EX Story 1: "The Ghost of a Silent Night"

[Miko Zatsune]

Мико остана тиха за няколко секунди. Погледът ѝ се задържа върху чаената повърхност, преди спокойно да поклати глава.

- Това е невъзможно.

Тя не го каза остро и не прозвуча като упрек. Просто като нещо, до което бе стигнала след всичко, което бе изгубила през последните месеци.

- Ако такава сила можеше да решава всичко... нямаше да седим тук сега.

Пръстите ѝ леко се плъзнаха по ръба на чашата, докато погледът ѝ за миг се изгуби в пламъците на камината.

- Мисля си... онези терористи във влака изглеждаха доста опасни.

Гласът ѝ стана по-тих, сякаш си припомняше откъслечни картини.

- Особено онзи... с бялата коса и меча. Сблъсках се с него на покрива на влака.

Тя въздъхна едва доловимо, без да откъсва очи от огъня.

- Ако някога ще се изправям срещу хора като Разпутин... ще ми трябват хора като тях. Не защото са чудовища... а защото са достатъчно силни, за да се противопоставят на чудовища. Ще бъде трудно да им спечеля доверието, но може би не е невъзможно. Не мога да намесвам Генерал Ямура, сенпай, и "татко" в тази каша, ще се наложи да измисля собствен план.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се замисли:

- А може би просто не е достатъчна и трябва още или правилното силно същество да бъде заключено. А що се отнася за белокосият мъж чакай беше висок с бяла коса и голям меч? Видях го на гарата и после в Киото в болницата след което помагаше с това да спрем демонът ти. Сигурна ли си че е бил от тях? Действията му ми се струват нелогични. Най-малкото очаквах да ме нападне заради смъртта на партньорката му от влака. Хмм това е доста странно. - той потънна в мислите си. Но бързо бе изваден от казаното последно от момичето:

- Хей за Разпутин имаш магиите ми. Имам сметки за уреждане с него след като прогони духа на ковача от мен.

[Miko Zatsune]

Мико го изслуша, без да го прекъсва. За момент погледът ѝ се задържа върху чашата, преди да се върне към него.

- Оценявам го. Наистина.

Тя леко кимна, приемайки думите му, но след това поклати глава.

- Но първо трябва да се погрижим за себе си. Още не знаем какво се случва тук, а и двамата едва се измъкнахме от онзи звяр. Ако тръгнем да преследваме по-големи цели сега, само ще допуснем някоя още по-голяма грешка.

Мико замълча за миг, след което погледът ѝ се насочи към празния ръкав на кимоното ѝ.

- Трябва да станем по-силни. Да разберем какво можем и какво не можем да направим... и чак тогава да решаваме как ще си уреждаме сметките с онзи Разпутин или който и да е друг "терорист".

Тя отпи малка глътка от чая, но след това сякаш нещо ѝ хрумна. Погледът ѝ се насочи към входа на хана, където по-рано бе забелязала малкия дух.

- Ами духът?

Мико се замисли за момент, преди да продължи.

- Ямура-донно ми е казвал, че това е дух, който носи късмет на дома. Може би... знае нещо за това място. Дали можем да го помолим за помощ? Или поне да разберем дали е усещал нещо необичайно в планината?

Тя остави чашата си и се изправи бавно.

- Може би първо трябва да поговорим с него, преди да правим каквото и да било друго.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан кимна удобрително за всичко което тя каза и добави:

- Да затова съм тук. В тази планина има рядък минерал който ми трябва да изготвя за оръжие. А що се отнася за след това ще се наложи да мина през Токио. Има нещо там което може да повиши силата ми повече и след това не мисля че ще има кой да седи на пътя ми.

- Що се отнася за духа тъй като и без това без Ямура-сан сме доникъде може да си пробваме късмета, но знай че духовете не са като нас. Те виждат и възприемат света по друг начин. Това е нещо, което научих от приключенията ми в гората. Трябва да сме внимателни с тях.

Той даде знак на белокосото момиче да го последва и се запъти към духа.

[Shen Lee]

- Заформяш нови приятелства, и то с терорист?

Глас добре познат на Мико, и не толкова познат на Зертариан, изкара двамата от уютната им дискусия. Те се обърнаха към стълбището по което слизаше възрастен мъж на среден ръст облечен във фина премяна на ритуален онмьоджи. Зертариан си спомняше този човек от погребението на баща си... а и не само. Джинзо Ямура беше легендарна фигура в сферата на магическия свят, известен като "Рикугоу, пазителят на шестте посоки". От онва, което знаеше, в днешни дни той вече рядко се показваше на публични места, но все още не бе предал титлата си на Небесен генерал на наследник.

