Китай Експрес

[Shen Lee]

Конструкцията на влака е стара, но въпреки това той е все още в пълна изправност. Кабините са добре поддържани и удобни, всяка от която с места за 8 човека.

[Shen Lee]

Бандата на Организацията пътуваше в напълно резервирана кабина, въпреки че бяха само 6 човека. Кредитната картата със златния дракон определено имаше своите плюсове - въпреки, че Райто трябваше да дава отчет за всяка транзакция. Райто и Шохей стояха един срещу друг до прозореца, първият облегнат срещу посоката на движение. Юн стоеше между Райто и Фенг, слушайки музика с джобни слушалки, затворила очи. В контраст, Аюми се чувстваше дискомфортно между Шохей и Казуо... вероятно заради първия. Шохей се беше доказал като изключително груб и буен тип.

От доста време насам единственото нещо, което виждаха отгоре, пътувайки по изключително висок релсиран мост, бяха тучно зелените гори на провинциалната област, през която пътуваха. Безспорно никое друго място на света не можеше да се сравнява със зеленото море на Китай.

[Kagami Raito]

Въпреки, че живееше от няколко години в Китай, това беше първото посещение на китайската стена, което Кагами беше правил. Япония, колкото и да беше богата на култура, не можеше да се сравнява с тези гледки. Поне от това, което беше виждал де. Не е като да имаше особено много време за пътуване преди да бъде записан за аберантската програма в Академи Шитти, от където избяга предавайки съотбориците си в дадената мисия с помощта на организацията ( Да не кажеш, че има плот дупки след това!). Като стана дума за съотборници, Кагами се огледа в сегашните му такива. Бяха една странна смесица от безполезни (Казуо) , Неопитни ( Хийлърката) и трудни за контролиране ( Шохей). Средната земя бяха Фенг и Юн, които Линг лично беше изградил от самата нула преди това. Затова и имаше една идея, че издават всяко едно негово действие на капото, и имаше една наум около тях. Вярно, че бяха от една и съща страна, но все пак се намираха в криминална организация. Стъпването върху другите беше нужно за издигането ти в пирамидата, колкото и садистично да звучеше. Самия Райто не беше такъв тип човек, но лесно можеше да се каже, че щеше да жертва живота на всеки един от тук за да запази своя, ако му беше даден избора. Не, че беше такъв човек, но просто не познаваше никой от тук, а това да жертваш живота си за непознат беше напълно глупаво. Русокосият беше сигурен, че всеки един от тях беше на същото мнение. Е, щеше и да направи всичко по силите си, което не костваше собственият му живот за да ги държи живи. Все пак бяха от един отбор, и трябваше да разчитат един на друг малко или много. Тъй като приближаваха дестинацията си, Кагами се наведе и взе раницата си, която беше оставил между краката си, и отвори ципа.
- Преди да съм забравил - Аберанта извади един телефон от раницата си и го хвърли към Шохей: - Това са служебните ви телефони, така да се каже. Използвате ги само и единствено за да общувате помежду си, и за нищо друго. Батерията им е пълна, и вече съм вкарал имената и номерата ви във всеки един от тях.
Кагами извади и другите и ги раздаде нормално. Бяха от онези, полицейските където издържаха под вода и всякакви такива глупости. Ако го хвърлиш, ставаше и за добро оръжие. Беше използвал златната карта за да ги купи, с разрешението на Линг, разбира се.

[Shen Lee]

Аюми се опита да улови телефона с две-три последователни движения, но в края на крайщата го изпусна брутално на земята. Добре че Райто беше взел по-здрави модели. Шохей, замислил се за нещо, хвана телефона без дори да го поглежда и го прибра в джоба си, отдавайки толкова внимание на случилото се, колкото на повей на вятъра. Всъщност Шохей като цяло не отдаваше повече внимание на който и да е от отбора си. Фенг превъртя няколко пъти телефона в ръката си, преди да го прибере в един от допълнителните джобове, които панталонът му притежаваше. Действието му може да беше кратко и да изглежда незначително от странична гледна точка, но обучената бойна перцепция на Казуо му подсказа, че дори този малък и безобиден предмет беше смъртоносно оръжие в ръцете на чернокосия. Юн изгледа критично архаичния модел на телефона и за момент, сякаш искаше да каже нещо, но в края на крайщата се въздържа.

