Двора

[Shen Lee]

[Shen Lee]

Уморен и пребит, Зертариън се домъкна до общежитието. Той бе посетил това място веднъж, за да остави багажа си в стая 18, и тогава бе доста замряло, вероятно поради това, че учебната година още не бе започнала. Този път обаче забеляза, че доста хора се бяха събрали на двора - основно ученици. Освен това, сега на входа на оградата бяха разположени няколко униформени екзорсисти.

- Влизайте, влизайте - нареди неспокойно един от тях на Зертариън.

Ако червенокосото момче се вгледаше по-внимателно във въздуха около оградата, щеше да забележи, че тук бе издигната магическа бариера от някакъв тип, въпреки че той не можеше да разчете нищо повече за нея. В Киото този тип места често биваха защитени от бариери срещу зли духове, но те обикновено бяха толкова фини, че аматьор като Зертариън не можеше да ги долови.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се довлече уморен от разходката му из града, но всъщност по - голя част от умората бе в резултат то магическият изпит по-рано. Макар, че беше магьосник той бе започнал сериозно практикуване на магия от скоро. Тялото му още свикваше с магическото напрежение, но беше очевидно, че има голям потенциал към магията, макар и да имаше интерес повече към оръжия, а именно мечове. Магьосникът забеляза струпването от ученици и долови бариерата, след което се замисли:

*Какво дяволите се случва!? Досега не усетих нито една бариера, което ще рече колко добре и скрито са били издигнати, но тази? Изглежда все едно е дигната по спешност и не е имало време да се нагласи по-скрито и стабилно, може да бъркам, не дано бъркам. Това е Киото все пак, какво се случва ту...* - Мисълта му бе прекъсната от разтревожения екзорсист, който го подкани да влезе. Той се доближи до него и го попита тихо, с цел да избегне възникването на ненужа паника:

- Какво става тук? Тази бариера я нямаше преди! Да не би да академията да е под нападение? - попита мъжът пред него от поглед докато оглеждаше ситуацията около него.

[Shen Lee]

- Не знаеш ли? - попита по-млад екзорсист с раздразнение, че Зертариан се тутка. - Хлапето полу-демон се трансформира в Духовна Заплаха и в момента Офицер Ямагучи дава всичко от себе си за да я спре. Евакуираме персоналът и студентското тяло в общежитието, докато през това време.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се замисли за момент от раздразнените думи на младият екзорзист:

*Хлапе полу-демон? Сещам се само за...* - прекъсна мисълта си и казвайки - Не... Не и Томо?! - след което се втурна с бърза скорост към посока на сградата, където бяха арените за магически детектив. Спомените от Токио се появяваха в главата му, той не знаеше дали това е Томо, но от влака знаеше, че тя има демонични способности, надяваше се да бърка, но трябваше да стигне и да се убеди с очите си. Все пак и беше длъжник, за спасението на живота му от тогава.

- Ако не е тя ще се върна в общежитието, но ако е тя... Трябва да направя нещо! Но какво, не знам никакви магии за екзорсист или мудрата, която баща ми спомена. - Докато бягаше, погледа на Натсуки стана тъмен, той си помисли че ще трябва да действа този път:

*Ще я убия, ако бях нападнал Юмико в Токио, можеше да е по-добре от това да оставя демон да се гаври с тялото и душата й. Не този път ще действам дори и да ми струва живота! Все пак съм задължен - живот за живот.*

Той извади маската от вътрешния джоб на дрехата си и я сложи на лицето си. Не искаше да рискува да бъде лесно разпознат, макар, че тя не бе най-добрият му вариант, но нямаше друг избор.

[Shen Lee]

- Ой, Натсуки-кун!

Зертариан чу как някой го вика. Ако се обърнеше, щеше да види как Шиндзоу Сугита, опонентът му от по-рано този ден, тичаше, за да го настигне. А на петнадесет метра зад русолявото момче, го следваха, макар и по-спокойно, го следваха две момчета, с които се бе запознал в житните полета.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан тъкмо сложи маската на лицето си когато ги чу и се обърна към тях, през главата му мина мисълта, че няма да е лоша идея да не действа сам този път, макар и да не искаше да доведе до друга смърт, той видя на какво бе способно момичето във влака и знаеше, че ако демон я беш обладал като полицая в Токио, то тогава той щеше да е в беда.