Джинзо Ямура

Един от Дванадестте небесни генерала, титла: "Рикугоу"

- Не се притеснявай, просто старческа шега - мъжът се усмихна иронично. - Не тая лоши чувства. Би било по-странно, ако един младеж не направи нещо необмислено толкова скоро след загубата на родител.

[Miko Zatsune]

Мико замълча в момента, в който чу познатия глас. Погледът ѝ се насочи към стълбището, а когато видя Ямура, изражението ѝ стана по-сериозно. Тя не каза нищо веднага. Само го наблюдаваше, докато слизаше по стълбите, а думата „терорист“ остана за момент в мислите ѝ.

- Ямура-донно...

Гласът ѝ беше спокоен, но в него нямаше предишната непринуденост. Мико хвърли кратък поглед към Зертариан, след което отново се обърна към Ямура.

- Не знаех, че сте тук.

Тя сведе поглед за миг, сякаш обмисляше думите му.

- А що се отнася до него... не знам дали мога да го нарека приятел.

Последва кратка пауза.

- Но ми помогна, когато имах нужда от помощ. И след всичко, което се случи... не смятам, че е редно да го съдя само по това, което съм чула за него.

Мико остана на мястото си, без да прави опит да се приближи. Погледът ѝ отново се върна към Ямура.

- А за останалото... ще ви изслушам.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан наблюдаваше генерала пред него с известна доза притеснение но накрая събра кураж и каза:

- Признавам, че съм правил грешки но с хора от различни организации като Илюминати или Акацки на свобода и скрити почти навсякъде е възможно да бъда твърде скептичен... дори и към имперски пазач... особенно ако нося мощна реликва.

- Но признавам грешката си и любопитсвото което имах към меча който исках да върна. Особенно като на какво бе способен. Все пак демоните могат да са невиждан източник на сила. Сила която да подсигури ред.

Зертариан млъкна преди да е казъл нещо което не трябва. Все пак плана който кроеше - да заключи демоничен крал в себе си сигурно би му издействал смъртната присъда тук на място от самият генерал.

- Но не съм тук за глупави изпълнения. Напротив опитвам се да разбера какво става в планината, особенно след като ни подгони огромен звяр от там до тук.

[Shen Lee]

Ямура изслуша обяснението на Мико и кимна в одобрително съгласие.

- Способността да намираш другари е безценна за един екзорсист.

Небесният генерал отправи поглед към нещо в далечината на пейзажа отвъд прозорците.

- Това неестествено време... Въпреки, че сърцето му се крие в планината, последствията могат да стигнат по-далеч. Това може да не е причината, поради която сме тук, Мико, но не можем просто да си затворим очите.

[Miko Zatsune]

Мико изслуша думите на Ямура мълчаливо. Погледът ѝ неволно се насочи към прозореца, отвъд който се простираха заснежените планини. В съзнанието ѝ отново изплува онова странно усещане, което я бе съпътствало, когато се опитваше да се вслуша в духовния поток на мястото. Имаше нещо познато в него. Не самият студ, нито тежестта, която сякаш проникваше отвъд плътта ѝ. По-скоро нещо, което бе усещала и преди, но колкото повече се опитваше да си спомни, толкова повече връзката се изплъзваше от мислите ѝ.

- Ямура-донно... мога ли да ви попитам нещо?

Мико обърна глава към него. Изражението ѝ остана сериозно, а в гласа ѝ се долавяше известна несигурност.

- Когато се опитах да усетя духовния поток в планината, почувствах нещо странно. Енергията сякаш носеше... скръб. Сякаш нещо е било изгубено и след него е останала само празнина.

Тя замълча за миг, опитвайки се да подреди мислите си, преди да продължи.

- Но имаше и нещо друго. Самото усещане ми беше познато. Не мога да си спомня откъде, нито с какво да го свържа. Колкото повече се опитвам, толкова по-далечно ми се струва.

Пръстите ѝ леко се свиха върху плата на кимоното ѝ. Мико не беше сигурна дали ставаше дума за спомен, за нещо, което бе усещала чрез магията си, или за нещо съвсем различно.

