Демоничният Влак | The Demon Train

Moderators: Shen Lee, Game Masters

Locked
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан почна да се дразни, че тази жена не искаше да приеме съдбата си и се зае внимателно да наблюдава хода на битката й с Томо, причаквайки и преценявайки най-удобния момент за да я уцели с минимален шанс да нарани приятелката си. Те разменяха удари доста бързо, което затрудняваше целта му, но въпреки всичко той пое въздух и се зае в момент, който мислеше за перфектен:
- ... DRAGON FLASH! - произнесе Зертариан магията си целейки се възможно най-точно към опонента на съюзничката му. И за всеки случай подготви Forest Husk ако някак тя скашеше разстоянието до него и се опиташе да го удари или пък да го уцели с нещо


Зар за уцелване:

1d20+5

Зар за щета:

2d10+10
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Туловището на човекът-бик полетя към Мико като Мико имаше избора дали да го сграбчи или не. Предния път Мико за малко да бъде прегазена от влитащото тяло на Зертариън към нея. Тя нямаше да рискува и този път да се случи същото. Или поне не в същия смисъл. Тялото на бикът беше подхвърлено към Мико, Мико щеше да използва цялата си сила, за да избута Таоросът от себе си, като че ли беше на ръгби съзтезание, и правеше сервис към своя опонент с топката която в случая беше тялото на бикът, чиято атака беше неуспешна, за сметка на това, Мико го използва като диверсия към противничката си, тя изруга към момчето с рогата на главата и опашката досущ като бик да не се шегува с нея. Мико също не се шегуваше на този етап, за нея тежкият Таорус беше като медицинска топка, която тя щеше да отпрати към тялото на своя противник с пълна сила.
Все пак Мико не се беше чувствала толкова силна колкото досега. Тя не знаеше от къде се беше взел този тип, беше ли изобщо на нейна страна или не. Понечи да го срита с крак в ребрата с пълна сила запращайки го към противника като че ли беше игра на футболен мач, а Мико се готвеше да запрати мишената си към вратата.
Нажежената аура около Мико я караше да си мисли че всичко това беше една детска игра и тя можеше да срита един по-голям мъж с такъв рефлекс, че щеше да го накара да се сгъне като топка, и да я центрира челно към монтюърката:
-Strike-u~ - с уверен тон при изритването към ребрата на биковидния човек щеше да извика Мико. Тя нямаше идея от къде се беше взел той. Знаеше само че й стоеше на пътя и не смяташе да поема риск както по-рано когато щеше да изпълни ритник преди Зертариън да й бе попречил, е, тоя път щеше да използва пречката за свое надмощие, при успешен ритник, прегъналият се Таорус щеше да се свие на кълбо и да се завърти към противникът като кълбо срещу въздуха образуващо въздушна опашка след себе си подобно на обект падащ през земната атмосфера.
При неуспех, Мико все пак щеше да се опита да хване Таоросът с двете си ръце и вместо точно отбелязване да заяви:
-Catch-U~ - като при неуспех тя дори нямаше да се опита да отмести тялото на минотавъра от себе си, а щеше да го използва като човешки щит, за да се предпази от евентуална атака, съпротивлявайки се срещу теглото му, за да не я удари така, че да падне, както беше в случая когато все още не беше в своята демонична форма със Зертариън.
От където и да се беше появил този индивид той беше като благотворение в дигизировка за момичето-демон. Дали щеше да го изстреля като комета към съперникът си или щеше да й послужи като щит, зависеше изцяло от нейния късмет, който този ден не й вървеше особено, но може би....просто може би, тя щеше да преобърне този път и да контрира телесното хвърляне на съперничката си, като твърда телесна топка издаваща въздушен път след себе си, към своята противничка, като за самата Мико, това все още изглеждаше като детска игра, и тя нямаше намерения изведнъж да се отрече от силата, която я беше обзела. Харесваше й, и смяташе да се възползва от предимството, което й доставяше в пълния потенциал.


