Alter World RPG

Зертариан познаваше добре центъра на Киото, затова остана изненадан от това колко време му отне да стигне до болницата. Голяма причина за това вероятно бе внезапният пристъп на глад, който получи малко след като напусна кампуса на Магическата академия. Може би не би била лоша идеята да бе спрял някъде по пътя за да хапне, но пък това не би съкратило пътя му в края на крайщата.

Зертариан прекрачи входа на болницата, усещайки как пресича магическа бариера. Не можеше да каже каква е целта й, тъй като бариерите не бяха негова специалност. Отвъд нея обаче той видя само цивилни, които вероятно нямаха никаква връзка със света на магията - лекари и пациенти, които не се различаваха особено от гражданите в Токио, освен може би по модата на облекло. Момчето се приближи до рецепцията, където не му се наложи да чака много, тъй като имаше само един човек пред него. Когато мъжът пред него получи нужната информация и се отправи в коридора надясно обаче, Зертариан забеляза, че познава този човек. Бе го видял да се качва на Демоничния влак преди няколко дни, макар че не знаеше нищо повече за него.

Натсуки младши се стараеше да не наруши печата върху меча му по пътя за болницата, той не искаше да бъде арестувам за своето орежие, тъй като за разлика от Токио, тук ръката на закона не беше лесна за избягване. Въпреки, че той мислеше, че трябва правилните хора да могат да носят свободно оръжие за да подържат реда, особено за терористи като онази жена от влака. Сещайки се за нея, гипсираната му ръка се затрепери. Той си пое няколко пъти дълбоко въздух. Неосетно вече бе стигнал до болницата, влизайки вътре, корема му помогна да разсее мислите си за момент от убийството:

- Охх трябваше да ям нещо. Ще му мисля след като се излекувам. Напоследък нямам време да... - изведнъж тихият монолог на Зертариан бе рязко прекъснат от познатия мъж от влака. Магьосникът знаеше, че това е единсвеният му начин засега да разбере какво е станало на влака и дали другите са добре. Той тръгна след белокосият и казвайки към него:

- Извинете, мисля, че ви видях на Влака от Токио до Тук. Беше ли овладяна ситуацията от терористичната атака? - Младежът зададе въпросът си, след което дочака отговор с интерес и даже беше готов да го попита втори след този, а именно какво се бе случило с момичето с тъмна коса, с която си бе говорил там. Дали е добре или някой терорист й е навредил, тъй като й беше длъжник, а не я забеляза на изпита. Макар, че изпита приключи твърде бързо за него и то в тежко състояние, но Зертариан имаше надежда, че тя е жива защото, опонента му кукловода - също беше от влака.След разговора си с мъжът, Зертариан щеше да се върне към информационото бюро на болницата за да намери нужната лекарска помощ за ребрата и настинката му.

Магьосникът въздиша успокоен, знаейки вече, че може би само той и бика са били най-тежките жертви във влака.Неговото въздишане звучеше повече като предсмъртен хрип на стара панда. Всъщност само бика наистина бе пострадал изключително тежко, Зертариан се почуди дали не са го направили на пържоли или по-лошо - на цяло ястие за терористическия отряд. След което той каза:

- Ясно, благодаря ви за информацията и приятен ден. - казвайки това, той се поклони учтиво, доколкото му позволяваха ранените ребра и се запъти обратно към информацията да пита как стоят нещата със здравеопазването, да поиска преглед и лечение на цялостната му кондиция. Надявайки се да не прекара твърде много време в болницата. Все пак го очакваха и други изпити в академията. Макар, че се съмняваше дали има смисъл да ходи на медицинския, тъй като не знаеше почти нищо, освен да се опита да направи импровизирана първа помощ.

Зертариан:
+45 Жизнени точки (Медицинска намеса)
Счупени ребра: Излекувани

Болката отмина и Зертариан се почувства като нов човек. Нямаше проблем с ребрата или със настинката му. Даже главоболията, които бе изпитвал до преди месец вече отминаха. Трябваше да не забрави да си вземе антибиотика против възпаления само.

- Имам време до следващия изпит. Може да се разходя да се регистрирам в Гилдията на Авантюристе или в... - той се замисли за момент. - Армията... Да първо ще мина да разпитам за информация как стои записването там и после при авантюристите, освен ако не реша да остана в Армията.

Магьосникът се запъти бодро към изхода на болницата, а от там към Щаба на Армията в Киото и след което щеше да мине през Гилдията.

Виждайки момичето Зертариан си спомни за времето, което бе прекарал в болницата след инцидента в Сайтама, но при него нямаше тежки последствия, за разлика от любимата му, която освен рани беше получила и психически травми. Но какво бе направил той?

*Вместо да остана до нея, аз тръгнах да търся сила, загубих част от живота си... Пак продължих да търся сила и за малко да я... Не... изгубих и нея заради това, както и коствах живота на баща ми...* - Младежът не знаеше обстоятелствата на този мъж и това момиче, но почувства, че може би не са толкова различни.

Тъкмо щяха да се разминат с белокосият, когато Зертариан каза:

- Болест или нещо по-коварно й се е случило? - попита той с тон на гласа, който беше смесица от меланхолия и любопитство.

Изведнъж той се усети, че беше изрекъл последните си думи на глас, а не на ум, след което прибърза да добави:

- Съжелявам не искам да се меся в чужди работи, просто случката ми напомни на лично изживяване от Сайтама. - добави той

Зертариан изслуша мъжа внимателно, след което добави:

- Разбирам, в днешно време всичко може да стане. От атака на проклетите отрепки Акацки до Гангстерски Набези. - каза той с лек тон на гняв.

- А и почти забравих третата група, която ми коства всичко само с появата си, Ил... - изказвайки се, Магьосникът беше свил юмрук от гняв, но усети че се отдава на яростта си и веднага спря и си пое въздух.

*За малко щях да изръся името на Илюминати от гняв. Трябва да мълча и да разбера повече за тях.* - Магът хвърли един последен поглед на белокосия мъж, очите му се спряха на запечатания меч на гърба му:

*Значи е боец? А аз си мислех във влака, че е музикант и че това е инструмента му.*

- Е време е да се подготвя за следващия ми изпит, знам, че надали ще успея, но ще се опитам да намаля лошите обстоятелства като завърша. Започвайки с Акацки и Третата страна.- каза той с бодър тон. Подготвяйки се да продължи по пътя към Гилдията и Армията или по точно към това от тях, което беше по-близко до сегашното му местонахождение. Но не и преди да пожелае приятен ден на белокосият господин.