Вятърът виеше жестоко, но за щастие посоката му беше благоприятна за четиримата, подслонили се дървената постройка в японски стил, която нямаше врата. Мястото вероятно бе било използвано за работилница някога, въпреки че липсваха следи от други сгради наоколо.
Компанията вътре обаче беше по-необичайна. Всъщност те нямаха нищо общо помежду си, с изключение на това че виелицата ги бе заварила твърде далеч от града. Чернокосият тип на около двадесет години беше всъщност екзорсист, който пътуваше към Киото, макар че нищо не издаваше призванието му. По-нисък, аберантът Фейд бягаше от обсега на академията Факултас. Катарина, червенокосата млада жена с оскъдно облекло, която се връщаше от Киото, не се притесняваше наистина от студа, понеже беше тсукомогами – дух на оръжие, въпреки че изобщо не личеше в човешката й форма. Последният злочест гост в колибата беше малко момиче със зеленикаво-синя коса, присвило се в ъгъла, което топлеше длани с дъха си.
Бурята продължаваше от два часа и никой от четиримата не можеше да предположи дали ще приключи скоро.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Яширо се приближи до изхода, сякаш се опитваше да види през виелицата. Хвърли един бърз поглед на останалите, като обиколи помещението с поглед. Червенокосата имаше предизвикателен вкус. Направи всичко по силите си да не задържи очите си твърде дълго върху нея. Кестенявото момче пък изглеждаше като безделник. Може би беше избягал от вкъщи? Тези тинейджъри не бяха рядкост.
Чак сега обаче обърна повече внимание на последния човек тук. Какво правеше изобщо тук това малко момиче? Може би изпълняваше поръчка на майка си, преди да бъде хваната в бурята? Но коя майка би изпратила детето си толкова далеч от града си така или иначе?
- Ой - обърна се той към нея, след като мина разстоянието помежду им. - Сложи тези ръкавици - той й подаде ръкавиците, които бе свалил от собствените си ръце. - Ще замръзнеш.
Досада може би бе най-точното нещо, което Катарина изпитваше в момента. Бе затворена между четири стени с някакви непознати хора и просто чакаше. Непознатите ни най-малко не я притесняваха, но за сметка на това чакането я отегчаваше. Не обичаше да бездейства и вече изгаряше от желание да си тръгне от тук, но виелицата я спираше. Студът не бе проблем, ала не можеше да види нищо от снега, а това крехко човешко телце бе толкова леко, че сигурно вятърът щеше да го отвее нанякъде. Чудно как онова дребно момиченце в ъгъла се бе добрало до тук. Чак сега Кат се загледа по-задълбочено в девойчето. Крехкият и нежен външен вид определено довеждаха до въпроса какво ли търси такова дребосъче навън. Добре, че бе стигнала до тук навреме, преди да премръзне някъде насред пустошта в покрайнините на града.
Огледа се наоколо, но не обърна особено внимание на индивидите от мъжки пол в помещението. Все още не представляваха никакъв особен интерес за червенокосата с досегашното си бездействие. Но какво ли пък можеше да прави човек при липсата на каквото и да било нещо наоколо?!
Интересът на Кат се състоеше в това от другата страна на "вратата". Приближи се и надникна навън, а няколко снежинки мигновено се закачиха за косата й. Бе толкова студено, че дори не успяха да се стопят, а останаха там, контрастирайки на червения, огнен цвят.
Скоро виелицата нямаше да спре, нито да затихне.