Зар за успешно изпълнение(мод: Ловкост+Сила, анти-мод: Сила на противника + Сила на човешкия снаряд):
1d20+17

Зар за успешна атака: 1d20+9
Last edited by Shen Lee on 09 Apr 2021 01:22, edited 1 time in total.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

0268 пропуска ход поради липса на контрол.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Мико наистина се чувстваше като преродена, сякаш досегашното й аз бе просто слаба черупка, от която бе чакала да излезе през цялото време. За нея бе лесно да улови човекът запратен по нея и дори да го върне обратно. Идеята изглеждаше добра, макар и не особено хуманна, до момента в който забеляза, че противникът й не е там, където тя си мислеше, след като хвърли тялото по нея.









Жената вече бе успяла да се добере Мико, докато момичето изпълняваше цирковата си маневра - въпреки, че бе надскочила човешките граници, действието я бе обременила значително - достатъчно, че да изостане от действията на противника си за този момент. А тя знаеше много добре, че този опонент щеше да превърне всеки удобен случай във възможност.
- LION BARRRRRRRRAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAGE!
Мико вече бе изпитала тази безмилостна поредица от удари веднъж, но дори в сегашното си състояние изпитваше последствията от всеки удар напълно. Отварящ ритник в стомаха. Втори ритник я приближи дори по-близо до тавана. Трети ритник смени траекторията й на 180 градуса. Четвъртият я закова в земята, и я превърна в трамплин за отскачащия назад към ресторанта опонент.
В тази неприятна ситуация Мико забеляза, че всъщност имаше малка доза късмет. Ако всичко се беше развило с една секунда разлика, тя можеше да понесе атаката, която Зертиариан хвърли в последния момент. Заради тайминга и маневрата й по-рано обаче, тази атака мина се вряза в тялото на човекът-бик, който летеше към сега празно място във вагона. Магията, която удари тялото му промени траекторията му на падане леко, но не олекоти щетата, която понесе от опасното движение на Мико.



Зар за щета(опонент на Мико): Lion Barrage
4d12+4+4+4+4

Зар за щета(Мико): Human Body Throw(мод: Сила)
1d20+32


0268:
-22 жизнени точки(Dragon Flash).
-44 жизнени точки(Human Body Throw).


Мико:
-44 жизнени точки(Lion Barrage).
-10 йоуки(Human Body Throw)
Самоконтрол: 21 хода.

