Горите

[Shen Lee]

...

[いずも すいこう]

В началото Идзумо се надяваше, че ще се случи нещо, което ще преобърне ситуацията, която трябва да беше голяма грешка. Нещата не можеха да се объркат толкова много и то в самото начало. Но постепенно започна да се примирява, че може би нямаше да види отново лагера, лицата на хората от отряда си, или пък Япония. Лагерът всъщност вероятно бе в руини в момента, но останалите от отбора му може да са невредими, с достатъчно късмет. Колкото до него... идея си нямаше накъде и защо го мъкнеха германците, но едва ли го очакваше нещо положително. Не знаеше до колко страната им спазваше правилата за военопленничество, а и да го правеше, той можеше да бъде третиран като обикновен наемник заради вида на мисията им. Япония не участваше официално във войната все пак.

Идзумо отправи поглед изгубил надежда към тъмното небе на нощта. Какво го очакваше в края на тунела?

[Shen Lee]

Немската група продължаваше отстъплението си без да спира. Той като все още се намираха във вражеска територия, през цялото време бяха нащрек. Това беше и причината да усетят опасността преди да стане твърде късно.

- Преследват ни!

Мълвата се разпространи из отряда за секунди и онези, които вече не бяха въоръжени, го направиха. Групата спря и се разпръсна в кръг. Идзумо, заместник-лидера , ранения лидер и още няколко човека останаха в центъра му.

- Врагове на 8 часа! - извика един от войниците.

- Огън - нареди заместник-лидера. По лицето му се четеше, че не иска да води тази схватка, но изглежда нямаше избор.

Германците откриха стрелба с автоматичните си пушки. За тяхна изненада обаче куршумите им сякаш започнаха да рикошират сякаш от празния въздух и им се наложи да спрат стрелбата за момент.

- Врагове в левия фланк!

Докато немския отряд се опитваше да реагира уместно спрямо информацията, която получаваха, от въпросния ляв фланк се разнесоха думи на необикновен език.

- Omne flammans flamma purgatus, domine extinctionis et signum regenerationis, in mea manu ens inimicum edat! Poena Flammarum!

Думите заглъхнаха, само за да бъдат последвани от огнени езици по-големи от човешки бой, които се състезаваха по пътя си към германския отряд.

- Залегнете!

Преди Идзумо дори да успее да реагира, заместник лидера излезе пред останалите в центъра и заби длани в земята. От нея се издигна ледена стена висока поне 3-4 метра, която се разрастна бързо встрани. Тя блокира полезрението им към левия фланк, но също така и ги защити от огнения бараж. Съдейки по звуците, които дойдоха от засегнатия им фланк, Идзумо можеше да бъде благодарен за това, както и да го беше направил пленителя му.

Но те получиха възможност да си отдъхнат. Откъм десния им фланк се чу друга поредица от странни думи:

- Veniat, fractura tellustris, absorbens ad ultimos usque! Inriget aestuaque, Deus Terrestris ruinae… Terra Findens!

Този път думите бяха последвани от раздиране на земята под краката на германците. Много от тях изгубиха равновесие. Възползвайки се от това, враговете им най-накрая нападнаха открито, с викове които включваха "Долу еретиците", "Пратете ги в ада" и други криптични възклицания. Първите опоненти, които се показаха, носеха странни облекла, подобни на монашески или църковни одежди. Едни бяха въоръжени с огнестрелни оръжия, а други - с тояги.

[いずも すいこう]

Идзумо не разбираше какво се случва, освен че бяха нападнати от неизвестен противник. В първия момент това му се сториха като добри новини, понеже шанса беше те да са негови съюзници, но бързо разбра, че дори това да е така, то те не взимаха предвид възможността, че той може да пострада, или дори че враговете им държат пленник.

Залегна за да избегне огнените залпове. За негова изненада обаче не това го спаси, тъй като заместник-лидерът на германците изглежда притежаваше способност, която използва за да ги защити. Това беше вторият член на вражеската страна, който го изненадваше по този начин. Идзумо не беше имал много време да мисли над онова, което бе демонстрирал офицерът, който той победи по-рано, но изглежда отрядът на Академи Сити далеч не беше уникален тук. Като се замислеше, огнената атака от току що, може би също беше причинена от психическа способност?

