Alter World RPG

...

[Предишна част]

Приобщавайки се към бандата и придвижвайки се редом с тях, Мико най-после можеше да обърне внимание на заобикалящата я среда напълно. Започна с една дълбока въздишка, понеже отдавна не беше усещала какво беше всъщност чувството да поемеш чист въздух. Перспективата й за света напълно се беше изменила, в смисъл, че вече не се чувстваше по-голяма от заобикалящия я свят. Докато беше на високо, тя можеше да проследи местонахождението на всеки един блок в градът през прозореца на стаята си, а откакто слезе на земята, лесно можеше да се изгуби по тези улици, без да имаше навигация. Тази групичка щяха да й бъдат много полезни, определено можеше да ги използва, за да узнае малко повече за този свят. Когато е била в подземие през миналото, Мико не е имала толкова свобода, колкото докато е извън лабораторията или болничната си стая. Може би това, че не си спомняше нищо от миналото, беше привилегия, по-скоро отколкото проклятие. Кой ли знае ако си спомняше, на още колко по-голяма скала щеше да бъде стресът върху нея. В момента в нейния интерес беше да разкрие повече от планетата Земя, както и да разбере хората като цяло, какво правят през времето си, като например какви са им хобитата, работата, подобни тривиални въпроси.
Когато стигнаха центъра на градът, нарушавайки всички закони за безопасно движение по улиците (Затсуне дори не знаеше че има такива) момичето имаше неприятно чувство. Сякаш я наблюдават от всички страни. За малко, тя сви ръце пред гърдите си, сякаш беше затворена в тясно пространство от което се страхуваше да се освободи. Ентусиазмът на Котароу беше нещото, което помогна на Мико да запази равновесие. Всъщност, докато стоеше покрай него и бандата му, Мико имаше допълнителен слой за безопасност защото те действаха като стена. Мико им нямаше доверие, за това нямаше да използва никой от тях за упора, включително червенокосият мъж. Ако беше сама, тя може би повече щеше да предпочита да се мотае из тъмните и тесните улички, отколкото да стои в центъра като мишена чакаща да бъде уцелена със стрела за дартс. Вместо да се паникьосва, Мико отново вдиша и издиша няколко пъти, за да не изгуби себе си напълно и да влезе в самолетен режим. В нея бушуваше кълбо от много непознати за нея емоции, но едва ли беше добра идея да го изпусне тук и сега, затова тя запуши устата си с една ръка, преди да изкрещи с цялата си душа. Не искаше да прави странно впечатление на онези до нея, а да превключи своя профил на инкогнито. Когато шефът се зарадва с добре дошъл, като че ли това беше неговото родно място. Мико плахо погледна към него и просто поклати глава в съгласие, макар че всъщност, тя беше в пълно неверие, че това беше ядрото на "Домино сити", както нарече Котароу по име. За нея тези широко-отворени пространства, изпълнени и оживени с трафик светлини, беше нещо напълно ново, нещо, което изпитваше за пръв път през своя живот, вероятно едва ли беше за последен. Беше като опит извън тялото. Не обърна особено внимание на това какво каза един от костюмарите, а си внедряваше продължително мисълта, че е тук да узнае повече, по този начин евентуално Мико щеше да се отърси от внезапно-обсебилата я паник-атака, и да запази спокойствие, преди да попадне в поредната клопка от онова, което беше далеч отвъд въображението на дребното чернокосо момиче.

Когато преправяха своя път през бетонената джунгла, Мико не беше напълно сигурна какво я очакваше отвъд. Нищо чудно, че сирените бяха утихнали преди известно време. Тези улици бяха безмълвни, почти плашещи. Картинката пред Мико по-скоро приличаше на някакъв изкуствен макет. Паник атаката й беше попречила да мисли трезво и си представи дори най-лошото за кратки мигове. Причината не беше нейното състояние, толкова колкото липсата на знание и опит. Центърът на градът обаче напълно противоположен в контраст с онова през което бяха преминали двете момичета преди още да влязат из тесните пространства. И все пак фактът, че тези улици бяха напълно безлюдни, и нямаше превозни средства които да се движат по тях, не беше напълно обезпокояващ за Затсуне.
Съвземайки се от внезапното недоразумение, Мико се огледа наоколо, и успя с очите си да проследи мотоциклетите върху които се бяха качили бандата на Котароу, по бръмчащият звук който издадоха при тяхното инициализиране. Котароу погледна към нея изпитателно, което в очите на Мико изглеждаше сякаш я предизвикваше на дуел. Колкото и екстремен да беше начинът по който тези хора се придвижваха от една точка до друга, Мико нямаше как да откаже, защото по-скоро би приела да стигне до мястото към което се бяха запътили по-бързо, и напряко, защото ако иначе ходеше пеша до там щеше не само да отнеме много време, но да бъде уморително, също. Така, че Мико разбираше защо те ползваха тези неща, всъщност някога, тя също може би се е возила със мотоциклет. Мико нямаше как да помни това, но подсъзнанието й подсказваше, че тези неща бяха изключително бързи.
Мико се обърна за малко към Уинри, показвайки малко загриженост към нея. Искаше да й създаде впечатлението, че не бива да прави всичко това и само да я следва, но самата тя щеше да си реши какво да прави. Колкото до Мико...
-Нищо. - ...тя извъртя лице към Котароу отвръщайки му с ясно изразителен тон, като стоеше мирно, сякаш беше на командировка. Мико обаче споделяше мнението на другарката си, избягвайки да бъде редом до някакви непознати, незаслужаващи типове. Показвайки решителност, Мико скъси дистанция към Котароу.
-Имаш ли против ако се кача при теб вместо тези другите?

