Улиците

Градът избран за седалище на Императора, това място контрастира с Токио както със своя традиционен архитектурен стил, така и със стила на живот на местното население. Въпреки размерите си, това място се приема за доста по-спокойно не само от Токио, но и от други големи градове в Япония.

Moderators: Shen Lee, Game Masters

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1348
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Колко нетърпелива.

Мъжът допуши цигарата си, след което махна на Мико да го последва.

- Хазартът е обикновено забранен в този град. Стараят се много да покажат добродетели, които ги отделят от други места в тази държава.

- И все пак знаят, че не могат да потискат истинската природа на хората твърде много. Този кораб, Ебису, е определно изключение от правилата - или както биха се опитали да го представят властите тук, "нещо отвъд правилата".

- По принцип този кораб не допуска непълнолетни, но основният проблем са стражите на официалния вход. Разбира се, едно такова място има пробойни и то различни. След като ви вкарам вътре, хората на регистрация не биха ви притеснявали, дори да имат някакви съмнения, понеже процесът да ви върнат на охраната им се струва като досада.

- Така или иначе, има нещо в излъчването ви, ми дава чувството, че не сте толкова млада, колкото изглеждате... простете думите ми - мъжът запали нова цигара, когато излязоха на уличка, където не минаваха много друхи хора. - Сякаш очите ви са видели неща, които повечето не минават за десетилетия.

След не малко ходене, Мико и мъжът стигнаха малък кей. Там бе застопорена лодка, на която имаше няколко човека в работно облекло.

Image

- Можете ли да направите курс сега? - попита мъжът, който бе придружил Мико.

- Обикновено чакаме да се съберат повече хора - каза единствения човек, който бе на кея, вместо в лодката с мързеливо излъчване.

- Нека да кажем, че е в затруднено положение - контрира го мъжът с шапката. - Така като гледам не мисля, че скоро ще съберете пълен курс, така че нека просто да приемем, че ще ми дължите услуга.

Мъжът на кея изсумтя, но им направи знак да се качват. Мико и мъжът с шапката влязоха в каютатаи и седнаха на пейка до стената. Вероятно тази лодка можеше да закара около десетима пътници на курс, без да се броят гребците отвън.

Отне им около тридесет минути да стигнат до дестинацията.

- Ахой!

Това явно бе знак, тъй като придружителят на Мико се изправи и излезе от каютата. Ако тя го последваше, щеше да види картинка, която би спряла дъха й. Лодката, в която се намираше сега може да й се бе сторила интересна, но пред нея сега се извисяваше чудовищно голям кораб в сравнение. Върху него бяха изградени различни структури, които наподобяваха сгради... нима това изобщо бе възможно?

Image

- Спира ти дъха, нали? Някои казват, че е обширен колкото малък квартал. Предполагам, че ако броиш в картинката всички етажи, може да се каже, че е вярно.

Гребачите направиха знак на двама мъже от страната на кораба, чиито лица бяха скрити от големи конични шапки. Те спуснаха мостик, който свърза път с малката лодка. Придружителят на Мико се качи първи. След няколко крачки се обърна към Мико.

- Не се притеснявай, по-стабилен е, отколкото изглежда.




Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1348
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:



Image

Мико започна приключението си привечер, но сега вече бе дълбока вечер. Макар и по улиците все още да се виждаха хора облечени в традиционни дрехи, фестивалните дейности вече бяха приключили.


- Къде живееш? - Кавашима вероятно прекъсна мислите на Мико за това как ще се прибере вкъщи с празни ръце, вместо с очакваните покупки.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 454
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико се замисли за миг, преди да отговори.
- Отседнала съм в една резиденция наблизо... на Джинзо Ямура. Не съм сигурна дали я познавате.
Докато произнасяше името, внезапно застина.
- ...А.
Очите ѝ леко се разшириха.
- Съвсем забравих...
Преди изобщо да стигне до казиното, беше тръгнала с една съвсем различна цел. Искаше да напазарува за вечерята. След всичко, което се беше случило - играта, Джанг, нападението и бягството - това беше изчезнало напълно от съзнанието ѝ.
- Всъщност трябваше да мина през пазара. Обещах да взема продукти за вечеря... и ако имам късмет, да намеря омар.
Замълча за секунда, след което между веждите ѝ се появи леко намръщване..
-Чакай... омарът не беше ли някакво морско създание... като октопода, за който онзи грамадният спомена?
Мико леко поклати глава и въздъхна.
- Тогава май... по-добре да пропусна тази стъпка.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1348
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Ямура!? - Кавашима внезапно се стресна с физиономия на неприятна изненада на лицето си. - Ти си важна клечка!?

- ТРЯБВАШЕ ДА ПОМИСЛИШ ЗА ТОВА ПО-РАНО!!

Image
Внезапно глас, който дойде иззад Мико изненада и двамата, но нея още повече, защото всъщност познаваше този глас. Преди да успее да реагира обаче, и се наложи да отстъпи инстинктивно от пътя на нещо, което видя само с периферното си. Тя всъщност познаваше този... звяр.


Един от двата "Комайну" пазители на резиденцията, магически звяр, който приличаше на смесица между куче и лъв, се изстреля във въздуха и се приземи върху гърдите на Кавашима, сваляйки го на земята със себе си. Комайнуто издаде комбинация между лай и рев, която Мико досега не бе чувала от него. Той и неговият партньор наистина охраняваха резиденцията, но досега тя не беше попадала под заплаха, която да изкара толкова агресивна реакция от него. За щастие това явно бе само заплаха, тъй като кучето не направи нищо повече в първия момент. Нима чакаше реакция от своя... господар?

Всъщност господар не беше правилната дума. Истинският господар на това комайну беше Джинзо Ямура. Но явно по някаква причина той беше предал "каишката" на нейният сенпай тази вечер.