- Да? Моля да бъдете бързи, трябва да се уверя в нещо, кажете ми все пак, демонът момиче с дълга черна коса вързана на две опашки ли е?! - обърна се той към момчетата идващи зад него. Нямаше намерение да бъде разубеден, но все пак щеше да ги изслуша. Надяваше се да му ударят едно рамо или поне да го оставят да отиде да види какво се случва. Той щеше да изчака какво ще му кажат, но ако станаше твърде дълъг разговора щеше да ги остави и да продължи. Но ако има надежда да ги убеди да се присъидинят щеше да се опита да ги убеди. Или поне това се въртеше в главата му за тези няколко секунди. Съзнанието на магьосника беше като Първичен Хаос, той действаше твърде импулсивно, както винаги и за разлика от преди този път забрави думите на баща си и щеше да влезне без никакъв план в ситуацията или поне с много лошо импровизиран.

[Shen Lee]

Сугита спря задъхан и погледна Зертариан сериозно в очите.

- Това, което се случи е моя вина. Поколебах се, когато имах шанса да я спра, въпреки че подозирах точно тази опасност. Никой нямаше да пострада днес, ако бях по-непоклатим.

- Никъде няма да ходиш - русият младеж с очилата каза, най-накрая настигнал двамата зайци.

- Но братко, служителите, които родителите ни завещаха...

- Изпитите днес са взели своя дан върху теб - прекъсна го очилатият. - Ако дойдеш в това състояние, само ще ми попречиш да се концентрирам върху проблема.

- Той също - направи протест Сугита и направи рязък жест в посока на Зертариан.

- Да, но с него не ми пука какво ще се случи - каза съвсем сериозно по-високият "брат". - Връщай се при бариерата, преди да използвам Неподвижни Златни Вериги.

Сугита стисна зъби, но не възропта повече.

- Тогава поне вземи това - каза той и бутна малка плюшена мечка в лицето на очилатия. По-високият се намръщи, но взе играчката и я набута в задния джоб на дънките си.

- Ей, каква е тази маска - за червенокосият изглежда братската драма не беше особено забавна и той влезе в личното пространство на Зертариан, почуквайки маската му с върха на показалеца си.

- Хей, аз също ще дойда.

Внезапно към групата се приближи още един младеж на около двадесет години. Зертариан не го познаваше. Този тип имаше странен акцент, натурално руса коса и определено бе най-високият тук.

- Ти си един от външните посетители на изпита - каза високият брат.

- Юрий Кузнецов, приятно ми е - каза той с усмивка, по която много момичета биха си припаднали. - Разбирам, че съм външен за вас, но не мога просто да стоя встрани, докато невинни хора са заплашени. Също така, аз съм доста опитен в екзорсизъм - това е руска специалност, все пак.

По някаква причина Кузнецов не се харесваше на очилатият, но той каза само:

- Само не пречи - и обърна гръб поемайки към изпитната арена, от която се разнасяше неприятна аура.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан не можеше да повярва на случващото се около него, този път не бе изцяло сам или в дуо, изпълни се с надежда, че нещата ще се движат в по-добра насока този път. Изведнъж почукването по маската от червенокосия го върна на себе си и той му отвърна:

- Нося я когато се опитвам да прикрия самоличността си, макар и да не е най-добрия метод, но сега няма да е нужна явно. - казвайки това той я свали от главата си и я прибра в джоба отново.

След това се обърна към групата и каза:

- Нека побързаме, нещата не изглежда да отиват на добре. - след което тръгна тичайки към арената. Докато тичаше към арената се обърна към високото момче:

- Юрий нали? Ще разчитам на теб да прочистиш духа от нея, ако не е възможно тогава ще трябва... - той замлъкна за миг, след което продължи. - да я убием. - След което се обърна към по-големия брат на бившия му опонент в арената:

- Тези вериги, можеш ли да ги изполваш да я обездвижиш? Това би помогнало за екзорсизма. Aко не стане, то поне един миг ще ми е нужен за да използвам въздуха и отсека главата й. - последното Натсуки каза напълно хладнокръвно, макар тона на гласът му, лявата му ръка, която държеше меча се затрепери при споменаванато за смърт. Въпреки това беше готов при първа възможност да стчупи печата върху меча си и да изполва заклинанието си.