[Kazuo Hatake]

Казуо взе телефона с известна изненада - дори като член на организацията, той не беше заможен в момента. Всъщност моделът на телефона беше точно като другият, който носеше в джоба си. Мина му мисълта, че може да размени сим картите и да си задържи новия след края на мисията.

Внезапното раздвижване на атмосферата напомни на Казуо, че мехурът му беше пълен и се изправи, отваряйки вратата на купето без да дава обяснения какво ще прави, затваряйки след себе си. Освен това трябваше да се поразтъпче - гърбът го беше заболял от цялото това седене. Сериозно мразеше пътуването с влак, основно защото беше пълна скука. Казуо никога не беше имал възможността да научи блаженството на това да играеш китайски белот в такива моменти, тъй като не бе ходил на училище като нормалните деца. Какъвто си беше обаче, през главата му мина мисълта, че му се иска се случи някаква терористична атака във влака точно като по филмите, за да разчупи деня. Oh boy, това би било забавно.

[Kagami Raito]

- Пет лева, че умира първи.

Кагами се обади след като Казуо излезе от кабинката. Предположи, че отива до тоалетната или пък да се разтъпче, а защо не и двете. Русокосият гледаше незаинтересовано към вратата, от която излезе кестенявият, подпирайки с ръка главата си. Ако трябва да бъде честен го беше някак яд, че Шохей успя да хване телефона толкова безупречно, дори когато нарочно му го беше метнал с една идея по-силно, ама кво да се прави. Аюми пък някак си успя да го изпусне въпреки, че и го подаде съвсем нормално без да хвърля. Райто си направи сметка, че не трябва да и дава лесно чупими неща, като смартфона му и други подобни глупости. Красивата гледка бързо омръзваше, и на Кагами рязко започваше да му става все по-скучно. За секунда се намрази, за дето си беше забравил слушалките сутринта, и тайно завиждаше на Юн. Е, кво да се прави са. Аберанта си извади телефона и му спря звука, пускайки си hearthstone. Принципно не беше особено голям фен на новия expansion, Portals of Draenor (fucking kadgar), но пак беше нещо. Можеш само да благодари на бог, че не беше се родил през Ben Brode ерата.

[Shen Lee]

Докато Казуо излизаше, зад гърба му се случи нещо, което не можеше да забележи. Юн свърза длани в странен, наподобяващ будистки печат, знак. Видимо това беше всичко, но, макар и моментна, реакция на Фенг подсказа, че той сякаш видя нещо повече от останалите в странната сценка.

---

По пътя си към тоалетната, в дъното на вагона, Казуо се размина с мистериозна мъжка фигура, която не привлече вниманието му по никакъв начин.

Остра болка прониза хълбока на Казуо и го накара да се хване за него с ръка. Влагата по дланта му обаче го накара да я вдигне за да я види... изпълнена в кръв. Студ, какъвто не беше изпитвал никога досега обхвана тялото му отвътре навън. Потокът на времето сякаш се забави десетократно. Дишането му стана тежко и рядко. Не разбра кога е паднал на колене, но без силата да издаде дори звук се срути тежко на земята, с гръб към вратата на празно купе.

Лежейки, Казуо забеляза нещо, което не се подчиняваше на забавящият се ритъм на света. Беше чисто бяла пеперуда, която сякаш беше направена от ефимерна светлина. От колко време беше стояла на рамото му? Магичното същество размаха криле и отлетя в посоката от която Казуо беше дошъл.