Зертариан:
-10 Магическа енергия.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан изруга тихо лошата си преценка за уцелване с магията си, след което се върна към старият план да пази гърбовете на другарите си ако някой престъпник евентуално се опиташе да премине врата свързваща вагоните. Но точно в този момент главоболието на Зертариан го преряза рязко и той падна на едно коляно изръмжвайки:
- АРХХХХ... Не! Сега... НЕ... имам чувството, че главата ми ще се пръсне. - виждайки леко стчупената част на меча, той изпита силно желание да го оправи или поне да се опита, но в този момент той нямаше нужните инструменти и материали за целта. Но повече от всичко той не беше сигурен дали това бяха негови мисли или не, имаше чувството, че понякога не бе себе си, а някой друг, макар и да оставаше напълно в съзнание. Въпреки болката, той се опита да си стъпи на краката и да се върне към планът си, подтискайки всички свой съмнения и предчувствия.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Незнайно какъв беше този тип с рога на бик който Мико успя да хване и да го премести, далеч от ходът който противникът се готвеше да направи. Някой може би щеше да каже че Мико бе предвидила Лайън Комбо-то този път, но далеч не беше така. Който и от където и да беше се появило това създание което тя избута пред себе си трябваше да й бъде благодарен макар и да не беше ясно ако това бяха истинските намерения на Мико или го направи, защото също както жената, тя не искаше никой да се намесва в своята битка, защото със следващата атака тя щеше да убие всеки който е покрай нея, а не искаше да си има проблеми с още някои непознати.
Каквото и да й казваше разсъдъка тя не успя да избегне Лайън Комбо-то, което противничката изпълни така всякаш това беше последния й ход, до преди малко Мико беше тази в нейната сянка, сега картинката беше различна. Но за да извиси Мико на по-високо, бе наложително Мико още един път да изяде Лайън комбо-то, като тя пое риска с осъзнаването че можеше и да бъде фатално за самата нея. Проблемът беше че ако противничката й го бе изпълнила още веднъж тази серия от ритници или някоя друга техника, които за жалост Мико не притежаваше или битката щеше да се развие по напълно друг начин, щеше да бъде края за Мико, която може би все още не знаеше на пълно колко бе силна и бе нужно време за да свикне.
Мико досега не вярваше че можеше да бъде толкова силна, и беше готова да изпробва до колко бе скритият потенциал за който тя бе научила съвсем наскоро че притежава. Най-вероятно ако го бе използвала по-рано нямаше да стигне до прага да бъде нокаутирана толкова скоро, но....не можеше да бъде на сто процента сигурна дали можеше да използва своя демон без той да я погълне. Сега обаче, тя знаеше, че може..до този момент тя може би се биеше срещу самата себе си, беше крайно време да спре да се майтапи, и този път наистина, сериозно, заплашваше да помете всичко с груби сметки в близост до 3 метра.
Макар и да бе направила няколко раундхауса до сега, и само наскоро да бе превключила на юмрук но само защото бе разкрила своята истинска способност макар и да не и се искаше срещу такъв противник, но какво пък, ако всичко бе приключило за един момент, тя нямаше да се чувства всякаш се бе изчерпила. Даже напротив, Мико усещаше че пламъкът се засилва. Още с изправянето си от пода, Мико щеше да бъде в полу-наведено положение. С единия си крак тя щеше да замахне назад по часовниковата стрелка, и тя да се опита да изпълни един 180 градусов раундхаус ритник, с което смяташе да докаже, че нейния ритник определено бе по-добър от този на противникът й, докаото изпълняваше атаката си Мико отриваше петата на другия крак в подът всякаш този път не само прицелвайки се, вместо да стреля насляпо, но и натрубваше свобода за още по-унищожителен раундхаус. Щеше да нападне противникът си с ритник, с лек наклон надолу, целейки се в рамото на противника отдясно-наляво, със своя десен крак с който Мико бе свикнала да извършва своит ритници досега. Мико задвижи въздуха около себе си, при успех тя имаше усещането че можеше да изпрати тези пламъци от енергия които я обгръщаха като изстрел от оръжие към опонента за допълнително щета. Освен това по-рано когато бе чула изстрелите Мико помисли че Зертариън може би пак е забъркал някаква каша, нямаше време за губене с тази женица и наистина се взе в ръце, или по-скоро крака, да разчисти сметките първо с нея, това беше нейната първа цел, и в интерес на истината, този път Мико всъщност се чувстваше, че можеше да приключи всичко дори по-бързо от едно намигване на окото.







Зар за успешна атака:
1d200029
Зар за щета:
4d10+34
Last edited by Shen Lee on 09 Apr 2021 20:37, edited 2 times in total.
Reason: Зарове
Image
User avatar
Lurissa Sanada
Member
Member
Posts: 31
Joined: 22 Dec 2014 00:00
HP: 100
EN: 100
MP: 60

Луриса поклати глава и погледна към сестра си леко ядосано. Може би това бе отново акт за заблуда на противника, или пък може би не? Кой знаеше. Най - вероятно Нейрин щеше да знае, но дали?
-И както винаги ти решаваш да си вреш носа в работи които не ни засягат. Нееека да ги последваме, it could be fun. Да, доста голяма забава. Сега трябва да пазя чантата с яденето от някъф нисък, от някъф висок и кух, все едно съм попаднала в някоя от онзи стари басни които ни ги разказваха като бяхме малки, онези с поуката, че кухия винаги е на губещата страна. И сега какво? Просто се си седим тук и ще им се усмихваме ли? Доста добър план голяма сестричке, направо чудесен. Отново трябва да ти измъквам задника от проблеми които ТИ ни вкарваш, Every.Single.God.Damn.Fucking.Time. "
Image]
User avatar
0268
Member
Member
Posts: 13
Joined: 21 Mar 2021 23:34
Character Name: #0268
HP: 8/130
EN: 100

