизуки за житни демони са безмислица, докато не чу за господаря на залеза, при което се изсипаха повече капки пот от обикновеното.

[Shen Lee]

- Той е просто един много древен йоукай - отговори най-небрежно мъжът с шапката, но изражението на Зертариън го накара да замълчи за няколко секунди. - Хей, чувал ли си тази история?

- Преди много столетия, далеч на запад имало кралство в чийто двор царяла сериозна интрига. Хора били убивани от политическите си противници всеки ден. Някои в съня си, други от улични нападатели през нощта, а някои дори от собствените си любовници. Тогавашният крал влязъл в тронната си зала след дълъг ден, седнал уморен на трона и отпил от чаша вино сервирана за него. Но вкусът на виното бил странен - необикновено кисел и горчив. В този момент кралят осъзнал, че е сам в тронната си зала и заключил, че напитката му е била отровена от някой негов враг. Опитал се да повика помощ, но гърлото му се стегнало толкова, че едва можел да издаде тихи хрипове. Опитал да потърси помощ, но краката му поддали само след две крачки и той се срутил на земята. Съвсем скоро дробовете му се свили толкова, че нещастният крал умрял от задушаване само за няколко минути.

[Zertharian Natsuki]

Параноята на Зертариан сграбчи разума му и го накара да влезе в размишеления. Той каза на мъжа пред него:

- Не съм чувал тази история, но заради всичко случило се днес я приемам като предупреждение. Честно казано просто ми трябва малко вода и храна и си продължавам по пътя. Трябва да стигна до Киото или друг голям град. Достатъчно се бих за живота си днес. Знам че, освен... О не - изведнъж той си спомни как във вагона ресторант беше останал сам с двамата терористи, които се бяха опитали да го убият, но имаше и трети, когото не му бе обърнал достатъчно внимание - готвачът или "служителят" на вагона-ресторант, ами ако той беше част от тях? Магът предположие, че е. Магьосникът бързо каза:

- Проклятие! Да не би кафето което пих да е било отровено. - Той бързо обърна внимание на сегашното му телесно и душевно състояние.

[Shen Lee]

- Уаааааа - спътникът на Зертариан се хвана за главата с една ръка, гледайки го с физиономия на съжаление. - Извинявай, извинявай, не мислех че ще уцеля в десетката.

Житните класове около тях изшумоляха, от нещо, което се приближаваше към тях двамата. След няколко секунди измежду пшеничните стълбове се показа малка котка, която изгледа човеците с любопитни очи. Мъжът с шапката се наведе и я пое в ръцете си без съпротива от животното, преди да продължи напред.

- Обратът в историята е, че във виното всъщност не е имало отрова, а е било просто вкиснато. Това, което довело до преждевременната смърт на краля бил собственият му страх, толкова силен, че поразил тялото и ума му по-ефективно от всеки замисъл на противниците му.

- Ей, стигнахме! - възкликна спътникът на Зертариан.

Растителността продължаваше само още стотина метра преди да направя място на асфалтирана земя и малко по-нататък на къщи и скромни занаятчийски или магазинерски постройки. По улиците можеше да се забележи случаен минувач, обикновено с шапка, предпазваща от жаркото слънце.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан пое дълбоко въздух отпускайки се, след като чу обрата в историята. След всичко случило се наистина може би щеше да умре от притеснения ако продължаваше така, но пък нямаше много избор, не знае какво ще се случи, едно пътешествие до вагона ресторант се бе превърнало в битка на живот и смърт, а и събитията от Токио... Мисълта му бе прекъсната от гледката на селото пред него.

За Него тя бе някак меланхолична, напомняше му на видението, което бе видял в Токио, преди месец или по-точно това, което бе изпитал тогава по време на пътешествието в колата. За миг той забрави за жаждата и глада си, докато гледаше селото. Той беше градско момче, но въпреки това тази гледка го трогна, сякаш бе копнел да я види от години. Докато следваше мъжът, магът проговори към него след дългото настъпило мълчание:

- Как е живота в този регион? Бивате ли често нападани от нещо или е спокоен? В градовете като цяло е пълен ад, никога не знаеш дали даден квартал няма да избухне или полицай да те разсече. - каза магът шеговито към човека пред него, макар и думите му да носеха истина, той се опита да звучи весело за да повдигне настроението.

[Shen Lee]

Омаян от гледката, Зертариан бе изгубил от поглед водача си за момент. Когато въпросът му падна върху глухи уши, той се огледа, но мъжът с шапката го нямаше никъде - като че бе потънал в земята... или бе погълнат от високите житни класове.

- Ой-я! - възкликна мъжки глас от разстояние.

Обръщайки се към пътя, който обикаляше около житните полета и влизаше в градчето, Зертариан видя как по него се задава земеделска моторна кола. Гледката се размазваше пред очите му от глад, жажда и изтощение, но успя да различи мъж в трета възраст зад кормилото.

- Накъде бре, мо́мче? - извика той с тежък диалект.

А от човекът с шапката нямаше и следа.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан усети че всеки миг ще се срине на земята в безсъзнание от жажда и глад, събирайки всички сили той промълви към стареца пред него:

- Моля ви господине, за вода и храна, на път съм да изгуба съзнание. - каза магьосникът измъчено със всички сили, падайки на колене тъй като вече едвам се държеше, въпреки измъчеността му се усещаше нотка на уважителност в думите му към възрастният господин. Изчезването на мистериозният му спасител беше странно, но засега нямаше време да мисли причината или дали той не е бил мираж, тъй като трябваше да се фокусира върху главната му цел - да оцелее.

