Резиденцията на Джинзо Ямура

Градът избран за седалище на Императора, това място контрастира с Токио както със своя традиционен архитектурен стил, така и със стила на живот на местното население. Въпреки размерите си, това място се приема за доста по-спокойно не само от Токио, но и от други големи градове в Япония.

Moderators: Shen Lee, Game Masters

Post Reply
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Да, точно така - потвърди Алистър с определена изненада. - Значи старецът беше прав.

- Добре, тогава да опитаме нещо по-забавно - момчето връчи на Мико десетина талисмана. - Опитай да ме уцелиш с един от тези фойерверки.

Алистър се отдалечи на десетина метра и зае бойна поза, наблюдавайки Мико с внимателна усмивка.

Code: Select all

Мико:
-5 Магическа енергия(оставаща: 35).

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Изискването на Алистър беше изненадващо. Какво ли щеше да се случи, ако беше изпратила едни от тези фойерверки към живо създание? И дали Мико можеше да си позволи да направи такъв ход? За момент Мико се колебаеше ако това беше добра идея. Макар че самата тя искаше да види резултатът, стига разбира се да беше сполучлив. Но какво толкова би било по-трудно от предния й опит? Тя беше схванала начинът по който трябва да използва талисманът, и макар и лекото й колебание за момент, когато той застана срещу нея, Мико се досети, че беше изпадала в подобна ситуация и преди, поради което побърза да се фокусира. Тя си беше спомнила колко трудно й беше да се докопа до някой противник по време на изпита, когато между тях имаше такова разстояние. Дори и да не считаше Алистър за противник, Мико беше с нагласата, че той имаше начин как да реагира ответно, поради което тя и не се колеба дълго време.
Както преди, Мико се абстрахира от заобикалящата я среда, фокусирайки се главно върху начинът, по който трябваше да изпълни задачата си. Когато се беше изпратила заряда към дървото, тя не беше взела под внимание, дали трябваше да се концентрира върху своята мишена, също. Тук не беше толкова важно да се фокусираш върху целта, а да успееш да се слееш с талисманът, беше първото нещо което Мико трябваше да направи. По подобен начин като преди, тя използва волята си, за да почувства онази енергия, като този път не си затвори очите предварително. Погледът й не просто беше съсредоточен към челото й, а и съзираше към Алистър. Тя почака докато не почувства пак онази необикновена енергия която изпълваше тялото й, и протичаше към талисманът. Насочи ръката с която държеше талисманът към Алистър като пръстите с които държеше талисманът бяха под формата на пистолет. Увери се че насочваше обекта към Алистър, все едно между тях двамата нямаше прегради.
-Order! - уверено щеше да изрече момичето, с намерението "да го простреля". Мико реши да не показва милост и щеше да се прицели към главата на Алистър.
Shen Lee wrote:Зар за успешна атака (Талисман: ??? Фойерверк):
1d20+6
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Бе очевидно, че Алистър в момента просто тестваше Мико, но въпреки позата, която бе заел за да отбягва неуките опити на Мико, той не бе подготвен за кометата, която го удари. Наистина, Мико трябваше да отдаде всичко от себе си само зад концентрира магическата си енергия и да я преведе през формулата описана в талисмана. Когато тя успя обаче, мотивацията от успеха да го повтори успешно я вкара в Зоната за момент и тя се прицели като снайперист в целта си, а именно - главата на Алистър. Накамура би описал в баскетболна метафора, че "в този кратък миг тя владееше полето".

И разбира се, тя уцели главата на Алистър с перфектна точност. Той я наблюдаваше с известно внимание, но фойерверкът пое по извита траектория встрани вместо фронтална и той успя да каже само "Хъх?" преди зарядът да заобиколи полезрението му и да го удари в слепоочието.

