EX Story 1: "The Ghost of a Silent Night

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се усмихна на комбинацията от уменията им която се получи и каза:

- Давай, нямаме много време. - след което продължи със спринта си към селото, хвърляйки поглед дали го следва белокосото момиче.

[Miko Zatsune]

Момичето не се нуждаеше от второ подканяне. Ревът зад тях все още кънтеше между дърветата, а оранжевата светлина на горящите корени проблясваше през снежната буря като далечен пожар. За миг тя си позволи да погледне назад и да види как пламъците обгръщат дървесната преграда. Тактиката им беше проработила за сега, но това далеч не означаваше победа, а само спечели време. Нуждаеше се от повече тренировка и по-добри магически умения, за да можеше да се справя по-ефективно срещу такива чудовища.

Тя веднага се обърна обратно и се втурна след Зертариан. Снегът хрущеше под краката ѝ, а студеният въздух прорязваше дробовете ѝ при всяко вдишване. За миг ръката ѝ намери неговата, не за да го спира, а за да го дърпа, само за да се увери, че няма да се изгубят един друг сред бурята и тъмнината. Белокосото момиче стисна ръката му за кратко и продължи напред редом до него.

Погледът ѝ продължаваше да прескача между дърветата, снежната пелена и пътя пред тях. Този път не позволяваше на чудовището да изчезне напълно от мислите ѝ. Но и не му позволяваше да я забави.

[Shen Lee]

Двамата изгубиха представа за това колко дълго бягаха в снега, но в един момент излязоха от малък гъст участък в гората и пред тях се показаха границите на Ширакава. Въпреки това двамата продължиха да тичат, докато не забелязаха, че нищо не се показва от гората зад тях. Когато осъзнаха, че вече нищо не ги преследва, те спряха и се срутиха задъхани на заснежената земя. Дори Мико, която бе развила силно тяло, усети че натиснала тялото си до своите граници, след като адреналина започна да я отпуска.

---

Zertharian Natsuki:
119 HP-60MP/color]
15EN
Frostbite: -10 DEX, -10 SPD

Miko Zatsune:
205 HP
40 MP
30 EN
Frostbite: -10 DEX, -10 SPD

[Miko Zatsune]

Мико остана приведена още няколко мига, докато дишането ѝ постепенно започваше да се успокоява. Погледът ѝ се спусна към снега около тях. Двете редици отпечатъци се открояваха ясно върху белия склон, проследявайки целия им бяг чак до гората. Тя проследи следите с поглед за кратко, после вдигна очи към Зертариан.

- Хей... - започна тихо, все още поемайки въздух. - Дали няма да е добра идея да прикрием собствените си следи, mпреди да се отдъхнем и да продължим напред?

Погледът ѝ отново се върна към снега.

- Не знам дали освен по следите ни...не може да ни проследи и по други усети. Но ако има начин да му отнемем поне една следа, струва ми се, че си заслужава да опитаме.

[Zertharian Natsuki]

Дишайки запъхтян Зертариан каза на белокосото момиче:

- Не, ако иска може да намери селото без проблем. С цялата тази светлина от къщите от километри може да дойде ако иска. Факта че не ни е последвал показва че има бариера против зверове като него. А и ако излезнем там ще замръзнем. Този студ не е нормален даже бих казъл че е може би магически, но не знам защо какво или кой го причинява. Момент. - казвайки това той потърси парапет наблизко върху който да седне и да въстанови нормалното си дишане.

След това действие и почивка той добави:

- Трябва ни някой селски мистик или старейшина който да ни даде информация за този регион. По мойте данни това не е нормално явление и трябва да действаме бързо иначе може да има тежки последствия за всички ни. Случайно да знаеш някого тук към когото можем да се обърнем? - попита той белокосото момиче.

[Shen Lee]

Мико определено познаваше някой, който можеше да се определи като "мистик", ако човекът не се намираше все още в среща...

[Miko Zatsune]

Мико остана замислена за миг.

"Мистик..."

Думата веднага извика в съзнанието ѝ един образ. Небесният генерал Джинзо Ямура. Именно той я беше оставил на верандата на страноприемницата с една-единствена задача - да наблюдава духовното време. Тогава тя не беше разбрала напълно какво има предвид... но всичко, което се случи след това, сякаш беше част от същото явление. Тя вдигна поглед към Зертариан и леко кимна.

- Може би... всъщност познавам някого.
За миг погледът ѝ се плъзна към светлините на селото.