Изглежда бягането от агентите на факултас академи беше успяло да доведе Фейд до този момент. Някак си беше успял да намери покрив от виелицата по средата на нищото. Това нямаше да е първия път когато момчето сe намираше буквално ''Nowhere'', но той още не знаеше това. Та вниманието му естествено се насочи към групата хипита, с която някак си беше end-upнал. Погледа му първо попадна върху другото момче в групата, което си даваше ръкавиците на малкото момиче. Той изглеждаше като типичния ти 20 year old virgin, който още живееше в къщата на родителите си. В другия край на стаята пък стоеше неговата тотална противоположност в лицето на червенокосата. Тя изглеждаше от ония тип момичета, които много рядко спяха сами, и още по-рядко лягаха два пъти с един и същ човек. Естествено след това имаш и малкото момиче, което беше може би the most out of place of them all. Фейд се чудеше как по дяволите момиче като нея беше успяло да се озове тук. Дали беше бездомна? Daddy Issues? Lost? Вариантите бяха прекалено много, но аберанта знаеше едно, и то е, че агентите на Факултас още бяха по петите му. Принципно не му пукаше какво ще се случи with the Slut and the Anti-stud, но малкото момиче наистина беше в голяма опастност около него. Той въздиша гневно и сложи слушалките си, усилвайки музиката. Трябваше да се махне колкото се може по-скоро от тази колиба.
- Но, няма ли да ти стане студено тогава - попита моминцето, което още не беше посмяло да поеме ръкавиците.
Музиката на Фейд започна да се чува извън слушалките му, но от друга странапоне не чуваше виелицата и драмата, която се развиваше около него. Катарина пък не видя нищо отвън освен увеличаващи се снежни преспи. Какъв ли беше шанса да бъдат затрупани тук?
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Катарина се вмъкна обратно вътре, видимо недоволна от разочароващата ситуация навън. Подпря се на една от стените и поради липсата на друга работа се загледа отново в малкото момиченце и ситуацията, която се развиваше между нея и единия младеж. На моменти забравяше, че хората изпитват разни усещания за жега, студ и т.н., а липсата на състрадание рядко я караше да се замисля над тези неща. Сега обаче съжали детето и човечецът, който някак се опитваше да помогне. Заоглежда се наоколо в опит да намери нещо, което можеше да се запали, за да им бъде от полза. Жалко, че слушалките на онзи другият нямаше да горят. Не харесваше звуците, които и макар и трудно доловимо злизаха от тях и се разнасяха из още по-тихото помещение.
Въпреки всичко, все трябваше да има някакъв дървен или картонен материал някъде из това помещение, щом представляваше бивша работилница. Хората редовно зарязваха какви ли не неща след себе си.
За съжаление складът беше напълно празен - съдейки това, че може би беше изоставен преди твърде много време, не беше учудващо, но пък и с цялата дървена постройка, вероятно щеше да е лоша идея да палят огън вътре. Макар че аутотюн-ът, който идваше от Фейд беше дразнещ за някои.
- Не, сама съм - отговори момиченцето на Широ. - Пътувам за да се събера с майка ми в Киото.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
- Киото? - след последната дума в главата на Яширо му присветна и за момент той остави другото, което чу на заден план. - Това не е ли градът наблизо?
Най-вероятно, защото това беше посоката, в която вървеше по принцип. Но не беше сигурен колко още му остава, пък и подозираше, че може да се е залутал някъде по пътя.
Фейд надигна главата си за момент, чувайки някакви шумотелици през слушалките си. Момчето забеляза, че prime pedophile suspect of the month продължаваше да си говори с лоли-то от групата, но това което всъщност грабна вниманието на момчето беше червенокосото момиче, което разглеждаше колибата така, всякаш търси нещо. Фейд беше наблюдавал останалите идиоти внимателно и затова знаеше, че едва ли е изгубила нещо, и сигурно търсеше подкалки, с които да запали огън. Причината поради която ги наблюдаваше беше, че имаше вероятност да са агенти от факултас, но по маниерите им лесно можеше да се познае, че не бяха дори и близо до това. И въпреки всичко Фейд реши да се намеси преди да е направила някоя тъпотия:
- Ако си мислиш да палиш огън, pls spare us. Наоколо няма материали за подобно нещо, а и да имаше щеше да запалиш целия склад, given that it's made of wood..
Фейд беше махнал едната си слушалка докато говори. Беше повече навик от колкото нещо друго
Фейд бе подложен на няколкосекунден, изключително критичен поглед от страна на червенокосата. Сякаш мислено подпалваше самия него.
- За толкова глупава ли ме муслиш?! - измърмори Катарина в отговор.
Най-малкото, беше се научила как да запали огън без да го разпростре из цялата околност. Условията в случая обаче бяха толкова лоши, че дори едни подпалки не се намираха наоколо.
