.svg)
Възстановена, до колкото беше успяла, Мико беше подготвена за тази тренировка, или поне се надяваше да бъде достатъчно готова. Други мерки, освен да се наспи добре, тъй като усещаше, че днешния ден щеше да бъде по-труден от предните й няколко дена, не беше предприела. От това, което Алистър беше казал на Мико, тя беше останала с впечатлението, че Кейджи беше по-сериозния тип, така че момичето се постара да го изслуша внимателно.
Той обясни за това как човешкото тяло има ограничения, нещо, което Мико беше изпитала на моменти, дори когато усещаше, че не беше напълно "на себе си". Въпреки, че беше тренирала уменията си в миналото, тогава тя имаше нещо като "вътрешна подкрепа", а понякога и някой нейн познат се намесваха, за да я измъкнат. Сега обаче можеше да разчита наистина само на себе си.
Тя приемаше тези тренировки като нещо, което щеше да й помогне да се развие, не само като магьосник но и като боец. През миналото, тя беше направила някои грешки в схватка с противниците. Например, когато беше срещу Накамура, тя имаше бегли спомени, че директно поемаше щетата от неговите огнени залпове. А един обикновен човек едва ли е способен на това. Всъщност, от тази ретроспекция, Мико се свеждаше до извода, че досега винаги е разчитала на инстинкта на "вътрешното си аз". Но тогава, то беше "различно създание" от самата нея. Тези тренировки бяха нещото от което се нуждаеше, за да стъпи стабилно на собствените си крака.
Щом Кейджи каза "Да даде всичко от себе си", Мико изгледа с решителен поглед своя учител. Пристъпи с единия крак напред, и сви единствената си ръка в юмрук, заемайки бойна поза. Когато го визираше, момичето можеше да се сети за един нейн учител от миналото, който я обучаваше по подобен начин, така че чувството да се сблъска с някой като Кейджи, беше познато за нея. Но в това щеше да се увери, когато го нападне.
Белокосото момиче не можеше да си позволи да се отпуска. Тя се затича към Кейджи, който изглежда беше застанал мирно и беше готов да поеме удара й. Атаката й всъщност щеше да бъде нейния "завъртащ ритник". Нещо което беше останало като единствената й атака в арсенала и умение, което беше добре тренирано. Тя бе поваляла доста силни противници с него, но пак под възбудата на своя вътрешен демон. Дали можеше да постигне същата тази сила, но сама по себе си?
Макар и да вдъхна впечатлението, че щеше да нападне с юмрук, момичето всъщност щеше рязко да направи не висок дълъг отскок от земята, когато навлезе в близка схватка със Затсуне-сан, и щеше да нападне с ритник към него, като тя замахна така, все едно риташе към скала, която се опитваше да разбие. След последната тренировка която беше наполовина успешна, а и не само, след всичките си изминали преживявания от както се беше съвзела от дълбока кома насам, момичето беше насъбрала някакъв вътрешен гняв в себе си, тя щеше да го впрегне с този ритник, знаеше, че това помагаше до известна степен да подсили своята атака, и след като противника й изглеждаше че се остави да го изрита, момичето се постара да го нападне така, че да не му остави много опции да се измъкне, без да покаже колебание, се нацели към слънчевия му сплит с Roundhouse kick.
