Зертариан благодари на боеца, след което седна за няколко минути да почине след спаринга им. Той се замисли как да процедира с бъдещия им план, но засега бе сигурен върху две неща - да се средоточи върху уменията с меча, които са му нужни, а именно замаховете които му бе казъл Кусанаги да прави. След тях щеше да се опита да направи 1000 замаха за които му бе казъл боеца. След тях мислеше да помогне из къщата на доктора и вечерта след като направи другите 1000 да отиде да говори със жената мистик на селото за да се опита да привлече помощ от горските йокай.
- Добре достатъчно съм седял така време е да направя замаховете. - казвайки се той той се изправи, заставайки в бойната позна с която бе застанал Кусанаги в началото на спарига им. След което той се взе да прави замаховете. Всеки замах беше внимателно обмислян и концентриран да наподобява това което магьосника знаеше от миналото си в кендо тренировките от дете и това което бе видял от боеца. Замах след замах във въздуха той отделяше внимание да спазва чист удар като да не превишава дигането над главата си твърде много или да го спуска твърде ниско. Така той мислеше докато броеше.
- 565 Замаха. - каза той, игнорирайки умора и досада, продължавайки със своята концентрация. После още 800 и 900 дойдоха без да се усети. Той продължаваше да брой но само тези които той преценяваше за достатъчно чисти. Няколко пъти се дразнеше на това как изкривява удара и се фокусираше да ги направи наново докато не прецени че замаха е достатъчно точен. Когато приключи 1000 удара, той седна да почине. Погледна денят и видя че бе напреднал но не беше още към края си, може би почти средата на обяд или началото? Поне така мислеше. Той си отдели достатъчно време за почивка, след което стана пак да прави замахове. Този път не ги броеше а гледаше да ги изчисти. Той продължи да прави замаховете докато не усети че може би ще е по-добре да намери мишена върху която да тества колко да спре меча. Огледа се наоколо за дъннер или дърво или храст, когато едно малко отрязано дърво му грабна погледа - то беше високо кажи речи колкото него.
Зертариан застана срещу малкото дърво и започна да прави замаховете върху него като се стараеше да спре точно да ръба където прецени, че е главата му или точката в която иска да го разсече. Първите 100-200 пъти му се случваше леко да го удари но това не го обезкуражаваше той продължаваше така. Постепенно забеляза че от известно време успяваше да се спре да не го удари, но това не стигна до главата му да го разсее,а напротив той продължи концентрирано да замахва. Игнорирайки всичко друго той не усети че може би вече беше късен следобяд към около 16 часа. Точно тогава корема му изтържи гадно от глад и го върна в реалността. Той реши че е правил достатъчно засега и се запъти към дома на лекаря, за да му помогне с каквото може и след това щеше да довърши другите 1000 замаха там, привечер както му бе казъл боеца. След което планираше вечерта да мине през дома на жената мистик за която научи от него.
.svg)