След като бе поел толкова лош и болезнен ритник в ребрата, трудно успяваваше да си поеме въздух. Задъхваше се и му отне известно време да възстанови дишането си. Определено щеше да го усеща още няколко дни. А странната атака от хлапето го изненада, не очакваше да прави такива фокуси.
- Абе редхед, от къде го изкара това чудо? - почеса се объркано зад рогата - Ти тоя меч за хубост ли го имаш?
Извръщайки поглед към двете жени, той прецени, че е по-добре да не се намесва повече в битката им. Едната можеше и да изглежда стара, но определено бе по-бърза от него. Отиде към Зертариан, преценявайки, че ще помогне на него ако някой връхлети от съседния вагон с гърмежите.
- Тая малката по принцип ли е толкова крива или като се бие кръвта ѝ се стича от главата в краката? - подшушна му.
- Изобщо как се озовахте тук и се стигна до това? Сами ли сте?
Би било добре да разбере повече за самата ситуация преди отново да се впусне с рогата напред.
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан бе объркан, че мъжът си мислеше, че не е използвал мечът си, доколкото е запознат със собствената си магия, Dragon Flash е въздушна магия, която ползва оръжието като фокус, но беше твъде пребит и уморен за да влиза в подробности за нея, такаче продължи по същество:
- Не мога да кажа за нея запознахме се в началото на пътешествието, но съм й длъжник иначе онази щеше да ме убие. Иначе това е влакът за Киото и повечето хора на борда сме ученици за магическата академия там. Предполагам, че това е терористична атака от Акацки или Илюминати и преди да попиташ кои са - да кажем, че са организации, които искат да сринат света или поне така мисля. Но първо трябва да проверя нещо. - казвайки това Зертариан се замисли да претърси джобовете на онази жена, след като Томо я убие, за някаква информация стига да можеше да намери нещо, но той се съмняваше тя да носи някакъв лист или нещо, което би му обяснило защо го мислеше за Илюминати или дали тя бе част от някоя терористична организация.
Но определено Зертариан усети и забеляза нещо, което силно го притесняваше в Томо - нейната демонична сила, бе виждал нещо подобно досега само няколко пъти и то в Токио в онзи заветен ден. Магът се намръщи, но си каза, че ще разбере в последствие какво е това. Нещо го караше да тай надежди за Юмико щом това момиче ползваше демонична сила без да бъде чудовище или да губи контрол над себе си.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Side: Miko/Zertharian/0268



Въпреки щетата, която получи, Мико се изправи на крака чевръсто, и се изстреля напред в поредна атака, като див звяр. Греещите й в червено очи оставиха следа като неонови светлини. Противникът й повдигна слабо ръце пред себе си за да се защити, но беше безсмислено - въпреки разликата в размерите им, Мико я заби в съседната стена като парцалена кукла. След този сблъсък жената, която до последно отказваше да падне по гръб, полетя плавно с лице към земята, съкрушена окончателно.
Разбира се, Мико нямаше чувството че това бе края. Тя усещаше порива да хване главата на противника си и да започне да удря тялото й в земята и стените, да я унищожи с цялата сила на гнева си. Причината? Тази жена я бе предизвикала. А за един демон, изходът от борба бе пълно и категорично унищожение. Не че този жалък боец се доближаваше до света, в който крачеха демоните.
Внезапно някой нахлу в личното й пространство - готова да удари, Мико забеляза, че това бе червенокосото момче от по-рано. По-слабо дори от боеца на земята, той понечи да сложи ръка на плячката й...



