Улиците

[Shen Lee]

...

[Shen Lee]

[Предишна част]

Новата част на града беше по-високотехнологична дори от Минато, който бе квартал на Токио. Сградите тук често бяха лъскаво черни, отразявайки лъчите на ярката луна. Някои от тях притежаваха странни извивки по върховете си, а други - дори по ъглите си, във футуристичен привкус за естетика. Също така тук широките отворени пространства бяха много повече и по-големи- Мико дори се почувства беззащитна, когато се оказа в центъра на една част, в която нямаше постройка в радиус от няколкостотин метра.

- Обичам Домино Сити - каза Котароу с нотка, сякаш се завръщаше у дома.

- Нека да вземем мотоциклетите - предложи един от бандата.

- Да, и аз се уморих от цялото това ходене - отговори Котароу с истинска въздишка.

[Miko Zatsune]

Приобщавайки се към бандата и придвижвайки се редом с тях, Мико най-после можеше да обърне внимание на заобикалящата я среда напълно. Започна с една дълбока въздишка, понеже отдавна не беше усещала какво беше всъщност чувството да поемеш чист въздух. Перспективата й за света напълно се беше изменила, в смисъл, че вече не се чувстваше по-голяма от заобикалящия я свят. Докато беше на високо, тя можеше да проследи местонахождението на всеки един блок в градът през прозореца на стаята си, а откакто слезе на земята, лесно можеше да се изгуби по тези улици, без да имаше навигация. Тази групичка щяха да й бъдат много полезни, определено можеше да ги използва, за да узнае малко повече за този свят. Когато е била в подземие през миналото, Мико не е имала толкова свобода, колкото докато е извън лабораторията или болничната си стая. Може би това, че не си спомняше нищо от миналото, беше привилегия, по-скоро отколкото проклятие. Кой ли знае ако си спомняше, на още колко по-голяма скала щеше да бъде стресът върху нея. В момента в нейния интерес беше да разкрие повече от планетата Земя, както и да разбере хората като цяло, какво правят през времето си, като например какви са им хобитата, работата, подобни тривиални въпроси.
Когато стигнаха центъра на градът, нарушавайки всички закони за безопасно движение по улиците (Затсуне дори не знаеше че има такива) момичето имаше неприятно чувство. Сякаш я наблюдават от всички страни. За малко, тя сви ръце пред гърдите си, сякаш беше затворена в тясно пространство от което се страхуваше да се освободи. Ентусиазмът на Котароу беше нещото, което помогна на Мико да запази равновесие. Всъщност, докато стоеше покрай него и бандата му, Мико имаше допълнителен слой за безопасност защото те действаха като стена. Мико им нямаше доверие, за това нямаше да използва никой от тях за упора, включително червенокосият мъж. Ако беше сама, тя може би повече щеше да предпочита да се мотае из тъмните и тесните улички, отколкото да стои в центъра като мишена чакаща да бъде уцелена със стрела за дартс. Вместо да се паникьосва, Мико отново вдиша и издиша няколко пъти, за да не изгуби себе си напълно и да влезе в самолетен режим. В нея бушуваше кълбо от много непознати за нея емоции, но едва ли беше добра идея да го изпусне тук и сега, затова тя запуши устата си с една ръка, преди да изкрещи с цялата си душа. Не искаше да прави странно впечатление на онези до нея, а да превключи своя профил на инкогнито. Когато шефът се зарадва с добре дошъл, като че ли това беше неговото родно място. Мико плахо погледна към него и просто поклати глава в съгласие, макар че всъщност, тя беше в пълно неверие, че това беше ядрото на "Домино сити", както нарече Котароу по име. За нея тези широко-отворени пространства, изпълнени и оживени с трафик светлини, беше нещо напълно ново, нещо, което изпитваше за пръв път през своя живот, вероятно едва ли беше за последен. Беше като опит извън тялото. Не обърна особено внимание на това какво каза един от костюмарите, а си внедряваше продължително мисълта, че е тук да узнае повече, по този начин евентуално Мико щеше да се отърси от внезапно-обсебилата я паник-атака, и да запази спокойствие, преди да попадне в поредната клопка от онова, което беше далеч отвъд въображението на дребното чернокосо момиче.

[Shen Lee]

След няколкостотин метра бандата зави на изток по кръстопътя на обширното шосе, на което се намираха. Мико нямаше как да знае все още това, но всъщност тези широки платна имаха почти обезспокояващо неестествено излъчване със своята празнота. Може и да беше само заради нощта, но тези шосета сякаш бяха създадени с някаква цел, която никога не беше реализирана...

След още няколкостотин метра завиха по някаква малка пресечка и не след дълго стигнаха до немалък гараж. Там ги чакаха двама човека на около двадесет години, които се поздравиха приятелски с останалите. Изглежда бяха част от бандата. Те вероятно охраняваха паркираните тук мотоциклети.

- Окей момчета - каза силно Котароу, качил се вече на мотора си. - Да се позабавляваме!

- YEAH!

Бандата извика въодушевено и атмосферата се изпълни със звуци на запалващи мотори, пушек и мирис на бензин.

- Какво чакате - обърна се Котароу към двете момичета. Уинри изглеждаше нервна от идеята просто да се качи на мотор зад някой от тези непознати типове. Той обаче погледна изпитателно не нея, а Мико.

[Miko Zatsune]

Когато преправяха своя път през бетонената джунгла, Мико не беше напълно сигурна какво я очакваше отвъд. Нищо чудно, че сирените бяха утихнали преди известно време. Тези улици бяха безмълвни, почти плашещи. Картинката пред Мико по-скоро приличаше на някакъв изкуствен макет. Паник атаката й беше попречила да мисли трезво и си представи дори най-лошото за кратки мигове. Причината не беше нейното състояние, толкова колкото липсата на знание и опит. Центърът на градът обаче напълно противоположен в контраст с онова през което бяха преминали двете момичета преди още да влязат из тесните пространства. И все пак фактът, че тези улици бяха напълно безлюдни, и нямаше превозни средства които да се движат по тях, не беше напълно обезпокояващ за Затсуне.
Съвземайки се от внезапното недоразумение, Мико се огледа наоколо, и успя с очите си да проследи мотоциклетите върху които се бяха качили бандата на Котароу, по бръмчащият звук който издадоха при тяхното инициализиране. Котароу погледна към нея изпитателно, което в очите на Мико изглеждаше сякаш я предизвикваше на дуел. Колкото и екстремен да беше начинът по който тези хора се придвижваха от една точка до друга, Мико нямаше как да откаже, защото по-скоро би приела да стигне до мястото към което се бяха запътили по-бързо, и напряко, защото ако иначе ходеше пеша до там щеше не само да отнеме много време, но да бъде уморително, също. Така, че Мико разбираше защо те ползваха тези неща, всъщност някога, тя също може би се е возила със мотоциклет. Мико нямаше как да помни това, но подсъзнанието й подсказваше, че тези неща бяха изключително бързи.
Мико се обърна за малко към Уинри, показвайки малко загриженост към нея. Искаше да й създаде впечатлението, че не бива да прави всичко това и само да я следва, но самата тя щеше да си реши какво да прави. Колкото до Мико...
-Нищо. - ...тя извъртя лице към Котароу отвръщайки му с ясно изразителен тон, като стоеше мирно, сякаш беше на командировка. Мико обаче споделяше мнението на другарката си, избягвайки да бъде редом до някакви непознати, незаслужаващи типове. Показвайки решителност, Мико скъси дистанция към Котароу.
-Имаш ли против ако се кача при теб вместо тези другите?

