Китай Експрес

[Kazuo Hatake]

Казуо се отдръпна стреснато назад и за момент замръзна. След две-три секунди размисъл стигна до заключението, че противниците им вероятно се намираха директно във вагона под тях. Не знаеше колко са и на какво са способни, затова беше в началото беше неохотен да действа, въпреки че бе стигнал до това заключение. Но като прецени положението, в което се намираха като цяло, наистина нямаше алтернатива. Фенг умираше в момента и доколкото Казуо знаеше, той, Юн и Шохей бяха последните хора, които можеха да направят нещо, за да оцелее групата, и вече се бяха поставили в "направи или умри" ситуация. Нямаше връщане назад. Казуо прекоси разстоянието до отвора в покрива и скочи във вагона, готов да използва пистолета си срещу първият човек, който регистрираше като заплаха по посока на движение. Ако не видеше никого, щеше да се обърне толкова бързо, колкото му позволяваха рефлексите и състоянието на тялото.

[Shen Lee]

Казуо се приземи много по-добре отколкото тялото трябваше да му позволи. Всъщност за последните десет минути усещаше болката на раната си все по-малко, а изглежда Сякаш за последните десет минути раната му се отразяваше все по-малко, а сега можеше да усети, че и нивата му на енергия растат постепенно.

Приливът му на енергия обаче не промени факта, че се беше приземил точно пред един червенокос тип, който не познаваше. Докато се изправяше след приземяването си, червенокосият изглежда регистрира сам Казуо като заплаха и замахна с лявата си ръка, въоръжена със скалпели изработени от неестествен червен материал към него. Рефлексите и скоростта на Казуо му позволиха да реагира уместно и миг по-късно двамата бяха изправени, единият опрял остриетата си до гърлото на противника си, а другият - пистолета си в челото му.

Звука от стрелба на пистолет реши изхода на двубоя. Но не по начина, който някой би очаквал. Онзи прострелян беше Казуо... както и червенокосият. Бе ги пронизал един и същи куршум. Миг по-късно те бяха на земята - Казуо по гръб, а противнък му - седнал, облегнат на отворената врата на купето. Аюми, която не бе успяла да постигне нищо в несръчния си опит да развърже Казуо застина.

- Невъзможно - отрони червенокосият.

Втори изстрел го прекъсна, тъй като куршумът мина през гърлото му. Червенокосият се опита да каже нещо, задавяйки се с кръв:

- Чудовище...

- Не се опитвай да говориш - скастри го, с тъмна нотка в гласа си, кестенявият му колега.

Само няколко секунди по-късно, червенокосият издъхна. Губещият съзнание Казуо можеше да забележи с периферното си зрение Шохей полуизправен в дъното на коридора, вероятно същото място откъдето беше влетял през прозореца, държейки пистолет чието дуло все още пушеше.

- Казуо-кун! - изкрещя най-накрая ужасено Аюми и се затича към приятеля си от детството, който вече не беше в съзнание, бързо приближаващ опонента си в смъртта.

Вързаният все още на стола Райто не можеше да разбере какво се случва, докато Шохей не се изправи пред вратата на купето, игнорирайки напълно Казуо и плачещата безсилно Аюми в коридора. В дясната си ръка държеше пистолет. Лицето му беше боядисано с кръв, но онова, което го правеше по-ужасяващо, бе студената физономия изписана върху него. Той огледа купето, като погледа му се спря за миг на Райто, а после - на кестенявият тип със слънчеви очила.

Казуо: -25 жизнени точки; Оставащи жизнени точки: 5; Състояние: загуба на съзнание

[Kagami Raito]

Не се изискваше много интелект за да събереш две и две и да разбереш какво същност се беше случило...Въпреки, че Казуо някак си беше успял да се докара до побеждаваща позиция, беше прострелян не от кой да е, а от самия Шохей. И не минаваше оправданието, че не го бе видял, тъй като червенокосия беше в леко клекнала позиция, преди да бъде прострелян. Кагами не можеше да си обясни, но изпитваше почти неконтролируем гняв, както и... страх? За секунда не можеше да прецени дали тъмнокосото момче беше на тяхна страна, или просто сила на природата, която ги учистваше един по един за някаква по-висша причина? Каквато и да беше ситуацията, Райто използва цялата си сила за да се опита и да скъса въжетата, изпълнен с ярост и адреналин. едва ли щеше да бъде успешен опита му обаче, и въпреки това имаше един въпрос, на който Кагами сам не можеше да си отговори, а именно кой щеше да нападне, ако всъщност се беше освободил.