- Ако и това не помогне, затворим демона в нещо или в някой дори и мен ако трябва, стига да е възможно, но Киото не бива да пада!- каза той докато стягаше ръката си да спре треперенето.

[Shen Lee]

- Ти тъп ли си? - попита изрусеният младеж с очила на въпросът на Зертариан. - Аз съм само втори курс, как ще знам магия от толкова високо ниво.

- Видиш ли, не съм се занимавал с японски демони досега, но колко по-лоши могат да бъдат от духовете в сибирската степ?

Юрий извади връзка с няколко нанизани зъба от джоб суичъра си, и къса дъга изработена от кост. Усмивката му беше не толкова уверена, колкото изпълнена с очакване.

- Не ставай смешен - обади се по-големият Шиндзоу брат, който не се обърна, все още водещ с енергична стъпка групата. - Имперската столица не може да бъде срутена от тинейджърка изпаднала в пристъп на истерия.

- Но наистина ли трябваше да изберат точно този момент за експедиция в Морето на смъртта?

Червенокосият другар на Зертариан не каза нищо в продъжение две-три минути крачка. Всъщност изглеждаше така, сякаш се беше отнесъл с някаква мисъл и не беше на една вълна с останалите в момента. В един момент обаче той се усмихна злокобно и каза, като че ли на себе си:

- Най-накрая.

Няколко секунди по-късно, по средата на пътя към изпитателната арена, те видяха ужасяваща картинка. Черно куче се беше надвесило над човек лежащ на земята, облечен в екзорсистка униформа.

- Мили... - простена Юрий.

Кучето откъсна парче месо от екзорсиста, който, може би за негово нещастие, все още показваше знаци на живот.

- Внимавайте! - извика Шиндзоу, без да смее да извръща погледа си от този звяр.

Но те вече бяха попаднали в клопката. Няколко черни кучета се показаха иззад улички, дървета и фонтани. Групата бе заобиколена от тези...

- Това не са животни! - Юрий повиши тон под очевидно напрежение.

Наистина, от тези "кучета" се разнасяше нещо като черен мазен дим, който се сливаше с телата им, придавайки им неясна форма. Очите им бяха кървавочервени и по няколко на брой. Тези същества бяха от другата страна.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се опитваше да игнорира нападателните коментари на русокосият очилат гимназист, обаче със всеки изминал все повече изпитваше желание да му каже да върви по дяволите. Но целта му беше да спаси Томо... или да я спре. Нямаше време за ненужен конфликт, не и в тази обстановка. Имаше лека надежа заради високият рус екзорсист, който може би щеше да успее да прогони демона от момичето или поне да избегне лошия случай, в който трябва да я убият.

*Добре за разлика от Токио имам екзорсист с мен този път, но този червенокосият се държи малко странно? Сякаш цялата ситуация му доставя удоволствие? Или е луд, или по-лошо жадува само за битка, напомня ми за някои анти-герои от комиксите, които четяхме с Мизуки.*

Магьосникът забеляза гнусната картина, която се разкри пред групата му и без да мисли разби печата върху меча си, чувстваше как адренали кипеше в главата му, макар и да нямаше останала магическа енергия , той взе поза, концентрира се и замахна с Dragon Flash, извиквайки с пълно гърло:

- DRAGON FLASH! - насочвайки атаката си върху кучето, което отхапа от раненият екзорсист с надеждата да не е закъснял. След което осъзна, че са заобиколени от още демонични кучета.

d20

- Проклятие... Никога няма да е лесно...- изруга той.

Зар за щета:
1d20+1d10+612[/roll]

[Shen Lee]

Зертариан зареди меча си с магическа енергия без колебание. Нащърбеното острие издаде звук наподобяващ пукота на несигурен лед, но издържа напрежението, докато Зертариън го освободи в посока на адското животно. Магическият заряд рани кучето над единия му преден крак.То изгуби равновесие и се срути на земята за момент.

