Петимата членове на Блу Хаундс се бяха наредили в полукръг, заобиколени от вечнозелена гора. Райто Кагами в средата, Юн Лау и Шохей Хираяма отдясно на него, а Аюми Озауа и Казуо Хатаке - отляво. В центъра на полукръга Фенг Лау лежеше в плитък гроб със същото обезпокоено изражение, с което бе напуснал света.
Беше следобед, но тъмните облаци покрили небето създаваха впечатлението за привечер. Единственият звук, разбиващ тишината, беше спорадичното хълцане на плач от Юн Лау. Аюми Озауа беше забила поглед в земята, събрала спуснати длани. Шохей Хираяма гледаше неопределено към горския хоризонт.
***
Тихото място заобиколено от иглолистна гора е почти невъзможно да бъде открито целенасочено, заради своята невзрачност. Някой с повишена наблюдателност обаче би забелязал похабена от времето и природните условия дървена табелка, похабена от времето и природните условия. С усилие на нея могат да бъдат разчетени два китайски инициала.
Feng Sui
---
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Казуо гледаше мрачно заспалият завинаги Фенг Суй. Гледката го обезспокояваше по две причини. Първо, ранната смърт на неговият партньор му направи проверка на реалността. Изглежда той и останалите му съотборници не бяха избрани за лека задача. Следващият момент можеше да бъде последен за всеки от тях. Въпреки, че Казуо беше водил живота си сравнително небрежно досега, досега всъщност не беше вземал предвид възможността, че смъртта е нещо, което реално може да приключи пътя му тук и сега. Всъщност - той можеше вече да е мъртъв. В развилата се фатална ситуация, приятелката му от детството на практика беше избрала да спаси неговият живот, вместо този на Фенг. Но какво наистина искаше да остави след себе си Казуо следващия път, когато нямаше да получи този шанс?
Може би защото не знаеше отговора на този въпрос, той всъщност искаше да оцелее на всяка цена. Второто нещо, което му правеше впечатление в застиналото тяло на Фенг, беше неговата обезспокоена физиономия. Някой, когото Казуо беше уважавал като по-силен от него, бе умрял недоволен от постигнатото в края на живота си. Смъртта едва ли се приемаше спокойно от който и да е, но мисълта, че може да остави недовършена работа плашеше дълбоко Казуо
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Райто гледаше разсеяно към мъртвеца пред него. Може би донякъде се опитваше да разбере какво значеше изражението на лицето му. Страх? Може би разочарование? Може би най-добрия термин беше... Тъга? Сякаш страдаше за нещо, което се е случило? Или пък може би за нещо, което така и не беше станало. Кагами не можеше да разбере дали последния поглед на Фенг беше насочен към миналото което така и не бе успял да промени, или към бъдещето където не бе успял да постигне нещо. Русокосият не го познаваше добре, не знаеше историята нито целите му, но се запита... Дали и той щеше да изглежда така във финалните и моменти? Страхът и съжалението не бяха качества, които хедонист като Кагами притежаваше, но дали това не беше проблема? Дали когато дойдеше неговият момент нямаше да погледне назад и да съжалява, че не е живял за нищо различно от собственото си забавление? Русокосият насочи вниманието си към другите присъстващи. Беше сигурен, че всеки един от тях имаше някаква причина да се присъедини към организацията и да бъде тук сега. Беше чувал, че Казуо е израснал в бедно семейство, и предполагаше, че е тук за да се измъкне от това си положение. Беше чувал и слухове за Аюми и това как семейството и е било в дълг, и затова се е била отнета от тях на ранна възраст от член на организацията. Не беше особено сигурен в това... Все пак всичко беше просто слухове, които беше чувал из квартала. Не беше сигурен за Шохей и Юн, но и там трябваше да има някаква причина. Момчето отново върна погледа си към Фенг, и се замисли за неговата причина.. Дали е бил в дълг? Искал е да убие някого? Вариантите бяха безброй. Това отново го върна към него, и как единствената причина да е тук, и член на организацията като цяло бе, че просто му беше скучно и търсеше начин да направи живота си по-интересен. Затова се бе и записал в Аберант програмата, но когато разбра, че просто щеше да е куче на институцията, просто напусна при първата му по-удобна възможност. Лидерът на групата погледна небето с меланхолично изражение... Може би нямаше причина да бъде тук като другите, но това му даваше и един плюс, който те нямаха... А именно да продължава напред без страх за живота си. Единственото което можеше да научи човек като Кагами от случилото се с Фенг беше, да не бъде достатъчно слаб за да позволи да му се случи същото.