- Пристигнах тук с човек на име Джинзо Ямура. Той е... - тя се поколеба за миг, търсейки най-точното определение, с коeто да го представи пред белокосото момче. - Небесен генерал. Именно той ме помоли да наблюдавам духовното време още преди всичко това да започне.

Мико издиша бавно.

- Ако някой знае какво се случва тук... предполагам, че е той.
Тя хвърли още един кратък поглед към притъмнялата гора, преди отново да се обърне към Зертариан.

- Да отидем към страноприемницата. Там трябва да е... ако срещата му вече е приключила.

[Zertharian Natsuki]

При споменаването на съчетанието "небесен генерал" погледът на младият магьосник стана леко ядосан и мрачен. Все пак те го бяха заточили в затвора за една седмица и също така тези генерали в неговите очи не правеха достатъчно за да бранят народа им - той бе започнал да ги вижда като лъже герой, но все пак нямаше особен избор и каза с въздишка:

- Добре да вървим при него макар че нещо ми подсказва че няма да е много приятна среща с мен. - колкото и да не му бяха приятни имаше два приоритета - да намери ценната руда преди да бъде погубена и да разреши този мистичен проблем иначе се притесняваше, че би взел много жертви.

[Miko Zatsune]

Мико забеляза промяната в изражението му. За миг замълча, после поклати леко глава.

- Всичко е наред. Тя изговори думите спокойно, без да звучи така, сякаш се опитваше да го убеди насила. - Ямура-донно... не ми изглежда като лош човек.

- След като се събудих... той ми даде подслон. Погрижи се да имам къде да остана, даде ми дрехи за студа и вместо да ме разпитва непрекъснато... започна да ме обучава..

Тя сведе поглед към празния ръкав, прилепнал до тялото ѝ.

- Не знам какво мнение имаш за небесните генерали... но досега той не ми е дал причина да не му се доверя. - Мико се обърна към него и за пръв път от известно време на лицето ѝ се появи едва доловима, спокойна усмивка.

- Ако има някой, който може да ни каже какво става с тази планина... мисля, че си струва поне да го изслушаме.

[Zertharian Natsuki]

- Все пак ще внимавам. - казвайки това той погледна бялата й коса и липсващата й ръка, след което продължи:

- Къде беше последните месеци? И как си като цяло? Последният път в който те видях трябваше да се боря с демон в тялото ти. - Той продължи да се взира в бялата й коса, която бе побеляла като неговата. Нещо което знаеше твърде добре защо бе така и че бе негово дело заради ритуала, с който я бе съживил.

[Miko Zatsune]

Думите му я накараха да замръзне за миг.

Погледът на Мико помръкна. Досега бе чувала само откъслечни намеци за онова, което се бе случило в Академията, но никой не ѝ беше казвал толкова директно. Пръстите на единствената ѝ ръка неусетно се свиха в юмрук, а погледът ѝ за миг се спря върху снега пред тях.

- Значи... наистина е било толкова зле...

Последва кратко мълчание. Когато отново вдигна очи към него, в тях вече нямаше изненада, а тревога.

- Кажи ми честно...

- Нараних ли... някого? Толкова тежко, че... да не е оцелял?

Въпросът прозвуча тихо, почти предпазливо, сякаш самата тя се страхуваше от възможния отговор. След миг погледът ѝ се спря върху косата му. Снежнобяла. Почти същата като нейната.

Мико инстинктивно прокара пръсти през собствената си коса, сякаш едва сега осъзнаваше колко си приличат.

- И... още нещо.

- Косата ти... Защо е побеляла? Моята също стана такава, когато се събудих... Мислех, че е просто последица от случилото се... но...

Тя го погледна въпросително, без да откъсва очи от него.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан забеляза тревогата и се опита да смегчи обстановката като каза с лек и спокоен тон:

- Не, всичко беше овладяно от Генерал Ямагучи и един белокос войн с огромен меч. Аз с още трима съученици тъкмо стигнахме до залата където беше ти. Накамура беше тежко ранен но докторите спасиха живота му. Но... - той спря за момент. - Третото момче с нас... Не беше момче, а някакъв мъж с името Разпутин, който се беше прикрил с магия на илюзията като ученик. Той ги простреля тежко с пистолет и взе демонът от тялото ти и мисля че го заключи в себе си за да вземе силата му. - той си помисли да й каже за мъртвата армия от екзорсисти но реши че ако каже това можеше да навреди на психиката на момичето затова излъга:

- След това този куче син използва силата на демона ти за да призове армия от демони които избиха много екзорсисти. Ако някой е за вина е този мрачен агент който се беше промъкнал в академията и за жалост това бе плана му за разсейване чрез който да избяга.