---

Времето в купето минаваше бавно както през целия ден. За щастие Райто беше запазил достатъчно заряд в батерията на телефона си, че да може да убие част от него. Играта му беше застинала в патово положение, когато внезапното изправяне на Юн привлече вниманието му, както и това на Аюми. Фенг бе задрямал, но се разбуди, когато Юн отвори вратата, вдигайки пръстите на дясната си ръка във въздуха, сякаш очакваше върху тях да кацне нещо.

- Буболечка? - попита Аюми учудена.

Беше учудена, защото всъщност не виждаше буболечка или каквото и да е било във въздуха, точно както и Райто. Фенг обаче присви очи в очакване, сякаш действието на Юн имаше някакъв странен смисъл за него.

Юн затвори вратата равнодушно и седна по-спокойно на мястото си, отколкото беше станала. В следващият момент обаче, погледът и започна да излъчва напрежение, сякаш досегашното й спокойствие беше било просто преструвка.

- Хатаке е бил атакуван в коридора. Преди около минута. Нападателят е мъж. Само един човек. Запътил се е към купето ни - в речта на Юн нямаше нито една излишна дума, като че ли бе обучена да дава перфектен брифинг.

- Не си спомням някой да е минавал пред купето ни скоро - опита се да си припомни, със стресирана физиономия, Аюми.

- Може би чака в засада до вратите - преподложи Фенг. Потъмнялото му изражението издаваше напрегнатост.

- Някой мина пред купето току-що - каза изненадващо Шохей. Не бяха чували гласа му от много време. - Никой ли не го видя?

Момичетата и Фенг стрелнаха Шохей с поглед изпълнен с изненада. Изглежда поне някои от тях смятаха, че трябва да са забелязали, ако нещо такова се е случило. Но Райто също нямаше спомен някой да е минавал пред купето. От много време насам всъщност. Човек лесно можеше да си помисли, че те бяха единствените хора във вагона.

Казуо Хатаке: -45 кръв; Оставаща кръв: 55; Състояние: загуба на съзнание.

[Kagami Raito]

- Тоя тапак намери кога да пикае- Кагами се разтри вратът си, който се беше схванал от неудобната позиция, в която беше застанал: - Така, почваме по приоритети. Най-важното е да закараме Аюми до Казуо, ако още е жив. Аз ще отида с нея в случай, че онзи не е действал сам. Юн, можеш ли да локализираш нападателя?
Тонът на Кагами беше спокоен... Дори леко незаинтересован, но въпреки това адреналина започваше да го събужда. Русокосият извади два пистолета от чантата си. Чисто нови модели при това, взети лично от склада на организацията. Аберанта ги прибра на кръста си, и си сложи тъмните очила, приготвяйки се за действие. Имаше и още неща в чантата, но щеше да изглежда доста съмнително, ако беше взел и тях.

[Shen Lee]

- Ще ми отнеме време да създам служителите за целта. Поне няколко минути - отговори Юн. След кратка пауза добави: - Хатаке е ранен тежко.

Казуо Хатаке: -5 кръв; Оставаща кръв: 50; Състояние: загуба на съзнание.

[Kagami Raito]

- Нищо, действай. Шохей, само ти го видя, затова тръгваш след него. Не предприемаш нищо различно от самозащита докато Юн не потвърди, че той е нападателя. Фенг, ти прегледай вагона за експлозиви. Не бих отстранил веднага варианта да се опита да ни гръмне всичките бързо и лесно. Комуникираме по служебните телефони ако има нещо.
Кагами тръгна към вратата и я отвори, след което веднага се показа сочейки пистолета си към посоката, към която е минал мъжа в случай, че ги очакваше засада. Веднага след това щеше да провери и другата посока, към която се намираше и Казуо, и след това щеше да тръгне заедно с Аюми към него. Надяваше се само да не ритне букета докато ходеха към него, щото наистина не му се обясняваше пред Линг как изгубиха човек още във влака.