Мико, може би горда от успеха си сякаш не успя да регистрира първоначално, че фойерверкът наистина е ударил нейният "учител", който хвръкна странично във въздуха по малко глуповат начин, преди да се срути на земята.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Заряда имаше доста по-голям ефект при успешен контакт с човешко създание, или може би дори животинско такова, от колкото срещу едно стабилно застъпило се дърво. Алистър изглеждаше подготвен, но като че ли не се е надявал тази атака да го уцели с точността, с която Мико я запрати към лицето му. За разлика от дървото което не помръдна, тялото на Алистър отскочи и се срина като проснат чувал. Мико беше доволна от себе си, и може би се увлече малко повече от това да наблюдава колко ефективен беше резултатът, от колкото да отдели внимание за това, че при този изстрел в слепоочието, Алистър може би беше пострадал.
Все пак беше примамливо как той се остави на взрива и Мико си остана на мястото. Тя кривна главата си леко настрани, придобивайки по-скоро любопитно изражение, от колкото загрижено, и изчака малко преди да го попита дали беше добре, защото знаеше, че той не би се оставил без да си повдигне гардът. Може би беше подготвил някаква контра и поради тази причина, Мико по-скоро запази нейния гард, от колкото да се приближава към него. Дори беше "на тръни" и беше готова да отскочи в страни, ако той имаше изненадваща контра-атака. Иначе тя щеше да покаже загриженост единствено в случай че той наистина беше ранен, начинът по който тялото му отскочи и падна, изглеждаше болезнен, ако той го беше позволил да се случи наистина, да поеме директен удар без да вземе мерки.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Предпазливостта на Мико вероятно би била оправдана, ако целта на тренировката беше магическо сражение, вместо въвеждащи стъпки в употребата на магия. Но така или иначе Алистър остана проснат безжизнено на земята.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Начина по който тялото на Алистър остана да лежи на пода, напълно неподвижен, подсказа на Мико, че той наистина беше пострадал.
-Ой, добре ли си? - загрижено се изказа тя, като щеше да притича към него. Като се приближи към него, тя щеше да доближи едната си ръка към лицето му и да я помръдне настрани, за да усети дали той показваше признак да бъде в съзнание. Беше изключително дръзко решението му да поеме тази атака. Може би наистина я беше подценил, но на този етап тя по-скоро беше загрижена за здравето му, отколкото за представянето си, което постави на заден план, след като разбра че той наистина бе ранен. Тя щеше да изпъне палеца и показалеца си и да ги допре до вратът му, за да провери дали той имаше пулс. Нещо на което не бе обучена беше да помага на хора, поради които наистина успя да я накара да се чувства отговорна за начинът по който го уцели с фойерверка. Щеше разбира се да прибере талисманът, преди това, може би Алистър щеше да забрави, че й беше връчил този талисман, и тя щеше да го запази, в случай че евентуално трябваше да го използва.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Пулсът, който усети Мико, й подсказа че нейният старши все още бе жив. В един момент младежът, който внезапно бе придобил вид на опитен войник умиращ във война отвори очи, гледащи към небето без да могат да се фокусират.

- Да умреш, без да си намериш сладка приятелка... каква трагедия.

След това Алистър изгуби съзнание и се отпусна в ръцете на Мико, въпреки че пулсът му все още можеше да се усети. Тя наистина не беше обучена да помага на хора, но може би все пак можеше да направи нещо за него, вместо да го остави да лежи в задния двор.

Code: Select all

Мико:
Магическа енергия: 30 (Фойерверк: -5)
+9 Талисмана: Фойерверк

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Въпреки, че усещаше пулса му, Мико се притесни след начина по който той изгледа към небето, преди да изпадне в безсъзнание. Тя нямаше медицински познания и не знаеше как да реагира в случай че някой близък бе изпаднал в такова състояние. Особено думите му я разтревожиха с това че той като че ли наистина знаеше че беше на път да издъхне. Ако не й пукаше за него, щеше да го остави да си лежи в безсъзнание на двора, но все пак тя му беше благодарна за услугата и се чувстваше длъжна да му помогне.
-Хей...дръж се! - стреснато възкликна тя и понечи да го вдигне с едната ръка която имаше, прихващайки го зад кръста. След това щеше да се опита да вдигне Алистър към себе си и да го подпре върху рамото си, като щеше да го задърпа напред-назад, може би така щеше да се съвземе и да дойде на себе си. Дори и да се преструваше в този момент, тя не можеше да го остави без да вземе някакви мерки да се убеди, че беше добре.
Ако все още не се беше съвзел, тя щеше да прибегне до крайни мерки за първа помощ. Нещо което може би бе научила от миналото си. Щеше да застане на един крак, да го постави облегнат върху коляното й, след което да се наведе и да доближи устните си до неговите, за да му направи дишане уста в уста, издишвайки дълбоко в устата му докато с палеца и показалеца на единия си пръст щеше да го хване за носа, да го запуши и да го вдигне така, че да си отвори устните, преди да доближи своите до неговите и да издиша в него. Колкото и да не й се искаше да му доставя това удоволствие и да се чувстваше нелепо, ситуацията налагаше да го стори, като тя предприе тази поредица от действия внимателно за разлика от преди малко когато го дърпаше.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Какво се случва тук?

