Казуо така и не успя да изкаже загрижеността си, тъй като телефонът на Аюми даде заето и продължи да дава заето, независимо колко пъти набереше номера й. Той продължаваше да е единствения човек на улицата, заедно с гърчещия се на земята бандит. Тишината на останалата част от заобикалящия ги свят беше почти зловеща.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Казуо изсумтя ядосано след като Аюми не вдигна за четвърти път. Загасяйки екрана на телефона с клик на червената слушалка, той прибра телефона в джоба на джинсите си. След две секунди опит да се замисли върху ситуацията, последва първото проблясване на мисълта, което го споходи. Обърна се към змийския тип и стъпи с ляво стъпало върху раната на гърдите му.
- Ей - започна той със заплашителен тон. - Твоят картел занимава ли се с отвличане на хора?
Ако лежащият се опиташе да се прави на интересен или смел, Казуо щеше да натисне крак върху огнестрелната му рана без да се замисля.
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Типът с боядисана коса изскимтя когато Казуо сложи крак върху него, но не му даде причина да затвърждава мъчението.
- Да, правим го. Отвличаме туристи и ги продаваме на черния пазар. Особено момичета - в един момент лежащият изглежда поне частично разчете неизказаният проблем на Казуо, може би по реакцията му, и се усмихна злорадо. - Твоя приятелка? Отпиши я. Може да се справиш с няколко гангстери ниско във веригата, но не можеш просто да влезеш в базата и да си я вземеш. И не мога да ти обещая, че хората, на които ще я продадем, ще се държат добре с нея.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Лицето на Казуо се сви в гневна физиономия от внезапния емоционален пристъп, който причини речта на боядисания тип. Изтегляйки десния си крак за да може да набере скорост, той го засили и заби като топор в раната на гърдите на лежащия. След това, дишайки и издишайки накъсано и тежко, той насочи китайския пистолет към главата му.
- Има неща, с които не трябва да шегуваш.
Казуо дръпна спусъка напълно обладан от поглъщащата сила на гнева.
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Казуо вдиша дълбоко и издиша бавно. Въпреки, че нямаше против да се отдаде на вътрешния си демон, той нямаше да му помогне в избора на посока. Прибра пистолета в палтото си. Поглеждайки лежащия нещастник, той съжали за действията си за момент. Едва ли имаше по-добър начин да разбере къде да намери онези типове от картела, от това да разпита техен служител. Направеното беше направено обаче и мъртвите оставаха мъртви окончателно. Едно от правилата на света, които всъщност харесваше. Казуо реши просто да продължи напред по улицата, посоката в която дребосъкът беше избягал. Не виждаше смисъл да се връща, а ако попаднеше на джуджето, щеше да има сигурен билет до Картела. Ако ли пък не - вероятно щеше да се сблъска с тях така или иначе, ако търсеше достатъчно дълго в тази част на града.
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Казуо продължи да изследва улицата, по която бе тръгнал оригинално, още преди да изгуби Аюми Озауа. Постепенно започна отново да среща други хора по улиците - някой бяха хора със силно изявено престъпно излъчване, други изглеждаха по-безопасни. Първият тип го изглеждаха преценяващо, докато се разминаваха, когато изобщо му обръщаха внимание, а вторият страняха от него или се опитваха да привличат вниманието му колкото се може по-малко.
- Ей, ти там. Спри!
Мъжкият глас дойде иззад гърба му. Ако се обърнеше, щеше да види, че към него приближават с бързи крачки двама униформени полицаи - мъж и жена.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Казуо се обърна и изгледа намръщено полицията. "С какво ме занимават?" запита се за момент, преди да се сети, че не отдавна беше убил човек право на улицата. Но дори това да беше причината, как бяха нацелили точно него от всички други съмнителни хора в обкръжението? Все пак реши, че е по-добре да се надява, че е случайна проверка, отколкото да бяга директно - второто щеше да го вкара в проблеми със сигурност, а той вече си имаше доста такива.
- Мога ли да ви помогна с нещо - попита Казуо с предизвикателен маниер, без да крие, че полицаите му губят времето.
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Терористична атака? Какъв беше шансът такова нещо да се случи точно сега? Казуо стисна зъби с фрустрация, но в края на крайщата вдигна ръце за да позволи на полицая да го провери. Алтернативно трябваше да се опита да избяга, но това щеше да затрудни задачата му да открие Аюми. Всъщност едва ли имаше някаква причина да бъде сметнат за терорист, така или иначе.
- Сериозно, човече, идваш да разгледаш забележителности един път и попадаш на терористична атака.