[Shen Lee]

Котароу се усмихна със задоволство.

- Скачай.

Червенокосият започна да тормози повече и повече мотора. Мико имаше чувството, че всеки момент ще излетят.

- Хвани се за мен. Или ще останеш на пътя.

- Чакай - чу се гласът на Уинри, събрала сила да се обади. - Вземи това.

Момичето облечено в роба й подаде колие във формата на силно извита капка вода.

- Това ще ми помогне да те намеря, ако се случи нещо.

Изглежда Уинри не се беше престрашила да последва бандата в нощта. Мико не можеше да разбере напълно какво има предвид тя, но погледът на новата й позната изпод периферията на шапката й, докато й подаваше колието, изглеждаше напълно сериозен.

Котароу напълно игнорира случилото се, вероятно смятайки го за някакво тинейджърско момичешко суеверие. Когато драматичната раздяла на двете приключи, той даде газ и излезе първи на малката улица, водеща към шосето. Бандата го последва само миг по-късно.

Мико може и да се беше стреснала от първите няколко десетки метра, които измина на мотоциклета, но това нямаше нищо общо с онова, което я чакаше, когато излязоха на шосето. Котароу натисна газта и скоростта им се увеличи може би двойно. По принцип от мотоциклетистите се очакваше да носят каски, но бандата изглежда не даваше пет пари нито за своята безопасност, нито за тази на Мико. Затова пространството оставащо зад нея, превръщащо се в мъгла, беше по-ефектно отколкото би могло да бъде за всеки нормален мотоциклетист, камо ли за някой, който никога не го беше преживявал. Изведнъж огромните празни шосета направиха смисъл за момичето. Дори на дълбоко косвено ниво, свързано с нещата, за които нямаше директни спомени, тя никога не беше изпитвала такова чувство за свобода. Беше сякаш лети и можеше да отиде навсякъде и да постигне всичко в този свят.

[Miko Zatsune]

Пътят между Уинри и Мико най-накрая се раздели в различни посоки, за доброто и на двете. Мико не искаше да въвлича Уинри в неприятности които засягат само нея, и за сега всичко щеше да е по-добре ако не бяха заедно макар и Затсуне да не осъзнаваше, че без някой който да я съпътства и на който да разчита в същото време, може би щеше да й бъде по-трудно ако искаше да научи нещо ценно за светът в който се намираше. Ако погледнем от добрата страна, може би нямаше да бъде толкова зле. Заедно с Котароу и бандата му, Мико може би ще натрупа опит по-скоростно. Нямаше как да знае това ако не беше приела поканата му да се разходят из градът. Можеше ли да разчита на Котароу? Много съмнително. Колкото и манипулативна личност да беше момчето с розовата коса, ако изобщо беше такъв по характер в действителност, Мико не смяташе да се откаже докато не е видяла всичко, освен това вече беше стигнала прекалено далеч за да отстъпи от предизвикателството което Котароу отправи към нея. На Затсуне й беше пределно ясно какви бяха неговите мотиви. Съдейки по погледът който отправи още преди да се качат на мотоциклетите и да потеглят, той може би искаше да провери дали Мико щеше да може да издържи или оцелее по техния начин на живот. Дали той имаше някои по-висши мотиви, които пазеше в тайна - може би. За да има толкова последователи които по-скоро приличат на негова "лична охрана", Котароу най-вероятно трябва да е някоя вип персона. Това слабо вълнуваше Мико, обаче. За нея всъщност Котароу беше някой който може би познаваше от някъде, макар и да не бе го срещала преди. Свързваше го с познато лице, което най-вероятно има връзка с миналото на момичето. Страхът който я бе обзел от по-рано, постепенно беше започнал да изостава назад докато не отмина напълно, дишайки пушекът който създаваха мотоциклетите. В момента тя не се паникьосваше, нито не бе развълнувана за онова което следва, отдаде се на своето съзнание, то да продължи напред. Мико не се отпускаше нито за миг, а се държеше здраво за мъжът пред нея. Дори обви дясната си ръка около неговия гръден кош, прихващайки рамото му с дланта си, а с китката на другата си ръка започна да го притиска през коремната област, и ако беше ускорил дори още повече от километрите които беше набрал, Мико щеше буквално да го удуши до смърт със имитацията на хватка в която го беше впримчила, следователно събаряйки го от превозното средство, така че той трябваше да внимава, да не прави резки движения. Затсуне знаеше неща или две за самозащита, но тя по-скоро се пазеше наистина да не се получи така, че да се изплъзне и да излети самата тя назад. Определено не искаше това да се случи. Все пак се постара да не използва такава сила че да задуши Котароу, за да не се случи така че да пострадат и двамата или дори да загинат ако случайно паднат от мотоциклетът. Мико не можеше да разгледа подробно околната местност защото пространството пред нея не й позволява като че ли тичаше срещу силен вятър, чувството беше по-скоро подобно на това когато се движиш със скоростта на светлината и може би за това тя почувства за миг, че можеше наистина да постигне всичко.

[Shen Lee]

Мико загуби представа от колко време групата караше на пълна скорост. В един момент обаче се случи нещо, което противоречеше и на инстинктивните и на съзнателните й разбирания. Котароу трябва да беше неспособен да й предаде дори една дума без тя да бъде унищожена от съпротивлението на вятъра, който разпорваха. Но въпреки това, тя чу ясно гласът му, сякаш той се противопоставяше на законите на физиката.

- Чака ни засада.

Котароу спря рязко мотоциклета си, завивайки на 180 градуса. Останалите от групата последваха примера му без дори момент забавяне, сякаш те също бяха чули предупреждението, както Мико. Той направи знак на момичето да слезе, за да може той да направи същото.

