Великата китайска стена - провинция Ляонин

06 Jun 2018 11:57

Северозападната част на Великата китайска стена намираща се в провинцията Ляонин(Liaoning, 辽宁省), недалеч от границата със северна Корея. Източният й край среща самият бряг на Жълто море.

06 Jun 2018 12:15

[Предишна част]

Сините хрътки стигнаха дестинацията си с един ден закъснение и в отрицателно настроение - или поне повечето от тях. Хираяма Шохей беше самото олицетворение на “Man with a mission", със своето хладнокръвно изражение.

- Всъщност единствената информация, която имаме, е че Бишъп ще се появи тук. От нас зависи да я проследим преди да изпълни целта си. Каквато и да е тя.

Изглежда Юн беше способна да звучи професионално дори въпреки спадналия си дух.

XP CHECK: Raito Kagami.

RP Count: 970XP.
RP Quality Bonus: 388XP(Alright!).
Milestone Completed: Assassination on the Orient Express(A-rank): 400XP.
Code: Select all
Общо опит: 1758XP
Предишен опит: 375.
Нов опит: 2135.
Предишно ниво: 3.
Ново ниво: 7.
Получаваш: 4 точки способност, 60 точки статистика.

XP CHECK: Kazuo Hatake.
RP Count: 335XP.
RP Quality Bonus: 135XP(Alright!).
Milestone Completed: Assassination on the Orient Express(A-rank): 400XP.
Code: Select all
Общо опит: 1005XP
Предишен опит: 450.
Нов опит: 1455.
Предишно ниво: 3.
Ново ниво: 6.
Получаваш: 3 точки способност, 45 точки статистика.

11 Jun 2018 10:32

Райто гледаше с раздразнена физиономия свитъка( забравихте за него, а?) който му беше даден от Линг за да потвърди, че наистина това беше мястото, където Бишъп уж щяла да се появи. Изглежда Юн наистина беше уцелила точното място... Как Линг знаеше кога и къде ще се появи лисицата Райто не можеше да си обясни, пък и не беше сигурен, че иска да го направи.
- Изглежда си права... - Отговори разсеяно Райто, още гледайки свитъка. Честно казано нямаше абсолютно никаква идея що просто не им бяха пратили локацията на телефоните, ма...: - Викам да се подготвим преди това, обаче? Освен ако на още някой не му се умира под моя команда, де.
Кагами намигна подигравателно към Казуо. През целия път пускаше тънки ебавки на тема как момчето си беше изпуснало емоциите извън контрол по-рано, и не мислеше да го остави в близките няколко дни, в които още щяха да са заедно. Аберанта прибра свитъка в на якето си, и огледа периметъра. Може би беше най-умно всички да заемат някаква скрита позиция, а Юн да използва хартиените си служители или както там им викаше за да наблюдава за идването на Бишъп.

20 Jun 2018 11:32

Казуо беше абсолютно несъзнаващ за намеците на "лидера", може би защото не се вглеждаше твърде дълбоко в каквото и да е, а може би защо като цяло не отделяше много внимание на този тип. И по-добре за Райто.

- Какво спокойно градче - изказа мнението си Казуо. Разликата с космополитния Шанхай беше като земята и небето. Ако самият той не беше израстнал в закътано градче, вероятно не би бил сигурен, че се намира в същата държава. Е, курортната нотка тук определено го различаваше от родното място на Казуо в Манджурия. - Трудно ми е да си го представя като бойно поле.

Казуо може да беше гангстер, но беше свикнал да върши работата си далеч от очите на "нормалните" хора. Разделението между Обикновеният свят и Подземният свят беше ясно за него и имаше причина второто място да носи името си. Но тук нито се намираха на своя почва, нито познаваха противника си - и правилата, по които играе той. Не че невинни не ставаха жертва на Организацията, но те обикновено бяха случайни свидетели или семейството на човек заслужил гнева на ръководството. Това тук можеше да е различно.

Мислейки си за това, Казуо не усети кога физиономията му бе станала необикновенно мрачна - както за него самия, така и за нормален посетител на курортно място.

21 Jun 2018 11:07

- Да, трябва да се подготвим - отговори Юн с равен тон. - Тъй като нямаме нищо свъразно с целта ни, не мога да използвам Проследяваща магия. Рационалният ход на действие е да се разделим и да потърсим следи. Дори да не я срещнем някъде по улиците, ще ни е полезно всичко, което може намерим за нея - други хора, които са я видяли, слухове, или нещо по-конкретно, ако имаме късмет. Това място не е толкова голямо, би трябвало да го претърсите до залез, ако се разделите на две групи.