- Случвало ли ви се е да усещате нещо подобно? Има ли нещо в тази енергия, което би могло да ми помогне да разбера защо ми се струва толкова позната?

[Zertharian Natsuki]

За момента Зертариан не искаше да казва нищо което можеше ненужно да привлече вниманието на генерала към него а и Мико бе тази, която бе видяла какво става в гората така че той остави засега диалога между тях двамата и наблюдаваше внимателно и концентрирано двамата души пред него опитвайки се да анализира Генерала като що за човек бе и какъв е той като възгледи.

[Shen Lee]

- Този феномен без съмнение е свързан с духовно присъствие в района. Духовете не са хора, но са способни на емоции също като нас. Тяхната духовна не е ограничена от физическо тяло и заради това е много по-лесно тя да бъде повлияна от външни или вътрешни фактори. Дух, който изгуби контрол над емоциите си може да претърпи сериозна промяна или дори да се трансформира в нещо напълно неразпознаваемо.

- Силите на тези същества са манифестация на самата им същност. Докато си анализирала природата на феномена, вероятно си усетила ехо на причината за сегашното състояние на този нещастен дух.

[Miko Zatsune]

Мико изслуша обяснението на Ямура, без да го прекъсва. Думите му постепенно ѝ помогнаха да подреди усещанията, които я бяха объркали в планината. Ако духовната енергия действително отразяваше същността на своя притежател, тогава онова, което бе доловила, може би не беше просто следствие от студа.

- Ехо на причината...

Тя повтори тихо думите му, замисляйки се. В съзнанието ѝ отново изплува усещането за тежест и дълбока скръб, което бе доловила сред духовния поток. Не приличаше на обикновено присъствие. Енергията сякаш бе застинала в едно и също състояние, неспособна да се освободи от нещо, което я измъчваше.

- Когато се опитах да я усетя, имах чувството, че тази енергия носи скръб. Не просто тъга... а сякаш нещо е било изгубено и е останало само усещането за липсата му.

Мико сведе поглед за момент. Не можеше да каже дали това бе спомен, който самият дух бе оставил в енергията си, или просто отражение на състоянието му. Но чувството ѝ бе останало достатъчно силно, за да не го пренебрегне.

- Не успях да разбера повече от това. Това момче до мен се опита да ми помогне, като ми позволи да използвам неговата енергия, за да се настроя по-добре към духовния поток. За кратко успях да възприема присъствието по-ясно, но така и не успях да се докоснем напълно до самата енергия.

Изражението ѝ се втвърди леко при спомена за онова, което последва. Опитът им не беше преминал така, както се надяваха. Колкото повече се опитваха да се доближат до това присъствие, толкова по-ясно осъзнаваха, че то не е нещо, с което могат да си позволят да експериментират безразсъдно.

- В един момент разбрах, че ако тази енергия започне да ни въздейства по-силно, последствията може да са опасни. Не знам какво би могла да причини на духовната ни същност, ако останем изложени на влиянието ѝ твърде дълго.

Мико отново погледна Ямура. В очите ѝ имаше любопитство, но и предпазливост. Тя искаше да разбере какво се случва в планината, ала не желаеше отново да се хвърля към непознатото, без да разбира рисковете.

- Възможно ли е силна скръб или загуба да доведе до подобна промяна в един дух? И ако това е причината... има ли начин да му помогнем, без да позволим на състоянието му да повлияе и на нас?

[Zertharian Natsuki]

Зертариан ги изслуша внимателно и не можа да се сдържи преди да каже:

- Извенете но ако разбирам правилно духовете са силно подвалстни на емоции? Моля поправете ме ако греша Генерал Ямура-сан. Мико ти каза, че тя изпитваше силна тъга? На скръб? Значи е горски дух от много древен период с много сила, който е загубил нещо ценно. В такъв случай има ли как да осъществим контакт с него и да се опитаме да му помогнем със тъгата и скръбта? Учението ми за жалост покрива офанзивни и обездвижващи магии но не и комуникативни така че бих се нуждаел от помощ за да се справя с този йокай по мирен път. Но се боя че нещо ми липсва което трябва да знам. Като какво би го накарало да скърби така?