На няколко десетки метра от тях, по средата на пътя се беше разтворила редицата на група. На десет метра пред останалите бе застанала самотна фигура, която някой би приел за пратеник в преговори, ако не беше заел бойна позиция. Това беше фигурата на съвсем обикновено изглеждащо момче в гимназиална възраст - косата му кестенява, а очите - кафеви. Ако Мико живееше от по-скоро тук, щеше да знае, че дори палтото, което носи, е нормалното облекло за учениците в Минато.

- Какво искате - попита безцеремонно Котароу, след като слезе от мотора.

- Това трябваше да бъде засада - проговори момчето застанало пред останалите. - Но изглежда твоята способност е наистина доста универсална.

- Нищо по-малко от човека, който дава проблеми на вашия лидер - каза Котароу, пристъпвайки уверено напред. - И какво, смятахте да ни затриете окончателно, докато не сме възстановили силите си след удара на Акарауа?

- Това би било най-желателно - отговори без никакви притеснения говорителя на другата страна. - Но бихме се задоволили и с това да отнесем момичето, което сте завлекли с вас.

- Хъ-ъ-ъ-х? - възкликна с истинска учуда и присвити очи Котароу, обръщайки се за да погледне към Мико за момент, сякаш търсеше какво наистина може да е толкова ценно в нея. - Тя пък за какво ви е?

- Изобщо не съм задължен да отговарям на въпросите ти. Въпросът е, дали ще я вземем по лесния или трудния начин.

Кестенявото момче не говореше арогантно, но определено вдъхваше чувство на увереност с речта си. И нищо чудно - зад него стояха около двадесет човека, докато Котароу бе довел само четирима, ако не се броеше Мико.

[Miko Zatsune]

Затсуне беше на път да стигне до заключението че никой не може да я спре. Излезе, че беше в грешка. В нормалната си форма Мико не можеше да проследява отделни точки в картата както Котароу, който отгоре на всичко успя да предвиди какво идва докато бяха в движение, минимално с над 300 км/с. Това означаваше че червенокосия имаше удивителна сензорна способност, или че тук изрита неговия инстинкт, все пак за разлика от Мико, той знаеше за какво служеха тези пътища, на самата Мико й липсваше въображение, защо някой би им задействал карта капан. Не само защото не знаеше какви бяха законите в този свят, а защото тези улици бяха напълно празни, по принцип който кара по тях би трябвало да има пълната свобода да прави каквото си иска, освен ако някой няма намерението да му попречи. Тези някои бяха хора с чувство за справедливост, или някои други съмнителни индивиди, доколкото Мико беше научила от личен опит, някога преди. Котароу май си имаше врагове, и едвам когато той се спря на място, Мико най-накрая идентифицира онова което Котароу забеляза зад кадър (само по външен вид), докато никой друг от бандата не успя да отгатне, че са на път да бъдат пресрещнати без предупреждението което Мико получи, подобно на тях. Когато Котароу й намекна с жест, Мико слезе от мотоциклетът. Не след дълго, Котароу влезе в разговор с момчето което имаше кестенява коса и беше облечено в специфично палто, различно от болничната нощница на Мико. Темата на тяхната дискусия беше делова, и от наблюдателната гледна точка на Мико, изглеждаше че двамата преговаряха. Мико не се чувстваше никак застрашена от присъствието на сенчестите хора отсреща им, макар че непознатият който бе се изправил пред чуждата група, спомена и нейната личност. Доколкото Мико беше въвлечена в това, тя нямаше нищо общо с никой от местните в този град. Не искаше и да има, беше тук само за да наблюдава. Така, че тийнейджъра с кестенявата коса можеше и да не звучеше арогантно, но успя да подразни Мико, отнасяйки се към нея като с някакъв артефакт който може да повлече със себе си когато му дойде на ум, а той нямаше никакво право да контролира други хора, не че Котароу имаше, но той поне не беше толкова груб с Мико или с който и да е от неговата компания, които бяха редом с него.
-Кой е този? Познавате ли се? - включи се Мико към кръстоската помежду им, визирайки Котароу с поглед. Колкото объркан, толкова и бесен поглед, понеже Мико току-що бе провокирана по един неприятен начин. Ако още веднъж бяха намесили Мико в техния облог без нейното изрично съгласие, дълбоко в себе си, Мико започваше да натрупва жлъчката да срита някой в гърлото, и не тези към които се бе приобщила трябваше да се чувстват изплашени от напълно непринудената внезапна проява на агресивния й характер, макар че не беше изключено, в крайна сметка Мико не беше на ничия страна, само тънко клонеше към хората на Котароу.

[Shen Lee]

- Той е последовател на бандата, която съперничи на нашата в този район - обърна се Котароу към Мико, игнорирайки съвсем безцеремонно преговорите, в които уж участваше. - Доста е забил.

- Виж - обърна се червенокосият отново към преговарящият. - Колкото и да са отслабнали силите ни, не можем просто да започнем да отстъпваме, нали? Така че - Котароу започна изведнъж да потупва с крак земята ритмично. Кестенявият го изгледа изпитателно за две-три секунди, докато разбере какво се случва. Изглежда обаче разбра, когато в дланите на опонента му се заформи някаква червена енергия. - Да минаваме на същината.

Кестенявият разорачовано даде команда на отбора си:

- Давайте. Но не използвайте огнестрелни оръжия, не искате да нараним целт...

Котароу събра дланите си греещи в червено. Вместо нормален звук обаче, това пляскане освободи някаква вълна от напрежение, която стигна до самата вражеска група, отнемайки равновесието на повечето. Повърхността на моста се пропука на места. Кестенявото момче закри очите си лакът, все пак оставайки на крака, въпреки че се намираше по-близо до сърцето на буреносната вълна. Котароу обаче изглежда използва странната си атака по-скоро като диверсия, защото се възползва от сваления му гард и се завтече към него, готов да го атакува. Неговите хора не останаха по-назад и започнаха да тичат след него, вадейки собствените си огнестрелни оръжия, за разлика от противниците си, и откриха огън по тях, възползвайки се от сваленият им гард на свой ред. Никой от тях обаче, дори онези, които имаха видимост към кестенявото момче, не откриха огън по самият него.