- Аз трябва да свърша нещо през това време - отговори тя на неизказаният въпрос увиснал във въздуха, след последното й изречение.

22 Jun 2018 11:06

- Като например?

Райто изгледа Юн със сериозен поглед. Принципно не му пукаше какво искаше да прави момичето, но нямаше да толерира никой, който се скатава от задълженията си към мисията.

22 Jun 2018 11:15

- Свързано е с магия. Няма да разбереш и без това - отговори равнодушно Юн. - Но ако това ще те успокои, в името на мисията е. Обадете ми се ако има нещо.

Юн напусна безцеремонно в посока на някаква странична уличка без да отдава повече . Шохей изгледа гърба й изпитателно за кратко, но после върна вниманието си към оживената централна улица. Аюми обаче изглеждаше притеснена от напускането на другото момиче.

22 Jun 2018 12:02

Райто въздъхна тежко. Наистина не му се нравеха криптичните съобщения на Юн спрямо мисията... Това и косата и му напомняха на Star Wars прекалено много. Той обърна вниманието си към останалите, и заговори:
- Ок... Казуо и Аюми, вие поемата западната част. Аз и Шохей ще разгледаме на Изток.
Кагами каза небрежно, сякаш не бе мислил много по въпроса, но имаше причина за това си разделение, и главно беше за да държи Шохей под око след последните му изцепки. Не се доверяваше на някой като Казуо или Аюми да го държи под контрол, и се съмняваше, че той самият би успял, но в краен случай просто щеше да го убие и да се приключи със всичко. Все пак, имаше нови способности, които искаше да пробва върху някой по един или друг начин.
- Не мисля, че има нужда да го казвам, но ако видите нещо първата ви е работа е да уведомите останалите.
Райто тръгна с бавна крачка към своята посока, очаквайки Шохей да го последва. Единствено се надяваше да нямат още спънки по пътя, за да изпълнят успешно мисията си.

28 Jun 2018 10:14

- Ок - отговори лаконично Казуо, макар че не беше сигурен какво "нещо" точно имаше предвид Райто. Може би момиче, което прилича на снимката от издирвания постер на Бишъп. - Хайде, Аюми - подкани партньора си и зави на запад, с ръце в джобове на якето си.

В интерес на истината, Казуо имаше интерес да разгледа града, така че едва ли можеше да се случи нещо по-добро от това разходката му с приятелката му от детство да съвпадне с работата му. Може би не го осъзнаваше напълно, но вероятно търсеше начин да се отпусне след трагедията във влака.

- До после - каза той и махна на останалите двама без дори да се обръща към тях.

28 Jun 2018 10:44

Райто Кагами

Шохей изгледа напускащата двойката с по-голям интерес, от онзи който остана във физиономията му, след като те се скриха зад сградите на хоризонта, и остана сам с Райто.

- И сега какво? - попита той с ироничен той. - Ще обикаляме града с надеждата просто да се натъкнем на Бишъп? Добър план... шефе.

Шохей тръгна надясно, което съвпадаше с посоката, която Райто бе избрал за тях двамата... но се оказа, че го е направил, за да стигне до един хранителен щанд, от който поръча пържени скариди. Благодари машинално на продавачката, след като й плати, и се върна при Райто, този път с малко повече живот в маниерите си - подбуден по-скоро от храната, отколкото от интерес в заниманието си с Райто, очевидно.

---

Казуо Хатаке

Аюми последва Казуо със забележимо облекчение. Очевидно се чувстваше най-добре в компания на приятеля й от детство. Въпреки това тежестта на нещо, което я измъчваше отвътре, се завърна бързо на лицето й - нещо, което изобщо не помагаше на работата й. Докато двамата преминаваха от малка уличка в малка уличка, тя се обръщаше постоянно наляво-надясно, шпионирайки хората около нея прекалено очебийно. Казуо знаеше, че тя никога не бе била добра в този тип работа. Ситуацията обаче беше по-лоша, отколкото в Шанхай, защото населението на това курортно градче беше от по-различен тип - местни работници и търговци с добродушен и гостоприемен вид, и туристи - повечето отново китайци, които се наслаждаваха на времето си тук.

- Казуо... - започна тя ненадейно, и все пак предвидимо. - Онова, което се случи във влака...