[Shen Lee]

Кагами не успя да скъса въжетата но въпреки всичко се изправи, излъчвайки гневната аура. Шохей го погледна отново за миг почти със снизхождение, след това върна вниманието си към кестенявият враг, който не трепна, когато към него беше вдигнат пистолет. Шохей натисна спусъка и пръсна черепа му.

Инстинктивно Кагами успя да се освободи от въжето, чийто захват изглежда бе разхлабил малко, измъквайки дясната си ръка за сметка на няколко слоя кожа, които одра в процеса. Но дори след като бе постигнал това, какво би могъл да направи всъщност?

[Kagami Raito]

Райто едвам успя да асимилира случващото се клане пред него. И въпреки това русокосият дори не трепна когато Шохей застреля кестенявото момче. Сякаш подсъзнателно вече го беше отписал, и погледа му не мръдна от тъмнокосият нито за миг. През това време използва дясната си ръка за да освободи и лявата, тръгвайки с бавна крачка към Аюми.
- Можеш ли да направиш нещо по въпроса, или?
Кагами махна погледа си от Шохей за секунда, поглеждайки локвата кръв, която беше Казуо. Ако трябваше да бъде честен не мислеше, че беше оцелял от миналата си рана. Беше приятно изненадан когато го видя да скача през покрива, но сега... Може би щеше да е прекалено късно да го спасят дори с Аюми наоколо.
- Колкото до теб... Райто отново изгледа Шохей на кръв, бесен от действията му: - Надявам се да имаш добро оправдание.
Въпреки непоколебимият си тон, Кагами не беше сигурен какво всъщност можеше да направи в тази ситуация за да го накаже, ако се беше стигнало до там.

[Shen Lee]

Шохей изгледа Райто сякаш беше муха, която дори не заслужаваше вниманието му.

- Не се нуждая от оправдания за действията си. Но така или иначе - той просто стоеше между мен и целта ми. Ако някой има вина, то тя е негова за това, че се е поставил в такава ситуация - очите на Шохей казваха, че той наистина оплюва Казуо в момента. - И че е достатъчно слаб за да умре.

През това време плачещата Аюми се съвзе благодарение на думите на Райто, и постави ръце върху стомаха на Казуо, затваряйки очи с пълна концентрация. Зад нея Шохей и Райто стояха един срещу друг, единия излъчващ дързост, а другият - непреклонност. Червените скалпели забити в тялото на Райто започнаха да се разпадат на ефимерни частици, изчезващи в атмосферата.

[Kagami Raito]

- Може би... Райто знаеше, че няма как да излезе на глава със елитист като Шохей, затова и не си направи труда да тръгва да му обяснява къде беше грешката му. В интерес на истината, Кагами имаше друг подход: - Това казано, забравяш кой командва тук. Лично ти гарантирам, че следващата подобна изцепка ще ти е последна.
Очите на Кагами не потрепнаха нито за секунда докато отправяше заплахата към Шохей. Вярно, че не го харесваше от началото, но сега тъмнокосият се беше доказал като опасност за целият отбор. Принципно не го интересуваше дали щяха да се избият, но нямаше да позволи това да се случи под негово командване. Изчезващите остриета като чели успяха да извадят Райто от транса му, и той отново върна погледа си към Аюми. Нещата не изглеждаха много добре за Казуо, но ако някой можеше да оправи нещата то това беше тя. Още не знаеше какво беше положението с Юн и Фенг. Лично предполагаше, че хартиената техника от по-рано беше работа на момичето, но нямаше никаква представа какво ставаше с момчето.

[Shen Lee]

- Пробвай се - каза Шохей, обръщайки небрежно гръб на Райто, прибирайки пистолета си в кобура, сякаш нищо вече не задържаше вниманието му тук и напусна купето отправяйки се наляво по посока на движението в коридора. - Отивам да намеря нещо за хапване - обяви той по-скоро на цялата група, отколкото на който и да е.

- Помогни ми да го обърна - каза Аюми, обръщайки се към Райто със зачервени от плач очи.