Кръвта на гангстерите беше опръскала Юн от белите й чорапи, до самото й лице. Въпреки това обаче, наистина стресиращото нещо за нея, беше изражението на момчето убило престъпниците. Тя смяташе, че с Фенг си приличат, но тази сцена напълно преобърна представите й за това. Само преди един момент тя смяташе, че ще умре, или дори по-лошо - просто поредното нещо в живота й, над което няма контрол.
Баща й беше изоставил майка й преди дори да се роди. Майка й не беше имала смелостта да се откаже от нея, но въпреки всичко, което Юн опита за да спечели вниманието и любовта й, двете никога не развиха истинска връзка. След това майка й умря от рак, който местните лекари казаха, че не може да бъде излекуван. Всичко в живота на Юн бе извън нейн контрол, и постепенно тя бе решила, че това е парадигмата, по която работи света.
Но Фенг унищожи илюзията за неминуемата й смърт.
И не само това. В моментите, когато очите му не бяха скривани от чупливите му кичури, тя можеше да види целенасоченост в тях. Толкова силна, че можеше да пробие през всичко застанало на пътя му. Тя мислеше, че и двамата живеят в едно и също студено и сиво измерение на света. И това всъщност може би не беше грешно. Разликата обаче не беше в мястото, на което се намират. Разликата беше в самите тях.
И ако той можеше да бъде по-различен, то тя вероятно можеше също.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Стоманеносивите облаци в небето се сгъстяваха все повече. Продължителен повей на вятъра прекоси гората, минавайки през младежите. Аюми подкрепи с ръка шапката си, за да не я изгуби от течението. Юн обаче не помръдна, в контраст с дрехите и кичурите на косата си, което за момент й придаде излъчване на злокобно свръхестествено същество от някой от митовете на Япония.
---
- Знам защо бяхме нападнати - беше казала Юн на Райто, малко след като бяха слезли от влака и двамата бяха останали насаме по стечение на обстоятелствата. - Линг ми каза.
Може би Райто искаше да каже нещо, а може би щеше да замълчи през цялата сцена. Но Юн продължи без да му дава възможността за реакция.
- Няма да ти отмъщавам. Но въпреки това си отговорен за смъртта му. Като човекът, който доведе онези, които го убиха. И като негов лидер.
- Няма да ти простя за това - каза Юн и подмина Райто с излъчването на човек, който не се интересуваше от отговора му.
---
Когато повеят на вятъра приключи, в гората се възцари тишина за неопределено дълъг миг. И на фона на спрелият поток на света, Юн се наведе, поставяйки бял минзухар върху гърдите на Фенг. Докато тя стоеше замръзнала над него, с кичури скриващи изражението в очите й, тежките дъждовни започнаха да падат върху Сините хрътки и заобикалящият ги свят.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Падащите капки по главата му накараха Райто да погледне нагоре. Изглежда щеше да си отпере страшен дъжд, а не просто леко прекапване. Той отново върна погледа си към безпомощното момиче, което го държеше отговорен за смъртта на приятеля и. Падащият дъжд дори не и направи впечатление въпреки, че капките бяха доста едри. Кагами въздиша тежко... Принципно не искаше да си губят времето с погребения, но останалите настояха. Може би единственият, който беше на негова страна неочаквано за русокосият беше Шохей, който по-скоро мълчеше и му бе се тая, но просто намираше това за загуба на време... Или поне така си обясняваше тишината и недоволното му изражение Райто. Лидерът на хрътките отново върна погледа си към небето, и се обади:
- Хайде на приключваме. - Тонът му беше настоятелен, но същевременно показваше рационалното му мислене: - Времето се разваля, а имаме доста път до стената.
Момчето се скри под едно дърво и запали една цигара. Стойката му подсказваше, че чака другите да се нагласят за да тръгват. Направи му впечатление, че Казуо поемаше доста тежко смъртта на Фенг... Сякаш беше получил reallity check, или нещо от сорта. Факт беше, че вече не бяха на улиците в Шанхай, където пребиваха по някой дължащ на организацията пари. И точно затова нямаха време да се занимават с подобни сантиментални глупости. Аберанта си взе едно наум да им го обясни по-късно, на дълго и широко.