[Miko Zatsune]

След като Котароу й разясни накратко ситуацията, Мико си отговори на някои въпроси, като например защо непознатото момче заяви по-рано, че иска да я отвлече. Изглежда в отделните райони на Минато има банди които воюват помежду си, може би за да превземат повече територия, а причината поради която им трябват повече хора, е защото трябва да разполагат с достатъчно сила за да запазят равновесие, понеже Мико можеше да си представи, че в момента заради тези типове които се сбиха пред нея, навсякъде цареше пълен хаос. Едно беше ясно, обаче. Макар и да липсват висши закони които да контролират подобни събития или поне на този етап, никой няма свободата да прави каквото си иска или за да я постигне, трябва да бъде най-добрия.
Мико сдържа импулса който внезапно нажежи нейния адреналин. Тя беше готова да скочи към момчето с кестенявата коса и да го ступа собственоръчно. Вместо това обаче Котароу се втурна към човекът, за който беше прав, че беше бавноразвиващ. Отне му доста време да схване какво идва към него, докато от ръцете на Котароу не започна да свети червената енергия. Самата Мико беше впечатлена от способността на Котароу, с която той успя дори да пропука асфалта, не беше нищо "фалшиво" като магическите трикове на Уинри, ако червенокосият беше успял да нанесе удар, щеше сам да избие всички врагове взети под обща бройка. Колкото и Мико да беше убедена, че тази битка беше тяхна, нещо все още я караше вътрешно да се съмнява, не можеше да отпише чуждия отбор толкова бързо.
В този момент от Мико може би се очакваше тя също да се включи в дуела, но Мико реши да остане на "безопасно" място, там където се намираше тя. Ако Котароу и хората му не се бяха втурнали напред първи, Затсуне без съмнение щеше да атакува преди тях. След внезапната схватка в която влязоха останалите, Мико запази по-скоро самосъхранение, макар че повдигна своя гард също и внимаваше, някой да не вземе да я нападне от сляпа точка, и вместо да си закрива очите както онзи бавния загубеняк, се фокусира върху заобикалящата я среда, но най-вече всичко което се случваше срещу нея. Беше все още неизвестно за Мико, дали можеше да премери сили с който и да е от тях, тъй като и двете противоположности бяха вече доста силни и притежаваха опит в дуел от този вид. Това беше друга причина поради която момичето не бърза да предприема нелогични движения които можеха да й костват живота. Всъщност Мико се двоумеше как точно трябваше да постъпи и се чудеше, дали не беше добра идея да избяга с някой от моторите, оставени до нея. Но нека първо да види как щяха да се развият нещата, и тогава може би Мико щеше да вземе някакво решение, какво точно да прави, а пред нея се изписаха много избори.

[Shen Lee]

Първоначално кестенявото момче игнорира засилилият се към него Котароу, а вместо това разпери ръце, сякаш се опитваше да направи някаква магия. Когато обаче враговете му откриха огън по беззащитните му съотборници, които започнаха да надават викове, когато биваха уцелени, физиономията му помръкна, разкривайки дълбока изненада.

- Това е то, военни куршуми - извика Котароу, който почти беше стигнал целта си. - Няма да засегнеш тези с магнетизъм.

След като най-накрая разбра какво не беше наред, кестенявият се опита да реагира на приближаващата го заплаха, но невероятната бързина на Котароу не му позволи дори да заеме бойна позиция. Червенокосият го удари в областта на гърдите, като изкара кръв заедно с въздуха на противника си, запращайки го метри назад, до самите редици на бандата му. Мико забеляза, че в момента на удара, Котароу бе изпълнил юмрука си със същата червеникава енергия, която бе освободил по-рано като вълна. Няколко човека се завтекоха да помогнат на кестенявия, но той игнорира напълно собственото си критично състояние.

- Продължаваме с мисията - каза той в състояние, което не би позволило на много други хора да издадат дори звук. - Рюуджи. Коу.

- Разбрано! - казаха двама от хората до него едновременно. Единият от тях, изглежда Рюуджи, понеже се беше обърнал първи, когато имената бяха спелувани, с изрусена коса, буквално изчезна, сякаш се изпарил във въздуха. Вторият, Коу, светлокестеняв, погледна директно в посоката на Мико и останалите хора на Котароу, игнорирайки лидера им. Секунда по-късно той също изчезна.

Какво се беше случило току що? Е, на Мико й беше дадена може би не повече от секунда за да може да осмисли това. В следващия миг, светлокестенявият Коу се появи на два-три метра от нея, до един от въоръжените си противници. Човекът на Котароу изглежда беше толкова изненадан колкото Мико, понеже не знаеше как да реагира в първия момент. А втори не получи, защото Коу го хвана със завидна бързина, заби коляно в корема му, след което удари лакът в задната част на врата му, от който дойде звук на пропукване.

Един от останалите трима човека около Мико насочи пистолета си към Коу, но той отново изчезна, за да се появи само миг по-късно до него, разбивайки лицето му с юмрук в процеса. И тогава някакъв вътрешен инстинкт на Мико й подсказа, че този вандал не се появяваше магически от едно място на друго, а просто се придвижваше много бързо. Много, много бързо. И силата, която голите му ръце придобиваха благодарение на тази скорост беше по-смъртоносна от оръжие.

Котароу започна да се обръща назад, но тогава водачът на опонентите му привлече вниманието му.

- Няма да ходиш никъде.

Тъмнокестенявият водач на по-голямата група успя да се изправи и възстанови равновесие. Въпреки това си личеше, че е полу-мъртъв. Котароу въздъхна сякаш нямаше избор освен да се справи с нещо наистина досадно.

[Miko Zatsune]