Твърдия тон на Каджи Затсуне хвана Мико неподготвена. Мъжът с пострижка "0 номер" се бе появил и доближил до сцената без тя изобщо да забележи. В едната си ръка държеше пазарна чанта, от която се подаваше праз, а от устата му се стърчеше запалена цигара. От перспективата на Мико лещите на слънчевите му очила отразяваха светлината така, че скриваха погледа му напълно.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

От вълнуващата сензация дори сърцето на Мико се беше разтуптяло, въпреки че тя с неприязън прибегна до тези действия. Тя дори не успя да чуе стъпките на фигурата която с присъствието си я прекъсна от нейните намеренията. Момичето бързо се отдръпна главата от тази на Алистър след появата на Кейджи и се обърна към него:
-Н-не е това каквото изглежда. - засрамено отвърна момичето. По пазарската чанта която носеше Кейджи тя можеше да види че той се е заел с тази дейност да отиде на пазар вместо нея. Доста неловко се получи, че той се беше изпълнил тази задача и следователно се опяви точно в този момент.
-Ние тренирахме и, той ме накара да дам най-добрия си удар. За това изпадна в несвяст, и се опитах да приложа медицинска помощ до колкото имам познания как да го направя.
Докато намери обяснение, колкото и объркано да звучеше сред мислите които се опита да извади от върха на главата си, Мико се опита да се успокои до колкото можеше, но наистина беше притеснена за състоянието на Алистър. Ако думите й не бяха достатъчно убедителни да изразят чувствата й, то по изражението й можеше да се забележи, че тя се притесняваше за състоянието на момчето и се страхуваше да не би наистина Алистър да беше на път да умре
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Разбирам - каза Каджи и се наведе, за да напипа пулса на Алистър. - Просто е получил сътресениe. Ще се погрижа за това.

Гологлавият мъж вдигна тялото на тинейджъра с една ръка и го преметна на рамо, без дори да сваля цигарата от устата си

- Не се притеснявай за него. Можеш да продължиш тренировката си.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

-Всъщност тъкмо приключих с тренировката. - обясни Мико, вече отпуснато след като получи потвърждението от него, че Алистър е добре. Освен медицинската помощ която се беше опитала да предприеме за да му помогне, другата идея на момичето щеше да бъде да го вземе и да го нарами през рамо и да го занесе в стаята си, макар че Кейджи щеше да се погрижи за това. След резултатът който постигна, момичето беше сметнала, че магическата й тренировка вече беше успешна. Но пък в момента тя нямаше какво друго да прави.
-Поне от него за момента научих всичко необходимо. Дори не се изморих. Дали ще можеш да ме обучиш как да стана по-силна по твоя начин, Кейджи-сан?
Мико беше разбрала, че той щеше да отговаря за физическия етап от тренировките й, което може би щеше да бъде от по-голяма поза за нея в момента, можеше да използва някои насоки от него.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Ще те обучавам утре. Днес е денят ти за магическа тренировка. С Алистър разделихме обучението ти помежду си. на през ден.

- Също така...

Каджи се обърна, поемайки към Резиденцията, но за момент спря, без да се обръща към "повереницата" си.

- Само защото имаш моментен успех с нещо, не означава че си го научила. Тренировките имат смисъл отвъд изпълнението на една или друга техника. Сигурен съм, че това важи за магията също толкова, колкото при бойните изкуства.

Затсуне-сан не каза нищо повече, влизайки в дома с пазарната чанта в една ръка и Алистър на другото си рамо.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

-Хай! - застъпи момичето с изпълнителен тон и застана мирно докато той потегли към резиденцията. "Тренировките имат смисъл отвъд една техника", може би означаваше как тя щеше да приложи това, което беше усвоила досега, в практика. Тя имаше опит в това и щеше да се опита да запомни това. Тя имаше трудности до момента в някои от битките свързани с магически познания, така че от тук нататък трябваше да се старае повече. Но за сега, момичето не смяташе да пропилява нито един от талисманите, с които се беше сдобила, и щеше да ги запази за да може да използва всеки един по възможно най-правилния начин в бъдеще. И щеше да ги използва само в случай, че имаше достатъчно обоснование.Всъщност, момичето нямаше какво повече да прави навън, и последва настойника си към резиденцията.
Тя щеше да си вземе един освежителен душ и да се премени с елегантно, облекло на домашна прислужница с дълги до коленете чорапи, което може би повече би подхождало на стилът й в момента. Щеше да й отнеме известно време докато се предаде в по-нормален и поддържан вид. След това, щеше да отиде до стаята на Алистър, да провери как е той. Най-вероятно Кайджи щеше да го остави там, когато го беше третирал както той си знаеше. Мико поне за сега не знаеше какво друго би направил Затсуне-сан, освен да остави Алистър да си почине в леглото. Но все пак, Мико искаше да провери състоянието му, преди да се ориентира към вечеря.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Въпреки думите на Затсуне-сан, Мико реши да приключи с тренировката си за днес, загрижена за запаса си от талисмани с фойерверки. Това доведе до един дълъг и изключително безметежен ден за нея. Ямура-доно и Затсуне-сан бяха напуснали по работа на Небесния генерал, а Алистър бе изчезнал от своята стаята още, когато тя провери след душа си - Каджи я осведоми, че той се бе съвзел в края на краищата и не си бе позволил да пропусне училище днес, отправяйки се за Магическата Академия.