[Shen Lee]

Шохей изгледа Райто така сякаш плана му за действие го отегчава до смърт. Въпреки това просто се обърна към отворения прозорец и затвори очи, сякаш релаксираше. Юн кимна лаконично, извади няколко квадратни листа хартия от чантата си и започна създава оригами фигури... или поне нещо подобно, тъй като освен да рпегъва хартията, рисуваше и геометрични фигури по нея.

Райто излезе първи, оглеждайки вагона и в двете посоки, но не забеляза никого. Това, което забеляза, бе че в посоката, обратна на тоалетната, всички врати на купетата бяха отворени. Преди да има възможността да даде допълнителни нареждания на Фенг обаче, младежът с черните къдрици излезе от купето и тръгна по коридора, който можеше да крие смъртна опасност на всеки няколко метра. Гърбът му излъчваше впечатлението, че от тук нататък ще се оправя сам. Излязлата последна Аюми го погледна с притеснение, което обаче не изказа. Двамата с Райто видяха лежащото тяло на Казуо на около двадесет метра разстояние и потеглиха към него.

Райто водеше пред момичето с малко разстояние. И не му отне много време за да благодари за избора си да не ходят един до друг. На петнадесет метра от тялото на Казуо, поредната му крачка задейства капана и светът се превърна в експлозия от светлина и звук. Той се дръпна назад в началото на взрива, защитавайки Аюми, доколкото беше способен.

Момент по-късно двамата бяха на земята, изненадващо ненаранени... Или може би беше по-правилно да се каже, че не бяха наранени повърхностно. Изглежда взрива беше от зашеметяваща категория, вместо убийствена. Въпреки, че той носеше очилата си и тялото ми предпази зрението на Аюми, звуковата част от взрива ги засегна напълно. Щяха да се нуждаят от поне няколко секунди за да възстановят самообладание. Райто забеляза, че случилото се изобщо не накара Фенг да спре само за миг - след което продължи напред по задачата си без никакво отклонение.

Вниманието на Райто обаче бързо беше върнато в неговата собствена реалност, когато нова остра болка в няколко различни части на тялото му го накара да се свие. Поглеждайки към себе си, забеляза че от местата, които пулсираха болезнено, се издаваха някакви странни остриета - наподобяващи футуристични нинджа кунаи. Бяха изработени от странна полупрозрачна червена субстанция. Никоя игла не го беше пропуснала, забивайки се на един-два сантиметра в тялото му. Това беше втора атака, възползвала се директно от възможността създадена от зашеметяващата експлозия. Една игла бе пробила връзката между лявото му рамо и ръката, друга бе пронизала левия му ахилес, а трета се беше впила в месото между две от десните ребра.

- Кагами-кун!- извика стреснато Аюми с глас, който едва беше чут от Райто. За щастие изглежда поне тя не беше наранена в изненадващата атака.

[Kagami Raito]