Котароу успя да свари кестенявото момче неподготвено, каквото и да се опитваше да направи той със странното си движение, явно не проработи върху куршумите изпратени към него. Един само би могъл да предположи че се опитваше да ги дефлектне, но това нямаше никакво значение, важното беше че Котароу беше нанесъл успешен удар, и най-вероятно критичен за противника, дотолкова че го накара да изплюе кръв, и да падне в несвяст, макар и кестенявия да успя преди това да зададе заповед на служителите си да тръгнат подир следите на Мико. Затсуне не биваше да позволява на никой да се доближи до нея, защото знаеше какво целеше вражеския отбор, и то беше да я отвлекат, това беше причината и да им е забранено да убиват Мико, докато бандата на Котароу се възползва на максимум от ситуацията, използвайки оръжия, които се оказаха доста ефективни и успяха да позволят на Котароу да завърши своята атака. Изглежда че на опонентите не им бяха нужни куршуми, защото ударите им бяха също толкова мощни, Мико успя да стигне до този извод след като видя колко брутално Коу преби един от хората които я бяха обиколили. Останалите се бяха изненадали, защото Коу беше способен да изчезва от едно място на друго. Мико можеше да проследи движенията му макар и бегло, и вътрешен инстинкт й подсказа, че това не беше някакъв магически трик, а свръх-бързина, нещо което бодигардовете й трябваше да усетят също, щом бяха свикнали да се движат толкова бързо на своите мотоциклети. Мико се съмняваше, че тези дигитални глупаци щяха да оцелеят живи, без нейната помощ.
-Не стойте като препарирани! Той не се телепортира, просто се движи прекалено бързо. Убийте го! - пое контрол Мико над хенчмен-ите Стийв, заповядвайки им да стрелят по Коу. Мико осъзнаваше, че те нямаше да й бъдат особено от полза, да я предпазят. Междувременно, момичето беше решила какво трябваше да направи. Не. Нямаше да бяга, защото нямаше никакъв смисъл в това, дори и да беше ползвала един от моторите, Коу щеше да я хване по-бързо, отколкото можеше да се качи върху превозното средство и да се помъчи да го запали. Нямаше и да бъде просто наблюдател, защото Мико чувстваше, че животът й зависеше от резултатът на тази битка, така че не можеше да загуби, а ако искаше да спечели, трябваше самата Мико да се присъедини към дуела. Тя нямаше план как да противодейства на бързината на Коу, за това в момента се отдаде на своите инстинкти. Преценявайки, че Коу най-вероятно се забавяше след като се придвижи, особено при опит да измисли как да елиминира целите си, на Мико й хрумна идея. Тя не изгубваше фокус от полезрението пред нея и внимателно се беше концентрирала върху това кога Коу ще се придвижи. И според нея, той щеше да избегне първия хенчмен който стреля по него, за това вниманието и също беше насочено към мишените на Коу, застанали покрай нея. Сега, имайки това в предвид, Мико беше готова да контрира светлокестенявото момче. Мико не вярваше, че както и да постъпи, нищо няма да се обърне в нейна поза, но тя не губеше надежда, че можеше да се отбрани, като се пробва поне да отстрани една от заплахите под името "Коу". Мико си беше вдлъбнала в мисълта, че Коу ще се появи при първия човек, който открие огън по него, за което Мико беше нащрек. Ако всичко се беше получило както Мико беше планирала, тя щеше да изпълни своят стъпка-пред-завъртане ритник, с който щеше да срита Коу право в гърлото, в случай, че той беше попаднал точно там, където Мико го искаше. Може би Мико щеше да използва своите акробатични рефлекси, така че да надвие бързината на светлокестенявия, като разчита на преднината получваща се от кракът с който направи стъпка напред, и след това направи ритникът си. Затсуне не знаеше до какъв предел можеше да достигне нейната способност, единственото което имаше тя на ум беше, че трябваше да изрита Коу, дори по-силно отколкото самия той удряше, като щеше да се прицели в гърлото му. Мико в действителност нямаше и представа за своя скрит потенциал, както казах, инстинктите й за момент я бяха обзели и те щяха да изритат в момента в който Коу предприеме ход. Ако въобще Коу беше решил да нападне, това е, Мико щеше да опита тази нейна ответна атака. Един ритник от страна на Мико едва ли щеше да свърши работа. Ако Коу можеше и да мисли два пъти по-бързо от нея, той щеше да се опита да избегне встрани или да се наведе, в този случай Мико беше подготвила не само един ритник, след първия щеше да последва и втори, завъртащ се ритник на 360 градуса с другия й крак, като ако първия път пропусне, втория път Мико щеше да набере още повече инерция и интензивност. Ако планът й беше потръгнал както по учебник, Мико щеше да гръмне Коу по-силно отколкото ракета изстреляна от базука, и да откачи главата му от раменете със своята най-мощна атака, без дори в действителност да бъде на ясно, че е способна да нанася толкова брутални щети. Всичко това щеше да стане в случай че Коу се вържеше на въдицата. Той можеше да избере да влезе в гръб на Мико и да я приспи, или да остане там, където беше. Мико беше заложила само на една карта асо и ако не се окажеше полезна, щеше да бъде доста проблемно, най-вече досадно. Всичко, което Мико искаше, беше да заличи Коу от съществуване. Беше й адски противен. Неговото място не беше сред света на живите, а в Царството на Сенките, а Мико нямаше да падне без да се съпротивлява, дори и да беше въвлечена напълно случайно в конфликта.

[Shen Lee]

Останалите двама на краката си хора на Котароу изгледаха странно непознатото момиче, което започна да им раздава заповеди, но бързо се окопитиха и се съсредоточиха върху опонента си. Точно както Мико беше предвидила, единият вдигна пистолета си и го насочи към Коу, въпреки че шансът да постигне нещо беше малък, и точно както тя бе предвидила, Коу изчезна и след миг се появи пред него, чупейки ръката държаща пистолета с пристигането си. Той обаче не очакваше ритникът на Мико, който го застигна в дясната част на гърлото му. Изглежда изобщо не я беше възприел като потенциална заплаха, защото тя успя да нанесе дори раундхаус ритника си в главата му, който го отхвърли на половин метър разстояние на земята.

Какво трябваше да се случи сега, обаче? Той вероятно щеше да се възстанови скоро, понеже момичешката сила на Мико не беше достатъчно голяма дори да го изпрати в безсъзнание. Може би трябваше до го остави на хората на Котароу? Макар че още един от тях беше аут, със счупената си ръка, която изпусна пистолета.

[Miko Zatsune]

Ходът на Мико проработи точно както го беше измислила стратегически, но тя нямаше много време за мислене и трябваше да реагира два пъти по-бързо от нормалното, в противен случай врагът й, понеже е по-бърз от нея, можеше да реши да избяга назад и по този начин Мико да не може да го довърши. Да, той изглежда че доста пострада след нейния завъртащ се ритник, но не беше сигурно дали беше поставен на място за добро. Нормално, Мико би си вдигнала гарда в подобна ситуация, но тук нямаше много време за двоумение, как трябваше да постъпи. А и още от самото начало, момичето беше решила, че няма смисъл разчита на хората на Котароу, те могат да се провалят дори в простата задача да прострелят мишената си, когато тя е на милиметри от тях. Бяха по-бавноразвиващи дори от онзи тип който Котароу повали за броени секунди. Колкото до Мико - дори самата тя не можеше да определи какви бяха тези емоции които бушуваха вътре в нея но определено бяха нечовешки. Може би заради адреналинът който тя изпита когато се придвижваше със свръх-бързина на мотоциклета, нещо в главата й прищракна и сега я караше да извършва нещо неразумно, като например начинът по който срита Коу, по принцип от нея не се очакваше да му посегне. Въпреки, че Мико беше изгубила спомена си, изглежда че опитът който беше натрупала в битки си е останал, колкото и да не го осъзнаваше до сега. Разбирайки за скритите си възможности, Мико за миг се изплаши дори от самата себе си, което може да се забележи по шокираното й лице. Отначало не вярваше, че атаката й беше от значение, но беше пресметнала, че трябва да рискува, отстоявайки своята позиция, ако не искаше да бъде отвлечена от тези непознати типове, които кой знае какво бяха намислили да правят с нея. Всъщност до някъде Мико съжаляваше, че трябваше да стане свидетел на конфликта между тези две улични банди, но и да искаше, не можеше да върне времето назад. Мико се беше задъхала за миг от впечатляващият си успех, което можеше да я забави за секунда. В същото време, някакъв вътрешен глас я насърчаваше, че трябваше да се стегне, и да използва възможността си да нокаутира Коу, докато гардът му беше свален. Мико това и щеше да направи. След раундхаус ритникът, Мико започна да усеща колко гъвкавост имаше, чувствайки се подскачащо като пружина. Тя внезапно щеше да направи 2-3 бързи стъпки към Коу, което щеше да бъде достатъчно, за да стигне до него, все пак, деляха ги само милиметри. Коу може би щеше да се опита да се надигне, въпреки че Мико го беше сритала право в гърлото. Ако Мико беше научила много важен фундамент от опитът който бе натрупала, то беше да не отписва своите опоненти. Приближавайки се пъргаво към Коу, Мико беше готова да нападне отново, като отново щеше да използва инерцията си за предимство. Тласкайки се ловко от земната повърхност с левия крак, така че да сдобие повече бързина, с десния Мико отново щеше да посегне към Коу, като този път щеше да се опита да го улучи с коляното си. Първо щеше да изглежда така, че Мико щеше да го срита с нисък хоризонтален ритник от дясно-наляво, не давайки му особено голяма свобода да се измъкне, но всъщност целта й беше да забие коляно право в областта на челюстта му, щом бе понечил да се надигне.