Ако Мико нямаше някакви планове за вечерта, тя можеше спокойно да се отправи към леглото си след вечеря и да се събуди чак на следващата сутрин.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Може би беше добра идея за Мико да спре да разчита толкова на останалите и да настрои своите приоритети. Да, тренировките бяха важни, но тя трябваше да намери начин какво да прави след тренировките следващия ден, за да избегне да има толкова скучни дни. Едно нещо което никога не би сторила, е да се върне към академията, където бе отишъл Алистър след като се беше съвзел,. Другия вариант щеше да е да се опита да се интегрира в светът на хората повече и да си намери някаква рутина като тази които имаха нормалните хора. През свободното си време, Мико беше забелязала че хората ходиха на работа, ако не се занимаваха с учене, така че това беше нещо което щеше да опита за сутрешния ден.
След като нямаше какво друго да прави с деня си, момичето щеше да се върне към стаята си след вечеря и да се просна просне по корем на леглото си, унасяйки се към сън. Действаше й успокоително и можеше дори да използва почивката си за медитация, когато тялото й се беше отпуснало и съзнанието й беше готово. Но повече от това, тя очакваше този ден вече да премине.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Мико изпадна в дълбок и спокоен сън. Всъщност тя не бе получавала много възможности за това през целият си живот. През последните няколко дни дори не сънуваше кошмарите, които бяха започнали след като тя бе "умряла" "върната към живот" - кошмари, които тя постепенно осъзна, че бяха преиграване на спомени, които бяха останали заключени дълбоко в паметта й - може би от травмата при самолетната катастрофа, която я доведе до сърцето на Токио. А възможно ли тази амнезия да бе причинена от съзнателна чужда намеса? Дали завръщането им бе свързано с нейната "смърт" или пък със загубата на огрето от ядрото й?

Във всеки случаи, може би това, че започна да приема спокойната обстановка, която я заобикаляше за "нормална", помогна на тези кошмари постепенно да намалеят. Мистерията зад спомените й определено заслужаваше внимание, но в същото време вероятно бе благодарна за това, че най-накрая успяваше да се наспи.

Да се наспи... Всъщност това омаловажаваше значително ситуацията днес. След като остана да лежи в леглото десетина минути, забеляза че отвън вече бе ясен ден - за разлика от ранните зори, в които обикновено я будеше Алистър.

...Алистър, който за първи път не бе дошъл да я събуди. И това бе резултатът.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40



Този път, момичето успя да се наспи, след всичките онези нощи в които тя сънуваше кошмари, беше длъжно поне един ден да може да си възстанови силите. Всеки път когато тя спеше, тя имаше път в долината на собствените си спомени. Спомени, които я преследваха, или по-скоро такива, които винаги са били в съзнанието, и наистина е имало нещо което да ги потиска. Надяваше се отново да имаше сън, не само, че остатъка от предния ден й беше скучен, но и нощувката мина спокойно, нещо, беше й чак чудно че по такъв начин минава времето.
Необичайно за деня, Алистър този път не я събуди рано сутринта. Може би има и друга причина за отсъствието му, освен че беше отишъл в академията. Мико беше решила, че прекалено много време отделяше да се грижи за останалите, и това може би беше грешно от нейна страна. Трябваше повече да се фокусира върху себе си. Какво щеше да прави, ако отново имаше такъв ден като вчерашния? Нещо определено трябваше да се промени в този ден. Момичето стана със сънлива физиономия, изправи се с прозявка и изпъна ръцете си нагоре, забелязвайки че вече е ден. Различното, не означаваше че тя трябваше да проспи целия ден, и за това побърза да стане от леглото си.
Тя имаше рутина, към която вече би трябвало да е привикнала, и да не зависи изцяло от това Алистър да я пробуди, и се налагаше да побърза. След като се освежи в банята, трябваше да се потегли към кухнята и да направи чай на генерала, надяваше се да не беше изгубила толкова от деня, че той вече да е тръгнал да си изпълнява длъжностите, и да не е пропуснала да му направи напитката, без която той не пропускаше да му започне деня. Това че всички имаха някакви задачи, а тя нямаше особено много такива да изпълни, не означаваше, че можеше да си позволи да се отпуска. А и времето навън изглеждаше приятно и слънчево, вече тя щеше да бъде ведра и да започне своя ден.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1320
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Мико понечи да изготви чай за господаря на резиденцията, но, може би за нейна изненада, тя се сблъска с него по коридорите. Небесният генерал вече бе облечен във всекидневните си дрехи, което означаваше, че вероятно е изпил чая си.