Болката остро удари Кагами, карайки го веднага да погледне към посоката, от която беше уцелен. Слухът му още се възстановяваше, но някак си успя да чуе загрижения вик на Аюми. Хубавото нещо поне беше, че щом тя е наоколо, можеше да се постъпи recklessly. Нещо, което не ставаше без присъствието на момичето. Без дори да се усети, той извади единия от пистолетите си с дясната ръка, а с лявата прикри главата си в случай, че още такива игли идваха към него. Реално, имаше малък интервал от време в който нападателя му щеше да извади и приготви новите такива.
- Стой зад мен. - Райто нареди категорично на момичето, с възможно най-хладнокръвния тон, който можеше да извади в момента. По лицето му стоеше poker усмивка, и имаше късмет, че носеше очила за да прикрие болката в очите си. Най-важното нещо в момента беше да запази хладнокръвие и да мисли рационално. Аюми беше там, затова можеше да си позволи да поеме още няколко от стрелите, и щеше да използва момента, когато нинджата ги метне за да стреля веднагически с пистолета си. Нямаше да се опитва да ги избегне, а просто щеше да ги поеме с тялото си, и да върне веднагически огъня. Все пак едва ли опонента му имаше хийлър на негова страна, както Райто. За да е по сигурен плата му, от лявата му ръка започна рязко да се издава силна светлина, която щеше да зашемети нападателя и да даде достатъчно предимство на Аберанта да му пръсне черапа първи. Идваха много въпроси, като кой по дяволите се опитваше да ги убие. Вярно, че организацията имаше много врагове, но едва ли някой щеше да удари точно тях? Идваше и въпроса дали беше на лична основа? Всички тук бяха криминално проявени, тъй че го имаше и този вариант. Русокосият имаше и идеята в главата си, че може би Бишъп някак си щеше да очаква изпращането им, но нямаше логика да знае, че са точно те. От това което беше разбрал за тях, акарауа фамилията имаше много източници на информация в Япония, но почти никакви такива в Китай. Едно време да, но не и след убийството на боса им преди няколко години. Истината беше, че бяха просто сянка на миналото си. Пък и това не беше стила на Бишъп, която просто щеше да взриви целият влак. Кой по дяволите беше след животите им?

[Shen Lee]

Райто вдигна поглед за да види мъжка фигура, която се открояваше скрита в мрака на края на коридора. Силуетът беше заел бойна позиция. Дясната му ръка беше свалена, подсказвайки, че я бе използвал за последната си атака. Лявата му обаче все бе вдигната зад него и той замахна с нея светкавично в посока на Райто, докато вторият вадеше пистолета си. Секунда по-късно в дясната длан на Райто се забиха две прозрачно-червени остриета, а третото изби пистолета от ръката му. Русият аберант въпреки това излъчи светлина с лявата си ръка, в опит да заслепи нападателя си. Раните му обаче не му позволиха да запази концентрация за да произведе нещо повече от спорадичен заряд.

Фигурата в края на коридора обаче дори не трепна при заслепяващата светлина, която накара Аюми да покрие очите си. Мистериозният нападател направи крачка напред, позволявайки на слънчевите лъчи влизащи от близкия прозорец да външния му вид.

Младият мъж вдигна дясна ръка за да почука слънчевите очила, които носеше.

- Определено е неприятно способността ти да се блокира с толкова достъпно удобство, нали?

- Райто-кун!

Аюми обаче игнорира репликата му и се наведе на Райто, въпреки, че това щеше да я изложи на риск. Обхвана дясната му длан и се опита да извади едно от забилите се остриета.

- Бих те посъветвал да не го правиш, млада госпожице - каза непознатият с почти убедителна загриженост.

Аюми обаче не го послуша и извади двете остриета едно след друго. По някаква причина непознатият не се опита да я спре, наблюдавайки с известен интерес какво прави тя. Когато тя обаче затвори очи за да се концентрира, той присви очи. Когато бликналите потоци кръв в дланта на Райто обаче постепенно прекъснаха, изражението му стана сериозно.

- Разбирам - каза лаконично той. Фразата му изразяваше определено съжаление.

[Kagami Raito]