[Shen Lee]

На около двадесет метра от Мико, Котароу беше не по-малко зает. Противникът му може да беше ранен, но не позволяваше да му бъде обърнат гръб. Поемаше контрол над всякакви метални обекти в диапазона му - пистолети, боксове и дори предпазните релси от страните на моста и ги запращаше да летят в посока на Котароу. Изглежда това беше силата на "Магнетизмът" споменат по-рано. Котароу обаче все още не го респектираше. Всеки снаряд, който летеше към него, беше отбиван от кратки червени проблясъци, които червенокосият някак си произвеждаше от дланите си. Тези пробляъсъци не бяха тихи обаче - всеки от тях издаваше от лек пукот, когато отблъскваше малък обект, до грохот, когато срещу него беше запратено нещо голямо като релса.

- Сигурен ли си, че не искаш да се предадеш? - попита Котароу с физиономия и тон, които намекваха, че контролира положението напълно. - Вредно е да използваш спосособностите си, когато си ранен.

Точно докато го казваше обаче, физиономията на Котароу се смени в такава на изненада, сякаш беше хванат неподготвен. Обърна се към Мико, която замахваше с крак за да сцепи главата на бързака и извика.

- ВНИМАВАЙ!

Но тя беше твърде обсебена от собствената представа за това как трябва да се направят нещата, за да му обърне внимание. Започвайки ритника си, с който вероятно щеше да избие няколко зъба на падналия й противник, тя внезапно беше спряна от някаква невидима сила. Би помислила, че всъщност това е човек, но тя не виждаше никого зад себе си. Сякаш си имаш работа с дух, който нормалните хора не могат да виждат, но чиято жертва те все пак могат да станат жертва.

- Ха - каза Котароу, наблюдавайки случващото се леко засрамен, вероятно от неспособността си да го спре. - Значи през цялото време целта ти беше да заглушиш стъпките на приятеля си.

Докато казваше това обаче се чу звук достатъчно силен, че да разцепи въздуха. И този път той не бе произведен от Котураоу. Някъкъв снаряд се разби в асфалта на моста на няколко метра от него. По някаква причина Котароу хвана лявата част на тялото си. След две-три секунди изпод дланта му потече кръв така, сякаш беше освободен бент.

- Можеш да кажеш, че имах цел зад целта си - каза кестенявото момче, което бръкна в джоба на якета си и извади монета, която приготви в ръката си така, сякаш щеше да я използва като оръжие.

Изглежда кестенявият беше използвал момента, в който Котароу му обърна гръб за да предупреди Мико, след което го бе атакувал. С какво го бе атакувал? Котароу, паднал на колене на земята, погледна монетата в ръката му и изглежда си извади някакво заключение. Ако способността на това момче беше да контролира магнитни полета, нима с достатъчно сила не би могъл да произведе нещо подобно на... рейлгън?

- Кога се разви толкова... - червенокосият имаше затруднения да произнесе дори няколко думи.

- Би трябвало да го знаеш добре. Потенциалът ни за развитие е безкраен.

- Това е, ако не мързелуваме и губим времето с глупости, разбира се - това изречение беше изречено с твърде очевиден намек за препратка към Котароу и неговите хора.

Всичко това се беше случило всъщност само за няколко секунди. Невидимият дух все още държеше ръцете на Мико из отдолу, спирайки по-голямата част от действията, които можеше да предприеме. Но нещата тепърва ставаха лоши. Бързакът се вдигна от земята, хванал главата си с така, сякаш тя го цепеше и изгледа Мико с едно око, другото затворено, вероятно за да фокусира по-лесно.

- Малка кучка.

[Miko Zatsune]

Сюжетната линия не клонеше в посока "отбор Котароу". За секунда след като направи бегла демонстрация на силите които притежава, както от собствена гледна точка, така и за противника, Мико си помисли, че коляното й щеше да попадне право в целта. Миг преди да нанесе движението чрез което със сигурност щеше да нокаутира съперника си, момичето беше предупредена да "внимава" от червенокосия, който беше успял да проследи какво следва, преди самата Мико. Безспорно способността му да проследява беше уникална, но умението му не беше в поза на Мико, всъщност между тях нямаше дори екипна работа, което може би беше голям минус. Каквото и да усети Котароу, инстинкта на Мико не долови, и следователно беше заловена от невидима сила, което сякаш реагираше на всеки ход който тя предприеме и я стопираше на място. Зад нея обаче нямаше никой. Беше почти като че ли имаше дух който я държеше така, че да не мърда, а тя не можеше да направи нищо по въпроса. Имаше един шанс (спагети), но веднъж пропилееше ли го, всичко за нея беше свършило. Не можеше да спечели тази битка, която по принцип от самото начало е ясно, че е абсолютно неравна. Може би тук Мико трябваше да се предаде, понеже не можеше да стигне по-далеч. Важното за момента беше, че поне успя до някъде да отстои позицията си и да се бие, въпреки безполезното положение в което беше Затсуне. Ако си спомняше повече за миналото, може би щеше да прояви още от своите възможности, но за сега това беше всичко, на което беше способна Мико. И да се бореше, беше като че ли е окована в окови. Дори да крещеше, това нямаше да доведе до нищо хубаво. Противникът просто беше ужасно силен, по-силен дори от самия Котароу, за когото, подобно на Мико, може би битката приключваше тук и сега.