Пътят между Уинри и Мико най-накрая се раздели в различни посоки, за доброто и на двете. Мико не искаше да въвлича Уинри в неприятности които засягат само нея, и за сега всичко щеше да е по-добре ако не бяха заедно макар и Затсуне да не осъзнаваше, че без някой който да я съпътства и на който да разчита в същото време, може би щеше да й бъде по-трудно ако искаше да научи нещо ценно за светът в който се намираше. Ако погледнем от добрата страна, може би нямаше да бъде толкова зле. Заедно с Котароу и бандата му, Мико може би ще натрупа опит по-скоростно. Нямаше как да знае това ако не беше приела поканата му да се разходят из градът. Можеше ли да разчита на Котароу? Много съмнително. Колкото и манипулативна личност да беше момчето с розовата коса, ако изобщо беше такъв по характер в действителност, Мико не смяташе да се откаже докато не е видяла всичко, освен това вече беше стигнала прекалено далеч за да отстъпи от предизвикателството което Котароу отправи към нея. На Затсуне й беше пределно ясно какви бяха неговите мотиви. Съдейки по погледът който отправи още преди да се качат на мотоциклетите и да потеглят, той може би искаше да провери дали Мико щеше да може да издържи или оцелее по техния начин на живот. Дали той имаше някои по-висши мотиви, които пазеше в тайна - може би. За да има толкова последователи които по-скоро приличат на негова "лична охрана", Котароу най-вероятно трябва да е някоя вип персона. Това слабо вълнуваше Мико, обаче. За нея всъщност Котароу беше някой който може би познаваше от някъде, макар и да не бе го срещала преди. Свързваше го с познато лице, което най-вероятно има връзка с миналото на момичето. Страхът който я бе обзел от по-рано, постепенно беше започнал да изостава назад докато не отмина напълно, дишайки пушекът който създаваха мотоциклетите. В момента тя не се паникьосваше, нито не бе развълнувана за онова което следва, отдаде се на своето съзнание, то да продължи напред. Мико не се отпускаше нито за миг, а се държеше здраво за мъжът пред нея. Дори обви дясната си ръка около неговия гръден кош, прихващайки рамото му с дланта си, а с китката на другата си ръка започна да го притиска през коремната област, и ако беше ускорил дори още повече от километрите които беше набрал, Мико щеше буквално да го удуши до смърт със имитацията на хватка в която го беше впримчила, следователно събаряйки го от превозното средство, така че той трябваше да внимава, да не прави резки движения. Затсуне знаеше неща или две за самозащита, но тя по-скоро се пазеше наистина да не се получи така, че да се изплъзне и да излети самата тя назад. Определено не искаше това да се случи. Все пак се постара да не използва такава сила че да задуши Котароу, за да не се случи така че да пострадат и двамата или дори да загинат ако случайно паднат от мотоциклетът. Мико не можеше да разгледа подробно околната местност защото пространството пред нея не й позволява като че ли тичаше срещу силен вятър, чувството беше по-скоро подобно на това когато се движиш със скоростта на светлината и може би за това тя почувства за миг, че можеше наистина да постигне всичко.