- Затсуне-сан те чакаше за тренировка на двора. Но вероятно вече не е наоколо.

Възрастният мъж се спря до Мико само за миг, за да я осведоми с тези думи, след което продължи по пътя си.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 426
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Известна доза изненада обзе момичето когато пресрещна генерала в коридора, но не до толкова, че да не го беше очаквала, поради което реакцията й протече за миг. Не трябваше да проспива толкова от деня си, но пък явно духът й беше жадувал този път да спи повече време, че чак беше пропуснала и Затсуне-сан, който все пак беше отделил от малкото си време, за да я чака.
-Ясно. - каза момичето и се поклони на генерала извинително, след което тя щеше да продължи пътя и да се насочи към двора. Момичето осъзнаваше че вчерашния ден също изгуби ценно време което теоретично би могла да изразходва в тренировки, дали пък от друга страна не беше правилен избора й за почивката която си направи в отсъствието на Алистър?
Лошото в случая беше, че изпусна не само да направи чай на генерала, но и една тренировка, която можеше да й бъде от полза. Но тя щеше да поправи това, когато отиде на двора, защото тогава щеше да продължи тренировката си от вчера, преди да продължи с настоящия ден.
***
Щом пристигнеше на двора, Мико вече нямаше да се отпуска. Имаше неприятното чувство, че миналия ден Алистър се престори, когато тя запрати заряда към него, може би с цел да я мотивира да даде повече от себе си, и беше допуснала грешка, че подцени своя учител. Щеше да замени физическата тренировка с продължението на своята магическа от вчера и да се пробва да я финализира. Тя щеше да извади един от талисманите които беше запазила, и да го насочи към дървото, към което се беше насочила преди да използва фойерверките срещу Алистър. Спомни си за това как той отскочи от земята, когато беше ударен от заряда. Дали го беше направил нарочно, или с намек да покаже на Мико колко ефективна можеше да бъде магията? В такъв случай, когато Мико я използва срещу дървото, то изискания резултат според нея беше, че трябваше да направо да изтръгне дървото от земята.
Момичето щеше да заеме стойка и да поеме въздух. За сега тя нямаше да се огледа за това дали Затсуне-сан беше на двора, а и това щеше да й отвлече вниманието, а за целта се изискваше фокус, но може би и воля. Мико щеше отново да се концентрира събирайки поглед в средата на челото си, седейки централно срещу целта. Тя си спомни за чувството, когато беше заловена от големия йокаи, захвата от голямата му длан, тя си представи като силата с която щеше да се слее с талисмана, преди да го използва. А може би, самото му използване беше същото усещане както когато тя се освободи от клопката на демонът, изритвайки го в процеса, но тя се съсредоточи върху самия натиск който оттласка от себе си при освобождението си тогава, както и своето желание. Тогава момичето се бореше за да помогне на друг. За целта трябваше да изпрати огромния демон обратно от където е дошъл. Щом почувстваше енергията която щеше да генерира към пръстите с които държеше талисмана, тя се опита да събере колкото се можеше повече от нея в талисмана, трябваше й толкова сила с колкото би успяла да срине огромния демон на земята, в случая - щеше да използва срещу дървото с цел да го отръгне направо от корените. Дали беше възможно да се постигне с фойерверки? Без да му мисли много какъв щеше да бъде резултатът, момичето щеше да насочи талисманът към дървото и да извика:
-Order! - изричайки тези думи вече с решителен глас. Тя не харесваше да я подценяват, в случая се чувстваше подведена от своите хора, и щеше да използва цялата си воля със заряда който щеше да прати към мишената с желанието тези фойерверки да раздерат всичко по траекторията си, но най-вече цялата им ударна сила да бъде събрана в резултатът.
Image
Post Reply

Return to “Киото”