28 Jun 2018 11:27

. Бе, не те виждам да имаш по-добра идея - Кагами изгледа Шохей издразнено, не толкова заради коментара му, колкото заради факта, че и на него му се доядаха скариди, но беше твърде горделив да го помоли за една или да се върне и да си купи от същото: - Пък и по дадената ни информация, има много по-голям план да я намерим ако просто си ходим най-спокойно на улицата. Не е от най-тихите и трудно забележими хора, ако ме разбираш..
Истината бе, че нито един от тях освен Юн имаше tracking способности, а тя директно беше заявила, че нейните такива нямаше да свършат работа в тази им ситуация. Това, което се надяваше да намери в момента Райто бе някакъв по-голям бар, или нещо от сорта. Барманите често си спомняха лица, стига сумата да беше правилна, а в момента Райто беше най-богатия човек на света.

02 Jul 2018 11:23

Казуо затвори очи с фрустрирана физиономия, преди да се скара на момичето със силен тон:

- Не си виновна за нищо - въпреки че й говореше, Казуо гледаше напред, вместо към нея, докато двамата бяха спряли на уличката. - Не си виновна, че Фенг... умря - нещо сякаш почти го задави преди да каже последната дума. Чувство, което обаче не беше мъка. - Не слушай Кагами. Ако още веднъж каже противното, ще го пребия - казвайки това, Казуо стисна десния си юмрук.

Истината беше, че чувството, което измъчваше Казуо беше на гняв към собственото му безсилие. Не, не гняв породен от мъка за загубата на съотборника му. Просто не можеше да понесе това, че самият той беше безсилен през цялото време на онова, което се беше случило. Гордостта му не можеше да го понесе.

След няколко секунди обаче той погледна приятелката от детството му и реши, че може би е прекалил с тона си. В опит наистина да я успокои каза:

- Никой не знаеше, че ще се случи. Всъщност сме късметлии, че оцеляхме. Тези убийци бяха твърде силни. Ти направи каквото можа. Аз бих умрял, ако не беше с нас - въпреки че целта му беше да успокои приятелката си, всъщност не можеше да спре омразата в погледа си, когато изгледа повдигнатата си длан обърната към лицето му. Омразата към слабостта му.

02 Jul 2018 11:58

Райто Кагами

Райто и Шохей поеха по широка централна улица на изток, която изглежда стигаше до кея. С всяка крачка, те също се приближаваха и до самата Стена. Тъй като сградите тук рядко бяха по-високи от два или три етажа, те вече можеха да видят къде стената завършва продължението си в бреговете на океана.

Изглежда улицата, която прекосяваха, служеше едновременно и като местния пазар. И от двете им страни бяха наредени щанд до щанд с най-разнообразна стока. Риба, морски дарове, ориз, спагети, зеленчуци, пресни и сушени плодове - хранителните продукти бяха най-изобилно предлагани, но се намираха също така и щандове с инструменти, талисмани и дори книги. Мястото беше невероятно шумен, тъй като тълпите от клиенти се пазаряха при всяка покупка - изглежда беше част от процесът на покупка тук.

- Какво? Търсиш гаджето си? Продавам риба, не ме занимавай с глупости, момче.

Отговорът на жената в трета възраст, пред която Райто размаха издирвания постер дойде в дрезгав тон и с физиономия, която наистина подсказваше, че не иска да я притесняват, ако няма да си купуват нещо. Шохей стоеше зад гърба на Райто в средата на улицата, с ръцете в джобовете, след като приключи закуската си.

-----

Казуо Хатаке

Момчето и момичето бяха спрели по средата на уличката, и първия почти викаше, с гневен тон. Отстрани може би изглеждаха като двойка, която спори за типа квартира, който търсеха за да се нанесат по време на ваканцията си. Може би това си помисли и един висок тип с гола глава облечен в шикозен костюм, докато ги подминаваше. Не можеше да се каже със сигурност обаче, тъй като очите му бяха скрити зад тъмни очила, въпреки доброто време. Той не отдаде повече от две-три секунди внимание на двамата, и то без дори да забавя крачката си. Те обаче изобщо не го забелязаха - Казуо твърде зает в монолога си, а Аюми стресната от силния му тон.

- Р-разбирам - каза тя, сякаш повече опитвайки се да приеме думите му за истина, отколкото разбирайки ги така по начало. - Мисля, че просто цялото напрежение ми се отразява зле - Аюми въздъхна. - Наистина се чувствам зле за Лау. И Кагами... сигурна съм, че той също просто се опитва да даде най-доброто от себе си въпреки напрежението. Мисля, че всъщност е добър човек.