Докато мислеше за това, поредната неестествена атака беше използвана срещу него и пленителите му, този път разцепвайки земята под краката им. Неестествено за него, той просто не можеше да възстанови самообладание. Но можеше ли да бъде винен, при обстоятелствата, в които се намираше? Идзумо даде всичко от себе си да запази равновесие. Изглежда щеше да мисли за бягство по-късно.

[Shen Lee]

Германците започнаха да се прегрупират веднага, по заповед на лейтенанта си. Левия им фланк изглежда обаче все още беше отворен след огнения бараж, който бе взел не малко войници със себе си. Опонентите им решиха да се възползват от това за да стигнат до сърцето на отряда им. Германците се опитваха да ги спрат с дъжд от куршуми, но противниците им не оставаха назад, покривайки настъплението си със залпове огън и земя. Някои германци дори сякаш биваха покосяване от невидими атаки. Беше въпрос на време авангарда на нападателите да стигне центъра на германския отряд. Някои от тях бяха паднали, но бройката им все още изглеждаше заплашителна.

В произтичащия хаос германците не можеха да обърнат достатъчно внимание на Идзумо, но за самия него опасността да пострада в кръстосания огън може и да беше по-голяма от всичко останало...

[いずも すいこう]

Идзумо не беше сигурен какво се случва, но знаеше само едно - ако авангарда на новите противници се врежеше в този на пленителите му, той най-вероятно щеше да умре. Не само това, те бяха на практика заобиколени, нали? Това означаваше, че той няма шанс да избяга при сегашното положение.

Но може би беше способен да създаде различни обстоятелства, които щяха да му го позволят. Изтощението владееше голяма част от него, но той все пак събра решителността да действа против нея.

При сегашното объркване, за него беше възможно да създаде диверсия, която да му даде нужната възможност. Но като за начало, той трябваше да оцелее. И това нямаше да се случи, ако авангарда на противниците постигнеше целта си. Така че той трябваше първо трябваше да се погрижи за тях.

Давайки възможност на противниците да се приближат достатъчно, Идзумо се втурна напред към ледената стена, която бе създал германския лейтенант. След като я стигна, той постави двете си ръце върху нея и се концентрира върху структурата й. Веднъж получил я в ума си, то вдигна температурата й до 100 градуса мигновено. Парната експлозия създадена от бързата промяна в температурата на такова количество замръзнала вода би била опустошителна. Вземайки предвид собственото си оцеляване, Идзумо вложи всичката си останала концентрация в контрола на посоката на експлозията, опитвайки се да създаде безопасно поле около себе си.

[Shen Lee]

Хиуатари Кай

Кай тичаше по следите на оттеглящите се германци... или поне се надяваше, че го прави за последните над час и половина. Тъй като бе напуснал поста си в 3 часа сутринта това означаваше, че всеки момент нямаше да му остане време да се върне преди зададения от Нагато час за изтегляне на отряда им. Някъде в този повратен промеждутък обаче той се натъкна на нещо, което изглежда беше протичаща схватка.

Кай се промъкна внимателно по-близо до епицентъра й, но някак си беше забелязан от странен силует преди той самия да го забележи. Непознатият извика предупредително към момчето да спре. Извисилата се в небето луна освети фигурата - висока, вероятно мъж, със зелена дълга коса и метална тояга в ръка.

- Хвърли оръжията си и се вдигни ръце - продължи непознатия без да дава време на Кай да се окопити, заел бойна позиция с тоягата си, въпреки че разстоянието помежду им беше около петнадесет метра.

[Retto]

Кай застана в бойна позиция рефлексивно, насочвайки спусака на пистолета си към зеленокосия. По оръжието му и външния му вид можеше да предположи, че не е част от германската армия, но въпреки това не си позволи да свали гарда си дори за секунда. Хиуатари не се забави с отговора си, като веднага постави свой собствен ултиматум към непознатия:

- Не мисля така, приятел. Имаш три секунди да направиш същото и да се представиш преди да поставя куршум в черепа ти.