За въпроса за косата й, той не знаеше какво да каже но реши да бъде твърд:

- Що се отнася за косите ни. Това е защото не ни остава много време живот. Ти беше мъртва от тази случка и това как Разпутин изкорени демона от теб. В опит да го спра се опитах да открадна демона преди него от теб и да го заключа в мен като го свържа като източник на живот с теб, но за целта ползвах заклинание за което нито имах подготовката нито знаех нещо. Свързах се с бога на отвъдното чрез него за помощ, но да кажем. - Той замлъкна с мрачен тон който стана леко гневен:

- Той реши че просто ще остави демона в Разпутин, и ще вземе полувината от вече съкратения ми наполовина живот и ще го даде на теб. Като така донякъде поне постигнах едната полувина от плана ми макар и по доста по мрачен и недъгав път. Та накратко имаме много кратко време живот освен ако не успея или не успеем да измислим нещо. Също така знам че богът свърза душите ни по някакъв начин но повече от това не знам.

Той замлъкна след това нямаше какво да каже освен, че трябваше да побърза с плана си да заключи мощния демоничен крал от Киото в себе си за да намери начин да удължи живота си, а от там потенциално и нейния.

[Miko Zatsune]

Мико не каза нищо дълго време. Думите му се подреждаха една след друга в съзнанието ѝ, но сякаш не успяваха да се слеят в едно цяло. Академията. Разпутин. Демонът. Смъртта. Белите им коси. Половината живот...Тя сведе поглед за миг, сякаш се опитваше сама да подреди всички липсващи парчета от собственото си минало.

- Значи...този Распутин държи силата ми... заключена в себе си?

Въпросът прозвуча спокойно. Не защото новината не я разтърси, а защото все още не знаеше как да се почувства. За нея онова присъствие никога не беше било просто "демон". То беше част от живота ѝ толкова дълго, че дори мисълта, че някой го е отнел, звучеше странно. След няколко секунди тя вдигна поглед към Зертариан.

- Благодаря ти... че ми каза истината.

Погледът ѝ постепенно се избистри. Първоначалният шок започна да отстъпва място на познатото спокойствие, с което винаги гледаше напред.

- Ако този човек е успял да направи всичко това... тогава едва ли е обикновен магьосник.

Тя бавно сви единствената си ръка в юмрук.

- Това означава само едно. Трябва да стана по-силна. Не за да си върна миналото... а за да мога един ден да се изправя срещу противник от такова ниво, без да бъда безсилна.

[Zertharian Natsuki]

- Да старата ти сила е в него или по-скоро е открадната от него. Но като гледах колко е спокоен и хладнокръвен мога да кажа само едно. Той е опасен и е извън нашата сила или онзи зимен горски звяр който ни гони досега. Няма да е лесно да се справиш с него. Но за твое щастие, аз също искам да му стчупя врата или точният термин е да изкореня гръбначният му стълб с голите ми ръце. - изведнъж магьосника се сети че забравяше да пита най-важният въпрос, който късаеше и бъдещите му планове, без да се замисли той го отправи:

- Как се случи това да изгубиш контрол над този демон? Не питам защото те съдя а защото имам интерес колко е трудно такова нещо да бъде заключено и ползвано като източник на сила?

[Miko Zatsune]

Въпросът го накара да замълчи. Мико инстинктивно повдигна единствената си ръка и притисна пръсти към челото си. Очите ѝ се притвориха, докато се опитваше да достигне до онези изгубени спомени. Колкото повече ги търсеше, толкова повече усещаше единствено празнота... и тъпо пулсиране зад слепоочията си.

- Аз... имах двубой по време на изпита... срещу Хиитоми-сан...едно червенокосо момиче с огнена лисица на рамото, в случай, че не я познаваш.

Думите излизаха бавно, сякаш ги изтръгваше една по една от съзнанието си.

- Спомням си, че използвах талисман... който бях отнела от нея...

Тя стисна очи за миг по-силно, а пръстите ѝ леко се впиха в челото.

- После...

Мико бавно поклати глава и отпусна ръката си.

- Не... не мога да си спомня. Следващото, което помня... е как се събудих така.

Погледът ѝ неволно се плъзна към празния ръкав на робата, преди отново да срещне очите на Зертариан.