Затсуне беше на път да стигне до заключението че никой не може да я спре. Излезе, че беше в грешка. В нормалната си форма Мико не можеше да проследява отделни точки в картата както Котароу, който отгоре на всичко успя да предвиди какво идва докато бяха в движение, минимално с над 300 км/с. Това означаваше че червенокосия имаше удивителна сензорна способност, или че тук изрита неговия инстинкт, все пак за разлика от Мико, той знаеше за какво служеха тези пътища, на самата Мико й липсваше въображение, защо някой би им задействал карта капан. Не само защото не знаеше какви бяха законите в този свят, а защото тези улици бяха напълно празни, по принцип който кара по тях би трябвало да има пълната свобода да прави каквото си иска, освен ако някой няма намерението да му попречи. Тези някои бяха хора с чувство за справедливост, или някои други съмнителни индивиди, доколкото Мико беше научила от личен опит, някога преди. Котароу май си имаше врагове, и едвам когато той се спря на място, Мико най-накрая идентифицира онова което Котароу забеляза зад кадър (само по външен вид), докато никой друг от бандата не успя да отгатне, че са на път да бъдат пресрещнати без предупреждението което Мико получи, подобно на тях. Когато Котароу й намекна с жест, Мико слезе от мотоциклетът. Не след дълго, Котароу влезе в разговор с момчето което имаше кестенява коса и беше облечено в специфично палто, различно от болничната нощница на Мико. Темата на тяхната дискусия беше делова, и от наблюдателната гледна точка на Мико, изглеждаше че двамата преговаряха. Мико не се чувстваше никак застрашена от присъствието на сенчестите хора отсреща им, макар че непознатият който бе се изправил пред чуждата група, спомена и нейната личност. Доколкото Мико беше въвлечена в това, тя нямаше нищо общо с никой от местните в този град. Не искаше и да има, беше тук само за да наблюдава. Така, че тийнейджъра с кестенявата коса можеше и да не звучеше арогантно, но успя да подразни Мико, отнасяйки се към нея като с някакъв артефакт който може да повлече със себе си когато му дойде на ум, а той нямаше никакво право да контролира други хора, не че Котароу имаше, но той поне не беше толкова груб с Мико или с който и да е от неговата компания, които бяха редом с него.
-Кой е този? Познавате ли се? - включи се Мико към кръстоската помежду им, визирайки Котароу с поглед. Колкото объркан, толкова и бесен поглед, понеже Мико току-що бе провокирана по един неприятен начин. Ако още веднъж бяха намесили Мико в техния облог без нейното изрично съгласие, дълбоко в себе си, Мико започваше да натрупва жлъчката да срита някой в гърлото, и не тези към които се бе приобщила трябваше да се чувстват изплашени от напълно непринудената внезапна проява на агресивния й характер, макар че не беше изключено, в крайна сметка Мико не беше на ничия страна, само тънко клонеше към хората на Котароу.

След като Котароу й разясни накратко ситуацията, Мико си отговори на някои въпроси, като например защо непознатото момче заяви по-рано, че иска да я отвлече. Изглежда в отделните райони на Минато има банди които воюват помежду си, може би за да превземат повече територия, а причината поради която им трябват повече хора, е защото трябва да разполагат с достатъчно сила за да запазят равновесие, понеже Мико можеше да си представи, че в момента заради тези типове които се сбиха пред нея, навсякъде цареше пълен хаос. Едно беше ясно, обаче. Макар и да липсват висши закони които да контролират подобни събития или поне на този етап, никой няма свободата да прави каквото си иска или за да я постигне, трябва да бъде най-добрия.
Мико сдържа импулса който внезапно нажежи нейния адреналин. Тя беше готова да скочи към момчето с кестенявата коса и да го ступа собственоръчно. Вместо това обаче Котароу се втурна към човекът, за който беше прав, че беше бавноразвиващ. Отне му доста време да схване какво идва към него, докато от ръцете на Котароу не започна да свети червената енергия. Самата Мико беше впечатлена от способността на Котароу, с която той успя дори да пропука асфалта, не беше нищо "фалшиво" като магическите трикове на Уинри, ако червенокосият беше успял да нанесе удар, щеше сам да избие всички врагове взети под обща бройка. Колкото и Мико да беше убедена, че тази битка беше тяхна, нещо все още я караше вътрешно да се съмнява, не можеше да отпише чуждия отбор толкова бързо.
В този момент от Мико може би се очакваше тя също да се включи в дуела, но Мико реши да остане на "безопасно" място, там където се намираше тя. Ако Котароу и хората му не се бяха втурнали напред първи, Затсуне без съмнение щеше да атакува преди тях. След внезапната схватка в която влязоха останалите, Мико запази по-скоро самосъхранение, макар че повдигна своя гард също и внимаваше, някой да не вземе да я нападне от сляпа точка, и вместо да си закрива очите както онзи бавния загубеняк, се фокусира върху заобикалящата я среда, но най-вече всичко което се случваше срещу нея. Беше все още неизвестно за Мико, дали можеше да премери сили с който и да е от тях, тъй като и двете противоположности бяха вече доста силни и притежаваха опит в дуел от този вид. Това беше друга причина поради която момичето не бърза да предприема нелогични движения които можеха да й костват живота. Всъщност Мико се двоумеше как точно трябваше да постъпи и се чудеше, дали не беше добра идея да избяга с някой от моторите, оставени до нея. Но нека първо да види как щяха да се развият нещата, и тогава може би Мико щеше да вземе някакво решение, какво точно да прави, а пред нея се изписаха много избори.