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Бишъп? Писклив и досаден женски глас? Тоя сто процента беше един от хората на Акарауа. Мани всичко, ма и говореше с японски акцент, който лесно можеше да се различи от китайския такъв, стига човек да е живял и в двете държави. За негово щастие, Райто беше един от тези хора. Момчето беше сигурен, че залавянето и разпитването на този скин хеад щяха да ги доближат една идея по-близо до залавянето на целта им. Единственият проблем в момента беше да изчакат удобния момент за да направят хода си. Дали беше правилно да изчакат пича да ги заведе до Бишъп, или пък просто да го нокаутират, заведат в някоя тъмна алея където можеше да го разпитат като хората? След като се отдалечиха на известно разстояние от него, Кагами се обърна за да се подсигури, че не ги подозира в следене и не гледа към тях, след което прошепна тихо на Шохей следното:
- Йо, ще се опитам да подслушам по-подробно разговора им . Стой тука и се прави, че правиш нещо ор съмтинг.
След тези думи Райто намигна игриво към съотборника си, и използва светлините си способности за да... Може би най-точната дума беше изчезне? Е, той всъщност не изчезваше... Дори не ставаше невидим. Аберанта реално използваше манипулацията си над светлина за да изкриви светлините лъчи около него така, че да не падат върху него постигайки невидимост в процеса. Беше трик, който научи на пътя за тук докато си мислеше за начини по които може да използва светлините си способности. Беше първият път, в който го прави на цялото си тяло обаче, тъй че беше нещо ново, но изненадващо за самият Кагами не му се струваше чак толкова трудно. Сякаш караше колело за пръв път от 5 години, или нещо от сорта. Използвайки факта, че никой наоколо не можеше да го види повече, той започна бавно да се приближава към гологлавия тип, правейки всичко по възможностите си за не се блъска в други хора или предмети за да не вдига шум. Целта му беше да се приближи достатъчно близо до него за да подслуша разговора му като хората, след което щеше да прецени на място какво беше следващото най-добро движение.
Райто се прикри с невидимост и започна да следва гологлавия потайно, което си беше трудно, като се вземеше предвид колко населен беше пазара.
- Рот каза, че вече е по петите на целта, някъде в северозападната част на градчето.
Гологлавият крачеше със стабилна скорост и Райто даваше всичко от себе си само за да не изгуби приказките му от слух. На моменти дори не успяваше да избегне произволен сблъсък с тълпата, причинявайки объркване за минувачите, които търсеха виновника сред онези, които всъщност виждаше.
- Бих му помогнал, но, както споменах, си имам опашка. Същите хора, които да разпитвали за теб на пазара - гологлавият обърна леко глава назад, без да сваля телефона от ухото си, за момент, след което пак се загледа напред. - Изглежда съм ги изгубил за момента, но не знам колко хора още имат наоколо.
Гологлавият свали телефона за момент, като че ли за да прочете съобщение. След това отново го качи.
- Странно. Изглежда са се разделили. Хората ми са изгубили единият от поглед.
Човекът от другата страна изглежда даде някаква спокойна команда, от която Райто не можеше да чуе дори звук.
- Разбрано - отговори гологлавият и затвори разговора, след което започна да набира някакво съобщение на телефона си.
---
Казуо Хатаке
Полицаят започна да претърсва Казуо по начинът, който винаги те кара да се чувстваш неудобно. Не му отне много време да напипа пистолета в якето му. Очите му се присвиха леко и той повдигна дулото към носа си.
- Използван е съвсем скоро - каза той на колежката си. След това се обърна към Казуо. - Ще ви помоля да вдигнете ръце и да се предадете без съпротива. Арестувам в името на закона - втъквайки пистолета в панталона си, полицаят направи настъпателна крачка към Казуо.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Изглежда решението на Райто да проследи гологлавия тип беше повече от добро, тъй като разбра, че те знаят, че ние знаем. Но това което не знаеха беше, че ние знаем, че те знаят, че нием знаем, че те знаят че ги следим, или нещо подобно се въртеше в главата на Кагами. Изглежда обаче бяха дали някаква странна команда на непознатия, която русокосият не беше успял да дочуе преди да той да затвори телефона и да прати онова съобщение. Ако трябваше да предположи, то най-вероятно беше дал команда да хората си да се погрижат за Шохей, или нещо от сорта. Принципно това нямаше да е лесна задача за никому, тъй като колкото и да го мразеше, дори Кагами трябваше да признае, че съотборника му имаше завидни умения, но въпреки това реши за редно да го предупреди за идващото. Той извади пистолета си тихо докато беше прикрит от погледите на всички и се приближи бавно до гологлавия. Щом стигна удобно разстояние за удар, той замахна със всичка сила с дръжката на пистолета си за добавено тегло на удара към задната част на главата му с цел да го изкара извън съзнание. Принципно щеше да му е по-удобно да го застреля на място, но не можеше да си позволи това имайки се на предвид целият хаус който се случваше наоколо, затова това щеше да е достатъчно. Минувачите щяха да се чудат какво се случва, а през това време аберанта щеше да извади телефона му от джоба и да се прикрие в една от близките тъмни алеи преди да спре невидимостта си и да се свърже със Шохей за да му съобщи за информацията, която беше събрал за сега.
