Да си духче, затворено в оръжие, си имаше своите предимства - не ти бе нужна храна. Следователно трудно можеха да те подкупват или да се опитват да оправят настроението ти с разни вкусотийки. Съвсем друга бе ситуацията обаче, когато някой предложеше да тестват храна върху теб. Поне емоционално Катарина сигурно би се почувствала засегната ако изобщо обръщаше внимание на такива дреболии. Вместо това обаче се нацупи като сърдито детенце. Може би малко преиграваше.. умишлено.
- Няма пък. Няма да ям от тези неща. Не съм гладна.
Всъщност, сандвичите и снаксовете изглеждаха примамливо, но не достатъчно, че да може апетитът да надделее над ината. Човешката храна бе вкусна, но въпреки това желанието за нея можеше да се преодолее. Освен за едно нещо. Шоколад. Именно това се харесваше най-много на червенокосата, която мигновено усети аромата на сладката напитка. Очичките й сякаш проблеснаха, а погледът й се впери в термуса.
- Ааа това какво е? - приближи се към Фейд, все още гледайки напитката, за която всъщност й бе пределно ясно каква е.
Явно щеше да е опита да му я отмъкне и като за начало възнамеряваше да пробва по миличкия начин. Нали така правеха хората? Държаха се добре, за да получат нещо. Точно заради това лепна усмивката на лицето си и заговори с коренно различен, вече приветлив тон.
- Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Катарина.
След като непознатите най-накрая разрушиха неловката атмосфера, малкото момиче също се отпусна и се представи на останалите.
- Казвам се Момока - каза тя, между бисквитите, които изяждаше гладно(и доволно), от единствения пакет на Фейд. А това бяха хубави и скъпи бисквити, които трудно се намираха изобщо.
Бурята продължи в следващите два часа и нещо, след което премина в бавен снеговалеж.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Дори след като се нахраниха, бурята продължи още около час. След като обаче времето се оправи, Яширо се изправи, излъчвайки решителност.
- Yoshi, време е за тръгване - той огледа компанията. - Аз съм към Киото, така че сме в една посока, малката. Ами вие? - обърне са той към останалите двама. Всъщност предпочиташе Катарина да е с тях, понеже все още не беше напълно сигурен за посоката на Киото. Въпреки, че щеше да се ориентира евентуално, не искаше да замръкне навън. Колкото до тинейджъра - не го интересуваше много дали ще са в компания, но нямаше да е проблем във всеки случай.
.svg)