Ретто остана в бойната си позиция, като по стойката му си личеше, че нямаше намерение да отстъпи. Нямаше особено много време. Германците отиваха все по-надълбоко към територията си със всеки един момент, и съвсем скоро щеше да се стигне до момента в който нямаше да може да ги спре. Ретто беше може би единствения който осъзнаваше какъв проблем беше това, че са взели съотборника му като заложник. Не само, че можеха да източат важна информация от него, но най-вероятно щяха да направят група експерименти и да станат една идея по-близо да създаването на техни собствени аберанти използвайки генетичния му код. Това беше нещо, което Ретто не можеше да допусне за доброто на Япония и света като цяло. Може би човека пред него беше невинен и нямаше нищо общо със всичко това, но Ретто нямаше да се замисли дори и за секунда да го застреля на място ако се беше опитал да му окаже съпротива.

[Shen Lee]

Зеленокосият тип дори не трепна пред заплахата на Кай и замахна встрани с дясната си ръка, която пое напълно жезъла му. В същия миг пистолетът на японският войник изхвърча от ръцете му, подобно на тренировките му срещу телекинетици. Оръжието падна някъде далеч.

- Не и в моята смяна - каза непознатият с италиански акцент.

Противникът му изглежда не смяташе да прави първата крачка. Разстоянието между тях беше все така значително, а Кай изгуби най-голямото си предимство при тези обстоятелства

[Retto]

Ретто трябваше да използва цялата воля която имаше на разположение за да не изпрати поток от огън към фигурата пред него, но въпреки това успя да сдържи нервите си. Той застана в по-пасивна позиция от по-рано и заговори със спокоен тон към зеленокосият опитвайки се да избегне физическа конфронтация с него:

- Виж, по дрехите ти и акцента ти съм почти сигурен, че сме от една страна. Ако не ме пуснеш да премина много важна информация може да попадне в грешните ръце, което ще е лошо и за двама ни.

Ретто пристъпи няколко крачки напред докато говореше, като ръцете му бяха вдигнати показвайки че няма лоши намерения към непознатия. Въпреки това знаеше, че човека срещу него има някакъв вид телекинетичен grip, с който беше избил пистолета от ръцете му преди малки и затова имаше една наум. За да използва тази си телекитетична сила обаче изглежда трябваше да направи жест с тоягата си, което щеше да издаде следващото му движение пред Кай. Хиуатари наблюдаваше внимателно движенията му за да може да реагира по-адекватно ако се беше наложило. Ретто продължаваше да крачи бавно към него с леко вдигнати ръце, като се надяваше да не се стигне до размяна на удари.

[Shen Lee]

- Заповедите ми са да не допускам никого, дори да е кардинал - обяви, раздразнен от отношението на Хуатари, италианецът. В погледът му се появи колебание, което япорнецът не можеше да разбележи от разстоянието, което ги делеше, но то изчезна само след секунда.

- INFERNA ERUPTIO - извика внезапно зеленокосия и заби жезълът си в земята пред себе си със изненадваща скорост.

Земята между двамата започна да се тресе и на Кай му се наложи да запази равновесие. Но това беше най-малкият му проблем. Изведнъж изпод земята започнаха да се издигат скали високи поне колкото него, една след друга, започвайки от позицията на зеленокосият. Кай можеше да заключи, че имаше около две секунди преди прииждащата скална вълна да прекоси дванадесетте метра помежду им. Ударът й вероятно щеше да го направи на кайма.

[Kagami Raito]

Кай бързо стигна до заключението, че няма как да избегне идващата към него стена от земя заради изгубеният си от трусовете баланс, и знаеше, че всичко беше гейм овър ако това чудо го удари, затова рязко реши да импровизира. Принципно не го беше правил до сега, но Хиуатари рязко клекна и постави дясната си ръка плътно до земята, започвайки да генерира максималния output на способността си. Надеждата му беше, че липсата на кислород щеше да забави сформирането на огъня достатъчно, за да се събере достатъчно много кинетична енергия за да стане мини експлозия, която да го изпрати във въздуха. При положение, че щеше да му се получи, той щеше да последва атаката със контра атака, която включваше използването на енерцията за да се превърти напред във въздуха, и да използва факта, че опонента му не вижда ръцете му за кратък момент, в който да сформира плътна и силна огнена топка, която да изпрати в негова посока. Колкото до приземяването, щеше да стъпи първо на крака и веднага да направи салто напред, за да не поемат краката му стреса от падането. Надяваше се, че щеше да бъде достатъчно.