Abracadabra

[Abracadabra]

Име: Локра Кaеда (в древността се е изгубило точното произношение: Каада или Каеда или Кеада никой не знае със сигурност)

Прякор: Абракадабра

Кодово име: ???

Възраст: 21

Ръст: 186

История:”Локра отрасна далеч от големите градове и влиянието на съвременната цивилизация.. Наследник на два древни рода магьосници, той изучава природата на този свят. Това включваше както теории за модела на реалността така и чисто първичното проявление на света. Да живее сред дивото, да опознае природата, това според прадедите му бе нещо задължително, защото наблюдавайки естествено проявените процеси в нечовешкия свят, човек можеше да разбере по-добре как работи всичко. И да опознае както тялото, така и духа си. Това не го спираше да изучава научни трудове, но Локра бързо бе осъзнал, че науката не споделяша някакви грандиозни тайни за мистерията на живота, а напротив опитваше да отнеме необикновеноста на всичко чрез строги наблюдения и проучване.. строго разумен подход, който обаче не можеше да разпозне нефизическите модели на реалността, защото те бяха отвъд интелекта. И все пак се оказваше полезна за някои неща, доколкото можеше да определи с оскъдните си досеги с нея. Светът имаше няколко лица, а науката се опитваше да разпознае всичките, глеждайки се с очите на само едно от тях самите. Нямаше как да стане. Магията подхождаше от друг ъгъл, но Локра бе осъзнал, че там традициите играеха прекалено голяма роля, знанието с времето се опорочаваше и началната истина се завоалираше сред море от мистика. Най-чистия подход се оказваше.. просто да живееш и наблюдаваш, да опознаваш света чрез своите собствени сетива. Природата бе нещо прекрасно, осъзнаваше Локра, но по някаква причина се оказваше недостатъчна за него. Затова когато навърши 20 години той реши да опознае цивилизацията, мястото където много хора живееха и умираха заедно. Той се бе родил в това време, а то предлагаше неща недостъпни за миналото, затова му се стори добра идея да опознае съвременния живот. Решен на това Локра напусна земите на прадедите си. И попадна...”

Раса: Магьосник

Умение: "Изкуството на лова" - Скитайки се из земите на Каада от дете, Локра бе преоткрил древната връзка хищник -жертва. С времето бе осъзнал, колко безценно, за всяка една ситуация, е това преживяване. Подобно на своите предци, Локра отдаде години от живота си на това да изучи законите на природата, ставайки едно с нея. С лък и копие, просто с кинжали, а понякога дори с голи ръце, се впускаше в битки за живота - своя и на плячката си, защото бързо бе разбрал че хищникът и жервата са двете страни на една монета, а монетите имаха навика да се обръщат. Бе виждал с очите си как сърна лакомо излапва попаднало пред устата му врабче. Нямаше значение дали си преследвачът или преследвания - умението и волята се оказваха необходими качества и за двете страни. Ловът съчетаваше в себе си най-важните качества - наблюдателност, ловкост и сила. Да забележиш, да проследиш, да познаеш точния момент, да се нахвърлиш с точно толкова скорост колкото ти е нужна и да стегнеш челюстите си около.. е, по-скоро да забиеш острието със перфектната сила под перфектния ъгъл...

Магическо умение: "Overlord" - Колкото по-ранени, изтощени и уязвими, колкото по-раклатени стахаха противниците му, толкова повече мощ получаваше Абракадабра. А успееше ли да отнеме живота им, натрупаната сила по време на битката изтляваше за няколко минути, като само малка част от силата на убитите се прехвърляше в него завинаги под формата на статистики или усилване на магията му, според това в какво най-силни са били жертвите му.

Магия: “Aether Shadow” - Накратко казано, това е магия, която позволява “копиране” на “нещо” от едно “място” на друго “място”.

Съществува огромна неяснота(неяснотата идва от неизяснеността относно самата същност на реалността.. има модели, демек приближения, които действат “като цяло” “често”, но те си остават просто.. приближения), както относно принципа на действие, така и относно границите на тази магия(кой би могъл да твърди с чиста убеденост как работи вселената?).

От магьосника се изисква да фокусира съзнанието си “около”(в, из) “нещо”, вземайки предвид възможно най-много отличителни негови характеристики - примерно място, скорост на движение, посока, структура, въобще трябва да се създаде възможно най-точно представа(много по-точно казано “усещане”) за “нещото”.

После се изисква магьосника единствено да задържи фокуса върху съответното нещо, било то чрез спомагателна магия(обикновено се ползва при много трудни обстоятелства - примерно ако “нещото” е изключително комплексно и т.н.) или просто съзнателност, и да се фокусира върху друго “място” където подобие на “нещото” ще се появи.

Нужно е да се отбележи, че в магията има много променливи - самите характеристики на “нещото”(големина, плътност и т.н), разстоянието между “нещото” и мястото за създаване на негово подобие, доколко близко е подобието до оригинала, колко време ще просъществува подобието, характеристика на мястото за възникване на подобието(ако се вземе предмет намиращ се във вода то е по-лесно да се създаде подобието в друго място с вода отколкото примерно в почва, въздух и т.н).. и т.н.