В същото време Юн се спусна от дупката в покрива, като краката й поддадоха докато се приземяваше. Тя се изправи непохватно и се облегна на стената зад себе си, но въпреки това окървавените й кецове бързо разкриха истината - стъпалата й бяха ранени сериозно. Тя огледа труповете на доскорошните си противници, но победата над тях не успокои напрежението във физиономията й дори малко. Вместо това тя погледна към Аюми, която се бе навела над тежко ранения Казуо и изражението й потъмня още повече, сякаш пред нея се беше изправила голяма пречка.

[Kagami Raito]

Кагами внимателно последва инструкциите на Аюми и помогна да обърнат Казуо, внимавайки до колкото можеше. Докосвайки го имаше чувството, че може без да иска да го счупи заради сегашното му състояние. Изглеждаше така, сякаш беше изгубил 10 килограма или нещо от сорта само от загуба на кръв. Райто изцъка нервно с език, мислейки си как евентуално щеше да дава обяснение на Линг за цялата тази ситуация, и как реално той беше виновника за всичко това.
- На твое място бих седнал.
Кагами отправи приятелски съвет към Юн. Краката на момичето бяха в досто лошо състояние, но за съжаление имаха само един лечител под ръка, и тя беше заета в момента, така че щеше да и се наложи да почака малко. Райто си каза, че ще му се наложи да я черпи сладолед или нещо от сорта, тъй като едва ли щяха да се измъкнат от тази каша без нея. Още не знаеше какво е положението с Фенг, но можеше да прецени по липсата му, че или беше тежко ранен, или мъртъв. Супер. Първата им мисия като отбор вървеше доста добре за сега.

[Shen Lee]

Юн поклати глава отрицателно и просто продължи да се взира към Аюми, като че ли нервно очакваща момичето да приключи по-скоро.

Аюми повдигна якето и тениската на Казуо до плешките му, разкривайки огнестрелната рана в центъра на гърба му. Тя постави двете си вече окървавени ръце без колебание върху раната и затвори очи с напрегнато изражение. Тогава Райто видя за първи път обхвата на нейната способност. Раната на Казуо започна да се затваря по невероятен начин. Тъканта му се раздвижи, постепенно затваряйки празното пространство по средата. Внезапно Аюми прекъсна задъхано, отпускайки ръце встрани. Раната се беше затворила почти напълно, въпреки че слоевете кожа не бяха зарастнали върху нея. Наблюдавайки тежкото дишане на Аюми няколко секунди, Юн се приближи към нея куцайки, подпряна за стената и я хвана за рамото.

- Би трябвало да се справи от тук нататък. Трябва да помогнеш на Фенг. Той ще умре.

Нетърпеливост трудно би описала достатъчно добре напрежението върху лицето на Юн. Аюми обаче обърна глава към нея с очи, които разкриваха безсилие.

- На границата си съм.

- Трябва да опиташ - Юн разтресе почти грубо другото момиче. - Той ще умре!

Аюми я гледаше единствено със съжаление, докато стабилизираше дишането си. Обективно тя може би дори нямаше силата да се изправи.

[Kagami Raito]

Наблюдавайки случващото се, Кагами отново въздиша леко под носа си. Щеше отново да му се наложи да се намеси, тъй като имаше някаква странна смесица между командваща роля и медиатор. Русокосият хвана ръката на Юн, поглеждайки я с поглед, който и казваше '' Не си помагаш в момента'' , и отдръпна ръката и от Аюми. След това момчето насочи погледа си към Аюми, давайки и успокоително изражение, с което се опитваше да и каже, че всичко щеше да бъде ок, и заговори:
- Виж... Знам, че си изморена, но дори без способностите си имаш най-голямото знание в сферата на медицината от всички ни. Ако има някой който може да го спаси, то това си ти. Хайде - Райто се изправи и подаде ръка на Аюми виждайки, че момичето едва имаше останали сили в нея.: - Ще ти помогна да стигнеш до там. Предполагам е в купето ни, нали?
Последното беше насочено към Юн, която не беше в състояние да ги придружи. Пък и трябваше някой да остане при Казуо, и тъй като тя без това не можеше да ходи сама, а Шохей беше бог знае къде, това бе единственото логично решение. Райто наистина мразеше поставената му от Линг роля. При различни обстоятелства беше сигурен, че щеше да намери начин да се скатае и измъкне напълно невредим от цялата тази ситуация, но уви му се налагаше да отговаря и за другите. Наистина си мразеше работата в момента, но нямаше особено голям избор. Надяваше се само речта му да мотивира достатъчно Аюми, и същевременно успокой Юн за да не си докарва излишни нерви и проблеми.