- По принцип - Кагами се обади с леко подигравателен тон, с цел да насочи вниманието на ассасина към себе си: - Повечето хора са достатъчно възпитани да не носят слънчеви очила на закрити места.
Русокосият остана на позицията си, не прибързвайки със следващото действие. Единият от пистолетите му беше избит, но другия все още се намираше на колана му. Имаше и нож там, тъй че сигурно щеше да намери някакъв начин да го използва. Имаше няколко интересни факта, които веднага грабнаха вниманието на Кагами. Първият беше, че той имаше информация за способността му и за това как да я контрира, но беше легитимно изненадан щом видя тази на Аюми. Дали мишената му всъщност не беше самият той? Имаше ли вероятност да е изпратен от Academy City? Може би беше безполезно да се гадае, но въпросите със сигурност изпъкваха в главата на Кагами. Колкото до червените игли, най-вероятно имаха някаква уловка, от типа на отрова или неспиращо кървене. Хубавото нещо обаче беше, че явно не беше от супер инстантния тип, тъй че аберанта все още имаше време. Време, което той самият нямаше. Всеки момент Юн трябваше да приключи със заклинанието си, което означаваше, че със Шохей най-вероятно щяха да им се притекат на помощ. Въпреки това, русокосият не можеше просто да седи и да го гледа, и веднага извади вторият си пистолет, и стреля по посока на нападателя. Първият път номера му с отбиването се беше получил само защото вече беше извадил иглите и имаше достатъчно време за да замахне с тях. Замаха играеше голяма част в сметките на Кагами. Пък и шока от атаката го беше накарал да изпусне първият си пистолет. Грешка, която нямаше да направи повторно. Целта му в момента беше, дори да не го убие, да спечели достатъчно време за съотборниците си. Държейки концентрацията му към него също беше важна, тъй като нямаше да очаква действието на останалите. Беше вложил надеждата си в тях, така да се каже.

[Shen Lee]

- Бавно!

Непознатият извика, докато Райто вадеше вторият си пистолет. Пръстите на ръката вдигната до слънчевите му очила се разшириха съвсем леко и в тях се появиха три червени полупрозрачни остриета, и с леко трепване, той ги запрати в посока на Райто. На пръв поглед това действие не изглеждаше заплашително, понеже не беше възможно вложи достатъчно точност и деструктивна сила в остриетата с едно перване. Остриетата обаче ускориха по неестествен начин и промениха траекторията си, така че да пронижат китката на Райто по невъзможен начин. Пръстът, който тъкмо обхващаше спусъка, потрепна няколко пъти безпомощно. Аюми се стресна и се отдръпна назад по рефлекс.

Непознатият вдигна ръце в готовност на нивото на гърдите си и с всяка от тях улови нова тройка червени остриета, които се материализираха в дланите му.

- Съществува популярна теория, че цвета на неща, формирани от психическа енергия, зависи от психиката на създателя им и намеренията му. С други думи, те определят природата на способностите му. Например Аберант с талант в защитния аспект на Телекинеза, ще създаде зелена бариера. Синьото е цвят свързан със съзнание при което агресивните и пасивните наклонности са балансирани. Една личност, благодарение на която притежателите на способности не са дискриминирани днес, проявявал криле, които го измъквали от пътя на опасността толкова често, колкото и служели като смъртоносно оръжие. Името му всъщност било Сора. Можеш да видиш връзката.

- Това казано - непознатият изгледа сериозно Райто прекъсвайки за момент. - Би трябвало да се досетиш какви са свойствата на психическата енергия с червен цвят, нали?

- Точно както не можеш да предпазиш живота на противника си с меч, аз имам своите лимити. Ако настояваш да ми се противопоставяш, накрая ще трябва да те убия.

[Kagami Raito]

-О - Райто направи всичко по силите да скрие болката в гласа си, въпреки, че току що се сбогува с пръста си. Имаше голям късмет, че Аюми беше наоколо: - Намекваш, че не си след живота ми? - Предполагам капана и кървящия пич пред тебe са просто недоразумение, тогава?
Кагами отново огледа неестествените игли, които бяха забити в ръката му. Този дали намекваше, че бяха психически конструкт? Райто си спомни, че беше чувал за тази теория преди да напусне Академи Сити. Ако тя беше истинска, то тогава русокосият, че дори и Аюми се намираха в много по-голяма беля, от колкото аберанта показваше. Каквото и да беше положението, Кагами трябваше да си спечели достатъчно време, за да измисли положителен изход от тази ситуация.

[Shen Lee]

- Не всички сте ми нужни живи - заяви равнодушно непознатият. - А знаем, че онези, които ми трябват, няма да дойдат безропотно.

- Стига приказки!