[Zertharian Natsuki]

- Значи е било нещо от магията в този талисман, явно ще трябва да попитам нея какво е ползвала за да разбера повече как е отприщило демона. Но това не е важно сега, трябва да решим проблема с този необикновен студ. - Зертариан си спомни за влака и спря за момент:

- Чакай ти и твоите приятелки ли спасихте влака от терористичната атака? Какво стана тогава? Аз бях малко... да кажем изоставен по средата на нищото от тези престъпници.

[Miko Zatsune]

При споменаването на влака Мико остана замислена за момент.

- А... влакът...

Погледът ѝ се отмести към заснежените покриви на селото.

- Предполагам, че си прав. След това всичко се случи толкова бързо... че не успях да разбера какво е станало с теб.

Тя замълча за кратко. После думите му за необичайния студ отново изплуваха в съзнанието ѝ.

"Духовното време..."

Ямура-донно неслучайно я бе помолил да го наблюдава. Досега тя беше следвала случващото се почти изцяло по инстинкт, но сега, когато опасността бе отстъпила за миг, си даде сметка, че задачата му все още не беше приключила.

Мико пое бавно въздух и затвори очи за миг. Не използваше заклинание, нито се опитваше да призове магия. Просто насочи вниманието си към онова странно усещане, което бе следвала още от началото на снежната буря, опитвайки се да долови дали промяната в духовното време все още носеше същия ритъм... и дали източникът ѝ можеше да бъде усетен по-ясно сега, когато вече се намираха под защитата на селото.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан кимна след което каза:

- Предлагам да продължим към където се намира небесния генерал, преди да е станало по-студено. - след това той замислено се загледа към гората от която бяха дошли.

[Miko Zatsune]

Мико кимна леко.

- Да... нека не губим време.

Тя не побърза да се изправя обаче, а щеше да изчака Зертариън да направи пръв действие, преди тя да наруши тишината. Гласът ѝ този път бе по-тих, по-замислен.

- Случайно... знаеш ли какво се има предвид под "духовно време"?

- Ямура-донно ме помоли да го наблюдавам... а този студ... не ми се струва като обикновена зима.

Погледът ѝ се спусна към празния ръкав, който лежеше прилепнал до тялото ѝ.

- Мислиш ли... че онова, което ни застигна в планината... въздействаше само на телата ни?

Тя замълча за миг, сякаш се колебаеше дали изобщо да зададе следващия въпрос.

- И... след всичко, което ми разказа... след демона... след това, което се е случило в академията... възможно ли е да съм изгубила нещо повече от ръката си?

Пръстите на единствената ѝ ръка неусетно се свиха.

- Ако е бил наранен... самият ми дух... има ли изобщо начин някой ден да бъде възстановен?

[Shen Lee]

Зертариан вероятно не разбираше какво прави Мико. Иронично, за изминалите месеци, в които той бе подобрил бойните си умения, белокосото момиче, което той неотдавна спаси с пакт с бога на подземния свят, бе напреднало в магическите си способности и то вероятно по начин, който той дори не разбираше. Зертариан се възползваше максимално от модерното ефективно обучение, което предлагаше Академията на Киото, но Джинзо Ямура показваше на Мико по-фини аспекти на магическото изкуство, които не можеха да бъдат открити в учебник. Умения, които нейният сенпай, Алистър Краули, й бе казвал, че произхождат от стари магически традиции, или неща, които един Онмьоджи може да развие на "стара възраст", когато започне да добива по-дълбоко разбиране за природата на магията.

Усетът на Мико все още бе далеч от добре развит, но тя можеше да усети разлика спрямо по-рано. Може би просто си представяше, но като че ли можеше да усети потоци... не от "истински" вятър, тъй като такъв дори нямаше в момента. В атмосферата около тях имаше слабо но постоянно движение, като пулс, който идваше далеч от точката, в която тя се намираше в момента. Той носеше усещане за стагнация, като тежко чувство, което изпиваше енергията на човека афектиран от него. Това чувство резонираше със същия мраз, който се бе вкоренил в телата им. В началото бе помислила, че тук е просто по-студено отколкото обратно в Киото, но сега можеше да усети, че това свръхестествено влияние бе проникнало в самата й същност.

Мико отвори очи. Без да усети, тя се беше насочила към точката, от която идваше "пулса" на свръхестествена смразяваща енергия. Тя гледаше към определена част от планините, които обграждаха селото.

Zertharian Natsuki:
119 HP
-60MP
15EN
Frostbite Heart's Frost: -10 DEX, -10 SPD

Miko Zatsune:
205 HP
40 MP
30 EN
Frostbite Heart's Frost: -10 DEX, -10 SPD