Кестенявото момче не беше толкова бавен колкото изглеждаше, явно Котароу го беше подценил, защото сега той беше изплашен от онова което следва. Дано Котароу да имаше скрито асо в ръкава си, иначе Мико щеше да бъде отвлечена под носът му, а той най-вероятно да я замести, като бъде отпратен право към болницата. Това можеше да бъде най-лошия сценарий, а Мико все още не искаше да попадне в клопката на врагът, което беше иронично, защото вече го беше сторила. Щом бе обезвредена, опонентът й беше уверен, че Мико беше безполезна, добавяйки обида към раната. Най-вероятно Коу мислеше за отмъщение, докато Мико все още беше бясна, а сега той я разгневи още повече с вулгарното си поведение. Не, че Мико беше цвете за мирисане щом се отнасяше до отношенията към събеседника, дори напротив. Тя беше боец както физически, така и по душа и не понасяше когато някой я подценяваше. Беше толкова отвратена от начина по който Коу смяташе да спечели краткия 1 в 1 спаринг помежду им, че Мико пристъпи напред, изплювайки се в лицето му. Щом имаше дързостта да я нарече "малка кучка", би трябвало да очаква подобен отговор. В интерес на истината, Мико не очакваше, че имаше шанс тук да се освободи, но всичките й съмнения от по-рано сега започваха да преминават в ярост и сега вече Мико наистина искаше да го ступа от бой. Опита се да се пребори срещу духът, макар и да нямаше понятие, този дух беше ли персона чието присъствие бе напълно пренебрегнато, или невидима сила контролирана от Коу, който беше затворил едното си око, дали за да фокусира Мико по-добре, или от презрение, това слабо вълнуваше Мико. Тя се опита да се изплюе в лицето му с цел да го заслепи, така че да Мико си откупи повече време, през което да използва груба сила, за да се измъкне от каквото и да я държеше. Ако това не проработеше, Мико щеше да се опита да рита зад себе си към средната област, това беше единственият й друг избор, искаше ли да можеше да продължи битката си, връщайки се обратно към офанзива, като този път щеше не да цели да удари Коу в главата, а да го спъне от релсите с нисък хоризонтален ритник, но това беше в случай че Мико беше успяла да отстрани невидимото препятствие. В противен случай ако нито едно предприетите реакции не се бяха реализирали в действия, единственото нещо което можеше да направи Затсуне е да срита Коу, изпъвайки двата си крака във въздуха, толкова скоро, щом понечи да пристъпи към нея, единственото нещо което можеше да направи Мико сека е да продължи да се съпротивлява. Независимо какво следва, Мико отказваше да стане част от някакви ненормалници, които си въобразяваха, че представляваха пречка, независимо че в района преобладаваха техни хора - не гарантираше, че са най-силните в градът.

[Shen Lee]

Мико се изплю в лицето на Коу, уцелвайки... неговият огледален образ. Бързакът изглежда бе успял да възстанови самообладанието си, защото се измести встрани без да му мигне окото.

- Какъв проблем си само. Добре че шефа те иска невредима.

Докато Коу обаче говореше глупости, Мико ритна зад себе си... уцелвайки нещо? Неведомият й инстинкт й подсказа, че това беше нечий глезен. Внезапно захватът над ръцете й беше разбит и тя бе способна на свободни действия. Но какво щеше да направи въпреки това?

- Знаеш ли - каза внезапно Коутару с тон, който за момент накара всеки останал звук да замлъкне. - Може би наистина с нас е свършено. И факта, че трябва да използвам това за да се справя с подчинения на смъртоносния ми враг е доказателство за това.

- Но аз просто не съм човек, който ще умре тихо - Котароу се усмихна по начин, който можеше да те смрази. Не от страх, а от силното чувство на сбогуване.

Червенокосият вдигна някакво пакетче към устата си. Първо Мико не може да разбере какво е това. Когато от него се изсипаха няколко хапчета, тя обаче получи две различни усещания. Едното я върна в болницата, където я тъпкаха с лекарства. Второто чувство беше много по-неясно, по-скоро дежавю отколкото истински спомен. Тя обаче не знаеше защо свързва хапове поглъщани в момент на отчаяние с нейно собствено преживяване.

- Не знам какво си мислиш, че ще постигнеш, но няма да ти го позволя - каза кестенявото момче, което изглежда имаше по-малка идея дори от Мико какво се случва, се подготви да изстреля нов рейлгън.

Внезапно се чу изстрел на пистолет. Мико забеляза последния останал на крака човек от бандата на Котароу да държи пистолет. Той не се поколеба и направи още няколко изстрела в посока на магнитния им противник. Разбира се кестенявото момче отби в страни куршумите със способностите си без особен проблем, но това изглежда коства достатъчно концентрация от негова страна, за да не успее да произведе атаката си в този промеждутък. Коу веднага измести вниманието си върху човека с пистолета, който вероятно щеше да бъде нападнат преди той самия или Мико да имат времето да реагират.

[Miko Zatsune]

*Bakka* Помисли Мико, когато един от подчинените на Котароу тръгна да стреля точно по Магнитния тип. Беше неразумно движение, тъй като Коу щеше веднага да насочи вниманието си към заплашващият водачът му хенчмен и евентуално да го отстрани, но това което беше мътно за съзнанието на Мико, по-скоро беше дали фигурата която я беше хванала още стоеше зад нея или беше разбита след нейната атака, и ако да, това означаваше че присъствието, задържало я на едно място, просто е било друг "огледален образ". Но преценявайки колко бърз беше Котароу, образът който бе оставил след него при опита на Мико да се изплюе в лицето му, беше ефект от неговата свръх-скорост, един вид - Коу можеше да е толкова бърз че да създава образи след себе си. За да потвърди дали "духът" беше наистина "дух" или просто човек с някаква способност да се слива с околната среда като хамелеон, Мико направи две стъпки назад и извъртя главата си наляво, достатъчно за да може да погледне какво има зад нея с едното си око. Начинът по който щеше да отгатне къде беше местонахождението на каквото и да я беше впримчило, щеше да бъде като проследи дали по самия асфалт имаше сянка. Всички човешки създания имаха сянка и ако Мико забележеше такава, тя щеше набързо да се обърне и с един бърз висок ритник отляво-надясно с цялата си мощ и да пречука нещото, ако въобще имаше такова. Ако ли не - то наистина бе разчистила един от огледалните образи на Коу, и те не са били просто продукция от свръх-бързината му.