Мико:
Йоуки: -10.
Самоконтрол: 21 хода.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Резултатът бе опостушаващ, оспорвано на предните й няколко опита да нанесе раундхаус, този път Мико впрегна цялата си воля за една разрушителна атака, която бе достатъчно ефективна, че някоя можеше да си помисли, че всичко беше приключило след този последен раундхаус кик който Мико заби в противничката си. Мико всякаш отстъпваше до момента, но беше преценила, че не си заслужаваше, в случая обаче нямаше как и все пак трябваше да го направи, да използва своята сила срещу опонент който не заслужаваше да опита от огъня, а всички знаем, че когато си играеш с огъня, можеш да се изгориш.
Всичко беше по вина на жената, но и на Зертариън който сега беше допрял ръката си до нея. Ако не беше той, на Мико нямаше да й се налага да използва този свой режим, но пък от друга страна, благодарение на него, тя достигна едно ново ниво на физическо надмощие което най-вероятно е достигала и в своето минало, но до скоро време, самата тя не беше наясно колко силна може да бъде, когато освободи заровения си надълбоко в съзнанието потенциал.
С презрение тя гледаше към монтьорката, но в полезрението й също бе червенокосия който всякаш бе получил милосърдие към врагът. Мико не беше същото милосърдно и донякъде-невинно момиче което той бе срещнал. Тъмно-кафевите й очи бяха преминали към кърваво-червен цвят, излъчващ агресия, необяснима сила, бушуваща в нея, както и чувството, всякаш нямаше връщане назад.
-Какво правиш? - изръмжа Мико срещу мъжът който уж беше на наейна страна.
Ако Зертариън не се бе отдръпнал, Мико беше в готовност да нападне. Тя знаеше че спорът не бе приключил.
-Имам недовършена работа с тази! Битката все още не е свършила. Ако все още цениш партньорството ни, по-добре се отдръпни!
Предупреди го Мико, с такъв тон, всякаш бе на прага да изкрещи по такъв начин че искаше да разкъса някого на парчета, но все още осъзнавайки, че искаше да направи това по свое желание. Дано този някой не беше и Зертариън!? До моменти по-рано, тя се биеше за някой друг, които всъщност се оказа, че само й се пречкаха на пътя и ако Зертариън не се бе отдръпнал, можеше да пострада както бикът по-рано. Но докато беше стигнала чак до тук, тя едвам се сдържаше, да сломи опонента си, на този етап Мико искаше да докаже нещо на самата себе си, борбената й същност нямаше да отстъпи докато битката не бе приключила и не беше задоволила копнежът си да довърши всеки един който представляваше пречка за самата нея, жената на която тя изпита желанието да забие главата в стената току-що бе пречка номер едно.
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Виждайки агресията в очите на Томо, Зертариан се отдръпна бързо от падналата жена казвайки:
- Мисля че е мъртва вече, исках само да я претърся за информация защо ме нападна, но все пак си права. Длъжник съм ти че ме спаси и няма да се меся. Не разбирай постъпката ми като неуважение. Все пак още трябва да те черпя нещо сладко за помощта. Самоче няма да е от вагона ресторант, тъй като там има още един от нейните съюзници, а не мисля, че сме в кондиция за още битки. - каза магът докато се отдръпваше от тялото на победената жена. Зертариан бе започнал да проклина късмета си все да се сблъсква с хора, които имаха нещо демонично в тях, но на този етап нямаше какво да направи или каже, затова се отегли възможно най-бързо. Въпреки това притесненията му падаха към заобикалящите ги вагони. Пред тях бе ресторантът с мъжът съюзник на "лелката", която го бе пребила, а от задния се чуха гърмежи. Положението беше твърде неясно, а той бе ранен и изтощен от битката. Въпреки това криеше притеснение за момичето да не загуби контрол над демоничните си сили, защото не разполагаше с нищо, с което да я спре, и за пътниците в предходния вагон.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
0268
Member
Member
Posts: 13
Joined: 21 Mar 2021 23:34
Character Name: #0268
HP: 8/130
EN: 100