Новият глас, който се включи в дискусията изненада онези, които го познаваха, точно толкова, колкото и техният противник. Шохей беше излязъл от купето си и напредваше с целеустремени крачки към падналите си съотборници... или по-точно към нападателят им, тъй като с нищо не показваше, че ги забелязва на земята.

- Както казах...

- ЗАТВОРИ СИ УСТАТА! - извика Шохей и вдигна пистолета, с които се бе въоръжен още при излизането си, натискайки спусъка без да дава каквото и да е предупреждение.

Противникът му обаче показа завидни рефлекси отскачайки назад и към земята, хвърляйки и шестте си остриета едновременно към Шохей.

- Хираяма-сан! - извика Аюми и се блъсна в кръста на Шохей, сваляйки го на земята.

Червените остриета минаха на косъм от главата на приземилия се Шохей. Той изгледа убийствено Аюми, но погледа му бързо се върна върху противникът му, който се изправяше от земята. Шохей вдигна пистолета си към невъоръжения нападател...

Нападателят им обаче не остана невъоръжен за дълго. В протегнатата му празна длан се материализира пистолет, чийто спусък натисна в същия момент.

Престрелката между двамата бе напрегната, въпреки че продължи само един миг. Торсът на Шохей беше прикрит от тялото на Аюми и изстрелът на непознатия щеше да мине през нея. Въпреки, че целта щеше да бъде лесна за Шохей обаче, той беше принуден да стреля по-рано, заради неочакваният обрат на обстоятелствата. Куршумът на Шохей уцели нападателя някъде в областта на левите ребра, тъй като той измести позицията си, въпреки че това трябваше да намали точността му. За сметка на това, нападателят пропусна.

И въпреки това Шохей беше уцелен по някакъв невъзможен обрат. Дишането му беше прекъснато за момент и Шохей падна напред към Аюми и Райто. Тогава те разбраха колко всъщност изкривена беше логиката в ситуацията им. Шохей бе прострелян в гърба.

- ХИРАЯМА-САН!

Нападателят започна да напредва към тримата. В лявата му длан се материализираха три червени остриета, които той запрати напред с минималистично движение. Остриетата промениха траекторията си и заобиколиха Райто и Аюми, забивайки се в гърба на Шохей, карайки го да замръзне в ръцете на Аюми. Момичето се обърна и изгледа с ужас приближаващият се човек... който очите й възприемаха като нещо по-страшно от чудовище.

[Kagami Raito]

- ФЕНГ, ЮН!

Кагами извика настоятелно към останалите членове на отбора. Със свалянето на Шохей и Казуо, нямаха нито ресурсите, нито времето да действат бавно и внимателно. Това се беше превърнало в чисто меле. По случилите се действия и факта, че Шохей не бе застрелян директно в главата, Райто можеше да направи заключение, че целта им най-вероятно беше самият той. Не можеше да им позволи да го отвлекат жив, обаче, и в най-лошият случай щеше да му се наложи да намери начин да го убие, ако се беше стигнало дотам, но все още имаше някакви надежди, затова се зае с човека идващ към него. Вярно, че опонента му бързо образуваше предметите в ръцете си, и можеше да ги маневрира, но идването му напред може би щеше да бъде едната му грешка. Райто се изстреля, използвайки цялата бързина която имаше, изваждайки с останалата си годна лява ръка ножа който се намираше в колана му, и се заби recklessly в червенокосият, който идваше напред. Адреналина и гнева оказаха голямо съдействие на Кагами за тази маневра, като целта му беше да забие острието на ножа си право в гърдите на противника, поваляйки го с инерцията и теглото на собственото си тяло в процеса. Колкото до този отзад, истината беше, че дори и да искаше, русокосият нямаше никакъв начин да се погрижи и за него, и единственото нещо което му оставаше бе да разчита на съотборниците си, които трябваше да имат по-добри позиции от него, да се справят с втората заплаха.