02 Jul 2018 12:27

- Може би ако ти беше намерила своето нямаше да ти се налага.

Райто си шепнеше под носа докато си тръгваше от щанда на жената, и прибра снимката на Бишъп обратно в джоба на якето си. Русокосият въздъхна тежко и погледна към Шохей, който не си правеше никакъв труд да му помогне в разпитването за целта им. Принципно не го и винеше, де. Цялата тази ситуация беше толкова объркана, че на Кагами не му занимаваше въобще. Истината беше, че едва ли щяха да намерят каквито и да е следи от момичето преди да изпълни атентата си. Дори тогава не беше особено сигурно колко щяха да я докопат, тъй като вече щеше да е изпълнила целта си и сигурно щеше да се е запътила към Япония. Може би подхода на момчето беше грешен като цяло? Истината бе, че нямаше как да я намерат с малкото ресурси, които имаха под ръка, затова щеше да им се наложи да си добавят още такива. Като за начало, на Райто му хрумна перфектната идея за това как да намери момичето.
- Нов план. - Райто каза на Шохей и извади телефона си отново: - Ще намесим полицията.
В следващия момент Аберанта се обади на локалната полиция и подаде сигнал за бомба. Може би те нямаха ресурсите да я намерят, но полицията имаше. Ако дадената им информация беше истина, и тя наистина се готвеше да взриви нещо наоколо, то тогава най-добрият им шанс беше да използват полицията и кучета им тренирани за откриване на бомби за да намерят момичето. Дори можеше да оставят и на тях да свършат тежката работа в залавянето им, и накрая просто да се намесят и отвлекат, или нещо от сорта. Русокосият не беше сигурен как щяха да се развият нещата, но реално това беше най-добрият им шанс да я намерят преди да стане страшно.

04 Jul 2018 12:41

Казуо просто изсумтя при предложението, че Райто може да е готин тип, сякаш това просто не беше възможно. Ако не друго нелепото й предположение го изкара от собствения му пристъп.

- Не ме карай да се смея - каза той с иронична усмивка, прибирайки вдигнатия юмрук зад себе си. - Чудя се дали винаги задници като него получават водещата позиция. Предполагам, че светът просто е сбъркан в определени аспекти.

След като краткото им лирическо отклонение беше решено, Казуо продължи напред, най-накрая абсорбирайки атмосферата на заобикалящият го град. Всъщност това място наистина му напомняше за родния му град. Може да беше дребният му мащаб, или простият стил и нисък стандарт на живот на местното население. Мирисът на риба и солена вода и присъствието на туристи може да добавяха различен нюанс, но не променяха факта, че не би прекарал тук и ден, ако не беше работата му. Приликата с родното му място определено подриваше впечатлението му.

Всъщност какво търсеше тук въпросната "Бишъп" или както се казваше там? Изглежда беше издирван терорист, но защо би нападнала това забутано място? Може би за да удари сградите на Организацията, които капото Линг беше споменал, но защо изобщо биха обявили война на китайската мафия по този начин? Доколкото знаеше тя работеше за нищо повече от отклонил се клан на Якуза. Нима имаха капацитета за толкова голям конфликт?

Мислейки за това, Казуо оглеждаше непринудено хората, с които се разминаваше. Райто беше казал "ако видите нещо", но какво точно означаваше това? Ако видеха момичето от издирвания постер? Ако видеха сграда взривена от нея? Тя вероятно имаше някакви съучастници, но Казуо нямаше идея как изглеждат типичните членове на Якуза, за да може да ги различи от туристите.

05 Jul 2018 11:27

Райто Кагами

- Бомба? И не можете да ни дадете местоположение? Може да се опитате да ни помогнете максимално в такива случай, при положение, че оставате анонимен. Но въпреки това ще ще проверим за съмнителни активности.

- Не съм сигурен какво се опитваш да постигнеш - обади се Шохей. Ние не сме приятели с полицията в никакъв случай, при това наистина може да се получи голям проблем, ако заловят Бишъп преди нас.

По някое време двамата, все още на главната улица, бяха подминати на главната улица от висок тип в костюм. Главата му беше обръсната гладко и носеше слънчеви очи. Човекът определено имаше стил.

Няколко крачки след като ги задмина в източна посока, обръснатият извади небрежно телефона си, щракайки по телефона сякаш пишеше съобщение.