Регенераторът все още стоеше на няколко метра зад Зертариан и наблюдаваше момичето. Със сериозно изражение на лицето си и леко присвити очи, той пресмятъше възможните им ходове на ум. Все още бе доста впечатлен от двамата младежи - талантливи, целеустремени, но непредвидими. Нешлифовани диаманти, все още не показали скрития талант, които в правилните ръце и напътствия можешеха да се превърнат в нещо невероятно. Но и тъмната аура около момичето, която усещаше, бе тема за размисъл. Сега обаче нямаше времето и желанието да се затормозява и с това.
Противникът им бе сломен, но дали бе все още жив? Трябваше им информация. Трябваше да я разпитат, но и нещо, с което да я завържат преди това. Бикът огледа мястото. Имаше още 8 купета, които бяха със здрави врати. Скрити от погледа на другите в някое купе, можеха спокойно да извлечат информация. А ако бе вече мъртва можеха да скрият тялото и да я преджобят за доказателства. Изведнъж Зертариян се отдръпна, малката бе полудяла явно след като заплаши и собствения си съотборник. Трябваше да се намеси, но този път по спокойно, не търсеше битка. Естествено ако ги нападнеше, нямаше да я щади, но червенокоското каза, че е с него и са приятели. Нямаше да я напада, освен ако тя не му оставяше друг избор. Приближи се бавно към тях. Чувайки думите ѝ, той заговори със възможно най спокойния си глас, все едно говори с психично болен и въображен човек - на принципа "не искам да го нараня, нито пък той мен".
- И какво смяташ да правиш, да я екзекутираш? С какво те прави, по-добра от нея? Успокой се и помисли за секунда. Не знам много за вас, а за нея още по-малко. Защо ви напада, коя е тя, каква е целта ѝ? Кой стои зад всичко това? Нека я вържем, вкараме в някое купе и видим какво можем да научим от нея. А ако вече е мъртва трябва да покрием следите си като скрием тялото.
Казвайки това, той сложи ръка на рамото на Зертариан, за да покаже, че го подкрепя и е с него. Символ на доверие. След това го погледна, търсейки съдействие с умопомрачената девойка.
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан реши да се възползва от подкрепата на бика за да разубеди Томо да не убие жената. Поне докато не разбере за кой работи, защото ако работеше за някоя терористична организация, лично той сам би я екзекутирал. Опитите да отнеме живота му, го караха да не изпитва голямо желание да я пощадява но реши все пак да постъпи милосърдно - за момента.
- Томо нека първо ни каже каквото знае и след това може да правиш каквото си искаш с нея, даже да й разбиеш главата ако трябва, но преди това няма да е лошо да знаем коя е тя и нейните приятели и какво целят да направят на този влак. В тежко положение сме, няма да е лошо да подготвим някой план. - След като каза това магьосникът обърна погледа си към победената жена.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико не се вслуша в думите на човекът с рогата който изглежда се познаваше със Зертариън. Докато той можеше да се сприятелява лесно, за Мико странния тип наподобяващ на бик, беше напълно непознат, тя дори го изгледа всякаш бяха двама непознати които се бяха видяли на улицата за пръв път и са се разминали без да си кажат дори "здрасти".
Ако не беше Зертариън който го подкрепи, мъдрия му разсъдък нямаше да повлияе никак на Мико, за нея той просто беше нищо повече от един орех, който можеше да стъпче и направи на парчета с лекота, независимо че бе по-ниската на ръст, не изглеждаше по-опасен от противничката макар и провокативния си външен вид. За Мико, той можеше дори и да не съществува.
Дребнавото момиче не търпеше особено някой да се опитва да я вразуми. Беше като едно непослушно дете което не иска да се вслуша в това какво му казват връстниците. Нима твърдяха, че е по-добре да остави противничката си жива, най-вероятно да убие някой от тях в състоянието, в което бяха, което не беше по-добро от това на самата Мико!? Не й беше наистина ясно кой беше в правото си тук, но в същото време, нейното нормално аз не можеше просто да убие някого, въпреки и да беше освободила своето вътрешно "Аз", което й подсказваше че при всички случаи трябваше избърше пода с тази проклетница.
-Това е безполезно. - нагруби Мико тяхното чувство за справедливост, което при нея не бе толкова нищожно. От нейната гледна точка, най-лесния начин да накараш някого да заговори, беше като го победиш в дуел, а не чрез измъчване или разпитване. Но щом толкова искаха, нека да се получи тяхното, Мико щеше да обърне гръб и да остави Зертариън и бико-мъжът да се оправят с нея както те си знаеха. Все още задържайки се в режима в който беше влязла, макар и за останалите да изглеждаше, всякаш внезапно се беше успокоила, или пък беше тишината преди бурята, Мико се запъти към междинното купе, което беше между текущото и това в което бяха групата по-рано. Преди се беше огледала за някакви детайли извън нормалното, този път може би щеше да забележи нещо което преди не бе видяла.
Макар и да беше с гръб към уж-компанионите си, Мико не си беше свалила гарда, и щеше да плати един ход все още със своята освободена сила. В случай че противничката се беше съвзела, и се беше опитала да я нападне, Мико беше готова да се извърне към и отпускайки цялата си жажда за кръв, да прекъсне хода на противникът си, наистина предупреждавайки я, че ако продължи да бъде твърдоглава, по най-безцеремонен начин, Мико щеше да счупи всяка една кост от тялото й с последния си удар, можеше лесно след едно рязко дръпване встрани да сграбчи някой нейн крайник и да го откъсне от тялото й както й се искаше по-рано. Не се ли беше случило това, тя щеше да продължи към пътническия вагон, от където се чуха изстрелите. Може би щеше да използва стъклото на вратата за огледало да не сваля поглед от гърба си, в случай че й се беше наложило да блокира бедствие. Мико бе готова да "разчисти сметки" с някого, дори не и с жената която я бе провокирала да се стигне до тук, малко или много всички представляваха пречки които Мико трябваше да отстрани ако искаше да пристигне славно до академията.
Image
User avatar
Zertharian Natsuki
Member
Member
Posts: 339
Joined: 14 Jun 2020 23:57
Character Name: Muramasa Zertharian
HP: 155/155
EN: 100/100
MP: 200/200

