Известна доза изненада обзе момичето когато пресрещна генерала в коридора, но не до толкова, че да не го беше очаквала, поради което реакцията й протече за миг. Не трябваше да проспива толкова от деня си, но пък явно духът й беше жадувал този път да спи повече време, че чак беше пропуснала и Затсуне-сан, който все пак беше отделил от малкото си време, за да я чака.
-Ясно. - каза момичето и се поклони на генерала извинително, след което тя щеше да продължи пътя и да се насочи към двора. Момичето осъзнаваше че вчерашния ден също изгуби ценно време което теоретично би могла да изразходва в тренировки, дали пък от друга страна не беше правилен избора й за почивката която си направи в отсъствието на Алистър?
Лошото в случая беше, че изпусна не само да направи чай на генерала, но и една тренировка, която можеше да й бъде от полза. Но тя щеше да поправи това, когато отиде на двора, защото тогава щеше да продължи тренировката си от вчера, преди да продължи с настоящия ден.
***
Щом пристигнеше на двора, Мико вече нямаше да се отпуска. Имаше неприятното чувство, че миналия ден Алистър се престори, когато тя запрати заряда към него, може би с цел да я мотивира да даде повече от себе си, и беше допуснала грешка, че подцени своя учител. Щеше да замени физическата тренировка с продължението на своята магическа от вчера и да се пробва да я финализира. Тя щеше да извади един от талисманите които беше запазила, и да го насочи към дървото, към което се беше насочила преди да използва фойерверките срещу Алистър. Спомни си за това как той отскочи от земята, когато беше ударен от заряда. Дали го беше направил нарочно, или с намек да покаже на Мико колко ефективна можеше да бъде магията? В такъв случай, когато Мико я използва срещу дървото, то изискания резултат според нея беше, че трябваше да направо да изтръгне дървото от земята.
Момичето щеше да заеме стойка и да поеме въздух. За сега тя нямаше да се огледа за това дали Затсуне-сан беше на двора, а и това щеше да й отвлече вниманието, а за целта се изискваше фокус, но може би и воля. Мико щеше отново да се концентрира събирайки поглед в средата на челото си, седейки централно срещу целта. Тя си спомни за чувството, когато беше заловена от големия йокаи, захвата от голямата му длан, тя си представи като силата с която щеше да се слее с талисмана, преди да го използва. А може би, самото му използване беше същото усещане както когато тя се освободи от клопката на демонът, изритвайки го в процеса, но тя се съсредоточи върху самия натиск който оттласка от себе си при освобождението си тогава, както и своето желание. Тогава момичето се бореше за да помогне на друг. За целта трябваше да изпрати огромния демон обратно от където е дошъл. Щом почувстваше енергията която щеше да генерира към пръстите с които държеше талисмана, тя се опита да събере колкото се можеше повече от нея в талисмана, трябваше й толкова сила с колкото би успяла да срине огромния демон на земята, в случая - щеше да използва срещу дървото с цел да го отръгне направо от корените. Дали беше възможно да се постигне с фойерверки? Без да му мисли много какъв щеше да бъде резултатът, момичето щеше да насочи талисманът към дървото и да извика:
-Order! - изричайки тези думи вече с решителен глас. Тя не харесваше да я подценяват, в случая се чувстваше подведена от своите хора, и щеше да използва цялата си воля със заряда който щеше да прати към мишената с желанието тези фойерверки да раздерат всичко по траекторията си, но най-вече цялата им ударна сила да бъде събрана в резултатът.
.svg)