- ЛАЙНЯН ПЕС - другият червенокос човек в групата изкрещя, изритвайки грубо едно от кучатата, което се бе доближило до групата, което запрати съществото на поне два-три метра разстояние. Внезапно се хвана за крака, който бе използвал и изохка. - БОЛИ-И-И-И-И-И!

- Не очаквах засада - каза Юрий, като бръкна под яката на суичъра си и изтегли над главата си навън няколко дървени плочки. - Спечелете ми малко време.

- Лесно е да се каже - каза Шиндзоу, оглеждайки шестте песа, които се съвзеха след яростта на червенокосите младежи и започнаха отново да заобикалят в група плячката си. Въпреки това той сключи ръце в мудра и започна да изрежда някакво заклинание.

Code: Select all

Зертариън:
-10 Магическа енергия.

[Zertharian Natsuki]

Ударът на атаката му в повечето случай би накарала Зертариан да изпита удовлетворение и да се зарадва, тъй като през последното свободно време, което бе имал да учи магии, той беше вложил в това да подобри контрола си върху въздушното умение. Виждайки, че кучето падна на един крак си каза:

- Добро начало. - след което погледна с изумление на ритника на съученика му, който изтреля песа с ритник.

*Добре, че не съм сам. Нямаше да оцелея в тази ситуация.* - Той хвърли поглед към меча си, звукът, който чу от сегашната му атака го накара да осъзнае, че не го беше занесъл за поправка при някой ковач след всичко случило се от Токио насам. - *Проклятие!! Ще ми трябва ново острие.*

Думите на високият чуждестранен младеж го накараха да се върне от мислите си и да огледа терена преценявайки ситуацията, след което каза:

- Добре, но ще е малко трудно, мечат ми е да път да се стчупи, трябва да намеря нов ако видите труп с меч или ранен екзорсист, който има острие ми кажете. - казвайки това той бързо погледна дали има мечове на близо, докато фокусираше енергия за още един Dragon Flash. Щеше да се цели в кучето, което рани преди малко.

- ЯЯЯЯЯЯЯЯЯ DRAGON FLASH! - изкрещя събирайки и изтрелвайки магията си към същото куче.

d20

[Shen Lee]

Русият сенпай на Зертариан задейства заклинанието, което създаде триъгълна бариера с жълт оттенък между тяхната група и една от посоките, от които се приближаваха три демонични кучета. Те започнаха да се блъскат в нея със скоци, но опитите им бяха напълно неутрализирани

Напълно концентриран в своето заклинание, Юрий не пропиля усилията на Шиндзоу. Високият мъж извади кутия кибрит от суичъра си, запали сума клечки и ги разпръсна по земята около себе си. Не, всъщност те паднаха върху дървените плочки, които той бе хвърлил преди това, което ги запали.

- Ембла. Дрифа. Фонн. Мист.

Малките пламъци се разпалиха до невероятен размер за малките парчета дърво, които използваха като гориво. Но това, което се случваше, очевидно не следваше правилата на нормалната логика. В тези пламъци се появиха ефимерни образи на човешки същества. Докато те угасваха, човешките образи се изясниха във формата на четири жени в ранните си двадесет години.Косите им варираха в различни светли оттенъци, от бледорусо до червено, а телата им бяха покрити от зелено-кафяв плат... но само до някъде.

- Уау - каза червенокосият другар на Зертариан, който бе обърнал глава назад, гледайки шоуто. От едната му ноздра бликна кръв, нещо което той напълно игнорира.

Нещо друго, което игнорира бе приближаването на демоничното куче, което бе изритал по-рано. То се нахвърли върху отнесения магически студент, захапвайки китката му, което веднага върна жертвата му в реалността със силен вик. Това вероятно напомни на Зертариън, че той сам трябваше да се погрижи за две кучета, които прииждаха от неговата посока. Едно от тях той бе ранил, но болката изглежда не беше фактор за тези адски създания. Деляха го две-три секунди от това едно от тях да влезе в периметъра му. Острието на меча му издаде друг неприятен звук, когато магията му се провали току-що, и този път по него се разпространиха пукнатини като паяжина. Магическата му енергия също беше на своята граница. Той не беше ял, след изтощителния изпит по-рано и това си казваше думата.

Докато той търсеше изход от затруднението, Юрий се усмихна чаровно на момичетата, които се бяха появили от пламъците на заклинанието му.