Зертариан се обърна към Мико докато тя отиваше към другата посока:
- Благодаря ти, задължен съм ти, но трябва да разбера защо мисли, че съм от Илюминати и от коя организация е тя и какво целят с този влак. - след което той се обърна към мъжът бик: - Можеш ли да я хванеш с всички сили да не избяга под формата на ключ, докато проверя дали е жива. Не искаме да направи някоя глупост. - докато казваше това магьосникът хвана здраво мечът си с лявата ръка и се подготви да разсече жената ако се опиташе да направи нещо глупаво. Той се вгледа внимателно в нея без да я изпуска от поглед докато мъжът бик я хване.
- Имаме и друг проблем... - магът направи кратка пауза. - Целият влак е под нападението на тези терористи, а ние вече сме в окаяно състояние, имате ли предложение как да подходим занапред? Бих предложил да проверим останалите купета в този вагон за аптечки, които биха облекчили кондицията ни засега. Аз по-скоро се нуждая от магическа енергия, защото съм на привършване, съмнявам се на борда да има отвари за тази цел. - каза Зертариан достатъчно силно за да го чуе и Томо.
Image
Master Jubei, if you encounter God, God will be cut. If you encounter an evil spirit then it will be cut. This... this is I cant remember anymore Who am I? The Greatest Swordsmith Muramasa or the Magus Zertharian?
User avatar
0268
Member
Member
Posts: 13
Joined: 21 Mar 2021 23:34
Character Name: #0268
HP: 8/130
EN: 100

Бикът кимна с глава в знак на съгласие. Приближи се към нея, ловко и бързо сграбчи дясната ѝ китка като я извъртя навън и надолу към лакътя. С една ръка я задържа така, а другата я сложи на лакътя ѝ. Сложи левия си крак на рамото ѝ, така че в случай жената че се съвземе, той имаше контрол над цялата ѝ ръка, като при лек натиск щеше да я заболи, а при по-силен може да счупи китка, лакът и да извади рамото. Кракът на рамото бе за да не може да се извърне и да се изскубне от захвата му.
- И на мен ни е интересно какво друго има в купетата тук. Може да има нещо полезно, някое оръжие или аптечка, както каза. Според мен тази трябва да има доста добро обучение, за да ви подреди така. Може да е била военна или нещо подобно. Може и нищо да не ни каже, но не можем да я убием просто така и да я зарежем по средата на вагона. Ако не е сама и я намерят, няма да е трудно да се сетят че сте вие, бая ви личи, че сте се били скоро. В случай, че не намерим нищо в купетата, поне ще я скрием. Там Томо може да я изяде на спокойствие.
Каза последното изречение с широка усмивка. Никога не е неподходящо да се шегуваш.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Side: Nei'rin/Lurissa