[Shen Lee]

Юн поклати глава отрицателно. При друг човек може това би било просто поредната стъпка в спора, но при нея това означаваше, че не би останала тук, дори това да означава неподчинение на заповед. Аюми се изправи, все още дишайки тежко готова да тръгне, но обезпокоена перспективата да остави Казуо тук.

- Да го вкараме в купето - каза накрая Юн с тон намекващ, че това е последният консенсус, на който ще се съгласи. - Ще поставя служители, които ще ни известят, ако се случи нещо с него и могат дори да го защитят.

В края на крайщата Аюми се склони, макар че продължи да гледа Казуо неспокойно дори след като го поставиха да лежи по гръб на седалките в купето. На фона на труповете на нападателите им в купето, човек можеше да вземе и него за мъртвец.

[Shen Lee]

Тримата се върнаха назад по линията на влака и влязоха в собствения си вагон. Там, в купето си, откриха Фенг да лежи по не много по-различен начин от Казуо. Гърлото му беше облепено с хартиени талисмани от типа, които Юн използваше за своята магия. Тя премахна онзи в центъра на гърлото му с внимание и притеснение. Аюми се ужаси от гледката на раната дотолкова, че отстъпи назад - гърлото му беше прерязано чисто и изключително дълбоко. Това, че все още е жив, изглеждаше като чудо, дори ако се вземат предвид магическите способности на Юн. След няколко секунди Аюми сякаш щеше да поклати глава, но се спря в последния момент и все пак се доближи до Фенг и постави ръка върху раненото му гърло. Затвори очи и напрегна цялото си тяло. За момент раната сякаш започна да се лекува по същия начин както при Казуо - а може би това беше просто илюзия създадена от ума. Три - четири секунди по-късно обаче Аюми изгуби съзнание и падна на земята, удряйки гръб в седалките зад нея. Раната на Фенг не се беше затворила.

Пет, десет, а може би дори много повече секудни по-късно - времето не течеше нормално, по бузите на Юн потекоха две струи сълзи. Изглежда най-накрая бе осъзнала реалността на ситуацията.

[Kagami Raito]

Райто тихо и безпомощно гледаше случващото се пред очите му. Истината беше, че нямаше какво повече да направи освен да гледа как живота бавно напуска тялото на Фенг, и гърдите му спират да се вдигат. Русокосият нямаше никакви знания на тема медицина, и не беше достатъчно сръчен за да направи каквото и да е. Способността му също не можеше да помогне в случай-а, затова просто реши, че е време да приеме случилото се и да продължи нататък. Погледът му първо се насочи към Юн, която не беше виждал никога преди в подобно състояние. Дори не можеше да си я представи така въпреки, че се случваше пред очите му. Кагами знаеше, че с Фенг имат някакво минало, тъй като и двамата работеха под Линг преди всичко това, затова реши, че е най-добре да я остави на мира засега. Вниманието му след това се насочи към изпадналото в безсъзнание от умора тяло на Аюми. Момичето беше направило всичко по силите си, но просто дори нейната енергия си имаше край. Райто се наведе до нея и я вдигна от земята, поставяйки я да легне на седалките зад него. Момчето свали якето си, и я зави с него. Тогава за първи път видя всичките отпечатъци от кръв по него. На ум тегли една майна на онея двамата, за дето му бяха развалили любимото яке. След като се беше погрижил за момичето, той отново погледна към Юн, която продължаваше да гледа безжизненото тяло на Фенг. Райто не можеше да види лицето и но предполагаше, че продължаваше да плаче със същата сила. Той тихо бръкна в раницата си, и извади кутия с цигари и запалка, тръгвайки към вратата с бавна крачка. Истината беше, че не познаваше Фенг особено добре, но въпреки това се чувстваше някак си отговорно за смъртта му. Дали беше заради лошите му избори спрямо ситуацията, или за това, че двамата бяха изпратени след неговата глава? Самият Райто не беше особено сигурен. Аберанта стигна до вратата и я отвори бавно, спирайки за секунда:
- Съжалявам...
Беше единственото нещо, което излезе от устата му преди да излезе в коридора и да затвори вратата след себе си. Момчето се облегна на стената, запалвайки една от цигарите си. Кагами се загледа във пода пред него, където имаше петна от кръв. Не беше сигурен дали беше неговата, или на някой друг. В интерес на истината целият коридор беше изцапан с кръв. Момчето тихо се благодари, че бяха наели целия вагон само за тях. Наистина не му се мислеше какво щеше да прави, ако имаше и други хора тук.