- Моля ви, окажете ми помощ.

- Тази усмивка изобщо не ти подхожда - каза една от тях. Нейната коса бе златна като узрял житен клас.

- О, аз я харесвам - каза друга, с червена коса. Тя се приближи до него и погали бузата му - Това лице също.

- Призовал си ни доста далеч от дома - оплака се момичето с почти прозрачна коса. - Надявам се, че няма да имаме проблеми с местните духове.

- Не мисля, че някой ще възрази, ако се отървем от тези - каза рязко кестенявата им другарка.

Четирите хубавици вдигнаха ръце до нивото на раменете, насочени към трите кучета, които до момента бариерата на Шиндзоу бе държала далеч. Ако човек не беше твърде зает с всичко друго, свързано с тях, щеше да забележи, че от долният им гръбнак излизат животински опашки. Асфалтът под демоните се пропука и от него изникнаха дървени корени, които се разрастнаха и обхванаха кучетата в капан.

Code: Select all

Зертариан:
-10 Магическа енергия

[Zertharian Natsuki]

В мига, в който Зертариан провали магията си и се разпрострниха пукнатини по неговия меч, той изпита силно притеснение и започна на ум да кълне съдбата му в този момент:

*Проклятие... ПРОклятие... ПРОКЛЯТИЕЕЕ! Нямам никаква енергия, а Dragon Flash бе моята триумфална карта* - след което каза на глас:

- Изглежда ще ми трябва ново острие, в това остава максимум една атака ако извадя късмет. Проклятие! - след което се обърна и беше изумен от заклинанието на русокосият чужедестранен екзорсист, можеше само да гледа с изумление на магията, които тези дами използваха върху кучетата. Ако не беше добре възпитан от родителите си щеше да гледа с отворена уста по време на цялото изпълнение на девойките духове. Но той бързо се освести и се загледа внимателно в това, което щяха да направят следващо. Все пак взе готовност ако някое псе се опиташе да го нападне да отбегне атаката или ако изглеждаше, че някой от другарите му ще отнесе атака, да се опита да го избута от атаката на кучето. Той знаеше, че ще трябва да направи нещо по въпроса с маната си и меча, но сега нямаше време в тази битка да се концентрира особено върху това. Той видя кръвта, която се стичаше от носа на червенокосия му другар и каза:

- Хей добре ли си? Кървиш от носа.- Казвайки това този път Зертариан зареди може би последният си, поне с този меч - Dragon Flash, целейки се към песа, който бе ранил по - рано. Той усещаше, че магическата му енергията беше привършила напълно, но битката около него не му позволяваше време за спокойствие.

d20

Зар за щета:
1d20+1d10+6

[Shen Lee]

Една идея по-бърз от Зертариан, раненият пес застигна плячката си и се хвърли към захапа крака му, сключвайки челюсти в него. Болката проряза сериозно съзнанието на магьосника, който бе понесъл много бой вече днес. Въпреки това, той нямаше да остане по-назад от един пес. Зертариън усещаше магическото изтощение като замяност от ниско кръвно. Той можеше да се движи, но усещаше особен тип празнота в себе си. Въпреки това, той можеше да продължи.

Момчето превърна насила Жизнената си енергия в Магическа, която се вля в острието му, което заблестя. Той освободи Драконовата светкавица от упор, заличавайки демоничното създание.

На същото бойно поле, висок студент студент с изрусена коса и очила изгледа сцената, където три от адските хрътки бяха впримчени в хватката на полуголите женски духове. Погледът му се премести само за миг от Юрий към Зертариан, след което отново се насочи напред. Младежът изрецитира познато заклинание... или поне донякъде

- Дървесен дух поражда Огнен дух...

Втората хрътка, срещу която бе изправен Зертариан го бе игнорирала и подминавайки го, се бе засилила към Шиндзоу. Напълно наясно с това, изрусеният младеж бе продължил с плана си и освободи залп от магически огън, във формата на драконова глава, докато демоничната хрътка се нахвърляше върху врата му бясно.

- Rising Dragon Breath!

Огненият залп изфистя, минавайки през пространството между заклинателят и Юрий, за да удари кучетата в капан, поглъщайки дървесината около тях в процеса.

