Житните полета

[Zertharian Natsuki]

Чувайки думите на съмнителният тип, Зертариан сериозно обмисляше дали да не го разсече тук и сега, за да предотватри бъдеща трагедия. Не знаеше какъв е този тип, но едно бе сигурно - двамата с него бяха еднакво съмнителни, но докато магьосникът бе нещастна жертва, какъв бе шансът този да е в същото положение като него? Не той сигурно беше друг терорист, как така паднали от самолет? По средата на нищото. Нямаше логика. Но докато размишляваше, можеше само да гледа безсилно как този "таралеж" се отдалечаваше. Младежът се чувстваше все едно играе видео игра и в момента беше на кръстопътя между два важни избора - да намери и помогне на Ямамото или да преследва двамата странници. Кое щеше да доведе до трагедия, кой е правилният избор, бодливеца вече беше още по-далеч от него.

- Грррр - изръмжа яростно той, докато се опитваше да реши хода си на действие. Тъкмо съмнителният тип беше на път да му се изгуби от полезрението, когато Зертариан изкара шикигамито на Ямамото и вля малко енергия в него, казвайки му:

- Върви при Ямамото възможно най бързо, аз ще те следвам, ако те изпусна, му кажи, че нещо съмнително става в селото. - изричайки достатъчно бързо, но разбираемо магьосникът се подготви за най-бързото тичане в живота му, бързо колкото беше бягал в Токио за да стигне до Юмико.

*Не мога да се справя сам с тях двамата, не и без магическа енергия. Дано сме достатъчно бързи с Ямамото. Дано той самият е добре иначе... Не знам, мамка му, нямам никаква магическа енергия, ПРОКЛЯТИЕ.* - като вихър течеше мисълта му. Докато той тича щеше да извади меча си в готовост за защита ако някой или нещо, или атака го връхлетеше. Ако изпуснеше гаравана и не можеше да се ориентира къде е щеше възможно най-бързо да се върне на площада.

[Shen Lee]

Черната хартиена птица полетя доста бързо, особено за изтощения вече Зертариън. За пореден път му се наложи та тича между житни класове, понякога препъвайки се в камъни, а понякога пропадайки в дупки. Паническия му бяг плашеше ята птици, които излитаха с остри звуци от полетата, а веднъж даже стресна котка, която се наежи, и със съскане се хвърли на десния му крак, където го захапа и издраска. За щастие не я ядоса достатъчно дълго че да преследва след това.

Когато птицата най-накрая кацна, Зертариън се озова там, където се бе разделил с Ямамото по-рано. Сега магьосникът бе седнал на един камък в основата на мелницата, концентриран в работата си над хартиен талисман.

- Какво има, Натсуки-кун? Нима се е случило нещо в селото? - попита той сериозно, като навдигна глава от талисмана.

Зертариън: -20 Енергия.

[Zertharian Natsuki]

- АУУУУ... ХЪСССС МАХАЙ СЕ ОТ ТУКА ПРОКЛЕТА КОТКА. - изръмжа яростно с пълна сила Зертариан докато тичаше.

Зертариан пое няколко глътки въздух, изтупвайки прахоляка и растителността, която се беше налепила по него от препятствията по пътя до тук. След което прогровори, усещаше че днешният ден беше твърде дълъг и нямаше нито момент спокойствие:

- Засега не, но дойдоха двама съмнителни персонажа, които подозирам че могат да са съучастници или единият да е престъпника заради съмнителното им поведение.- Магьосникът прекъсна за момент думите си, заглеждайки се в хартиения талисман, който правеше Ямамото, след което продължи:

- А и мина повече от час, от както се разделихме и имах притеснения дали престъпника не те е надвил или по-лошо... - замълча младежът завършайки доклада си. Той щеше да изчака да чуе мнението на Ямамото, след което да добави информация за съмнителните двама персонажи като каже, че са отбягнали всяка тема, която е късаела как са дошли тук и какво планират да правят.

[Shen Lee]

- Ако престъпникът е способен да ме надвие, тогава не трябваше да ме следваш - Ямамото изказа тази мисъл като очевиден факт.

- Добре ли си? Имаш странно излъчване.

Ямамото докосна челото на Зертариан, сякаш проверяваше температурата му. В началото присви вежди, сякаш не можеше да усети нищо нередно, но внезапно дръпна ръката си, сякаш го удари ток.

- Проклятие?

Зертариан, който не усещаше нищо необичайно забеляза, че по дясната ръка, с която Ямамото го бе докоснал, се бе разпространяваше нещо като мастило от сепия. Няколко секунди по-късно вдъхващата респект висока фигура на Ямомото се беше превила, сякаш едвам намираше силите да остане на крака.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан нямаше време да предположи от къде е дошло проклятието, но едно знаеше, било е поставено върху него самият с цел да се задейства при контакт с друг човек. Младият магьосник бързо викна в момента, в който видя, че проклятието се разпространява по Ямамото:

- Ще отрежа ръката за да те спася ако се налага. - Казвайки това той вече беше взел поза с меча над главата си подобно на самурай готов да нанесе финален удар по главата на противника си, само че целта на Натсуки бе прокълната ръка на Ямамото, а именно около рамото. Веднага след това щеше да използва малкото му оставаща магическа енергия за да се опита да призове огъня на Rising Dragon Breath в опит да спре кървенето, той се надяваше магическата му енергия да стигне само за това дори и да означава да изгори ръката му. Но сега приоритет бе да спре проклятието и евентуално бъдещото кървене. Той чакаше и най-малкия сигнал или реакция от Ямамото за да реши как да продължи.