[Shen Lee]

Нападателят продължи да крачи напред без да сваля поглед към изправящият се Райто. Единственото нещо, което направи, бе да създаде два ножа в лявата си ръка и да ги запрати към коленете му. Остриетата измениха траекторията си така че да се забият в глезените на Райто. Русокосият падна на земята, но ранените му ръце не успяха да задържат тежестта му и той се срути по лице.

- СПРИ! - извика Аюми.

Нападателят наистина спря, недалеч от тримата члена на организацията.

- Той ще дойде с теб... ще го накарам да дойде... Просто не го убивай! - Райто не виждаше Аюми, но можеше да разбере, че плаче, защото говореше задавено.

- Така ли, госпожице - попита нападателят. - Това е добре. Защото ще ни трябва каишка за да го държим послушен.

Аюми издаде странен звук, сякаш нещо я стресна и прекъсна дишането й за миг. Райто не можеше да види случващото се, но зад нея се беше появил нов непознат силует, забил спринцовка във врата й.

- Създаде ли ти проблеми? - нападателят им зададе въпрос вероятно към новият човек.

- Не - отговори новият човек. - Не че му дадох особен шанс. Стори ми се опасен, така че не рискувах.

- Значи не знаем дали е Аберант - въздъхна нападателят, сякаш не беше доволен от себе си.

- Нито последният им човек - отговори новият. - Няма я в купето.

- Изчезнала е под носа ни?

- Може би е просто добър атлет и е избягала през прозореца - прекъсна неизказаната мисъл на другаря си новият тип. Не всичко в този свят трябва да е Способност.

- И все пак те вече имат един неидентифициран притежател на Способност. Кой знае колко от тях са Аберанти.

- Така или иначе, основната ни задача е да приберем Кагами, или да го убием, ако не успеем. Трябва да знаем границите си и да не поемаме твърде много дини под мишница.

Аюми падна безпомощно до Райто. Русокосият усети как във врата му се заби игла на спринцовка, но в тялото му не беше останала сила да направи каквото и да е било по въпроса. Мислите му започнаха да се замъгляват, докато губеше съзнание.

[Shen Lee]

Райто Кагами

Райто отвори очи на дървен стол, с ръце завързани на облегалката зад гърба му. Това, което го събуди беше болката, която изпита, когато Аюми изглежда бе извадила едно от червените остриета в тялото му - онова в рамото. За разлика от него тя бе свободна. Столът на Райто се намираше близо до прозореца в купе, но с гръб към него. В края на купето, на лявата последна седалка стоеше непознат тип със слънчеви очила и наблюдаваше Аюми и Райто. В купето бяха само тримата.

- Съжалявам, Райто-кун. Но трябва да ги извадя за да те излекувам.

Като тя каза това, Райто усети колко слаб се чувстваше физически - и ефектите на упойката не бяха единствената причина за това. Изглежда беше изгубил много кръв, въпреки че не можеше да прецени колко време е минало от фаталната му среща в коридора на вагона. Изглежда не твърде много, съдейки по това, че навън все още беше ден.

---

Казуо Хатаке

Казуо се върна в реалността, но не по някаква чудотворна причина, а заради разкъсващата болка в десния хълбок. Отваряйки очи, той щеше да разбере, че се намира в купето на групата си, облегнал гръб на ъгъла между прозорците и седалките по посока на движение. Срещу срещу него видя Юн Лау в гръб, която изглежда се грижеше за... Фенг, който лежеше в безсъзнание на седалките. В края на купето, на същата линия седалки като Казуо, седеше Шохей Хираяма, сглабящ един от пистолетите си с мрачно изражение.

- О, буден си - забеляза най-накрая Юн, обръщайки се към Казуо. - Най-доброто, което можех да направя, бе да запечатам раната ти и да използвам някои от болкоуспокояващите в чантата на Аюми.

Поглеждайки хълбока си под кървавата тениска, Казуо щеше да види правоъгълно парче хартия залепено за кожата му, върху което бяха изрисувани странни йероглифи.