- Мамка му.

Нападателят му го бе свалил на земята, но това не бе причината за гнева на Шиндзоу. Вместо това, той гледаше гневно към резултата на заклинанието му. Кожата на кучетата бе сериозно обгорена, на места почти до кост, но те все още се държаха на крака и с предизвикателно ръмжене започнаха да се приближават към групата студенти.

- Защо направи това? Те бяха...

- Твърде си бавен - Шиндзоу прекъсна Юрий безцеремонно, започвайки борба с демоничната хрътка, която се опитваше да изяде лицето му. - Остави го на мен и ги довърши.

Юрий бе понечил да помогне на падналия студент, но след кратко колебание го послуша и извади... пистолет, с който освободи серия изстрели към ранените хрътки.

Недалеч от тази драма, друг червенокос младеж се възстанови след първоначалната болка, от захапването на ръката му. На лицето му се бе изписало изумление от наглостта на това куче да го предизвика.

- Имаш ли си някаква идея с кого се ***ваш?

Младежът вдигна лявата си длан и насочи показалец към псето, което се опитваше да откъсне парче месо от другата му ръка. Пред пръста му се появи многоцветна петолъка, от която се появи глава на акула, изградена от тъмносиня магическа енергия. Тя сключи челюстите върху кучето, но физически щети, по тялото му се появиха криптични йероглифи със синкав блясък, които бързо се разпространиха във всички посоки по кожата му. Внезапно псето отпусна захвата си и падна на земята, гърчейки се от болка с ужасяващ вой.

- Как ти харесва това сега?

Вбесеният заклинател започна да рита цвилещото демонично куче безмилостно в стомаха, главата, хълбоците.

- А, ШИБАНО ПСЕ?

Зар за атака: Куче срещу Зертариан
1d20
Зар за щета: Куче срещу Зертариан1d1200210
Зар за щета: Куче срещу Шиндзоу1d1200210
Зар за щета: Rising Dragon Breath срещу пленени кучета2d20

Code: Select all

Зертариан:
-11 Жизнени точки (кучешка захапка)
-10 Жизнени точки (Deep Spellcasting)

[Zertharian Natsuki]

Захапката на крака му го накара да изкрещи с пълно гърло от болка:

- АХХ ПРОКЛЕТ ПЕС! - след което го изпепели с магията си. Приключвайки с това демонично същество погледна към крака си:

*Това ще остави белег.* - след което се огледа меча си и - *Не знам как все още се държи, но се радвам, че не ме е предал.* - ситуацията обаче не му позволяваше да остане дълго разсеян. Оглеждайки бойното поле, той усети празнотата на магическа енергия в себе си, но имаше чувство, че още може да продължи битката. Виждайки случай на бойното поле той забеляза, че другарите му държаха ситуацията под контрол. Юри щеше да се справи с трите ранени хрътки, Русокосият и Червенокосият държаша кучата при тях под контрол.

Погледът на младия магьосник беше върху ранения екзорсист, но не знаеше лекуващи магии, затова просто гневно взе отново да произнася магия за заклинанието си:

- Дори и да ми коства...Dragon Flash - изтрелвайки атаката си в посока на кучето, което нападаше Шиндзоу.

d20

След изтрела на магията си той извика:

- Някои от вас знае ли лечебни заклинания или има ли нещо което да помогне за раните на екзорсита?

Зар за щета:
1d20+1d10+6

[Shen Lee]

Изтощението на Зертариън си казваше думата. Вълната от магическа енергия се изви почти веднага след изпълнението си, прорязвайки адската хрътка само защото разстоянието помежду им бе толкова късо и псето се опитваше да изяде лицето на очилатия студент.

- Разпръсни се!

Шиндзоу бе сключил два пръста в куджи-ин печат, докато изричаше заклинанието. Резултатът бе невидима вълна, която отблъсна псето на половин метър разстояние. Това не изглеждаше като особена отсрочка, но бе достатъчно за да даде шанс на Юрий да се завърти назад и да довърши псето с два куршума, тъй като вече се бе справил с предишните си цели.