--- Между редовете ---

Аюми следваше с подновено настроение Казуо, от когото изоставаше с две-три крачки, опитвайки се да бъде полезна доколкото можеше, оглеждайки се постоянно наляво надясно за съмнителни хора. Всъщност в тези забутани улички сякаш беше пълно с хора, които не би приближила да пита за посоката. Докато си мислеше това, държейки чантата си с две ръце...

- Не издавай звук.

В гърба й беше опряно нещо метално. Като човек, който все пак живееше в Подземния свят, не й беше трудно да се досети, че това беше пистолет. Не й трябваше и допълнителен намек, че човекът зад нея беше сериозен.

- Ела с мен.

Аюми позволи да бъде завлечена от мистериозният си похитител, който я улови за лявото рамо, завличайки я в тъмна пресечка отдясно. Гърбът на Казуо постепенно беше скрит от погледа й от вълната минувачи, които я изпреварваха

"Казуо!..."

Зовът й за помощ остана в ограниченията на уплашената й мисъл.

***

Казуо Хатаке

Напредвайки по малакта улица, Казуо не можеше да забележи хора, които се открояваха със съмнителността си. Но това не беше защото тук нямаше съмнителни типове - всъщност количеството им се увеличаваше. Изглежда беше попаднал в някоя от по-долнопробните части на града. В определен момент обаче му направи впечатление, че Аюми мълчи от твърде дълго време. Обръщайки се да я потърси, той не би я видял зад себе си. Настигаха го и го задминаваха туристи и местни жители, но нямаше и следа от Аюми. Можеше да понечи да се върне назад за да разбере дали тя просто не изостава, но преди да го направи, чу глас зад себе си, който звучеше като змия.

- Какво имаме тук?

Ако се обърнеше за да погледне зад себе си, Казуо щеше да види група от трима, които издаваха аурата на престъпни типове. Един едър и висок, един с обикновен ръст, слабо тяло и коса боядисана в синьо-зелено, с червени кичури, и един наистина дребен - беше трудно да се прецени по лицето му дали растежът му просто не е завършен.

- Не изглеждаш местен. И си нямаш компания - онзи със среден ръст проговори със змийският глас от по-рано. През това време приятелите му започнаха да заобикалят Казуо, оставяйки тясна тъмна пресечка зад гърба му, като единственият му път за бягство. - Какво ще кажеш да ни оставиш якето си. И тези дънки. И ботушите. Разбира се и всичко останало, което имаш.

Змийският тип се усмихна злобно изваждайки джобен нож от задния джоб на панталоните си. Приятелите му също се ухилиха злорадо. Казуо имаше не повече от метър свободно пространство в радиус.

10 Jul 2018 12:13

Вандалите хванаха Казуо неподготвен не по друга причина, освен че вниманието му беше отвлечено от внезапната липса на колежката му. Той изгледа тримата, придвижвайки само погледа си между тях. Хората от техния вид бяха нещо, с което се бе сблъсквал в забития си роден град. Все пак беше иронично, че сега той се превръщаше в тяхна цел, защото бе облечен добре... благодарение на добре платената си престъпна работа. "Хех..." - въздъхна той самоиронично наум.

- Знаете ли... хора като вас са дъното - каза той сериозно и отстъпи назад към тясната уличка с две крачки, като през това време бръкна с ръка в якето си за да извади пистолета си, хващайки го с две ръце, след като се закова на място, и го насочи към змийския тип в средата. - Няма да липсвате на никого, ако изчезнете от света...

Казуо натисна спусъка един път, след което насочи оръжието към дебелия, готов да го използва и към него, ако той направеше дори едно агресивно действие.

- Което означава, че никой няма дори да ме мрази, ако ви убия, нали?

Думите не Казуо не бяха само за шоу. Той изказа искрената си гледна точка за своите действия. Типът, в който стреля щеше да го разпори с ножа си без да се замисли, може би дори ако Казуо им бе съдействал. Това означаваше, че трябва да е готов да бъде убит по същия начин.