Котароу успя да свари кестенявото момче неподготвено, каквото и да се опитваше да направи той със странното си движение, явно не проработи върху куршумите изпратени към него. Един само би могъл да предположи че се опитваше да ги дефлектне, но това нямаше никакво значение, важното беше че Котароу беше нанесъл успешен удар, и най-вероятно критичен за противника, дотолкова че го накара да изплюе кръв, и да падне в несвяст, макар и кестенявия да успя преди това да зададе заповед на служителите си да тръгнат подир следите на Мико. Затсуне не биваше да позволява на никой да се доближи до нея, защото знаеше какво целеше вражеския отбор, и то беше да я отвлекат, това беше причината и да им е забранено да убиват Мико, докато бандата на Котароу се възползва на максимум от ситуацията, използвайки оръжия, които се оказаха доста ефективни и успяха да позволят на Котароу да завърши своята атака. Изглежда че на опонентите не им бяха нужни куршуми, защото ударите им бяха също толкова мощни, Мико успя да стигне до този извод след като видя колко брутално Коу преби един от хората които я бяха обиколили. Останалите се бяха изненадали, защото Коу беше способен да изчезва от едно място на друго. Мико можеше да проследи движенията му макар и бегло, и вътрешен инстинкт й подсказа, че това не беше някакъв магически трик, а свръх-бързина, нещо което бодигардовете й трябваше да усетят също, щом бяха свикнали да се движат толкова бързо на своите мотоциклети. Мико се съмняваше, че тези дигитални глупаци щяха да оцелеят живи, без нейната помощ.
-Не стойте като препарирани! Той не се телепортира, просто се движи прекалено бързо. Убийте го! - пое контрол Мико над хенчмен-ите Стийв, заповядвайки им да стрелят по Коу. Мико осъзнаваше, че те нямаше да й бъдат особено от полза, да я предпазят. Междувременно, момичето беше решила какво трябваше да направи. Не. Нямаше да бяга, защото нямаше никакъв смисъл в това, дори и да беше ползвала един от моторите, Коу щеше да я хване по-бързо, отколкото можеше да се качи върху превозното средство и да се помъчи да го запали. Нямаше и да бъде просто наблюдател, защото Мико чувстваше, че животът й зависеше от резултатът на тази битка, така че не можеше да загуби, а ако искаше да спечели, трябваше самата Мико да се присъедини към дуела. Тя нямаше план как да противодейства на бързината на Коу, за това в момента се отдаде на своите инстинкти. Преценявайки, че Коу най-вероятно се забавяше след като се придвижи, особено при опит да измисли как да елиминира целите си, на Мико й хрумна идея. Тя не изгубваше фокус от полезрението пред нея и внимателно се беше концентрирала върху това кога Коу ще се придвижи. И според нея, той щеше да избегне първия хенчмен който стреля по него, за това вниманието и също беше насочено към мишените на Коу, застанали покрай нея. Сега, имайки това в предвид, Мико беше готова да контрира светлокестенявото момче. Мико не вярваше, че както и да постъпи, нищо няма да се обърне в нейна поза, но тя не губеше надежда, че можеше да се отбрани, като се пробва поне да отстрани една от заплахите под името "Коу". Мико си беше вдлъбнала в мисълта, че Коу ще се появи при първия човек, който открие огън по него, за което Мико беше нащрек. Ако всичко се беше получило както Мико беше планирала, тя щеше да изпълни своят стъпка-пред-завъртане ритник, с който щеше да срита Коу право в гърлото, в случай, че той беше попаднал точно там, където Мико го искаше. Може би Мико щеше да използва своите акробатични рефлекси, така че да надвие бързината на светлокестенявия, като разчита на преднината получваща се от кракът с който направи стъпка напред, и след това направи ритникът си. Затсуне не знаеше до какъв предел можеше да достигне нейната способност, единственото което имаше тя на ум беше, че трябваше да изрита Коу, дори по-силно отколкото самия той удряше, като щеше да се прицели в гърлото му. Мико в действителност нямаше и представа за своя скрит потенциал, както казах, инстинктите й за момент я бяха обзели и те щяха да изритат в момента в който Коу предприеме ход. Ако въобще Коу беше решил да нападне, това е, Мико щеше да опита тази нейна ответна атака. Един ритник от страна на Мико едва ли щеше да свърши работа. Ако Коу можеше и да мисли два пъти по-бързо от нея, той щеше да се опита да избегне встрани или да се наведе, в този случай Мико беше подготвила не само един ритник, след първия щеше да последва и втори, завъртащ се ритник на 360 градуса с другия й крак, като ако първия път пропусне, втория път Мико щеше да набере още повече инерция и интензивност. Ако планът й беше потръгнал както по учебник, Мико щеше да гръмне Коу по-силно отколкото ракета изстреляна от базука, и да откачи главата му от раменете със своята най-мощна атака, без дори в действителност да бъде на ясно, че е способна да нанася толкова брутални щети. Всичко това щеше да стане в случай че Коу се вържеше на въдицата. Той можеше да избере да влезе в гръб на Мико и да я приспи, или да остане там, където беше. Мико беше заложила само на една карта асо и ако не се окажеше полезна, щеше да бъде доста проблемно, най-вече досадно. Всичко, което Мико искаше, беше да заличи Коу от съществуване. Беше й адски противен. Неговото място не беше сред света на живите, а в Царството на Сенките, а Мико нямаше да падне без да се съпротивлява, дори и да беше въвлечена напълно случайно в конфликта.