Казуо беше корав тип... или поне се смяташе за такъв, но сцената в която Юн заплака без сила да се изправи над Фенг неочаквано разтърси вътрешният му свят. За момент губеше контрол, готов да стъпи една крачка по-близо до мъртвото тяло на момчето затворило очи завинаги и крещейки да го попита защо наранява Юн по този начин. Но точно след като направи крачка с дясна ръка, Райто обърна направи своят безчувствен коментар, което почти накара Казуо буквално да изгуби равновесие. Изгледа как изрусеният тип обърна гръб на групата и направи нещо, което дори студеният Шохей не посмя.
- Почакай малко, копелдак - каза през зъби Казуо, гледайки Райто директно в очите. - Така ли се отнасяш със смъртта на твой партньор?
- ОТГОВОРИ МИ, НЕЩАСТНИК - изкрещя Казуо, затичвайки се към Райто, стиснал дясната си ръка в юмрук, готов да разбие мутрата му, щом стигнеше до него.
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Пристъпът на Казуо стресна дори Шохей, който се обърна към тичащото пребитото момче, сякаш се опита да го разчете. Аюми придоби уплашено изражение, а Юн се изправи и погледна Казуо с лице все още завладяно от собствената й мъка.
Разстояние между Райто и Казуо: 5 метра. Състояние(Райто): 100 жизнени точки, 100 енергия. Състояние(Казуо): 80 жизнени точки, 50 енергия.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Пристъпа на Казуо не изненада особено много Райто... Ако трябваше да бъде честен, очакваше подобно нещо да се случи. Може би единственото изненадващо нещо беше, че идваше от Хатаке, а не от Лау. Русокосият не можеше да разбере какъв пък му беше проблема на него. В главата на Райто имаше хиляда варианта на тема това как да се оправи със ситуацията. Можеше просто да заслепи разгневения идиот и да му нашока репата, или пък просто да го застреля на място. Въпреки, че и двете опции му се струваха добри, Кагами знаеше, че това няма да разреши проблема на групата им, и просто щеше да влоши нещата. Момчето въздъхна и затвори очи, навеждайки брадата и челото си надолу така, че юмрукът на кестенявия да го намери в твърдата част на челото му, и да не му нанесе особено големи щети по муцуната. Силата на удара изненада Райто, който беше запратен назад и падна по гръб. Русокосият се хвана за главата, натискайки мястото на удара в опит да спре болката. Трябваше да му го признае на Казуо, удряше доста добре за човек, който беше наполовина мъртъв преди броени часове. Аберанта знаеше от опит, че способността на Аюми лекува раната, но оставя болката от нея. Самият той още изпитваше раните от иглите въпреки, че момичето беше направило всичко по силите си за да го излекува. Вероятно атаката му го нарани повече, от колкото самият Райто. Аберанта запази тишина за момент, докато всички още асимилираха случилото се. Спокойните му очи се спряха в разгневените такива на Казуо. Ясно виждаше, че момчето беше приело доста тежко случилото се особено като се има на предвид, че и той самият едвам беше жив след всичко. Може би донякъде обвиняваше себе си за смъртта на Фенг, тъй като ако Аюми не беше излекувала него можеше да спаси тъмнокосият китаец. Какъвто и да беше ситуацията, Райто проговори със спокоен тон:
- ... Виж, и на мен не ми харесва случилото се. Може би можех да направя нещо, за да го предотвъртя. Може би ако не беше ставал да пикаеш, или пък ако Шохей не беше стрелял като идиот. Ако Аюми имаше по-голям контрол над способността си, или Юн ги беше намерила по-бързо... - Райто спря за секунда и се изправи в седнала позиция, подпирайки се на лявата си ръка. Погледът му се измести от Казуо към Юн, тъй като прецени, че тя имаше най-голяма нужда да чуе това: - Не мога да променя миналото. Никой от нас не може. Единственото което можем да направим в момента е да изпълним успешно мисията, за да не бъде смъртта му напразно.
Райто огледа всеки един член на екипа. Може би наистина беше прекалено студен към ситуацията, може би просто останалите преиграваха, но едно беше сигурно... Единственият начин да почетат паметта на Фенг в момента и да направят така, че смъртта му да има смисъл беше да изпълнят успешно мисията си, и всички го знаеха. Нищо друго нямаше никакво значение.