Отклони погледа си от момчето със слушалките и го отправи към другото момче в помещението, явно чула, че се говори за Киото.
- Градът не е особено далеч. От там се връщам, но определено няма никакъв шанс да стигнеш скоро.
- Gee thanks Captain Obvious. What's next? You're gonna tell us, че ако излезем навън единственото което ни очаква is a cold death? Pun intended.
Фейд махна и другата си слушалка, като ги остави да висят на вратът му. Момчето се изправи на крака и изтупа панталоните си, и раздвижи малко ръцете си. Явно студът беше успял да достигне дори и него.
- You know, this could have been avoided if you guys just watched the weather report, right?
- Знаех, че времето ще се влоши, но се надявах да изпреваря бурята - каза Яширо, който досега беше наблюдавал изненадано зародилият се разговор между червенокосата и тинейджъра. - Но за някой, който е в същата ситуация, да ни правиш забележка, mattaku - изкоментира Яширо, затворил очи с раздразнение.
- Ако ти правя забележка е логично да предположиш, че имам по-добра причина да съм тук от теб в момента. You see, I'm kinda running from superhuman assasins that are out to kill me. И за разлика от вас идиоти реших да използвам прикритието на бурята за да се избягам от тях.Единственото нещо което не прецених обаче е, че на планетата има някой достатъчно глупав за да излезе навън в този студ.
Фейд се подсмихна самодоволно докато гледаше израженията на останалите. Така и така беше заклещен тук с тях.
- ... Of course, all of this could be a lie and I could be just a retard like you guys. Who knows..
- Знаеш ли, теб с удоволствие бих те изритала навън. - обърна се отново червенокосата към многознайкото със слушалките.
- Ако имаш късмет може those superhumanassasins да те намерят преди да си се превърнал в ледена висулка. Или обратното.
След минутка пак надникна навън, било то от скука или от нетърпение. Ако виелицата продължаваше в същия дух, скоро щяха да им трябват лопати, за да могат изобщо да излязат от дребната постройка. Дори с лопати не бе сигурно. Може би цял багер.
По дяволите, не й се седеше заклещена тук с тези другите.
- Никой няма да изритва никого - обади се Яширо, за да спре препирнята преди да е нараснала в нещо повече. - Всички сме гости тук и никой няма правото да гони останалите - въздъхна и реши да смени темата. - Ако не друго, може поне да ми помогнете да заведа това дете до Киото.
Скръстените пред тялото й ръце и недоволното изражение бяха твърде ясен знак за нежеланието на Катарина да се занимава повече с тук присъстващите хора или поне с един конкретен индивид от тях. Може би щеше да е по-добре да не обръща особено внимание на хлапето със слушалките и да си спести дори някой заядлив коментар. Вместо това отмести поглед към малкото момиченце, а после и към другия младеж. Замисли се за момент.
- Както казах, точно от там си тръгвам. Не виждам смисъл да се връщам обратно.
Край с онази лека проява на съпричастност от преди минути. Не й се разкарваше излишно заради някакви непознати хора.
-Well I'm up for it. Ако новините са верни, тогава има около още час-два преди бурията да спре. Но все пак това е mother nature here, so I woudn't take their word for granted.. Anyway.
Фейд отиде до раницата си, като отвори ципа и започна да се рови из нея. Не след дълго момчето беше извадило плик пълен със най-различни снаксове като сандвчи, бисквитии чипсове. Имаше дори и термус пълен с hot coco. Той започна да ходи към останалите с плика в ръка.
- Така и така сме заклещени тук, might as well have a snack. Ако ми нямаш доверия можеш да ги тестваш върху нея.
Фейд посочи червенокосото момиче докато казваше това, но тонът му беше малко по-различен от преди. Нямаше я онази злоба от преди малко, и като чели си правеше малка закачка с момичето.Изражението му беше някак си по-весело, ако можеше да се нарече така. Може би решителността на Широ да помогне на момичето някак си беше повлияло на Фейд? Who knows. Той стигна до чернокосият и подаде ръката си напред, представяйки се:
.svg)