"Gureito" - помисли си Казуо, "Интелигентни ченгета, какво следва?". Вдигна ръце за да се престори, че се предава, но веднага след като ченгето се приближеше достатъчно близо, щеше да го изрита в хълбока с десен крак, след което щеше да сключи двете си ръце и да го удари с цяла сила по главата. Колкото до колежката му... щеше да се наведе веднага след действията си, да постави тялото на мъжа на пътя на потенциалния й опит да го застреля, а самият той щеше да вземе пистолета си обратно и да стреля в дясното й рамо. Това би трябвало да я обезвреди.
Ако всичко това минеше по "план", Казуо веднага щеше да избяга някоя от уличките водещи на север-североизток.
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Гологлавият падна безжизнено на земята. Минувачите наистина не разбраха какво се случи. Никой не забеляза и как мобилният телефон сякаш се изпари от ръката му. За щастие обаче Райто направи доброто решение да се изтегли от улицата, защото няколко човека скоро се притекога на помощ на видимо припадналия турист - дори един продавач напусна щанда си. Някои се опитваха да го свестят, а един повика бърза помощ. На черната хрътка щеше да й е трудно да се добере до него, ако искаше да го довърши в момента.
Райто обаче си имаше други проблеми в момента. След като взе телефона на гологлавия, забеляза изписаните букви "Message sent". Ако отвореше последното изпратено съобщение, щеше да прочете "Задръжте целта си. Аз ще се погрижа за другия." Райто опита да се свърже с Шохей веднага след това, но получаваше обратно единствено свободен сигнал.
Райто: -5 енергия.Оставаща енергия: 95.
---
Казуо Хатаке
Ритникът в левия хълбок наистина хвана ченгето неподготвено, след което нямаше как да избегне последващия удар в темето. Вероятно едно провинциално ченге нямаше опит с убийци, иначе не би си позволил изобщо да изпадне в такава ситуация. Полицайката наистина извади пистолета си, но не посмя да стреля срещу прикритието, което Казуо създаде. Безкрупулният гангстер обаче не се поколеба да стреля в рамото й, сблъсъкът от което я отхвърли назад.
Хората наоколо се бяха изпокрили преди Казуо да може да каже "Едно, две, три". Изглежда дори да се намираше в престъпен район, това да се изправиш срещу полиция си беше крайно. Но това нямаше значение за момчето с праволинейната нишка на мисълта. В момента той виждаше само едно нещо пред себе си. И следвайки го, той сви в пресечка водеща към северната част на града.
Ходейки напред, той забеляза как постройките бяха все по-слабо поддържани. Не само това, но и местните ставаха все по... съмнителни, меко казано. Изглежда западната улица беше просто предградие на лошата местност. Но какво беше целта на Казуо тук всъщност?
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Всъщност оригиналната цел на Казуо беше да избегне вниманието на полицията, но след като измина двеста-триста метра, се сети, че съвсем бе забравил за хулиганът, когото бе преследвал за информация. Ами сега? О, разбира се, как не се беше сетил досега? Та те имаха магьосник в отбора... или поне Райто се обръщаше към момичето по този начин. Вярно, че беше казала, че има някаква работа, но в момента буквално му беше нужна магия за да намери Аюми. Казуо спря на едно място, облегна се стената на постройка и набра телефона на среброкосата си колежка.
- Лау? Знам, че си заета, но имам проблем. Аюми изчезна и не мога да я открия. Знаеш ли някакъв начин, по който можеш да я проследиш? Мисля, че се е забъркала в проблем...
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Райто изгледа раздразнено собствения си телефон когато Шохей не му отговори. Причината да не го направи най-вероятно беше, че бе в схватка с хората на гологлавия, или просто беше мъртъв. Имаше го и варианта да не му дига просто щото не го харесваше, ма не би рискувал мисията само заради това... Нали? E, и да го мисли, нямаше да го измисли затова реши да се обади на следващият човек който харесваше най-малко от групата с идиоти, а именно Казуо. Двамата с хийлърката най-вероятно бяха прекалено далече и прекалено некомпетентни за да им окажат каквото и да е било помощ в ситуацията, но щеше да е добре да им даде ъпдейт за ситуацията. Той извади телефона си и изпрати гласово съобщение на телефона, който беше дал на кестенявия по-рано.