Но магът не се спря там, мисълта над това което двамата пред него бяха казали го накараха да реализира нещо върху собствените си грандиозни цели с които би могъл да постигне неговата цел и на Мизуки, а именно да изгради героя да справедливостта. Той не се сдържа и се обърна към старейшината:

- Простете ми предварително след инцидента в Киото и Токио се замислих върху Йокайте и Демоните, но... - той пое дълбоко въздух и продължи - Това означава ли, че предвид това което стана с Мико в Киото, означава че когато човек е хазяйн на такава стихия в тялото си, тя се влияе от емоциите и светогледа на човека и сформира нещо непознато за нас? Тоест съзнанията биха могли да се слеят в едно? Тогава какво би станало ако свръх мощен Йокай или Демон с чувство за чест и войнственост или нещо подобно се слее с човек който иска да бъде герой на справедливостта? Не би ли се получил перфектният герой със силата да спаси всички?! Не би имало неспасени души, трагедии като тази от Сайтама не биха се повторили. - изведнъж мага рязко замлъкна, той усети, че си бе отворил устата твърде много където не трябва или не знаеше и можеше да бъде екзекутиран на място той веднага панда на коляно и каза:

- Това е хипотетична мисъл на млад магьосник от Академията само любопитство моля ви да проявите разбиране и да не го третирате като престъпление. Мислех на глас.

[Shen Lee]

- Това, което сте усетили вероятно са емоциите на духа в планината. Обикновено нашето съзнание не се влияе от такива смущения. Но, ако това все пак се случи, духовното тяло на човек лесно може да стане жертва на влиянието им. Дори обучен магьосник, ако няма достатъчно силна воля.

Ямура погледна към Зертариан, присвивайки очи за момент, преди отново да възстанови неутралното си изражение.

- Обладаване. Един от малкото начини, по които тези същества могат да повлияят на духовното ни тяло. Не храни илюзии по този въпрос. Съзнанието на един дух лесно би надвило твоето собствено, особено когато става дума за някой от висока категория. Емоциите им имат голямо значение за тях, но твоите собствени вероятно не биха имали повече значение от жуженето на муха, за един от тях... и това е само в случай, че тази муха не бъде смазана по начало.

- Не познавам добре митовете на този регион, така че не мога да съм сигурен с какво си имаме работа. Не очаквам да прокудите йоукай от такова ниво, но един екзорсист притежава различни методи за справяне с духовни заплахи.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се замисли върху казаното от генерала изправяйки се отново:

*Това че досега не се е случвало или никой не го е опитвал не означава, че е невъзможно а и да беше възможно, съм сигурен че старите генерали с отживялото им мислене не биха го погледнали камо ли удобрили. Но значи има шанс да постигна нещо дори ако не мога да надвия демоничен крал след като го заключа в себе си, то поне мога да опитам да се слея с него и да създам нещо ново, което да служи за правилната кауза. Видя ли Мизуки и аз имам своите методи да съм герой макар и не конвенциални.*

- В такъв случай, Мико - каза той обръщайки се към момичето. - Каза, че този дух изпитва тъга? Ако предположим че е стар и силен значи нещо наскоро го е измъчило. Дори и да не можем да го прогоним от нашия свят си заслужава да се опитаме да го разберем и да му помогнем. Пък и ако е невинен дух, който просто е пострадал по някаква причина е по-добре да не го гоним, а да му помогнем.

- Знаеш ли от къде точно в планината усети присъствието му? Ако го открием може да отидем и да говорим с него.

[Miko Zatsune]

Мико изслуша Зертариан, без да го прекъсва. След въпроса му погледът ѝ за кратко се насочи към прозореца, отвъд който се простираха заснежените планини.

- Не мога да ти посоча точно място. Усещането идваше от планината, но не успях да определя откъде точно. Беше по-скоро като застинал пулс в духовния поток... нещо, което се разпространяваше сред околността.

Тя замълча за момент, опитвайки се да възстанови усещането възможно най-точно. Скръбта, която бе доловила, все още се открояваше в спомените ѝ, но причината за нея оставаше неясна.

- Съгласна съм, че трябва да разберем какво се е случило с него. Ако наистина страда, няма причина да приемаме, че трябва да го прогоним.

Погледът ѝ се върна към Зертариан, а изражението ѝ остана спокойно и съсредоточено.

- Но не мисля, че само с разговор ще успеем да го вразумим. Ако емоциите му са достатъчно силни, за да променят самата му същност и да засегнат духовния поток около него, вероятно няма да можем просто да му обясним, че трябва да се успокои.