Докато момичетата се предаваха без особена борба, мъжът с очилата се сепна, когато от джоба на палтото му се разнесе звук на вибрация. Той извади мобилен телефон и го изгледа с известно напрежение преди да го доближи до ухото си.
- Да?
Костюмираният вдигна телефона до ухото си за десетина секунди.
- Разбрано
Лаконичният му отговор бе съпроводен с ненужно кимване на глава, но напрежението във физиономията му намаля значително. Изглежда това бе приключило разговора, тъй като той върна телефона в левия джоб на палтото си.
- Изнасяме се от тук - обяви той на всеослушание. - Към другия вагон - очилатият кимна към вагона от който пристигнаха Луриса и Нейрин преди няколко минути. - И не опитвайте нищо забавно.
Пътниците започнаха да се вдигат внимателно от седалките си и да крачат към предишния вагон. Двамата младежи се преструваха че дават команди и наблюдават движението им, но Нейрин и Луриса можеха да забележат че държат тях двете специфично под око.
- По-живо! - даде команда мъжът с пистолета, все още поглеждайки неспокойно в посока на ресторанта, въпреки че вратата бе затворена.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Neirin Sanada
Member
Member
Posts: 18
Joined: 15 Jun 2016 17:39
HP: 100
EN: 100
MP: 60
Yōki: 30

- "Не опитвайте нищо забавно" май му е любимата реплика. На бас, че е в центъра на купона на партита. - говореше Нейрин на сестра си, докато се пресягаше за безценната си раница.
Намести я удобно на гърба си, после заоправя презрамките. И все пак се стараеше да не се бави твърде очевидно. Първоначалният ѝ план бе да остави част от хората да минат напред, а те със сестра ѝ да се слеят с останалите. Желанието ѝ да не се набиват прекалено на очи не просто бе провалено от досегашните изблици на Луриса и собственото ѝ претендиране с богатство, но и от твърде натрапчивото внимание на Карлсон и Слендърмен именно към тях двете. Честно казано, изобщо не бе измислила какво да прави с тези двамата, тъй като още не знаеше дали са обикновени смотаняци или и те криеха по някой коз в ръкава си. За сметка на това пък въоръжения Очилатко така се бе забързал напред, сякаш нещо твърде страшно го чакаше във вагона-ресторант, а дори не бе успял да види какво всъщност има там. Не че и самата Нейрин би изгаряла от желание да тръгне право към мястото, където евентуално да жертва душата си за десерт на Мико (подозираше, че вече е похапнала стабилен обяд с червенокосия). Нервите ѝ стигаха само за една чернокоса тийнейджърка и предпочиташе да ги хаби за сестра си. Нещо в притеснения поглед на Очилатко обаче я човъркаше отвътре и я караше да иска да погледа това му изражение още малко.
- Луриса.
Спря рязко и погледна към сестра си. После впери поглед към земята. Протегна краче леко напред, връзката на чиято обувка се поклащаше свободно във въздуха.
- Завържи ми обувката! - направо изкомандва сестра си.
Image
User avatar
Lurissa Sanada
Member
Member
Posts: 31
Joined: 22 Dec 2014 00:00
HP: 100
EN: 100
MP: 60

Риса остана доста учудена от разговора по телефона и внезапното решение на тея пичове пред тях да се преместят в другия вагон. Не знаеше какво точно се случва, но предполагаше, че другите им дружки които най - вероятно бяха при огнеоското и Мико не са в много цветущо положение. Луриса започна бавно да пристъпва напред и изведнъж чу думите на сестра си. Тя се спря изведнъж все едно някой ѝ бе дръпна синджира и си пое дълбоко въздух без да се обръща за момента. Изчака няколко секунди, а след това се обърна бавно. Нейрин много добре познаваше лицата на Луриса и това лице което тя имаше в момента беше лице на гняв.
-"Да те завържа?" Попита по - малката сестра със студен глас. -"Искаш АЗ да завържа ТЕБ, така ли?" Риса присви очи и погледна надолу за момент преди отново да си върне погледа обратно към лицето на Нейрин.
-"А нещо друго не искаш ли да направя,а?!" Каза с доста по - висок тон и направи стъпка към сестра си, добижавайки се опасно близо до лицето ѝ.
_"Аах тии!!...GRRR" От Риса започна да блика ярост и няколко момента по - късно тя ще пробва да хване сестра си за косата и да започне да я дърпа.
Image]
Locked

Return to “Япония”