- Йоо, Казуо-кун! Да ти кажа, че имаме находка за Бишъп . Ще ти се обадя малко по-късно със детайлите, че имам малка каша на ръцете. - Райто си навигираше пътя из тъмните улички до мястото където беше оставил Шохей. - А, да! Забравих да ти кажа, че полицията претърсва района, тъй че не изпъквайте много. Седнете в някое кафе докато не ви звънна пак, или нещо от сорта. Чао, чао!
Общо взето това щеше да е разговора му с Хатаке. Кагами отново прибра телефона в джоба си. Реши да му прати гласово съобщение защото нямаше времето да си лафи по телефона с него, тъй като предишната им дестинация със Шохей не беше особено далече от мястото, където беше проснал гологлавия на земята.
Райто тръгна обратно към мястото, където се беше разделил с Шохей. Контрастът на улицата обаче бе осезаем. Хората бяха започнали да стават нервни, може би защото усещаха, че се случва нещо нередно в града. Райто беше подминат от двама мъжки полицаи, които бързаха по някаква причина. Някъде по средата на пътя, телефонът на гологлавия иззвъня с обаждане от някакво японско име.
---
Казуо Хатаке
Юн отговори на обаждането след 5-6 сигнала за набиране. Когато отговори прозвуча така, сякаш й досаждаха.
- Хатаке? Изгубили сте Юн? Разбирам, това не е хубаво.
От другата страна на разговора се чуваха странни звуци. Наподобяваха човешки стонове.
- Ще направя проследяващо заклинание след малко. Ще ти се обадя, когато съм готова.
След като Юн затвори, Казуо забеляза, че беше получил гласова поща. Ако я отвореше, щеше да чуе:
- Йоо, Казуо-кун! Да ти кажа, че имаме находка за Бишъп . Ще ти се обадя малко по-късно със детайлите, че имам малка каша на ръцете.А, да! Забравих да ти кажа, че полицията претърсва района, тъй че не изпъквайте много. Седнете в някое кафе докато не ви звънна пак, или нещо от сорта. Чао, чао!
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Докато чакаше, Казуо реши да не прави нищо излишно. Колкото и да го сърбяха краката, не знаеше дали ще се отдалечи или приближи до местоположението на Юн. След малко обаче все пак реши, че не може да стои на едно място и направи интелигентно решение - или може би просто оправда импулсите си с обяснение, което пасваше. Щеше да почне да обикаля пресечките на квартала, в който се намираше - донякъде за да не привлича излишно внимание, стоейки на едно място, и донякъде, защото все пак щеше да е полезно да познава устройството на улиците и сградите. Разбира се, щеше да внимава за ченгета преди да направи всеки завой.
По едно време се сети, че бе получил гласова поща от Кагами. В началото въобще не му беше до това, но в един момент разбра, че новините от Юн няма да пристигнат толкова скоро, колкото се надяваше. Можеше да изслуша съобщението, при положение, че нямаше по-добра работа така или иначе.
- За какво се обади изобщо? Не каза нищо полезно.
Изглежда Райто просто се държеше несериозно, както винаги. Как можаха да поставят такъв човек като водач на мисията?
But what should we do with our days? Trying to live flawlessly is a big no no.
Stop! Observe thoroughly the flow of the world! Ignore everything else, and here we go!
Кагами си ходеше по уличките с леко засилено темпо когато видя полицаите и подсъзнателно забави крачката си. Като работещ престъпник който си изкарва хляба с мръсен труд (Буквално) беше свикнал някак си, че винаги когато има полиция, то най-вероятно идваше за него или за нещо, в което беше замесен. Може би не грешеше за второто но факта беше, че не идваха за него, тъй като просто го подминаха. Имаха доста бърза крачка, тъй че Райто се изненада. Може би ако нямаше цялата тази ситуация с Шохей на главата щеше да ги проследи. Тъй като администратора не написа от коя страна го подминават, двете му предположения бяха, че или отиват на мястото където беше проснал гологлавия, или към Шохей, ако тичаха към другата посока. Най-вероятно беше станала някаква престрелка там, или нещо от сорта. Та, както си ходеше, изведнъж телефона на гологлавия звънна, и постави русокосия пред доста трудно решение, и най-лошото бе, че нямаше много време да го направи. Номерът беше от Япония, тъй че най-вероятно беше един от хората му или пък дори самата Бишъп. Можеше да дигне, и да рискува да се издаде, или да не го направи, и да накара човека на другата част на слушалката да се осъмни защо не го прави. Аберанта спря крачката си и се огледа, подсигурявайки се, че няма никой наоколо и дигна телефона, облягайки се на стената.
- Да?
Кагами направи всичко по силите си да звучи като гологлавият мъж. Беше го подслушал доста време, тъй че имаше някаква напредстава как звучи. Дали щеше да му се получи обаче, отговора от другата странна щеше да покаже?.
.svg)