Image

Aleister Crowley

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 454
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико застина за момент. Думите на Кавашима сякаш най-сетне бяха започнали да подреждат нещо в главата ѝ. Погледът ѝ се спря върху комайнуто, което все още държеше Кавашима прикован към земята. Тя познаваше този звяр. Не просто го беше виждала преди. Беше го виждала достатъчно пъти, за да разпознае начина, по който стоеше, движенията му и дори погледа му. Това беше едно от комайнуто, които пазеха резиденцията на Джинзо Ямура. Само че... Мико присви очи. Това не беше каишката на Ямура. Тя вече беше виждала тази каишка. Беше усещала присъствието на човека, който обикновено държеше контрола над звяра. И тази вечер тя не беше у него. Беше у нейния сенпай. Не беше сигурна защо това се случваше точно сега, но внезапната поява на комайнуто вече не изглеждаше случайна. Погледът ѝ се върна към Кавашима.
- Сенпай? Чакай... той не е враг!
Мико направи крачка напред, но не се приближи прекалено до звяра.
- Този човек ми помогна!
Тя посочи към Кавашима, който все още беше притиснат под комайнуто, после добави.
- Един висок костюмиран грубиянин със слънчеви очила се опита да ми попречи да си взема покупките. После се оказа, че бил от някаква организация или нещо подобно. Този човек се намеси и ме спаси..
Мико замълча за секунда.
- Макар че..Има едни двеста кредита, които получих за пазара, но ми изчезнаха по-рано. Случи се внезапно. Мисля, че онези от същата "организация" може да стоят зад това. Така че може ли... да го пуснете?
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1348
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Алистър гледаше Мико две-три секунди сякаш се опитваше да осмисли какво му казва, след което възкликна

- Хъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъх!?
Image
- Значи казваш, че трябва да намерим онзи друг бандит...

Кавашима изпъшка тежко, след като комайнуто намести лапите си върху гърдите му.

- А, да - Алистър се сети за нещо без да променя "замислената" си физиономия. - Пусни го.

Комайнуто се отдръпна и се върна до "водача" си.

- Не бих го препоръчал - Кавашима се изправи с недоволна физиономия, но не посмя да се оплаче от случилата се "грешка". Вместо това просто започна да тупа дрехите си от мръсотията, която беше обрал. - Той е доста неприятна външна групировка. Дори аристократична фамилия би ударила на камък, ако се забърка с тях. Още повече, обикновено те не се подвизават в Токио.

- Прав си, че сме доста малко домакинство - Алистър почеса главата си с физиономия показваща затруднение. - Аргх-х-х-х-х-х-х! Това са цели двеста кредита! Все пак не можем да позволим да им се размине, kuso!

- Относно това... не мисля, че има нужда да се притесняваш - Кавашима запали цигара, може би защото не бе успял да изпуши предишната си докрай, а може би, защото имаше нужда да се успокои. - Младата ви госпожица направи спечели предостатъчно в казиното, за да поправи това.

Алистър изгледа Мико с присвити очи.

- Казиното?
Image

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 454
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико се нацупи мигновено, когато Кавашима изпусна думата "казиното".
"Тц... baka Кавашима." Помисли си момичето. Тя хвърли към него възмутен поглед, сякаш с очи се опитваше да го накара да си върне думите обратно. После въздъхна тежко и се обърна към Алистър.
- Не е това, което си мислиш, сенпай.
Тя неловко отмести поглед за секунда.
- Озовах се в казиното, защото преследвах един човек.
При споменаването му лицето ѝ стана по-сериозно.
- Казва се Джанг. Имах причина да се доближа до него, затова играх с него... под прикритие.
Мико стисна леко устни.
- Планът беше да спечеля доверието му. Получи се... но в края на краищата ми се изплъзна.
Погледът ѝ се снижи за миг.
- После всичко се обърка. Появи се някакъв човек от организацията, нападна ме... а Кавашима-сан се намеси и ме измъкна.
Тя отново погледна сенпая си.
- Казиното не беше целта. Просто... стана част от тази бъркотия.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1348
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Да, май ще трябва да те оставя сама да решиш как ще обясниш това на ояджи. Така или иначе, време е да се прибираме.

- Благодаря, че си се погрижил за нея - Алистър се усмихна без капка срам на Кавашима и му дигна палец нагоре. - Ако имаш нужда от нещо, кланът Ямура ще е насреща.

Алистър тръгна в посока на резиденцията, вероятно с очакването, че Мико ще последва.

- Кавашима... Сакуноске Кавашима - Кавашима издиша дим от цигарата си, като че ли изхвърляйки цялото насъбрало се напрежение от деня с това действие. - Ако някога имате нужда от частен детектив.

- Ясно! - Алистър махна за чао, без да се обръща.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 454
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Наистина нямаше нужда Кавашима да споменава казиното точно пред сенпая ѝ. Въпреки това раздразнението на момичето от преди малко продължи дълго. Ако не беше той, едва ли щеше изобщо да стои тук и да се кара мислено за подобни дреболии. Белокосото момиче направи крачка към него и се поклони дълбоко.
- Благодаря ви, Кавашима-сан.
Гласът ѝ беше искрен.
- За всичко тази вечер. И... че ми помогнахте да намеря пътя обратно към вкъщи.
Тя се изправи и за миг задържа погледа си върху него.
- Надявам се следващия път да се срещнем при малко по-нормални обстоятелства.
По устните ѝ се появи едва забележима усмивка. После се обърна, настигна Алистър с няколко бързи крачки и тръгна след него към резиденцията, оставяйки зад гърба си светлините на Ебису и най-дългата вечер, която беше преживявала досега.
Image
Post Reply

Return to “Киото”