[Shen Lee]

Между редовете

Фенг напредваше с къси и стабилни крачки. След експлозията, която Кагами и Озауа бяха задействали, той внимателно следеше стените на вагона - най-вероятното място където биха закачили зашеметяващите гранати с дистанционна детонация. Той не забелязваше такива устройства обаче - вероятно неизвестният нападател не бе имал време да постави повече от тях. Фенг подминаваше купе след купе без да се обръща назад, дори след като съотборниците му попаднаха в беда - ако сега се върнеше да им помогне, противникът му можеше да го нападне в гръб и той нямаше да постигне нищо. Трябваше да се довери на лидера си, дори донякъде да го смяташе за балама.

Стигна до четвъртото купе, когато забеляза човекът отговарящ на описанието на Шохей. Кестеняв, носещ слънчеви очила и скръстил ръце на гърдите си лежерно. Фенг веднага приложи Сенчестата си стъпка за да изтрие разстоянието помежду им. Влагайки голямо количество Ки в стъпалата си, с тази техника той можеше да постигне свръхчовешка скорост за кратко. Кратко, но в този промеждутък той можеше да прекоси не малко разстояние.

Фенг пристигна на мястото, към което се беше запътил, замахвайки към непознатия. Човекът може да беше невинен, но Фенг не можеше да рискува животите на отбора си. Юмрукът му обаче мина право през него, сякаш той не беше нищо повече от илюзия.

- Изненадващо бърз. Дори твърде бърз. Значи и ти притежаваш психическа способност?

Фенг се обърна назад, откъдето идваше гласа. Очилатият тип се намираше в коридора. Двамата бяха разменили местата си. Без да губи време, Фенг активира втора Сенчеста стъпка. Този път замахна с другата си ръка, понеже вляво имаше повече свободно пространство, в което можеше да работи.

Той отново удари въздуха. Този път обаче балансът му не беше единственото, което пострада. Внезапно до главата му стигна шок, който той не можеше да си обясни. Разбра причината чак след като върху ръцете му започна да се изсипва ръка от кръв. Гърлото му беше прерязано. Студена вълна мина през тялото му и отне цялата му сила. Фенг падна странично на земята, с гръб към отвореното купе.

- Но скоростта не е много полезна, ако нямаш уместно възприятие за случващото се около теб.

Значи беше това. Единственият начин, по който Фенг можеше да си обясни случилото се, бе че противникът му манипулира представата му за възприятие на времето. Според сетивата му непознатият бе все още в купето, докато той всъщност отдавна се е бил преместил. Вторият път зад него. Тялото на Фенг вероятно бе застинало безпомощно, роб на възприятието на ума си, докато нападателят прерязваше гърлото му.

- За съжаление изглеждаш твърде опасен за да те пощадя. Каква загуба, все пак. Психическа способност увеличаваща физическите параметри на притежателя си. Това е изключително рядко.

Непознатият със слънчеви очила прескочи тялото на Фенг и продължи в посока на останалите му съотборници. Последният образ в ума на Фенг, докато съзнанието му избедняваше, бе споменът за човека, научил го да се бие. Наричайки се Пустинният Вълк, той бе склонил да му предаде тайните си техники... или поне част от тях. Вълкът се отказа от ученика си, след като момчето използва наученото, за да убие няколко човека, на които искаше да отмъсти. Умирайки, Фенг се запита - ако беше последвал наставленията на учителя си да продължи напред, или дори ако само не се беше присъединил към Организацията в края на крайщата, щеше ли да стигне до тук? Но от друга страна - би ли могъл да продължи, с мисълта, че гангстерите, пребили майка му на пазара до смърт за дългове, водят животите си необезпокоявано? За толкова сложно място, този свят даваше изключително малко пространство за грешка.

Desert Wolf

[Shen Lee]

Продължение