Райто си мислеше, че може просто да поеме удара на Казуо, но силата му го изненада и залепи главата му за земята. Това го зашемети за няколко секунди и дори след като се изправи, все още виждаше звезди и тонът, с който каза обиграните си реплики далеч не беше толкова безупречен, колкото му се искаше. Това разбира се не промени особено нещата, защото истинският проблем не беше тонът на Райто, а подборът му на думи. Юн замръзна като ударена от гръм. Аюми се разплака. За разлика от тях, Шохей просто го изгледа с изражение, което не подсказваше каквото и да е вълнение.
Райто: -5 жизнени точки.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Казуо всъщност остана зашеметен за момент от приказките на Райто. Той самият може да беше гангстер, но въпреки това не можеше да приеме безчувственото отношение на Райто по някаква причина. Природата му обаче не му позволяваше да продължи да виси като стълб твърде дълго, така хвана Райто за яката и го придърпа към лицето си.
- Не мога да повярвам, че той умря под командата на нещастник като теб - Казуо спря за момент, сякаш искаше да каже още нещо, но после осъзна, че му се повдига от физиономията на Райто и просто го хвърли по гръб в калта. Обръщайки му гръб се върна към гроба на съотборника си.
Някой трябваше да го погребе все пак.
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Райто получи очакваната реакция от всички, но не можа да предвиди тази на Казуо. Принципно знаеше, че кестенявият тип не се водеше като най-острия нож в шкафа, но това беше нещо ново. Може би проблема пък беше в самият Кагами, за дето не можеше да разбере какво значение има под коя команда си умрял и защо, след като доброволно си се присъединил към престъпна организация. В края на деня, Фенг беше просто един убиец и крадец. Точно както всички останали тук, не заслужаваше почетно погребение. Кагами знаеше, че отказа това си право като се присъедини към организацията, но явно всички други все още не го бяха осъзнали, и просто бяха деца, които си играеха на престъпници. Когато Хатаке вдигна Райто и го приближи до лицето си, в погледа на русокосият се появи предизвикателна усмивка, сякаш го питаше '' И сега какво? ''. Донякъде беше разочарован като просто го метна назад, сякаш очакваше нещо повече. Не разбираше как може човек да се привърже към някой до толкова, че да се държи по този начин за два дена. Като се има на предвид, че Кагами не беше забелязал двамата да си разменят нито дума. Аберанта се вдигна бавно от земята и се изтупа, обръщайки гръб на групата. За момент тръгна да казва нещо когато видя, че Казуо губи още време заривайки го. Русокосият си мислеше, че ще е един от онези отворени гробове, ако въобще имаше такива и въздъхна тежко. Всяка една секунда, която губеха в момента беше ценна, тъй като Бишъп като нищо можеше просто да си свърши работата и да си бие камшиците. Убит съотборник беше едно нещо, но неизпълнена мисия нямаше въобще да седи добре за резюмето на отбора им, ако въобще щяха да работят още заедно след това. Принципно донякъде падаше отговорността на него да ги юрне, но просто не беше в характера му да е строгият лидер. Беше сигурен, че единствената причина да бъде поставен като такъв е, че Линг сигурно го е разучил преди това и най-вероятно е знаел, че просто щеше да минимализира участието и заслугите си колкото се може повече... Пък и не е като да имаше друг възможен човек за работата от групата им. За момент Райто прокле късмета си, и се хвана за челото. Нещастника Казуо го беше ударил доста силно... Русокосият си даде едно наум да му го върне когато момента беше удобен, в троен вариант. Но може би това, което го издразни най-много беше, че изби цигарата от устните му. Той бръкне в джоба си и тръгна да пали втора само за да разбере, че запалката му е дала фира. Кагами хвърли нервно не работещото устройство на земята и се обърна към групата за да види докъде бяха стигнали с погребението.
Единствената идентификация, която Blue Hounds можеха да оставят, беше надписано парче дърво. Течението на времето щеше да я унищожи, може би дори преди споменът за него да избледнее от паметта на хората. Но това беше съдбата на онези, които водеха съществуването си в пределите на един свят изолиран от нормалния свят, място без концепция за минало и бъдеще.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
.svg)