11 Jul 2018 09:31

- Що, бе? - Кагами ходеше с двете ръце зад врата си. Не приличаше на човек, който търси някой, а но такъв очакващ да се случи нещо. - Ако полицията я заловят преди нас просто ще я вземем обратно със сила. Все пак сме престъпници, нали?
Райто продължаваше да ходи напред. Планът му беше рискован, но не толкова рискован колкото просто да седят и да се надяват да се натъкнат на момичето някъде из улиците. Още не знаеха дали има подкрепление с нея, и какво всъщност целеше да направи тук. Едва ли единствената и причина да дойде до това забутано в нищото място беше за да започне битка с организацията. Конфронтация между нея и полицията работеше страхотно в тяхна полза, тъй като просто щяха да се намесят като лешояди и да откраднат плячката на полицията, или пък в случай, че Бишъп някак си успее да се справи с тях просто щяха да я заловят докато е изтощена. Беше Win-win situation, if there ever was one. Докато си ходеше лениво по улицата му направи впечатление един висок обръснат мъж, носещ челен костюм и слънчеви очила. Имаше нещо изключително съмнително в маниерите му, сякаш не беше от тази държава. Самият Кагами можеше да се закълне, че прилича повече на японец от колкото на китаец. Когато се разминаха с него момчето обърна глава и го загледа и видя, че почни веднага след като ги задмина извади телефона си и започна да пише нещо. Може би не беше нищо, но интуицията му казваше, че е по-добре да го проверят внимателно.
- Шохей. - Райто се обади тихо към момчето, и му кимна към посоката на гологлавия. Аберанта смени посоката си на ходене и тръгна бавно след него. Така и така имаха време за губене, нищо не им пречеше да проверят гологлавия пич.

12 Jul 2018 11:46

Райто Кагами

Шохей изгледа Райто с дискредитиращо съмнение, но въпреки всичко последва Райто. Гологлавият тип продължаваше да не изглежда особено съмнителен, просто цъкайки по клавиатурата на телефончето си от време на време. По едно време обаче въздъхна, сякаш се беше предал за нещо, и просто се облегна на стената на един склад на главната улица, вдигайки телефона за разговор.

- Какво има, Бишъп? Не четеш ли съобщенията ми?

Докато Райто и Шохей подминаваха спрелия гологлавец, чуха само за момент човека от другата страна на разговора.

- Знаеш, че мразя да използвам съобщения. Когато ти се обаждам, това означава, че искам да говоря?

Ядосаният глас беше женски и звучеше така, сякаш говори на подчинен.

- Моментът наистина не е удобен - оплака се гологлавият.

Слухът на Райто и Шохей трябваше да изгуби разговора, ако искаха да се отдалечат на порядъчно разстояние, за да не привличат излишно внимание от гологлавия.

Казуо Хатаке

Куршумът уцели гърдите на змийският тип точно в центъра, отхвърляйки тялото му на метър назад на земята. Дребният впи ужасен поглед в падналото тяло на другаря си, докато дебелият гледаше със стрес Казуо, сякаш все още се опитваше да осъзнае случилото се.

- Ти... ти не знаеш в какво се забърка - каза пелтечейки едрият, насочил пръста си, дебел като наденица, към Казуо.

След това двамата се спогледаха и двамата избягаха в противоположни посоки - дребният пое напред по улицата, а едрият - назад, откъдето Казуо беше дошъл оригинално. Кестенявият гангстер беше оставен на спокойствие, но действията му не останаха без последствия. Въпреки, че се намираше в по-съмнителна част на градчето, двама-трима мъже и жени, които станаха свидетели на случилото се изгледаха уплашено Казуо и се разбягаха. Поне за определено време той остана сам на улицата. Това му помогна да се убеди, че Аюми наистина не беше наблизо, дори ако се вгледаше внимателно назад по пътя, от който се беше върнал.

- Сигурно се мислиш за голяма работа... каза през зъби, плюейки кръв змийският тип от земята. - Но картелът ще те пипне! Няма да успееш дори да напуснеш града!

Озлоблението на раненият престъпник и физическия шок, в който изпадаше тялото му заради огнестрелната рана, се комбинираха в смущаващ тон на гласа му.

17 Jul 2018 10:43

Казуо игнорира напълно като заплаха обезвредения престъпник, чудейки се какво да прави в ситуацията, в която беше изпаднал. Очевидно първо трябваше да намери Аюми, особено имайки предвид колко опасно се оказа това незаплашително на пръв поглед градче. В този момент Казуо се сети, че Райто беше раздал някакви стари Нокиа 3310 на всички. Струваше му се сякаш това се е случило преди няколко месеца. Бръкна в джоба на якето си, извади павето, което бе извинение за телефон и набра номера на Аюми.

- Къде се загуби. Това място се оказа по-проклета дупка, отколкото си мислех. Предпочитам да не се делим.