Шиндзоу се изправи с недоволна физиономия, оглеждайки бойното поле. Единственото псе, което все още бе живо, бе онова, което червенокосият му другар все още проклинаше и измъчваше с ритници и тропоти. От дясното рамо на очилатия студент можеше да се забележи прорезна рана, кръвта от която се разпространяваше бързо по облеклото му.

- Спри да се лигавиш, Котетсу - Шиндзоу нареди това на червенокосия, без да поглежда към него. - Не, нямаме медици тук. Мисля, че повечето от тях са евакуирани в общежитието. Ако не можеш да продължиш, е по-добре да се върнеш още сега. Това не е официална мисия и не нося отговорност за живота ти.

- О, както кажеш - Котетсу внезапно измении физономия си в изражението на безгрижност, с което бе най-добре познат на Зертариан. - Да тръгваме.

Шиндзоу и Котетсу продължиха към Магическата Арена. Юрий погледна към кучето, което бе оставено да вие от болка, под ефекта на странното заклинание, което бе използвал червенокосия върху него, но изглежда не намери причина дан направи нещо по този въпрос.

- Добре ли си? - попита той Зертартиан с изражение на вина. - Нямам нищо магическо, но мога да ти дам парацетамол. Не можем да си позволим да изоставаме. Може да има още опасности в околността.

Code: Select all

Зертариан:
-10 Жизнени точки (Deep Spellcasting)

[Zertharian Natsuki]

Зертариан дишаше тежко след последната магия, беше изумен и същевременно горд със себе си, че бе беше припаднал още след употребата на магии под магическият му праг. Чувайки, че никой няма лечебна магия, погледът му се смрачи, нямаше как да помогнат на раненият екзорсист и нямаха времето да се задържат. След предложенитето на Юрий той каза:

- Да, няма да откажа, ползвам живота си за магиите, ще го изпия докато вървим към арената. Длъжник съм ти и не бива да се отдалечаваме едни от други. - след което изчака Юри да му даде парацетамола да го изпие или по скоро глътне, тъй като нямаше вода на себе си, след което щеше да се опита да догони другите двама от групата.

*Томо какво си направила...и...Защо...?*

[Shen Lee]

Групата продължи, следвайки инициативата на Шиндзоу. След няколкостотин метра те стигнаха до площадката пред сградата на Магическата арена. Тук те завариха няколко повалени екзорсисти, някои от които все още даваха знаци на живот, докато други изглеждаха напълно неподвижни.

- Бл...ах - процеди с мрачна физиономия Юрий.

Шиндзоу огледа суровата сцена, която ги заобикаляше, без видимо да бъде засегнат по някакъв начин. Вместо това той промълви замислено:

- Нещо не е наред. Ако ние се справихме с глутница от онези демони, значи няма как да са повалили професионалисти. Ей, Котетсу. Спри това.

Червенокосият сенпай ръчкаше едно от неподвижните тела с крак, като че ли изследваше торба с боклук разсипана на улицата.

- Защо? Той е мъртъв.

- Казах ти да спреш, или ще се погрижа да легнеш до него.

Шиндзоу отправи тази заплаха без да повишава тон. Вместо това го произнесе с ледената фактологичност, която би използвал, ако излезе да купи инстантен рамен, защото хладилникът в общежитието се бе оказал напълно празен.

- О, искаш да се бием ли? - попита Котетсу с усмивка на очакване.

Никой не рабра накъде ще се развие този разговор, тъй громот внезапно заглуши всичко за момент. Миг по-късно групата младежи бе ударена от въздушна вълна. Изтощеният и уловен неподготвен, Зертариън изгуби равновесие и падна на земята. Това може и да бе за добро обаче, тъй като във въздуха летяха бетонени и стоманени отломки. Едно парче бетон щеше да отнесе главата на Юрий, ако една от ексцентричните му служителки не бе застанала на пътя й.

- Фонн! - извика руснакът, докато тялото на феята се сблъскваше с неговото собствено.

Въздуха бе изпълнен с прах и в първия момент Зертариън дори не можеше да открие местополжението на останалите хора от групата му. А две-три секунди по-късно, вниманието му беше отвлечено гледка която събуди смразяващ страх в костите му. Същество с формите на лисица се извисяваше до размера на няколкоетажна сграда. Главата му се обръщаше с бясна физономия в различни посоки, като че ли търсеше нещо в околността.