Ходът на Мико проработи точно както го беше измислила стратегически, но тя нямаше много време за мислене и трябваше да реагира два пъти по-бързо от нормалното, в противен случай врагът й, понеже е по-бърз от нея, можеше да реши да избяга назад и по този начин Мико да не може да го довърши. Да, той изглежда че доста пострада след нейния завъртащ се ритник, но не беше сигурно дали беше поставен на място за добро. Нормално, Мико би си вдигнала гарда в подобна ситуация, но тук нямаше много време за двоумение, как трябваше да постъпи. А и още от самото начало, момичето беше решила, че няма смисъл разчита на хората на Котароу, те могат да се провалят дори в простата задача да прострелят мишената си, когато тя е на милиметри от тях. Бяха по-бавноразвиващи дори от онзи тип който Котароу повали за броени секунди. Колкото до Мико - дори самата тя не можеше да определи какви бяха тези емоции които бушуваха вътре в нея но определено бяха нечовешки. Може би заради адреналинът който тя изпита когато се придвижваше със свръх-бързина на мотоциклета, нещо в главата й прищракна и сега я караше да извършва нещо неразумно, като например начинът по който срита Коу, по принцип от нея не се очакваше да му посегне. Въпреки, че Мико беше изгубила спомена си, изглежда че опитът който беше натрупала в битки си е останал, колкото и да не го осъзнаваше до сега. Разбирайки за скритите си възможности, Мико за миг се изплаши дори от самата себе си, което може да се забележи по шокираното й лице. Отначало не вярваше, че атаката й беше от значение, но беше пресметнала, че трябва да рискува, отстоявайки своята позиция, ако не искаше да бъде отвлечена от тези непознати типове, които кой знае какво бяха намислили да правят с нея. Всъщност до някъде Мико съжаляваше, че трябваше да стане свидетел на конфликта между тези две улични банди, но и да искаше, не можеше да върне времето назад. Мико се беше задъхала за миг от впечатляващият си успех, което можеше да я забави за секунда. В същото време, някакъв вътрешен глас я насърчаваше, че трябваше да се стегне, и да използва възможността си да нокаутира Коу, докато гардът му беше свален. Мико това и щеше да направи. След раундхаус ритникът, Мико започна да усеща колко гъвкавост имаше, чувствайки се подскачащо като пружина. Тя внезапно щеше да направи 2-3 бързи стъпки към Коу, което щеше да бъде достатъчно, за да стигне до него, все пак, деляха ги само милиметри. Коу може би щеше да се опита да се надигне, въпреки че Мико го беше сритала право в гърлото. Ако Мико беше научила много важен фундамент от опитът който бе натрупала, то беше да не отписва своите опоненти. Приближавайки се пъргаво към Коу, Мико беше готова да нападне отново, като отново щеше да използва инерцията си за предимство. Тласкайки се ловко от земната повърхност с левия крак, така че да сдобие повече бързина, с десния Мико отново щеше да посегне към Коу, като този път щеше да се опита да го улучи с коляното си. Първо щеше да изглежда така, че Мико щеше да го срита с нисък хоризонтален ритник от дясно-наляво, не давайки му особено голяма свобода да се измъкне, но всъщност целта й беше да забие коляно право в областта на челюстта му, щом бе понечил да се надигне.