Дишането му стана още по-тежко, а устните и гърлото на Зертариан бяха толкова сухи, като чели имаше чувството че се е нагълтал с пясък. Той започна борба на издръжливост за да остане в съзнание, надявайки се стареца да му окаже някаква помощ преди да се сгромоляса напълно на земята. Една единствена мисъл мина през главата на младия маг:

"Трябва да оцелея! Отказвам да умра докато не отмъстя на Илюминати за Юмико и на Акацки за баща ми. Само когато видя всички членове на тези организации мъртви в краката ми, само тогава ще имам покоя и правото да умра." Tой прекъсна мисълта си, тъй като се налаше да отдели и последната си мисловна сила за да не изпадне в безсъзнание.

[Shen Lee]

- Секако! - шофьорът кимна. - Скок во приколката.

Ако Зертариън приемеше предложението му, дядката щеше да продължи по пътя с трактора.

- Како си се средил така? - попита дядката, без да се обръща момчето в ремаркето.- Мора да бидеш внимателен. Сонцето гори жешко.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се завлече бързо към ремаркето макар че по-правилният термин бе, че се довлече като мокър парцал, жегата и побоят които бе отнесъл досега започваха му личаха отдалече. Имаше чувството че всеки момент ще подаде и ще изпадне в безсъзнание, а изгарянията от слънцето щяха да бъдат болезнени след час или два. Когато стигна в ремаркето и се настани, той пое малко въздух и разпери якето си над себе си за да си пази сянка с него. Чак след това осъзна, че имаше проблем с разбирането на диалекта на стареца. Звучеше му леко на кансайски и беше труден за разбиране. След като чу стареца да го пита "Како се е средил" младежът предположи, че го попита защо е в такова пребито състояние. Зертариан му отвърна:

- На няколко часа път от тук група бандити нападнаха транспорта ми и избягах от тях, но не и преди да... - магът прекъсна речта си, замисли се колко лесно бе да отсече главата на онази жена, чувството даже беше задоволително, само съжаляваше че не беше извлякъл информация от нея, но реши да не споделя тази иформация със стареца. Магьосникът се обърна към шофьора на трактора:

- Един господин с шапка ме доведе до тук, казвайки ми че мога да намеря вода. Самоче не видях къде се изгуби. Може би го познавате? - каза Зертариан дишайки тежко, докато се криеше под дигнатото си яке за да не изгори още по-лошо. Момчето се намръщи замисляйки се как щеше да стигне до Киото и дали хората във влака щяха да се оправят с престъпниците там, но засега трябваше да въстанови силите си и да се погрижи за раните и изгарянията му, както и за жаждата и гладът му.

[Shen Lee]

- Значи разбойници - възкликна старият мъж, почесвайки брадичка си. - Неприятна работа.

Шофьорът продължи да отправя въпроси или изказвания към Зертариан, които градското момче изглежда бе зле въоръжено за да разбере.

- Капа? - замисли се той искрено, когато Зертариън зададе своя въпрос. - Не знам, мора да си поконкретен.

Тъй като нито тракторът, нито шофьорът му си даваха зор, минаха двадесетина минути преди двамата да стигнат до улицата на градчето.

Въпреки, че мястото изглеждаше пусто от разстояние, тракторът бе посрещнат от група деца, които започнаха да се щурат около машината.

- Дедо Такао, кого ни водиш? - запита едно от тях с висок глас.

- Изгубено момче. Зарем, не го ли познавате?

Децата изгледаха Зертариан още по-учудено и започнаха да махат с глави в отрицание.

- Мислам дека доаѓа да ги посети своите баби и дедовци - каза им дядото и се обърна към Зертариан с усмивка - Нели си жив?

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се мъчеше да не умре от слънчев удар и обезводняване, но навсичкото отгоре имаше и големи трудности с разбирането на диалекта на хората около него. Той полагаше големи усилия да сглоби какво му казват но накрая се изгуби и каза:

- Искренно съжалявам но не разбирам какво ми говорите, диалекта е по-различен от този, който използвам в моя край. Може ли да ви помоля за малко вода или да ме насочите където има вода и храна, защото вече цял ден съм без тях и имам чувството, че ще припадна всеки момент. - като казваше това магът хвърли бърз поглед на околността около него.

Въпреки всичко той усети, че беше странно как мъжът с шапката, който го бе намерил в полето да говореше с нормален диалект за разлика от тези хора. И още по-странно къде бе изчезнал. Дали беше мираж? Не разговорът беше твърде смислен за халюцинация. Магьосникът имаше много за мислене но малко сили за това, но все пак се надяваше хората около него да го разберат и да му помогнат да не умре.

[Shen Lee]

- Се разбира, можам да ве забавувам во мойот дом - кимна мъжът с позитивно изражение. - Откако ќе поминеме низ Дайкичи-кун.

Тракторът продължи по асфалтираната улица, оставяйки назад децата, които гледаха Зертариан недоверчиво.

Градчето създаваше впечатлението на мъртвило, но ако се вгледаше в прозорците на чуждите домове, като невъзпитан хулиган, Зертариан би видял домакини да шетат и съпрузи, които четат вестника си с чаша кафе. След пет - шест минути тракторът спря, отново със неприятно раздрусване, през малък магазин плод и зеленчук. От него се показа изрусен мъж в двадесетте си години, който поздрави топло шофьора.

- Ти си единствения човек, който би заредил стока по това време. Направо ми спасяваш кожата, Такао-сан!

- Глупости - отговори старият мъж. - Сакав да уживам во убавото време, па решив да донесам директно стоката за утре - мъжът се обърна към ремаркето и запита: - Дали ќе ми помогнеш да я растоварам стоката