Колкото по-голямо е “нещото”, колкото по далеч е дестинацията, колкото неподходяща е дестинацията, толкова повече мана е необходима за изпълнение на магията. На теория ако се вложи достатъчно мана може да се създаде перфектно подобие на “нещото” без значение колко далеч и къде.. но на практика...

Накратко доколко успешна е магията зависи от характеристиките на включените.. “променливи” в комбинация с вложената мана и умението на магьосника..

Веднъж усетено “нещото” появяването на подобие може да се изпълнява многократно.. Ако вложената мана, концентрация и т.н. не са достатъчни, то могат да се появят най-ралични отклонения от желания резултат - забавяне на появяване на подобието, липса на достатъчно подобие за да може подобието да се нарече въобще подобие, прекалено бързо изчезване на подобието и други.

Ако подобието е достатъчно добро, то то ще просъществува “вечно” или по-скоро толкова колкото би просъществувал “оригинала” при същите обстоятелства. Тоест ако подобието е достатъчно добро то е успешно създадено копие на оригинала.. което е чисто нов обект. Не се знае доколко и каква връзка остава между оригинала и подобието. Границата на “достатъчно добро” е неясна. При недостатъчно успешно изпълнение подобието ще става все по-нестабилно докато не се разпадне напълно.. възможни са останки от това разпадане под формата на енергия или просто материя.

Важно е да се отбележи, че веднъж създадено подобието не става автоматично “реален нов обект”. Магът може да създаде копие и да го поддържа стабилно докато влага достатъчно мана, но едва след прекъсване на фокуса, започват да се наблюдават възможни нестабилности..последвани от евентуално разпадане. Магът не може да поддръжа прекалено неуспешно подобие.. просто приликата не е достатъчна, за да се утвърди то като реален обект дори за много кратко време.

Една от най-големите мистерии около тази древна магия остава възможното съществуване на връзка между успешно самоутвърдило се подобие и оригинала. По-безинтересни са подобията на движещи се обекти.. логично ако кинетичната енергия е била част от оригинала, то тя ще е и част от подобието до нейното изчерпване, освен ако същността на подобието не генерира поначало някакъв вид енергии.. Колко сложно би било да се създаде примерно копие на самото слънце? Но на теория при успешно създаване на подобие на слънцето, то то би продължило да свети и взаимодейства като(подобно?) самото слънце.

На пръв поглед дебрите на тази магия са безкрайни.. колкото самата мистерия около живота(защото какво би станало при успешно утвърждаване на живо нещо???? Плашеща мисъл.). На практика усвояването на магията на основно ниво не е особено трудно. Опасностите(неясностите) идват от прекаленото задълбочаване, което така или иначе е рядко препоръчително за коя да е магия/наука на тоя свят.

Характер: Преценяващ поглед. Обикновено спокойни черти на лицето, понякога - полусмивка. Трудно се ядосва, но за сметка на това силно. Когато нещо го заинтригува, губи контрол над емоционалното си изражение. Рядко прикрива чувствата си - защо би го правил? Понякога, по време на битка го обзема кръвожадност, която го прави още по-опасен. Не харесва лицемерието. Когато усети повика на сърцето си - не се колебае да го последва. Към по-слабите от себе си проявява пощада.. но не толерира слабостта. Не дължи нищо на никого и никой нищо не му дължи. Към растенията и животните насочва чистосърдечната си доброта, но никога не я използва за примамка - но когато ловът свърши, изпитва благодарност към жертвата, която го е нахранила, която е танцувала редом с него в играта на живота и смъртта. Уважава враговете си, ако има за какво да ги уважава, проявява "честна" преценка за тях.

Притежание: Дрехи създадени от кожата на убитите от него животни, обработени с магия за да напаснат на вкуса му, запазвайки най-добрите си качества. Средно на дължина мръснобяло дървено копие с листовиден кехлибарен връх. Копието е обработено с магия, в структурата му се забелязват черни и хеклибарени нишки и някакъв почти незабележеим виолетов нюанс.


Древна опитност призовавам.

[Shen Lee]

Предмети

+$500
+Гримоар
+Мистериозен Талисман


Магии

Aether shadow:(Level 1): Магия създаваща временно копие на физически обект, базирано на образ в ума на магьосника. По-добър образ, включително познаване на подробна конструкция на обекта, като чертежа му, ще доведе до по-стабилен и продължителен обект.
Мана: В зависимост от размера, сложността и обема на обекта.

Умения:

The Art of Hunting || +20 сила/+20 ловкост и рефлекси/+20 скорост

Оценка: 8/10. +525 опит
Пренасяне на опит: +2545 опит.
Общо: +3520 опит, +7 нива, +7 точки способност, +105 точки статистика(свободни)



Започваш тук: Двора на университета. Героят ти учи в магическия университет Elfenbeinturm в Мюнхен, Германия.