До този момент, Мико не дори усети колко бързо започна да се развиват действията около нея и как всъщност започна да привиква с този начин на живот. Въпреки че част от нея все още се двоумеше дали иска да бъде част от всичко това, Мико осъзнаваше че вече беше твърде късно да отстъпва и поради неизвестна дори за нея причина, тя не искаше да изгуби тази схватка. За това, макар и вниманието на Коу да беше отвлечено, Мико не можеше просто да стои на едно място и да не прави нищо, понеже тогава, нямаше да може да се разправя с Коу. Проблемът беше, че Мико не беше сигурна как щеше да се справи с "бързия", просто стамината й не беше чак толкова висока. Може би отговорът се криеше....

...В другата част на бойното поле. Червенокосия все пак изкара асо от ръкава си противно очакванията на Магнитния, който подготвяше своя рейлгън. С надеждата способността му да не нарани Мико, следващият й ход след проверката дали има някой зад нея, щеше да бъде - да се опита да се приближи към Котароу тичешком. От престоя си в болницата, Мико знаеше, че хапчетата, използвани от Котароу помагаха и имаха подсилващо действие, макар и да беше трайно. Но колкото и да е, сигурно щяха да влязат в полза на Мико, също, но щеше да се наложи да сломят противниковия отбор преди страничния ефект от медицинските хапчета да изрита, тъй като Мико разбираше, че има и такива. Котароу поемаше голям риск, но си струваше. Мико искаше да се доближи до Котароу по възможно най-бързия начин, за да му даде сигнал да подметне пакетчето с хапчетата към нея. След това обезателно Мико щеше да глътне едно от тях, тъй като момичето сметна, че щяха да й помогнат в битката с Коу и останалите. Алтернативен вариант беше по време на хода си, червенокосият да изпусне пакетчето, така че тя да го вземе, като разбира се, Мико не беше забравила за Коу и беше подготвила гардът си, в случай че реши да подгони и нея. Всъщност, Мико в началото тичаше право срещу обсега на рейлгън-а, и щеше да отскочи встрани веднага щом Коу се опита да се "телепортира" зад нейния гръб така че да не може да погледне какво го очаква отпред, като целта й беше да накара тъмнокестенявия да уцели Коу, в случай че бе решил да попадне в капана. Ако нямаше друг избор, то тя трябваше да се отклони от мишената на Магнитния така или иначе, ако не искаше да пострада, щеше да го направи ако рейлгън-а му я застраши при опасно близко разстояние с изстрела който Магнитния щеше да инициализира.

[Shen Lee]

Мико се възползва от това, че вниманието на Коу беше отвлечено с последния приятел на Котароу, обърна се и изрита в празния въздух зад себе си. Или поне изглеждаше празен - по средата на дъгата, която описваше, кракът й се спря в нещо меко и все пак достатъчно солидно, че да не й позволи да продължи. В картината на празния въздух за момент се появи смущение, в което тя видя човешка фигура блокираща ритника й с вдигнати пред тялото си лакти. В краткият миг, тя разпозна изрусената физиономия на вторият човек, който противникът на Котароу бе изпратил да я залови заедно с бързият Коу. Изглеждаше напрегнат, но не твърде наранен от атаката на Мико. В следващият момент образът му отново изчезна, единственото доказателство, че бе съществувал - блокираният ритник на Мико, който той отблъсна, прекъсвайки контакт с нея. Не за дълго обаче - момичето усети опасността, но въпреки това нямаше как да се подготви идеално за онова, което я очакваше - от нищото в стомаха й се заби нещо, което я удари като чук и я отблъсна на два метра назад. Съдейки по собствените си тактики, Мико можеше да предположи, че това беше ритникът на Рюуджи. Тя изгуби дъх за няколко секунди, но въпреки това рационалната й мисъл се насочи към изпуснатия на земята пакет с хапчета, намиращ се само на тридесет метра от нея. Сега това й се струваше като цялото разстояние на света обаче.

Не много по-далеч от нея, бързият Коу се приготвяше да изкара от играта последния човек на Котароу. Противникът му обаче направи нещо, което умът на Коу не успя да обработи уместно навреме - той обърна гръб на бързака веднага след като забеляза, че е спечелил вниманието му. Нима смяташе, че може да избяга?

Отговорът стана ясен само миг по-късно. Докато смъртоносното круше на Коу летеше към темето му, се чу звук от изстрел на пистолет. Куршумът излезе през през гърба на притежателя му, пронизвайки Коу намиращ се директно зад него. Бързият беше спрян по средата на удара си, поглеждайки към прострелната рана в коремната си област, която изглежда не можеше да приеме, че е получил. Ръката на противника му пък падна, изпускайки пистолета. Последният съдружник на Котароу падна на колене и после на четири крака, като че ли изобщо неспособен да си поеме дъх. Една древна японска пословица гласеше, че когато прокълнеш някого, се изкопават два гроба. Той изглежда нямаше проблем с тази идея, приемайки последствията й напълно. Не само това, но бе понесъл по-голямата щета на "проклятието си", поемайки пълната сила на изстрела в стомаха си.

- Трябва да призная обаче, все пак имаш доста верни хора - отбеляза кестенявият тип с магнитни способности към Котароу.

За определено време тъмнината издавана от изражението му, беше единственият отговор на Котароу, който бе затворил очи, може би в опит да контролира емоциите си. Внезапно обаче тялото му започна да издава осезаеми вълни напрежение, които причиниха въздушни течения с него като техен център. Момчето с магнитни способности присви способности и защити очи с ръка. Хората му около него сякаш се притесниха, въпреки численото си превъзходство. Предводителят им разпери дясната си ръка, която започна да привлича като магнит заобикалящите го релси, гайки, болтове и пистолети, които се сляха в една маса обгръщайки ръката му като огромна метална броня.

В следващият момент очакваното напрежение роди конкретна форма. Котароу се изстреля от мястото си с невероятна скорост, червена енергия изкряща изпод стъпалата му. Невъоръженото око на Мико не можеше да направи разлика между неговата и бързината на Коу в този миг. Ръката му беше обградена от същата червена енергия, с която смяташе да удари противника си. Един неосезаем миг по-късно неудържимата сила на атаката му се срещна с непоколебимата защита на металния юмрук, произвеждайки невероятно изкривен силен звук.

За момент положението изглеждаше патово. После обаче напрежението обграждащо ръката на Котароу се освободи и вълна от червена енергия, много по-ярка от всичко, което той бе показвал досега, се освободи и минавайки отвъд границите на металната броня тя удари редиците на противниковата банда зад предводителя им и ги разби, удряйки телата членовете й с разстърсваща сила и отхвърляйки метри и метри назад във въздуха. Някои отлетяха извън границите на моста и паднаха в дълбоката празната долу.

- Говориш твърде много, Хироши - каза Котароу с плашещо мрачна физиономия.