Мико хвърли кратък поглед към Ямура. Предупреждението му за обладаването не беше нещо, което възнамеряваше да пренебрегне. Тя вече знаеше колко лесно човек може да загуби контрол над себе си, когато се изправи пред сила, която не разбира.

- А ако се приближим прекалено много и попаднем под влиянието му, може да се окажем неспособни да му помогнем... или дори да се защитим един друг.

Тя сведе поглед за кратко към чашата си, преди отново да заговори.

- Може би трябва първо да научим повече за духовете в този район. Да разберем дали има начин да защитим съзнанието си, преди да се опитаме да установим контакт. Ако съществува някакъв ритуал или метод, който би ни позволил да усетим присъствието му, без да се излагаме директно на влиянието му, би било по-разумно да започнем оттам.

Мико отново насочи поглед към Зертариан.

- Не казвам, че трябва да се откажем. Просто не искам да приемаме, че щом намерим духа, ще можем да разговаряме с него като с обикновен човек.

Тя направи кратка пауза, след което добави:

- Ямура-донно, вие знаете ли дали има начин да се подготвим за подобна среща? Или дали съществува някакъв безопасен начин да разберем повече за този дух, преди да се приближим до него?

[Shen Lee]

- Духът може наистина да е неспособен да комуникира... или просто да не желае да го прави. Но е възможно да има друг начини да бъде умилостивен.

- Във всеки случай, влиянието на магическите вълни расте бързо, може да нямаме достатъчно време за нормално проучване...

Мико за момент загуби внимание към думите на Небесния генерал, тъй като Дзашики-варашито напусна мястото до прозореца си и се доближи до камината. Детето падна на колене и започна да рови с ръце в камината, като че ли търсеше нещо там.

Зертариан нямаше опит с този къщен дух и може би не откри нищо необикновено в действията му. Но нещо, което му направи впечатление беше стъклото на прозореца, върху който досега духчето бе рисувало с пръсти. По-рано то бе изобразило планинските склонове, но сега под тях имаше нещо допълнително. Прости линии, които наподобяваха... къща с наклонен покрив.

- ...намерите източника, завържете тези талисмани в пентагон около него. Това е временна мярка, но може да ни даде достатъчно време да ограничим духа, докато свикаме хора за пълен екзорсизъм. През това време ще остана тук, за да изградя бариера, която да предпази селото доколкото е възможно, в случай, че се провалим.

Ямура подаде две прости връзки с няколко талисмана закрепена за всяка на Зертариан и три на Мико.

- Ако стане твърде опасно или провизиите ви свършат, не се колебайте да се върнете обратно. Планините са опасни дори когато не са замесени свръхестествени сили.

Code: Select all

Зертариан Натсуки: +Връв с талисмани(2)

Мико Затсуне: +Връв с талисмани(3)

[Miko Zatsune]

Мико прие връзките с талисманите от Ямура с лек поклон и внимателно ги прибра. Предупреждението му беше достатъчно ясно и тя нямаше намерение да подценява опасността, която ги очакваше в планината.

- Разбирам, Ямура-донно. Ще внимаваме.

Преди да се отдалечи, погледът ѝ за кратко се задържа върху Дзашики-варашито, което продължаваше да се занимава с камината. Мико не направи опит да привлече вниманието му. Само проследи действията му за миг, след което отново насочи вниманието си към приготовленията за път. Погледът ѝ случайно срещна този на Зертариан. За момент Мико се замисли, припомняйки си поведението му отпреди малко. Имаше нещо в реакцията му, което я караше да подозира, че е забелязал или разбрал нещо, което ѝ убягваше.

"Този... той разбра нещо."

Мико не го попита нищо. Засега нямаше смисъл да прави прибързани заключения, още по-малко пред Ямура. Щеше да изчака да останат насаме и тогава да разбере дали подозрението ѝ има основание. Тя отново се обърна към Ямура и леко наведе глава в знак на уважение, преди да се приготви да потегли със Зертариан към планината.

[Shen Lee]

Зертариан може и да беше изненадан, че Мико е готова да потегли отново в зимната нощ без почти никаква почивка, но от друга страна Небесният генерал беше прав, че трябва да се действа бързо. Нещо което обаче вероятно привлече вниманието му за първи път тази вечер беше детето, с което Мико опита да говори по-рано. То... нямаше как да е човек, съдейки по начина, по който ровеше и ровеше с голи ръце във въглените на камината, като че ли търсеше нещо там.