*Твърде голям риск, но при липса на магическа енергия мога да се надявам само да изкарам огньове колкото да спра кървенето.*

Зар за успеx(Rising Dragon Breath):
1d20+5

[Shen Lee]

Зертариън за първи път в живота си опита да употреби магия, за която резервите му на магическа енергия бяха недостатъчни. Всъщност само концентрирането върху заклинанието му отне почти всички сили. Въпреки това той произведе пламъка успешно, вливайки го продължително в раната. Но всяка следваща секунда... не, миг, му костваше повече и повече. Внезапно, изтощението го удари като потоп и той изгуби съзнание.

Зертариън бе изпълнил целта си успешно. Кръвотечението бе спряло. Двамата лежаха на пръстта до мелницата. В привидния си дълбок сън те изглеждаха като точно това, което бяха - две момчета, които се бяха тласнали далеч отвъд предела на силите си.

Зертариън: загуба на съзнание.

[Shen Lee]

Зертариан беше събуден от остър ритник в ребрата. Чувстваше се като пребит, така че му отне време да отвори очите си докрай. Разбира се, вторият ритник помогна доста с това.

- Идваш ли с нас? - запита познат глас.

Зертариан осъзна, че е спал цяла нощ пред мелницата в житните полета. Гърлото го болеше и главата го цепеше по начин, който подсказа, че е настинал.

Внезапно осъзна, че над него са се надвесили двамата младежи, с които се беше срещнал вчера. Русият трябва да бе отговорен за ритниците.

- Имаме един час да стигнем до междуградския автобус - проговори студено русият, без дори да поглежда към болния си връстник. Слънцето, което се отразяваше от слънчевите очила допринасяше за безразличното му излъчване.

Зертариан:

+20 Жизнени Точки
+ 25 Магическа Енергия
+ 20 Енергия
Състояние: Нeприятна настинка(-).

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се опита да се размести, цялото му тяло беше уморено или по-точно уморено като на болен човек. Той рязко се освести какво бе станало вчера и се огледа бързо докато седеше на колене в тревата. След което понечи да говори, но болката от настинката леко преряза гласът му:

- Какво стана? Вчера се срещнах с Ямамото, но някакво проклятие тръгна от мен към него и се наложи да... - той прекъсна за момент, очите му се ококориха напълно, и погледна изправяйки се в цял ръст, след което продължи докато се оглеждаше търсейки следа от Ямамото или от ръката му след като я бе отрязъл:

- Какво стана със селото и с магическия престъпник, който се спотаваше, заловен ли е? Добре ли са всички? - гласът му беше рязък, изпълнен с притеснение и объркване. За момент тръпки избиха по тялото му, дали от настинка или от тревога. На края на изречението се закашля от болката в гърлото му. Той се обърна в посока към селото.

[Shen Lee]

- Какво бълнуваш? Какъв престъпник? Какъв Ямамото? - запита студено русокосият.

На земята, не беше останала и следа от Ямамото. Нито ръката му, нито талисманът над който бе работил, или дори бутилката му с вода.

- Ямамото? - червенокосият почеса темето си, сякаш мислеше сериозно върху темата. - Единственият, за който се сещам е Ямамото Тетсуо от Втори курс.

- Но какво би правил той тук?

- Откъде да знам? Във всеки случай не смятам да изпускам автобуса.

Русокосият наистина пое напред без да чака другарят си или Зертариан.

- Хайде, хайде! - подкани червенокосият с виновна усмивка. - Той и без това не искаше да идва да те вземе, ще е наистина неблагодарно просто да останеш тук.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан беше объркан, хвърляйки бърз поглед към селото се замисли:

*Нима всичко е било илюзия? Не няма как защо бих спал тук и те да се сещат за името на Ямамото. Нещо става в това село или онези двамата са сторили нещо, но... но нямам силата да разбера какво. За един ден не постигнах нищо освен да се доближа до смъртта... отново. Ще трябва задължително да се върна в бъдеще тук. Но първо трябва да науча магии и да създам своето оръжие.*

Натсуки тръгна с лек бегон да настигне другите двама по пътя им за автобуса, макар и да се чувстваше като желе заради настинката му. Когато ги настигна той понечи да заговори, но вместо това се закашля от болката, след което се опита да събере сили в гърлото за да каже това, което беше наумил:

- Втори курс? Предвид, че той беше магьосник, това означава ли че сте от Академията за магия в Киото? Или сте тръгнали за нея? - каза магът преди да млъкне и да почне да разтрива гърлото си от болката.

[Shen Lee]

- Да, ние си личим от далеч, нали? На мен веднага ми стана ясен, че си магьосник...

Трите момчета се отдалечиха към хоризонта, чийто обещания ги заслепяваха за опасностите, които ги очакваха по този път.

Milestone Completed: Terror Express (C-rank): 500XP + 190XP.
Milestone Completed: ??? (A-rank): 1000XP + 1000XP.

Code: Select all

RP Check: +1511XP
Общо: +2011XP.
Предишен опит: 1980, Ниво 6.
Нов опит: 3991, Ниво 9
Получаваш +45 Точки Статистика, +3 Точки Умение, +5 Жизнени Точки.